№ 2
гр. Оряхово, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100489 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. П. Е., ЕГН
********** от гр. София, жк. Младост 1, бл. 98, вх. Б, ет. 12, ап. 65, К. П. С.,
ЕГН ********** от гр. София, жк. Хаджи Димитър, бл. 88, вх. В, ет. 3, ап. 54
и П. С. Е., ЕГН ********** от гр. София, жк. Левски – Зона Г, бл. 22, вх. Б, ет.
3, ап. 32 против Министерство на земеделието и храните, гр. София, бул.
„Христо Ботев“ № 55, представлявано от Министър Г.Т., с искане съдът да
признае спрямо ответното Министерство, че ищците са съсобственици на
УПИ с площ 1154 кв.м., с построените в него масивна жилищна сграда, със
ЗП– 47 кв.м. и масивна жилищна сграда /лятна кухня/, със ЗП – 25 кв.м.,
урегулиран в парцел IV по плА. на с. Войводово, общ. Мизия, при съседи:
имот с кад. № 3- собственост на насл. на Стоян Христов Стайков, ул. “Пенчо
Славейков“ и земеделски земи, при квоти 5/12 ид. части за А. Е., 5/12 ид. части
за К. С. и 2/12 ид. части за П. Е..
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. с чл. 77, предл.
2 от ЗС.
Ищците твърдият, че са съсобственици на процесния имот по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на имот от 10.01.2006 г. и Нотариален
акт за собственост на УПИ по наследство и давност от 01.09.2005 г.
Жилищните сгради се твърди, че са построени от прадядото на ищците и в
имота до настоящия момент са живели четири поколения наследници. От
години наред се твърди, че от пролетта до есента ищците владеят и ползват
имота всяка година и в него отглеждат зеленчукови насаждения. Сочи се още,
че никой не е оспорвал правото им на собственост и от 2006 г. до момента те
владеят имота необезпокоявано, не са го изоставяли и го владеят при знанието
и съзнанието, че са негови собственици. Също така заплащат всяка година
данъци и такси за имота, който е ограден, означен е под № 5 и се намира на ул.
„Пенчо Славейков“ в с. Войводово, общ. Мизия. Сочи се, че при опит за
1
прехвърляне на съответната ид. част от имота от ищеца П. С. на ищците А. П.
и К. П., последните са узнали, че имотът, заедно с още три съседни имота, е
актуван като частна държавна собственост с Акт № 4184 и е част от имот
11853.130.145, с обща площ от 4167 кв.м. в местността „Лозята“, с начин на
трайно ползване: за стопански двор.
При горните аргументи се иска съдът да признае за установено спрямо
ответника, че ищците са съсобственици на имота по давностно владение,
текло в периода от 2006 г. до 2016 г., вкл. до настоящия момент, изразяващо се
във фактическото живеене в имота, обработването му и поддържането му като
свой собствен, като никой до момента не е оспорил или противопоставил се на
това владение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Министерство на
земеделието и храните, чрез юрисконсулт Ц. Д., с който се оспорва
предявеният иск. Сочи се, че ищците не са собственици на процесния имот,
който е собственост на Държавен поземлен фонд и попада извън
съществуващия парцеларен план, като съгласно чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ е
държавна собственост – земя, върху която са разположени обекти на
организациите по параграф 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се също, че
ищците не могат да придобият по давност процесния имот, който е държавна
собственост, поради наличните забрани за това и съществуващ мораториум –
параграф 1, ал. 1 от ЗР към ЗД на ЗС до 31.12.2022 г., а преди това – чл. 86 ЗС.
