№ 127
гр. Стара Загора, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20215500901117 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.558, ал. 5 във вр с чл. 557, ал. 1, т.
1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът Г. ХР. ЯНЧ. твърди, че на 16.09.2019 г., около
07:30 ч., в гр. Стара Загора, на кръстовището между бул. „Славянски“ и ул.
„***“ е настъпило пътно - транспортно произшествие, при което е пострадал
ищецът - Г. ХР. ЯНЧ..
Посочва се, че по случая е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с peг. № 1228р - 10053/17.09.2019 г., по описа на ОДМВР -
Стара Загора, видно от който, виновния за произшествието водач е напуснал
местопроизшествието и към настоящия момент не е установен. По случая са
били образувани ДП № 1228 ЗМ-255/2020 г., по описа на РУ на МВР - Стара
Загора, съответно пр.пр. № 5625/2020 г., по описа на РП - Стара Загора.
Твърди се, че процесното ПТП е настъпило при следният механизъм:
На 16.09.2019 г., около 07:30 ч., в гр. Стара Загора, на кръстовището
между бул. „Славянски“ и ул. „***“, Г.Я. пресичал кръстовището на зелен
сигнал на светофара за пешеходците, като в същия момент неизвестен
автомобил отнемайки предимството блъснал пресичащия на зелен светофар,
пътното платно пешеходец, след което е напуснал (избягал) от
местопроизшествието. Вследствие на злополуката пострадал Г. ХР. ЯНЧ.,
1
който е получил значителни телесни повреди.
Непосредствено след пътния инцидент, Г.Я. е откаран по спешност в
УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД - Стара Загора, където е приет за
лечение в „Клиника по ортопедия и травматология“. След извършени му
редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите констатирали, че
вследствие на процесното ПТП, за ищеца са налице следните травматични
увреждания:
- Прекъсване на разгъвачното сухожилие на 3-ти пръст на дясната
ръка;
Разкъсно-контузна рана на дясната ръка и лявото бедро;
Увредено и замърсено кожно ламбо по гърба на дясната длан;
Мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието;
Мекотьканна травма на главата.
Предвид увреждането в областта на разгъвачното сухожилие на 3-ти
пръст на дясната ръка, на 17.09.2019 г. ищецът бил подложен на оперативна
интервенция, при която му е извършено прикрепване на разгъвачното
сухожилие. С цел да се обездвижи оперираният пръст и за да зарасне
правилно сухожилието била поставена гипсова лонгета на дясната ръка, която
последният трябвало да носи за период от 20 дни. Престоят на ищеца в
болничното заведение продължил до 25.09.2019г., когато последният бил
изписан и продължил лечението си в домашни условия.
На 09.07.2020 г. и поради все още неотшумели болки и ограничени
движения в областта на втори пръст на дясната ръка, Г.Я. потърсил лекарска
помощ от специалист ортопед-травматолог. При прегледа д-р В.В. издал
Амбулаторен лист № 430, в който описал, че за ищеца вследствие на
претърпелия пътен инцидент са налице следните оплаквания и симптоми:
посттравматична артроза на други стави; травма на дясна длан; наличие на
зараснала вторично рана по дорзалната повърхност на дясна длан;
ограничение в обема на движение на втори пръст, по отношение на флексия и
екстензия в интерфалангеалните стави“; фрактура на дистална и базата на
средна фаланга на 2 -ри пръст с вторично обусловена посттравматична
деформация.
2
На 09.09.2020 г. ищецът посетил съдебен лекар, който му извършил
освидетелстване, за което било издадено Съдебномедицинско удостоверение
№ 359, в което съдебният лекар описал всички белези и травматични
увреждания, претърпени от ищеца вследствие на процесния пътен инцидент.
Съдебният лекар констатирал, че описаните увреждания били причинени от
действието на твърд, тъп предмет и можели да бъдат получени при
автомобилна травма, по начина, времето и при обстоятелствата описани по -
горе. Причинено било трайно, за повече от 30 дни затруднение в движението
на дясната ръка (средна телесна повреда), което се дължало на прекъсването
на сухожилие на трети пръст на ръката.
Лечебно-възстановителният период за Г.Я. продължил за период от
около 3 месеца. Първият един месец след катастрофата ищецът изпитвал
силни и постоянно проявяващи се болки, поради което му се налагало да
приема болкоуспокояващи медикаменти. Предвид обстоятелството, че на
дясната ръка на ищеца била поставена гипсова лонгета (шина) и същата била
обездвижена, последният не можел да се обслужва сам, което налагало
денонощно да ангажира близките си, които да му помагат за извършване на
битовите му и хигиенни нужди. Г.Я. не можел сам да си приготви храна, да се
изкъпе и трудно се обличал и събличал без чужда помощ.
В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на ищеца се
влошило, което дало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения
шок, ищецът се оплаква от понижено настроение, тревожност, връщане към
спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, aл.1 КЗ на 17.12.2019 г.
ищецът подал молба до Г. за образуване на щета по доброволен ред. По повод
на молбата, била образувана преписка по щета № 19210444/17.12.2019 г., по
която на 12.03.2020 г. получил писмо с изх. № 2401-822, с което ответното
дружество отказва да изплати по доброволен ред застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 558, ал. 5 от КЗ, за Г. ХР.
