Р
Е Ш Е
Н И Е
№: 12.11.2019г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен
състав
На шестнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 352/2019г. по описа
на съда , за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Г.Д. с
ЕГН ********** *** 546 чрез адв.К. против Наказателно постановление № ***********
на Началника на *******, с което за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като неправилно и
незаконосъобразно, като се твърди, че жалбоподателят не е управлявал процесното МПС.
В с.з. жалбоподателя, редовно
уведомен, се явява лично и ведно с надлежно упълномощен процесуален
представител –адв.К., чрез когото поддържа жалбата на изложените в нея основания
и моли за отмяна на НП.
АНО, редовно
уведомен, не изпраща процесуален представител.
След като
обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
На 21.06.2019г.
около 03:00 часа в община ****, на път ****** км.** на разклона за База „******“
се бил установил полицейски наряд, в състава на който били св.Л. и св.Ш. /и двамата
полицейски служители в *****/, който наряд изчаквал екипа на „Бърза помощ“, за
да окаже съдействие на същия при влизането му в кв.“****“. В този момент по
пътя покрай полицейският наряд преминал лек автомобил „****“ с рег.№*****,
който след като подминал полицейския екип, рязко завил наляво към местността „***“.
Свидетелите Л. и Ш. не могли да последват процесния автомобил „****“ с рег.№*****,
тъй като трябвало да изчакат екипа на „Бърза помощ“, но успели да видят шофьора
на процесния автомобил, тъй като фаровете на патрулния автомобил били включени,
а освен това и мястото пред База „****“ било добре осветено от улични лампи,
като и двамата свидетели са категорични, че водачът на процесния автомобил в
този момент е бил жалбоподателя А.Д..
Няколко минути след преминаването на процесния
автомобил „****“ с рег.№**** покрай полицейският наряд, дошъл и екипът на
„Бърза помощ“, след което двата екипа влезнали в кв.“****“-то. Около 10 минути след пристигането си в кв.“***“-то,
полицейският наряд получил втори сигнал за
сбиване и масово струпване на хора в местността „****“, и тъй като задачата на
полицейският наряд в кв.“***“-** била вече изпълнена, св.Л. и св.Ш. незабавно се отзовали на
сигнала и пристигнали на поляната в местността „*****“. Там полицейските
служители заварили струпани хора и в близост до тях процесния автомобил „****“
с рег.№*****, който вече бил паркиран, а
в непосредствена близост до автомобила стоял самият водач - А.Д., във видимо
нетрезво състояние. На място от
проведения разговор със св.К. Т. полицейските служители установили, че А.Д. *** с цел саморазправа заради дъщеря си
св.Д. Д., като влязъл с автомобила си на поляната в местността „*****“ и се
опитал да прегази палатката на св.К. Т., както и самия него, поради което
двамата се сбили, а техните роднини наскачали от палатките. Сведения били снети
и св.Ст. К., който заявил, че е тръгнал от гр.**** към гр.***** като шофьор
на Д., тъй като последният бил пил алкохол, но когато
наближили гр.****, по настояване на А. Д.,
се сменили със същия, като Д. поел управлението на процесния автомобил и влязъл
с него на територията на града, включително преминавайки покрай полицейския патрул
пред Базата на „*****. Участниците в сбиването били отведени в полицейското
управление за изясняване на случая, като Д. бил откаран до полицейското
управление от св.Ст. К. с процесния
автомобил. В полицейското управление св.Н.Н. ***/ поканил водача Д. да бъде тестван с техническо
средство Дрегер 7510 за употреба на алкохол, но Д. отказал категорично да бъде изпробван.
На Д. бил издаден талон за медицинско изследване с рег. №*******., но Д. отказал
да получи талона за медицинско изследване, като отказът на същия е удостоверен
по надлежния ред с подписа на свидетеля Ст.Г..
Въз основа на
снетите писмени обяснения от свидетелите - очевидци Л., Ш., К. и Тр.
и въз основа на отказа на водача Д. да бъде тестван за употреба на алкохол, св.Н.
съставил против жалбоподателя Д. АУАН с бланков № *****., за това, че на 21.06.2019г. около 03.00 часа в община ****, на път ****
км.** на разклона на База „****“ в посока кв.“****“ управлява лек автомобил „***“ с рег.№******, като
отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнява
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта,
след като му е издаден талон
с рег. №*****., с което водачът е нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Д. е отказал да подпише и да получи препис от АУАН-а, като отказът на
същия е надлежно удостоверен с подписа на св.Ст.Г..След като отказал да бъде
тестван за употреба на алкохол и отказал да получи и подпише издадения му талон
за медицинско изследване и съставения му АУАН, Д. продължил да буйства и да
пречи на полицейските служители да изпълняват служебните си задължения, поради
което бил задържан със Заповед по реда на ЗМВР в 04.00 часа на 21.06.2019г. в
полицейското управление и освободен в 11:15 часа на 21.06.2019г.