При тези доводи е заявено искане за отхвърляне на предявения иск.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното
от фактическа стрА.:
От представения по делото Нотариален акт за собственост на УПИ по
наследство и давност от 01.09.2005 г. се установява, че А. П. Е., К. П. С.,
Симеон Петров Е., Неделко ДА.илов Чачулов и Евтим ДА.илов Чачулов са
признати за собственици по наследство и давност на УПИ, представляващо
дворно място с площ от 1057 кв.м., с находящите се в него жилищна сграда и
лятна кухня, съставляващо имот с кадастрален номер IV (четвърти) по плА. на
с. Войводово, общ. Мизия, при съседи: улица, имот кад. № 3, собственост на
наследници на Стоян Христов Стойков и земеделски имоти.
Впоследствие с Нотариален акт за покупко-продажба на имот от
10.01.2006 г. Неделко ДА.илов Чачулов и Евтим ДА.илов Чачулов са
прехвърлили своите ½ идеални части от описания недвижим имот и сгради в
него на сестрите А. П. Е. и К. П. С.. Последните две – настоящи ищци и
ищецът и техен племенник П. С. Е. (като единствен наследник на техния
брат Симеон Петров Е., съгласно представено удостоверение за наследници)
са стА.ли собственици на описания по-горе недвижим имот.
От приложения по делото Акт № 4184 от 03.10.2022 г. за частна
държавна собственост се установява, че на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС, чл.
71 от ЗДС, ал. 27, ал. 11 от ЗСПЗЗ имот № 11853.130.145 по плА. на с.
Войводово, обл. Враца, с обща площ от 4167 кв.м., в местността „Лозята“, с
начин на трайно ползване: за стопански двор, е актуван с цитирания Акт №
4184/03.10.2022 г. като частна държавна собственост. Този имот, съгласно
приложената по делото скица от СГКК – Враца съставлява поземлен имот с
идентификатор 11853.130.145 в с. Войводово, обл. Враца по кадастралА.та
карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-89/12.02.2019 г. на ИД на
2
АГКК, с обща площ от 4167 кв.м., в местността „Лозята“, с начин на трайно
ползване: за стопански двор, с номер по предходен план: 000145 и съседи:
11853.888.9901, 11853.122.2, 11853.130.131, 11853.130.2, 11853.130.1 и
11853.130.3.
По делото е приложена скица от 02.03.2023 г., изготвена по действащия
кадастрален план на с. Войводово, общ. Мизия от 2001 г., по който план
процесният имот е бил нанесен като самостоятелен такъв, с кадастрален № 4,
с площ от 1154 кв.м., като са нанесени и сградите в него с отделни номера и
квадратури – съответно жилищна сграда от 47 кв.м. и жилищна сграда от 25
кв.м. При действието на този план за изповядани и сделките от 2005 г. и 2006
г., по приложените по делото нотариални актове.
По делото са разпитани свидетелите Иван Първанов Георгиев и Светла
Стоянова Д., чиито показания съдът възприема с вяра, като последователни,
обективни и логично изложени, във връзка с възприятията им относно
съществуването, обитаването и стопанисването на процесния имот от стрА. на
ищците. Свидетелите споделят, че имотът на ищците се намира в края на
селото, където са три поредни къщи, граничещи със стопански двор и се
намират на ул. „Пенчо Славейков“. Също така свидетелите споделят, че тези
къщи винаги са били частна собственост и са обитавани от собствениците им,
а след това – от техните наследници, вкл. и имотът на ищците. Последните
всяка година от лятото до есента обитават имота, поддържат го, садят градина
и в късна есен се прибират в гр. София. Свидетелката Светла Д. е живяла 20
години в съседната къща до процесния имот и споделя, че в нея са живеели
бабата на ищците, след това майка им, а към момента те поддържат и се
грижат за имота, като никога не са го изоставяли, не са ползвани имотите от
други хора и не са включвани в ТКЗС-та. Наблюденията на тази свидетелка са
преки, тъй като непрекъснато посещава съседната на процесния имот къща, в
която се грижи за майка си. Тя споделя също, че ищците са направили ремонт
на старата си къща, косят, обработват имота си и поддържат насаждения в
него.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно,
пълно и всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно
компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.