ЯНЧ. е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди пряко от ответника - Г
аранционен фонд.
Моли съда, да осъди „Г.“, да заплати на Г. ХР. ЯНЧ. сумата от 26 000
3
лв. (двадесет и шест хиляди лева), предявен като частичен иск от 40 000 лв.
(четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат
от ПТП, настъпило на 16.09.2019 г., в гр. Стара Загора, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.03.2020 г. - деня следващ датата, на
която за ответното дружество е изтекъл 3 месечния срок за доброволно
произнасяне по щетата (по арг. от чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ), до окончателното
изплащане на дължимото обезщетение.
Претендира разноските по настоящото дело, включително и адвокатско
възнаграждение за оказана му безплатна правна защита и съдействие.
С определение от 11.04.2022 г. по т.д. № 1117/2021 г. е допуснато
увеличение на иска, който се счита за предявен в размер на пълната
претенция от 40 000 лева.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло исковата
претенция - по основание и размер.
Заявява, че в случая не са представени доказателства, от които по
безспорен начин да се установи наличието на твърдяното от ищеца основание
за наличието на предпоставката на чл. 557, ал. 1, т. 1 Кодекса за
застраховането - неидентифицирано моторно превозно средство, даващи му
право да претендира изплащане на обезщетение от Г..
Не се оспорва, че по претенцията на ищеца към Г. за заплащане на
обезщетение УС на Фонда е постановил отказ, тъй като същият не е
представил изисканите писмени доказателства, а именно: Протокол за оглед
на местопроизшествието, АТЕ и СМЕ, изготвени в ДП, удостоверение за
банкова сметка или нотариално заверено пълномощно, отговарящо на
изискванията на чл. 558, ал. 6 от КЗ, като същите доказателства не представя
и с исковата молба.
Заявява, че най-странното и извън всякаква логика е поведението на
ищеца, който подава жалба до РП-Стара Загора повече от една година след
инцидента, а именно на 16.09.2020 г., видно от постановлението за спиране на
НП. Тогава, когато не биха могли да бъдат извършени никакви разследващи и
издирвателни действия от страна на прокуратурата и разследващите органи.
Заявява, че не са представени и липсват доказателства за наличието на
4
фактическия състав на риска "Гражданска отговорност", с оглед установяване
на виновното противоправно поведение, механизма, причините и
обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с оглед
изясняване поведението на пострадалия. Посочва, че констативният
протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП
няма качеството на свидетелстваш официален документ, а на диспозитивен
такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател,
а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател, поради
това съшият няма и материална доказателствена сила за настоящия съд. Още
повече е съставен единствено по данни на пострадалия.
Правните и фактическите изводи на прокурора, макар и обективирани в
официален документ - Постановление за спиране на НП, счита че не
обвързват съда относно механизъм, причини и обстоятелства за ПТП (в тази
част документът е диспозитивен и там липсва информация), тъй като тя не
предава своите преки възприятия от настъпването на местопроизшествието,
не е очевидец на същото, а описва чужди такива, като посочва, че това се
отнася както до констативния протокол с пострадали липа, така също и
постановления на прокурора за спиране или прекратяване на наказателно
производство. констативни нотариални актове (тези нотариални актове обаче
притежават материална легитимираща функция).
Заявява, че липсват доказателства за процесното ПТП, същото не е
запазено, липсват следи, веществени доказателства, свидетели-очевидци,
както и записи от охранителни видеокамери, а данни за такова има само от
ищеца.
Оспорва твърдението, че причината за настъпване на вредоносния
резултат е поведението на неизвестния водач, управлявал неидентифицирано
МПС. Счита, че причина е самият пострадал Г. ХР. ЯНЧ., който поставил в
опасност живота и здравето си, като навлязъл на пътното платно, независимо,
че се е движил по пешеходна пътека, без да се съобрази със скоростта и
разстоянието на приближаващото го МПС, след като пресякъл южната лента
на бул. „Славянски“’ когато вече светел зелен светофар за МПС, и е
продължил движението си най-вероятно на червено, което е първопричина за
настъпване на ПТП - нарушения на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл. 113, ал. 2 от
ЗДВП и чл. 114, ал.1 и 2 ЗДВП.
5
Счита, че травматичните увреждания, получени от пострадалия
пешеходец са от спъване и падане от собствен ръст, същите не са вследствие
на удар от МПС. Липсват доказателства за удар и травматична увреда по
тялото на ищеца, липсва информация къде се е осъществил първоначален
контакт с МПС, станало причина за уврежданията- контузии, охлузвания и
т.н..
Оспорва причинната връзка на претендираните увреждания,
представляващи счупване на външната и средната фаланга на втори пръст на
дясната ръка, мозъчно сътресение и кръвонасядане на главата с процесното
ПТП.
Посочва, че видно от съдебно-медицинското удостоверение, издадено
след повече от 1 /една/ година след ПТП „е възможно да е получил тези
травми по начин и време, за които съобщава прегледания." Видно от
Амбулаторния лист, издаден на 09.07.2020г. данните за състоянието на
пострадалия също са снети от самия него.