Въз основа на така съставения АУАН, на 19.07.2019г. е
издадено атакуваното наказателно постановление, в което фактическата обстановка
е описана по същия начин и е дадена същата правна квалификация на нарушението
като такова по чл.174 ал.3 от ЗДвП и с което на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. .
Препис от наказателното постановление е връчено лично
срещу подпис на Ат.Д. на 23.08.2019г., видно от инкорпорираната в
постановлението разписка. Жалбата срещу НП подадена на 28.08.2015г., видно от
входящия регистрационен номер на съда.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно
установена от събраните по делото писмени и устни доказателства –писмените
сведения на свидетелите-очевидци
К. Тр. и Ст. К., показанията на свидетелите -очевидци – Л. и Ш.,
показанията на св.Ст. Тр. и на актосъставителя Н., частично от показанията на
св.Д.К. и св.Д.Д., талон за медицинско изследване с рег. рег. №******., АУАН с
бланков № *******., докладни записки и др. Съдът кредитира изцяло показанията свидетелите Л. и Ш., които са преки
очевидци на нарушението и които сочат, че именно водачът А.Д. е управлявал
процесното МПС в момента, в който е преминал покрай полицейския патрул, същите са преки свидетели, незаинтересовани,
както и нямат причина да депозират необективни данни за извършено от жалбоподателя деяние. Съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетелите-очевидци К. Тр. и Ст. К., обективирани
в дадените от тях писмени сведения пред полицейските органи. Св.К. лично е
възприел факта, че след като наближили гр.****, Д. е поел управлението на
процесния автомобил и когато са преминали покрай полицейския патрул в началото
на града именно Д. е управлявал процесното МПС. Показанията на св.К. Тр. и св.Ст. Тр. също са логични, последователни и
непротиворечиви, като първият лично е възприел, че Д. е управлявал процесното
МПС при пристигането на палатките в местността „*****“, а св.Ст. Тр. пресъздава
казаното от св.К. и св.К., които са видели, че именно Д. е управлявал процесното
МПС в момента, в който е преминал покрай полицейския патрул. Що се касае до
показанията на св.Д.Д., то съдът не кредитира същите, тъй като на първо място отчита
пряката й заинтересованост от изхода на делото като дъщеря на жалбоподателя, а
освен това и невъзможността на същата да знае кой от двамата – Д. или св.К. е
управлявал процесния автомобил преди пристигането им на палатките в м.“****“.
Св.Д.Д. е категорична, че в един последващ момент, а именно: от палатките до
полицейското управление св.К. е управлявал процесния автомобил, но този момент
е извън инкриминирания и не касае предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прие от правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата съдържа необходимите
реквизити, подадена е от лице с правен интерес
и в законовия срок, поради което е допустима, а разгледа по същество,
същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта
и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено
от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на
административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в
случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на
противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест
на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда,
че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния случай, оплакванията, изложени в жалбата
за допуснати нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното
производство по издаването на наказателното постановление, както и нарушения на
материалния закон, са неоснователни и несъстоятелни. АНО в хода на
административно-наказателното производство е изпълнил и задължението си да
докаже по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушението от
жалбоподателя Д., установявайки по безспорен начин авторството и вината на същия.
От събраните в хода на съдебното следствие показания на св.Л., св.Ш., св.Ст.Тр.
и приобщените по роде на чл.283 от НПК писмени сведения на св.К.Тр. и Ст.К., по
несъмнен и категоричен начин се установи извършването на визираното нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП в диспозитивната част на същата норма – отказ за
проверка за установяване на употреба на алкохол от водач на МПС –
жалбоподателя, направен непосредствено след като същият е преминал покрай
полицейския патрул, разположен на път **** км.** пред Базата на „****“ и паркирал
процесното МПС на поляната в местността „*****“.
Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е ясна и очертава
два състава на административни нарушения – отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Водача
няма право да отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта, поради което и отказа е въздигнат от
законодателя в съставомерно деяние. Водача няма право да избира начина, по
който да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи
вещества. Предпоставките, установени от Наредбата, за издаване на талон за
медицинско изследване на кръвта не включват избор на водача на начина, по който
да му бъде извършена проверка. Задължението на контролните органи за издаване
на талон за медицинско изследване, установено от чл.2 ал.2 от Наредбата,
възниква когато водача откаже да му бъде извършена проверка или не е в
състояние да му бъде извършена такава. В случая отказа е двустранен и изпълва и
двете алтернативи на чл.174, ал.3 от ЗДвП -
жалбоподателят отказва да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство и не изпълнява
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, като отказа на същия е надлежно удостоверен с подписа на свидетел.
Доколко жалбоподателят към момента на проверката е
притежавал качеството на водач, съдът намира отговорът на въпроса за
положителен: същият е бил поканен да даден проба за употреба на алкохол непосредствено
след като е преминал покрай полицейския патрул и е паркирал след това
управляваното от него МПС на поляната в местността „****“. Свидетелите-очевидци
Л., Ш. и К. непосредствено са възприели преминаването на процесния автомобил,
управляван от жалбоподателя, покрай полицейския патрул, разположен на път *******
км.** пред Базата на „****“, а
навлизането и паркирането след това на автомобила на поляната в местността „****“
е възприето от св.К.Тр. и св.К.. Сбиването между К.Тр. и Д. непосредствено след
слизането на последния от автомобила, незабавното пристигане на място на
полицейския патрул и отвеждането на Д. в полицейското управление, не сочи на изминал
голям период на време от момента на преминаването на автомобила покрай
полицейския патрул до момента на проверката. По делото не се оспорва от
защитата, че именно Д. е управлявал процесното МПС в момента, в който
автомобилът е преминал покрай полицейския патрул. Защитата оспорва правото на
полицейските органи да тестват Д. за употреба на алкохол с твърдението, че от
преминаването покрай полицейския автомобил до момента, в който е бил поканен да
бъде тестван за алкохол, е изминал дълъг период от време, в който Д. бил
употребил алкохол, тъй като отишъл да се почерпи със сватовете на поляната в
м.“****“. Това твърдение обаче е неоснователно, доколкото от събраните
свидетелски показания се установи, че от момента, в който Д. е преминал с автомобила покрай
полицейския патрул, до момента в който е бил поканен да бъде тестван за
употреба на алкохол, е изминал много
кратък период от време – не повече от 15-20
минути, като през това време Д. е стигнал до палатките в м.“****“,
където е направил опит да прегази с колата палатката на св.К. Тр., както и
самия свидетел, последвалото сбиване между двамата и пристигането на място на
полицейския патрул и в последствие отвеждането на Д. в полицейското управление,
т.е. категорично се опровергава от свидетеските показания твърдението на
защитата, че в този отрязък от време Д. „се е черпил“ със сватовете. Освен това
за да е налице състава на нарушението чл.174, ал.3 от ЗДвП е необходимо водачът на автомобила да е
отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, като законодателят не държи
сметка поради каква причина водачът отказва да бъде тестван. В конкретния
случай, безспорно е установен дееца, както и нарушението на ЗДвП, което същият
е извършил – отказал да бъде тестван за употреба на алкохол след като е управлявал
процесното МПС на инкриминираната дата и място. Дали водачът е употребил
алкохол и в какво количество би имало значение за състава на нарушението по
чл.5 от ЗДвП, като въпросите колко време
преди тестването за употреба на алкохол същият е употребил такъв би имало
отношение в производството по делата с такъв предмет, за разлика от настоящия
случай, тъй като отговорността на Д. е ангажирана за нарушение по чл.174 ал.3
от ЗДвП, при който е ирелеватен въпроса поради какви причини водачът е отказал
да бъде тестван за употреба на алкохол.
Съгласно
чл.174, ал.3 от ЗДвП, който
съдържа и диспозитивна и санкционна
част: “Водач на МПС и ..., който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от
2 години и глоба от 2000 лева”.
С оглед на изложеното АНО правилно е приложил
материалния закон и правилно е наложил следващата се по закон санкция – глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.
По отношение на отнемането на контролни точки
въз основа на посочената правна норма, предвид факта, че отнемането им
се извършва след влизане в сила на наказателното постановление въз основа
на в посочената в наказателното
постановление Наредба, то преценката на
основанието и броя на точките, които се отнемат, е недопустима от съда.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № *******. на Началника на ****, с което на А.Г.Д. с ЕГН **********
*** 546, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени
в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Районен съдия :