От заключението безспорно се потвърждава, че имот с идентификатор
11853.130.145 в с. Войводово, обл. Враца е застроен с три основни жилищни
сгради и още няколко постройки за допълващо застрояване, като тези имоти
не са обработвани от други лица, извън техните собственици и не са влизали в
блокове на ТКЗС. Установява се също, че тези три жилищни сгради са
обединени в един имот, с последния влязъл в сила кадастрален план на селото,
а до тях са налице още два имота, които са с начин на трайно ползване –
стопански дворове (един от тях към момента е ТИР паркинг). При изготвяне
на картата на възстановената собственост фирмата изпълнител е определила
спорния терен (с находящите се върху него жилищни сгради) също като
спопански двор и сградите не са нанесени като отделни имоти с номера, а
само са били очертани като контур на терена. Едва в кадастралния план на
селото от 2001 г. процесният имот е придобил кад. № 4 и са очертани сградите
в него с отделни номера и квадратури, което е видно и от приложена по делото
скица на имота по този план. След това обаче, при изготвянето на
3
кадастралната карта на с. Войводово от 2019 г., с последно изменение от 2022
г., очевидно не е съобразен съществуващия преди това кадастрален план от
2001 г., като сградите в имота не са отразени и процесният имот, заедно със
съседните жилищни имоти, са обединени в един общ имот, обозначен като
„стопански двор“. Именно затова към момента в имот с идентификатор
11853.130.145 попадат три жилищни имота, вкл. процесният имот по
приложените по делото актове за собственост, като в общия имот №
11853.130.145 не са нанесени съществуващите жилищни сгради, със съответни
номера и квадратури, както са били в стария план на селото от 2001 г. Вещото
лице е констатирало, че на една от жилищните сгради има табела с надпис ул.
„П. Славейков“, както и че сградите са захранени с електричество и се видимо
се ползват и обработват тези имоти, а процесният имот е обозначен под № 5.
При така установеното от фактическа стрА., съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск ищците следва да проведат пълно и
главно доказване на юридическия факт, респ. фактическия състав, от който
извеждат твърдяното право на собственост върху процесния недвижим имот,
което изрично е указано от стрА. на съда в разпределяната по делото
доказателствена тежест.
В случая се твърди, че ищците са съсобственици по наследство
(Нотариален акт за собственост на УПИ по наследство и давност от
01.09.2005 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на имот от 10.01.2006
г.) и давностно владение на УПИ с площ 1154 кв.м., с построените в него
масивна жилищна сграда, със ЗП – 47 кв.м. и масивна жилищна сграда /лятна
кухня/, със ЗП – 25 кв.м., урегулиран в парцел IV по плА. на с. Войводово,
общ. Мизия, при съседи: имот с кад. № 3- собственост на насл. на Стоян
Христов Стайков, ул. “Пенчо Славейков“ и земеделски земи, който имот към
настоящия момент е част от имот 11853.130.145 в с. Войводово, общ. Мизия, с
начин на трайно ползване – за стопански двор, при квоти 5/12 ид. части за А.
Е., 5/12 ид. части за К. С. и 2/12 ид. части за П. Е..
От своя стрА. ответникът оспорва правото на собственост на ищците и
твърди, че имотът е собственост на Държавен поземлен фонд и не би могъл да
бъде придобит по давност, поради наличните забрани за това и съществуващ
мораториум – параграф 1, ал. 1 от ЗР към ЗД на ЗС до 31.12.2022 г., а преди
това – чл. 86 ЗС.
Безспорно се установи в настоящото производство, че процесният имот
от самото му съществуване се е намирал извън регулацията на с. Войводово,
общ. Мизия, като няма никакви данни да са провеждани отчуждителни
процедури или да е включван в ТКЗС или други стопански организации,
съществували на територията на община Мизия. Тъкмо напротив - от
заключението на СТЕ и от гласните доказателства се установява, че
процесният имот винаги е ползван за жилищни нужди, като върху него са
построени жилищни сгради, вкл. до настоящия момент тези сгради се ползват
за жилищни нужди, а също така е съседен на имоти, в които също е имало и
продължава да има жилищни сгради и да се ползват от техните собственици.