Поддържа се, че за установяване на причинната връзка на
претендираните увреждания на ищеца с ПТП от 16.09.2019г. липсват
доказателства. Посочва, че не са установени и описани следи от движението
на МПС, изрично записано в Постановлението за спиране на НП, които да
потвърждават изложеното в исковата молба относно механизма,
обстоятелства и причини на ПТП. Посочва се, че липсват данни от
съприкосновение между МПС и ищеца.
В случай, че съдът приеме за доказаното наличието на ПТП от
16.09.2019г., при което Г.Я. е получил счупване на външната и средната
фаланга на втори пръст на дясната ръка, мозъчно сътресение и кръвонасядане
на главата прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, който по твърденията му като пешеходец е пресичал на
обозначено за целта място- пешеходна пътека, в населено място, без да се
огледа и съобрази с разстоянието на приближаващото МПС и неговата
скорост на движение (чл.113 и чл. 114, ал. 1 от ЗДвП) и промяната на зеления
сигнал на светофара .
Твърди, че в случая, с оглед добрата видимост на пътния участък
пострадалият е следвало да спре и да изчака новото светване на зеления
сигнал на светофарната уредба и след това да продължи движението си по
6
пешеходната пътека, можел е да възприеме движещите се в периметъра на
пътя му коли, да направи преценка на обстановката като изчака
преминаването им и едва тогава да предприеме пресичане, но е предпочел да
се ползва от това. че е на пешеходна пътека. Цитира съдебна практика в този
смисъл. Поддържа, че посоченото нарушение безспорно се намира в пряка и
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Оспорва претенцията от 26 000 лв. частичен от 40 000 лв. по основание
и размер, като твърди, че получените увреждания не са в резултат на
процесното ПТП, а от падане на имена и съприкосновението му със земята.
Счита, че искът е неоснователен и неотносим съм процесното ПТП, от
което следва че същият е недопустим срещу Гаранционния фонд. Липсва
елемент от фактическия състав на риска “Гражданска отговорност“, а именно
виновно и противоправно поведение на неизвестния извършител.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът оспорва
изцяло възраженията на ответното дружество.
Счита, че следва да се обърне внимание на обстоятелството, че ищецът
е пресичал на кръстовище регулирано със светофарна уредба и на маркирана
пешеходна пътека, като същият е блъснат от неустановения лек автомобил по
средата на пътното платно. В тази връзка цитира съдебна практика съобразно
която не може да бъде вменено съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, а напротив вината за пътния инцидент е изцяло на
водача на неустановения лек автомобил. Твърди се, че същият при
движението си не е съобразил поведението си с уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и е станал причина за настъпване на
процесното ПТП.
В случай, че процесуалния представител на ответника претендира
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, прави възражение срещу
същото за неговата прекомерност и моли на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
същото да бъде намалено до предвидения по закон размер.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба, с който се
поддържат всички възражения, направени с отговора на исковата молба,
включително възраженията за неоснователност на исковите претенции и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
7
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
На 16.09.2019 г., около 07:30 ч., в гр. Стара Загора, на кръстовището
между бул. „Славянски“ и ул. „***“ е настъпило пътно - транспортно
произшествие, при което е пострадал ищецът - Г. ХР. ЯНЧ..
По случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
peг. № 1228р - 10053/17.09.2019 г., по описа на ОДМВР - Стара Загора и
образувани ДП № 1228 ЗМ-255/2020 г., по описа на РУ на МВР - Стара
Загора, съответно пр.пр. № 5625/2020 г., по описа на РП - Стара Загора.
Водачът на превозното средство, участник в ПТП не е открит.
От справка на Община Стара Загора изх. № 10-11-14162/30.11.2021 г. се
установява, че на 16.09.2019г. светофарната уредба на кръстовището,
образувано от бул. „Славянски“ и ул. „***“, намиращо се в град Стара Загора
е работила в следните режими, които са записани от дежурен оператор в
„Дневник на светофарните уредби“, както следва:
В 06:35 часа на 16.09.2019 г. всички контролери в град Стара Загора са
преминали от ЖМС /жълта мигаща светлина/ в Координиран режим/КР/.
В 06:38 часа на 16.09.2019 г. всички контролери са били активни.
В 07:32, 12:32 и 16:32 часа на 16.09.2019 г. всички контролери са се
сверили автоматично.
В 21:31 часа на 16.09.2019 г. всички контролери са преминали в ЖМС.
Към конкретната дата, а именно 16.09.2019 г., светофарните контролери
в град Стара Загора, нямат техническа възможност да генерират справка за
циклограма на определено кръстовище, в конкретен часови диапазон.
Исканата информация за 16.09.2019г. във времевия диапазон от 07:20 до
07:40 часа, на кръстовището на бул. „Славянски“ и ул. „***“, посока север -
юг, не е налична.
За периода от 00:00 на 16.09.2019 г. до 23:59 на 16.09.2019 г., не са
регистрирани откази на контролери, промени в управлението на контролери
или прекъсване в сесиите на контролери.
От справка на МВР Дирекция ,,Национална система 112‘‘ изх. №
*********, екз. № 2/09.12.2021 г. се установява, че в АИС РСП 112 няма
8
данни за регистриран инцидент на 16.09.2019 г.
С оглед изплащане на застрахователно обезщетение, ищецът предявил
писмена претенция пред Г., като е образувана щета № 19210444/17.12.2019 г.,
по която на 12.03.2020 г. с писмо с изх. № 24-01-822 ответното дружество
отказало да изплати по доброволен ред застрахователно обезщетение.
Представени са епикриза от ИЗ № 18937/16.09.2019 г. по описа на
УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД - Стара Загора; амбулаторен лист №
430/09.07.2020 г., издаден от д-р В.В. - ортопед-травматолог; документ от
извършен преглед в рентгенов кабинет ДКЦ „РИТЪМ ТР“ ООД - Стара
Загора, извършен на 10.07.2020 г., ведно с приложени рентгенови снимки;
съдебномедицинско удостоверение № 359/09.09.2020 г., издадено от д-р Х.Е..
От Постановление от 20.01.2021 г., по описа на Районна прокуратура -
Стара Загора се установява, че е спряно на досъдебното производство по чл.
343, ал. 1, б. ,,б‘‘ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От заключението на назначената по делото съдебно – медицинска
експертиза се установява, че при процесното ПТП Г. ХР. ЯНЧ. е получил
следните травматични увреждания: Вулнус лацероконтузум манус декстра;
Лезио тендини екстензорис догити 3 манус декстра.(приемам №3 за
техническа грешка. Касае се за увреда на екстензорното сухожилие на 2
/втори/ пръст/; Разкъсно контузна рана по ляво бедро; Мозъчно
сътресение/без загуба на съзнание -от анамнеза в ИЗ №18937/; Мекотъканна
травма на главата/от коне. с неврохирург/
Забележка: По отношение на описаните след 10 месеца /в амбулаторния
лист № 430 от 09.07.20 г/посттравматични артрозни промени в проксимална
интерфалангеална става/ИФС/на 2-ри пръст, не могат категорично да се
свържат с травмите от 16.09.2019 г./ПТП. Артрозоартритни изменения
показват на рентгенографиите и другите малки стави на пръстите, макар и в
по - лека степен.
Травматичните увреждания, които е получил ищецът Г. ХР. ЯНЧ. на
16.09.2019 г. са в пряка връзка с описаното в исковата молба ПТП. Те са
резултат и следствие от него.
При промени във времето, климата, влажността и физическо
натоварване на ищеца е възможно травмираните области да създадат
9
дискомфорт, физически затруднения и засилване на болковата симптоматика.
В съдебната документация по делото и в добавените материали в ДП
№1228 зм-255/20г няма категорични данни за съприкосновение между тялото
или части от тялото на ищеца и процесното/ /неизвестно/МПС.
Медикобиологичния характер на мозъчното сътресение както е описано
в медицинската документация е в лека степен -лека телесна увреда.
Мекотъканната травма на главата е също лека телесна увреда с период на
възстановяване до 15 дни. Разкъсно контузната рана по гърба на ръката е лека
телесна увреда с период на възстановяване -14-21 дни. Разкъсно-контузната
рана на лявото бедро е с период на възстановяване до 15 дни. Лезията
/разкъсването/ на екстензорното сухожилие на 3 пръст лекувано оперативно с
директен шев и последваща имобилизация с гипсова лонгета за 21 дни и
период на рехабилитация около 30-45 дни/след снемане на шината / е средна
телесна увреда с общ период на възстановяване 60-75 дни.
Разкъсно контузната рана на ръката може да се получи при падане на
мъж на 74 г. възраст върху твърда грапава повърхност или върху твърд, тъп
предмет от собствен ръст.
Лекостепенно мозъчно сътресение може да се получи при падане на
възрастен човек/мъж/ищеца от собствен ръст и съприкосновението му със
земята/асфалтово покритие, ако при това падане удари главата си.
От заключението на назначената по делото повторна съдебно –
медицинска експертиза се установява, че вследствие пътния инцидент Г. ХР.
ЯНЧ. е получил следните увреждания:
-Разкъсноконтузна рана на дясна ръка; -Лезия на екстензорното
сухожилие на втори пръст на дясната ръка
-Незначимо разместена вътреставна фрактура на базата на средната
фаланга на втори пръст на дясната ръка
-Разкъсноконтузна рана и подкожен хематом в проксимална трета на
ляво бедро
-Мозъчно сътресение и екстракраниален/подкожен/ хематом вдясно
фронтално/в областта на челото/
Извършеното лечение е включвало;
10
-оперативни интервенции за възстановяване на увреденото сухожилие и
кожна покривка в областта на ръката, както и инцизия и дренаж в областта на
подкожния хеметом на ляво бедро, последва ни от редовни превръзки до
зарастване на раните
-имобилизация на дясна ръка с гипсова шина за срок от 21дена
-медикаментозна терапия-пред,интра и постоперативно насочена към
лечение на получените увреждания /детайлното описание и количества на
иползваните медикаменти могат да се видят в И318937,както и накратко
описани в епикризата към него/
Според данните от документацията по делото /които не се конкретни по
този въпрос/ и от собствените знания и опит на вещото лице оздравителния
период за изброените увреждания е приключил за около 60 дена. Необходимо
е да се разграничат понятията оздравителен и възстановителен, като за
оздравителен вещото лице приема периода до възстановяване на целостта на
тъканите в областите на уврежданията, а за възстановителен периода до
пълно възстановяване на функцията или до достигане на дефинитивно
ограничение на същата. Според така направеното уточнение,
възстановителния период е приключил след изтичане на 6-тия месец,
позовавайки се на посочените в литературата обичайни срокове за този тип
увреди в тази област. Към настоящия момент оздравителния и
възстановителния период са приключили,като е налице ограничение в
движенията на проксимална интерфалангеална става на втори пръст с
дефицит в екстензията 30 градуса и във флексията 55 градуса както и дефицит
във флексията на дисгална интерфалангеална става на същия пръст 50гр.