При това положение съдът намира, че процесният недвижим имот не е бил
коопериран, одържавен или отнеман, поради което не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не е могъл да бъде включен във фонда по
чл. 19 от същия закон. Не се установи имотът да е бил публична или частна
4
държавна или общинска собственост. Ето защо твърдяното от ответника
придобивно основание не е доказано и не може да се приеме, че имотът е
частна държавна собственост. Представеният Акт № 4184/03.10.2022 г. за
частна държавна собственост няма правопораждащо действие, а само
констатира придобито право на собственост по някой от предвидените в
закона способи, какъвто в случая не беше доказан от ответника. В случая няма
доказателства процесният имот да е бил причислен към ДПФ, като отговарящ
на определени законови критерии за включването му към държавния поземлен
фонд, поради което и на това основание не може да се приеме, че имотът е
стА.л държавна собственост и като такава да е изключен от действието на
придобивната давност по силата на чл. 86 от ЗС, както и мораториума върху
придобивната даавност по параграф 1 от ДР на ЗС.
Гореизложеното налага извода, че процесният недвижим имот е запазил
статута си на частна собственост и по отношение на него не е съществувала
забрА. за придобиването му по давност. При това положение следва да бъде
установено, че имотът е придобит в изключителна собственост от ищците,
какъвто е предметът на заявената искова претенция.
Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително -
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху
вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота по съдържание като на собственик /в този смисъл ППВС №
6 от 1974 г./. Субективният елемент на владението – намерението за своене, е
психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Следва да бъде установено, че се упражнява
непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт върху вещта.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че имотът е наследствен (Нотариален акт за собственост на УПИ
по наследство и давност от 01.09.2005 г.). По силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на имот от 10.01.2006 г. ищците и сестри А. П. и К. П. са
придобили наследствените ½ идеални части от имота на част от своите
роднини. Следователно е налице юридическо основание - акт с вещноправни
последици, годен да направи ищците собственици на имота, но въпреки това
собствеността се претендира по чл. 79, ал. 1 ЗС, с изтичане на 10-годишен
давностен период за времето от 2006 – 2016 г., вкл. и до настоящия момент.
По отношение обективния елемент на владението, съдът намира за
доказано непрекъснатото, трайно, явно и необезпокоявано упражняване на
фактическа власт върху имота от стрА. на ищците в рамките на заявения
период, а и до момента. Фактът на това владение се установява и от
разпитаните по делото свидетели, които поясняват, че имотът е наследствен и
в него са живеели няколко поколения наследници, както и че същият се
ползва, обработва и никога не е изоставян от ищците. Не е ползван от други
лица, вкл. не е имало други претенции към имота и не е бил включван в ТКЗС.
Налице е електрозахранване, налична е съответна улица, на която се намират
три съседни жилищни имота, включващи процесния, които и към момента са
5
обитаеми от собственици и наследници на същите. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, като основаващи се на техни лични възприятия за
фактите и обстоятелствата, които излагат, като същите са последователни и
непротиворечиви и кореспондират със заключението на вещото лице и
събраните писмени доказателства. Ответната стрА. не установява
осъществяването на факти, имащи за последица прекъсването на
придобивната давност по предвидения в чл. 116 от ЗЗД ред.
Поради горното следва да се приеме, че към момента на предявяване на
иска, в полза на ищците е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 от ЗС давностен
срок. С предявяването на иска е извършено и позоваване на вече изтекла
придобивна давност, поради което следва да се приеме, че поддържаното от
ищците придобивно основание се е осъществило и към настоящия момент те
се легитимират като собственици на имота. Съставянето на акта за частна
държавна собственост не представлява действие, имащо за последица
прекъсването на давността, поради което признатите с този акт права, не
могат да бъдат противопоставени на ищците, които са упражнявали
фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато,
демонстрирайки намерение за своене спрямо всички, включително и спрямо
ответника.