Наличният дефицит е дефинитивен и не очаква да се преодолее с времето.
Според данните от представената документация, прегледа на пациента и
опит описаните увреждания се намират в пряка и непрекъсната
причинноследствена връзка с процесното ПТП.
При промени във времето и физическото натоварване е възможно да се
появи болка или дискомфорт в областта на уврежданията, но със значително
по-ниска интензивност сравнено с изминалите 2019 и 2020 година.
Според данните от представената документация, прегледа на пациента и
знания на вещото лице,счита че ударът между МПС-то и ищецът е настъпил
11
по предната повърхност на ляво бедро в проксималната трета, където е била
налична разкъсноконтузна рана и подкожен хематом наложил инцизия /белега
от която все още може да бъде видян/и дренаж.Смятам ,че след удара през
дясната ръка на ищеца е преминала гумата на въпросното
МПС,предизвиквайки разкъсване на кожата с оформяне на ламбо с дистална
основа,лезия на екстензорното сухожилие на втори пръст и вътреставна
фрактура на базата на средната фаланга на втори пръст.
Категорични данни в делото за съприкосновение между тялото или
части от тялото на ищеца и неизвестното МПС няма, предвид факта че като
такива може да се приемат само- видеозапис от камера на мястото на
инцидента, материални частици от автомобила върху тялото или облеклото
на ищеца или такива от тялото и облеклото на ищеца върху МПС-то /което в
случая е неизвестно/.
Механизмът на възникване на мозъчното сътресение се изразява в удар
на анатомичния субстрат на главния мозък в стената на черепната кутия ,като
същия може да възникне след падане при съприкосновението на черепа със
земята, което води до спиране на движението на същия но инерцията
продължава движението на мозъка до преустановяване на същото след
сблъсъка на мозъчното вещество със стената на черепната кутия.По този
механизъм възниква увреда на мозъчната тъкан с характер на контузия
протичащо с различни по тежест, обичайно преходни,неврологични
нарушения /загуба на съзнание,главоболие, дезоринтираност, виене на свят,
мускул на слабост, бърза уморяемост, нарушения в
концентрацията,емоционални нарушение/.
Трябва да се уточни, че окончателната диагноза от епикризата към И3
№ 18937 гласи :"Вулнус лацероконтузум манус декстра.Лезиотендини
екстензори дигити три Мозъчното сътресение ,както и неспоменатия във
въпроса подкожен хематом в областа на лявото бедро са налични в
страниците на И3№18937 като консултация от неврохиругг и декурзос, но
липсват в текста на окончателната диагноза. Сама по себе си подобна
диагноза,но без никакви допълнителни уточнения и данни ,може да бъде
поставена в случаи след инциденти с падане на ищеца и съприкосновението
му със земята. В случая обаче има допълнителна информация, както и
неупоменати увреждания, които особено в тяхната комбинация и степен на
12
тежест, както и съобразно посока на разкъсване на кожната покривка на
ръката/ в случая дорзална повърхност на дясна ръка с ламбо с дистална
основа -обичайно при падане увредите са по воларната повърхност и основата
на ламбото е проксимално / изключват възникването им след изолирано
падане на ищеца и съприкосновението му със земята.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза
се установява, че механизмът на процесното ПТП е следният:
На 16.09.2019 г около 07:30 ч, пешеходецът Г. ХР. ЯНЧ. е пресичал бул.
„Славянски“ в посока от юг на север, от източната страна на кръстовището с
ул. „***“ по обозначена с пътна маркировка пешеходна пътека, на зелен
сигнал на светофара. Движел се е перпендикулярно, по най-късия път със
скорост около 3,2 км/ч. В същото време по ул. „***“ в посока от север на юг
се е движил лек автомобил, като на кръстовището с бул. „Славянски“ е
предприел завиване наляво. На около 2,75 м източно от ориентира „О” и на
около 4,73 м северно от южната граница на платното за движение на бул.
„Славянски“ е настъпил удар между МПС и пешеходеца. Мястото на удара е
бил в средната пътна лента на бул. „Славянски“. Мястото на първия контакт
за автомобила е бил в областта на странична предна лява част, а за
пострадалия - в лявото бедро. В резултат на удара, пешеходецът се е завъртял
наляво около вертикалната си ос и е паднал по лице върху терена, като
главата му е била в посока югоизток, а дясната му ръка е била изпъната
напред в посока юг. Автомобилът е преминал със задно ляво колело през
дясната ръка на пешеходеца - в областта на пръстите. В резултат на ПТП
пострадалият Г. ХР. ЯНЧ. е получил травматични увреждания на лявото
бедро, главата и дясната ръка.
Причините за настъпването на процесното ПТП от техническа гледна
точка са субективните действия на водача на МПС, който не е пропуснал
движещия се по пешеходната пътека пешеходец.
Технически правилно е, водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
престарелите хора.
Технически правилно е, при приближаване към пешеходна пътека
водачът на ППС да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
13
Технически правилно е водачите на завиващите ППС да пропуснат
пешеходците.
Поведението на водача на неизвестния автомобил е предпоставка за
настъпването на ПТП.
Мястото на удара е в средната пътна лента на бул. „Славянски“.
Водачът е имал техническата възможност да извърши маневрата в
южната пътна лента. В този случай не би възникнал конфликт между МПС и
пешеходеца.
Травмите на ищеца по лявото бедро са в резултат от удара между
предна странична лява част на МПС и пешеходеца. Травмите на главата са в
резултат на изпадането на тялото на ищеца върху терена.
Разкъсно-контузната рана на дясната ръка на пострадалия е в резултат
на преминаването на задна лява гума на МПС върху нея.
След анализ на отговорите на въпросите по-горе, може да се направи
извода, че най-вероятният механизъм на съприкосновение на МПС с тялото
на пострадалия пешеходец е следният:
Непосредствено преди ПТП ищецът се е движил на север, пресичайки
бул. „Славянски“ по обозначена с пътна маркировка пешеходна пътека. В
момента на удара пешеходеца е бил с лице на север, а от лявата му страна е
приближавал автомобил, който изпълнява маневрата „завиване наляво“ от ул.
„***“. Мястото на първия контакт за автомобила е бил в областта на
странична предна лява част, в областта на преден ляв калник, а за пострадалия
- в лявото бедро. В резултат на удара, пешеходецът се е завъртял наляво
спрямо посоката си на движение на около 180° и е паднал по лице върху
терена, като главата му е била в посока югоизток, а дясната му ръка е била
изпъната напред в посока юг. Автомобилът е преминал със задно ляво колело
през дясната ръка на пешеходеца.
От заключението на назначената по делото повторна автотехническа-
експертиза се установява, че произшествието е настъпило на 16.09.2019г.
около 07:30 ч, в гр.Ст.Загора на кръстовището между бул.“Славянски“ и
ул.“***“. Преминаването през кръстовището е организирано със светофарна
уредба. Произшествието е настъпило на източния вход/изход на
кръстовището. В зоната на ПТП, булеварда е с три ленти. Южната лента е за
14
движение на ППС направо, в посока изток, средната лента е за извършващите
ляв завой /на юг по ул.“***“/ и северна лента за движение направо /на запад/
или завой надясно /на север по ул.“***“/. Произшествието е настъпило в
условия на дневна светлина, ясно, слънчево, сухо време и суха асфалтова
настилка. Според показанията на пострадалия, част от които са цитирани в
т.2, неизвестен лек автомобил се е движил по ул.“***“ в посока юг, като на
кръстовището е предприел ляв завой, на изток. В същото време пострадалия е
пресичал платното за движение на бул.“Славянски“ по пешеходната пътека
очертана на източния вход/изход на кръстовището. Пострадалият твърди, че е
бил преминал/пресякъл южната лента, когато е бил ударен от лекия
автомобил, в лявата част на тялото. След това автомобила го е подминал и е
спрял. Това обстоятелство кореспондира с частта от показанията, в които
пострадалия посочва, че ударът е настъпил след като е преминал южната
лента. Безспорен е и факта, че пострадалия не е отхвърлен напред и прегазен
от автомобила. Следователно ударът е възможно да е настъпил около
границата на южната лента със средната лента на бул.“Славянски“. При удара
са контактували предна лява странична част на автомобила с лявото бедро на
пешеходеца.
Произшествието е настъпило поради едновременно настъпилите
непредпазливи действия от страна на пешеходеца и водача на автомобила,
въпреки, че и двамата са се движили на разрешен сигнал на светофара:
Водачът на неизвестния автомобил е предприел маневра „ляв завой“ и
се е движил по дъгата на завоя без да възприема пътната обстановка на
достатъчно разстояние пред и в страни от автомобила.
Пешеходецът не е следил за изменение на пътната обстановка, в т.ч. и за
приближаващите автомобили към пешеходната пътека.
Поведението на водача на неизвестния автомобил е предпоставка за
настъпването на ПТП. Той се е движил на зелен сигнал на светофара, но е бил
длъжен да следи за преминаващи пешеходци, на които е длъжен да осигури
предимство за преминаване по пешеходната пътека.
В момента на удара, според самия пешеходец, той се е движил по
очертаната пешеходна пътека. Пътеката е очертана перпендикулярно на
платното за движение на бул.“Славянски“. Ударът е настъпил на източния
вход/изход на кръстовището, около границата между най- дясната и средната
15
лента на бул.“Славянски“. При наличните данни, не е възможно мястото на
удара да се определи с по-голяма точност.
Уврежданията са установени при съответните прегледи на пострадалия.
В медицинската документация се посочва, че тези увреждания може да се
получат от преминаване на автомобилна гума през пръстите на дясната ръка.
Увреждането е в резултата на премачкване.
Увреждането на лявото бедро, посочено, също е получено от контакт с
автомобила.