При развитите по-горе съображения съдът намира, че иска, като
основателен и доказан от ищците на соченото правно основание, следва да
бъде уважен. Видно от представените по делото нотариални актове ищците и
сестри А. П. и К. П. са придобили по 5/12 ид. части от процесния имот (след
закупуването на ½ ид. части от него, прибавени към притежаваните от
всяка от тях по 1/6 ид. части от имота), а ищецът П. С. – племенник на
първите две ищци и единствен наследник на покойния им брат Симеон
Петров, притежава 2/12 ид. части от правото на собственост върху процесния
имот.
По разноските:
Ищците са направили искане и са представили и доказателства за
направени разноски в производството, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да им бъдат присъдени сумите от 50 лв. внесена държавна такса и 400
лв. депозит за вещо лице, а доколкото ищцата А. П. е представлявА. от адвокат
и са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1600 лв., то тази сума следва да й бъде присъдена именно на нея.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. с чл. 77, предл. 2 от ЗС по отношение
на Министерството на земеделието и храните, гр. София, бул. „Христо
Ботев“ № 55, представлявано от Министър Г.Т., че ищците А. П. Е., ЕГН
********** от гр. София, жк. Младост 1, бл. 98, вх. Б, ет. 12, ап. 65, К. П. С.,
ЕГН ********** от гр. София, жк. Хаджи Димитър, бл. 88, вх. В, ет. 3, ап. 54
и П. С. Е., ЕГН ********** от гр. София, жк. Левски – Зона Г, бл. 22, вх. Б, ет.
3, ап. 32 са съсобственици на Урегулиран поземлен имот, с площ 1154 кв.м., с
построените в него масивна жилищна сграда, със ЗП– 47 кв.м. и масивна
6
жилищна сграда /лятна кухня/, със ЗП – 25 кв.м., урегулиран в парцел IV по
плА. на с. Войводово, общ. Мизия от 2001 г., при съседи: имот с кад. № 3-
собственост на насл. на Стоян Христов Стайков, ул. “Пенчо Славейков“ и
земеделски земи, който имот към настоящия момент представлява част от
поземлен имот с идентификатор 11853.130.145 в с. Войводово, обл. Враца по
кадастралА.та карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-89/12.02.2019 г.
на ИД на АГКК, с площ от 4167 кв.м., в местността „Лозята“, с начин на
трайно ползване: за стопански двор, с номер по предходен план: 000145 и
съседи: 11853.888.9901, 11853.122.2, 11853.130.131, 11853.130.2, 11853.130.1 и
11853.130.3, при квоти 5/12 ид. части за А. П. Е., 5/12 ид. части за К. П. С. и
2/12 ид. части за П. С. Е..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Министерството на
земеделието и храните, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55,
представлявано от Министър Г.Т. ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Е., ЕГН **********
от гр. София, жк. Младост 1, бл. 98, вх. Б, ет. 12, ап. 65, К. П. С., ЕГН
********** от гр. София, жк. Хаджи Димитър, бл. 88, вх. В, ет. 3, ап. 54 и П.
С. Е., ЕГН ********** от гр. София, жк. Левски – Зона Г, бл. 22, вх. Б, ет. 3,
ап. 32 сумата от общо 450 лв. (четиристотин и петдесет лева),
представляваща разноски в производството за заплатена държавна такса (50
лв.) и депозит за вещо лице (400 лв.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Министерството на
земеделието и храните, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55,
представлявано от Министър Г.Т. ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Е., ЕГН **********
от гр. София, жк. Младост 1, бл. 98, вх. Б, ет. 12, ап. 65 сумата от 1600 лв.
(хиляда и шестстотин лева), представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7