Мозъчното сътресение и кръвонасядането на главата не е получено от
контакт с автомобила. То е получено при падането на пострадалия на терена в
резултат на удара.
Счупването на външната и средната фаланга на втори пръст на дясна
ръка, нарушаване на целостта на сухожилията на мускулите разгъвачи на
трети пръст на дясна ръка. и разкъсно контузната рана на ляво бедро не може
да се получат при падане от собствен ръст след спъване.
Мозъчното сътресение и кръвонасядането на главата е възможно да се
получи при падане от собствен ръст. Възможно е да бъде посочен само най-
вероятния механизъм на ПТП: Произшествието е възникнало на
кръстовището на бул.“Славянски“ и ул.“***“. Пешеходецът е предприел
пресичане на бул.“Славянски“ по очертаната на източния вход/изход на
кръстовището, пешеходна пътека. В същия момент неизвестен лек автомобил
се е движил по ул.“***“ в посока юг. На кръстовището, водачът му е
предприел ляв завой, на изток по бул.“Славянски“. Когато пешеходецът е бил
около границата между южната и средната ленти, е настъпил удар.
Първоначалния контакт е бил на предна челна и странична лява част на
автомобила, в зоната на левия фар и преден ляв калник, с лявата част на
тялото на пострадалия, по- конкретно с лявото му бедро. В резултата на
удара, пешеходецът се е завъртял, най-вероятно обратно на часовниковата
стрелка на ъгъл 200-240°, с приплъзване по предния ляв калник на
автомобила и е паднал на терена с разтворена дясна ръка. След падането задна
лява гума е преминала частично през дясната длан на пострадалия. В
резултата на това дланта е била подложена на натиск и триене, от което е
възможно да се получат описаните в медицинската документация
увреждания.
16
От показанията на свидетелката Мирослава Шидерова Кирова /внучка
на пострадалия/ се установява, че след настъпване на ПТП, ищецът е бил
хоспитализан за период от 5 дни. При посещението в болницата е бил с
шевове на ръката и с контузен крак. След изписването в домашни условия за
него е полагала грижи съпругата му за обслужване и тоалет. Сочи, че след
месец е настъпило подобрение, но все още изпитва болки в ръката, както и
страх да излиза сам и да пресича пешеходни пътеки. Твърди, че към момента
на ПТП пострадалият е бил в добро физическо и ментално здраве, като имал
спомен за инцидента, че е пресичал на зелен светофар и причинителят на
ПТП е бил възрастен човек.
От показанията на свидетеля Д. Хр. Хр. и Г. М. Г. /младши инспектор
Пътна полиция/ се установява, че месец септември 2019 г. са получили
обаждане от Спешен център да посетят пострадал в болница, за да установят
самоличността му. Сочат, че пострадалият е бил на носилка, неадекватен, без
да е посочил да е бил блъснат или откаран в Спешен център. Съставен е
констативен протокол след посещение на мястото на ПТП, като твърдят, че не
е имало свидетели и следи от ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: 1.
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на
делинквента, 2. пътнотранспортното произшествие да е настъпило на
територията на Република България и моторното превозно средство да е
напуснало местопроизшествието и не е било установено/ неидентифицирано
моторно превозно средство/; 3. Увреденото лице да е предявило претенцията
си за плащане пред ГФ по реда на чл. 558, ал. 5 от КЗ и ако ГФ не се
произнесъл по подадената молба в срока по чл. 496 или е отказал да плати
обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира
исковата претенция за основателна. Установи се реализирано ПТП на
16.09.2019 год., причинено от неустановен водач, на неустановено МПС,
който след реализиране на ПТП е напуснал мястото на произшествието. В
17
резултат на същото на ищеца са причинени травматични увреждания.
И двете изслушани по делото САЕ посочват един и същ механизъм на
ПТП, а именно на 16.09.2019 г около 07:30 ч, пешеходецът Г. ХР. ЯНЧ. е
пресичал бул. „Славянски“ в посока от юг на север, от източната страна на
кръстовището с ул. „***“ по обозначена с пътна маркировка пешеходна
пътека, на зелен сигнал на светофара. Движел се е перпендикулярно, по най-
късия път със скорост около 3,2 км/ч. В същото време по ул. „***“ в посока от
север на юг се е движил лек автомобил, като на кръстовището с бул.
„Славянски“ е предприел завиване наляво. На около 2,75 м източно от
ориентира „О” и на около 4,73 м северно от южната граница на платното за
движение на бул. „Славянски“ е настъпил удар между МПС и пешеходеца.
Мястото на удара е бил в средната пътна лента на бул. „Славянски“. Мястото
на първия контакт за автомобила е бил в областта на странична предна лява
част, а за пострадалия - в лявото бедро.
И двете експертизи посочват, че поведението на водача на неизвестния
автомобил е предпоставка за настъпването на ПТП. Той се е движил на зелен
сигнал на светофара, но е бил длъжен да следи за преминаващи пешеходци,
на които е длъжен да осигури предимство за преминаване по пешеходната
пътека.
Пешеходецът не е следил за изменение на пътната обстановка, в т.ч. и за
приближаващите автомобили към пешеходната пътека.
Съгласно чл. 20, ал.2: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."
Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП като
спре преди мястото на удара. Ето защо е налице противоправно деяние,
осъществено от страна на неустановен водач напуснал мястото на ПТП и от
неидентифицирано МПС.
Налице са предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. Заявено е искане
от страна на правоимащото лице за обезщетение по реда на чл. 558, ал. 5 от
КЗ, по което е налице произнасяне за отказ от плащане на обезщетение, видно
18
от становището в отговора, както и до приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция, поради което ответникът е пасивно,
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., справедливостта, като критерий
за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие,
а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната
съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им
спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за
определяне на справедливо обезщетение. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г.
на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; №
59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д.
№ 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че
критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на
19
самото общество в конкретната държава.
Като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията
/ПТП/, от техния вид, характер и времетраене – разкъсноконтузна рана на
дясна ръка; -Лезия на екстензорното сухожилие на втори пръст на дясната
ръка; незначимо разместена вътреставна фрактура на базата на средната
фаланга на втори пръст на дясната ръка; разкъсноконтузна рана и подкожен
хематом в проксимална трета на ляво бедро; мозъчно сътресение и
екстракраниален/подкожен/ хематом вдясно фронтално/в областта на челото/,
като оздравителния период е 60 дни, а възстановителния период е в рамките
на 6 месеца, според уточненията на заключението на повторната медицинска
експертиза.
Следва да бъде отчетен и фактът, че ищецът е имал нужда от помощ
при обслужването и грижи от близки хора по време възстановителния период.
Посочените травматични увреждания ограничават възможностите на човек в
напреднала възраст, както и оздравителния процес настъпва по – бавно.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
обаче в най-голяма степен следва да бъде отчетена преживяната от ищеца
остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо –
емоционалното му състояние. Ноторно известно е обстоятелството, че
претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен фактор. От
показанията на свидетеля се установява, че ищецът след инцидента е станал
неконтактен, затворен, като изпитва страх да излиза сам и да пресича
пешеходни пътеки.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо - здраве е неоценимо в
пари, претърпените вреди са неимуществени - не подлежат на точна парична
оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда. Съдът приема, че за
справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето,
резултат от настъпилото ПТП, следва да бъде престирана сума в размер
40 000 лева, която би била адекватна на претърпените вреди.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от
страна на вредоносния резултат от пострадалия.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
20
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на
ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за
възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не
е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът
има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието
на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през
нея.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна
повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното
платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в
случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за
движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които предпоставки следва да са
налице кумулативно, какъвто не е настоящия случай.
Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно
на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно,
но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се
упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, което е
сторено от страна на пешеходеца.
В настоящия случай се установи от заключенията и на двете
автотехнически експертизи и уточненията, дадени от вещото лице в съдебно
21
заседание, че на около 2,75 м източно от ориентира „О” и на около 4,73 м
северно от южната граница на платното за движение на бул. „Славянски“ е
настъпил удар между МПС и пешеходеца. Мястото на удара е бил в средната
пътна лента на бул. „Славянски“,т.е. пешеходецът е бил вече на пешеходната
пътека и водачът е бил длъжен да го възприеме. Няма данни и за внезапност
при пресичане от страна на пешеходеца. Напротив, от заключенията е видно,
че той вече е бил на пешеходната пътека, като е изминал почти 1/3 от
дължината й. Поведението на водача на неизвестния автомобил е
предпоставка за настъпването на ПТП. Той се е движил на зелен сигнал на
светофара, но е бил длъжен да следи за преминаващи пешеходци, на които е
длъжен да осигури предимство за преминаване по пешеходната пътека.
Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По силата на чл. 497, ал.1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3; изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
В настоящия случай ответникът е изискал доказателства по реда на чл.
106, ал. 3, които няма данни да са представени от ищеца пред ГФ.
Пред настоящата инстанция не са представени доказателства от ищеца,
чиято е доказателствената тежест, относно датата на представянето им пред
ГФ, за да се изчисли срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Поради това, съдът
приема, че срокът се определя по правилата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, а
именно застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение от 18.03.2020 г. /три месеца от предявяване
на претенцията пред ФГ до окончателното му изплащане.
По отговорността за разноски:
На основани чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноски.
22
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 1 730 лева.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат АД ,,Г. И *‘‘ е регистриран по ЗДДС и адвокатските
възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на АД ,,Г. И *‘‘ за осъществено безплатна
адвокатска помощ на ищцата е в размер 2 076 лева с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1
600 лв. за държавна такса, както и сумата от 201 лева за възнаграждение
на вещи лица.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
23
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,Г.‘‘ – гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. *** да заплати на Г. ХР. ЯНЧ. с ЕГН **********от гр. ***, ул.
"* ***‘‘ № *** сумата от 40 000 лева, представляваща неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесени травми, вследствие на
настъпило ПТП на 16.09.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва от
18.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ,,Г.‘‘ – гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. *** да заплати на АД ,,Г. И *‘‘, ЕИК *** сумата от 2 076 лева
с ДДС, представляваща адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ.
ОСЪЖДА ,,Г.‘‘ – гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. *** да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт сумата от 1 600 лв. за държавна такса, както и сумата от 201 лева за
възнаграждение на вещи лица, платена от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото
постановяване с приложен препис.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
24