РЕШЕНИЕ
№880/15.01.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова
при секретаря Гергана Мазгалова.............…..……….....................................и в присъствието на Прокурор……..………..……………………......................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №929 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба от С.Т.М. ***, срещу Експертно решение №1943/27.07.2020г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/- специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно съдови заболявания.
Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че към 29.09.2004г. е била приета в Пета МБАЛ София - Клиника по обща и онкогинекология с диагноза „Ca коли утери ин ситу“ – рак на маточната шийка. Извършена ѝ била оперативна интервенция, която преминала успешно. За първи път се явила пред ТЕЛК през 2012г. , където била освидетелствана с водеща диагноза „Злокачествено новообразувание на тяло на матката“, с код С54.0 по Международната статистическа класификация на болестите и проблемите свързани със здравето, десета ревизия (МКБ-10) като ѝ било определено състояние на увреждане 50% трайно намалена работоспособност (ТНР). Тази диагноза била поставяна при всяко последващо освидетелстване до 03.02.2020г., когато за първи път била променена с ново решение на ТЕЛК. С това решение се посочвала друга водеща диагноза – „Карцином in situ на шийката на матката“ с код D06 по МКБ – 10 като била определена 0% т.н.р.
Жалбоподателката счита, че неправилно е индивидуализиран процентът намалена работоспособност при липса на подробна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и изследвания на медицинската документация, определящи функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съобразно част 8, раздел 12 т.7 от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) , за злокачествено заболяване ин ситу се определяла ТНР – 50 % за една година след санирането. В Забележката към раздела било посочено, че при липса на данни за рецидив и дисеминация, всички онкологични заболявания след 5-та година се оценяват с 50 %. В случая не били установени рецидив или дисеминация, което водело до извод за приложимост на посочената забележка, тъй като заболяването ѝ било онкологично. Жалбоподателката твърди, че се води на отчет и наблюдение в СБАЛО – Хасково. Счита, че несъобразяването с посочената забележка в Приложение 1 към част осма на НМЕ представлява нарушение на материалния закон. Изразява съмнение относно правилността на поставената водеща диагноза като не било ясно защо до 2020г. като такава се посочвало „Злокачествено новообразувание на тяло на матката“, а само с оспореното решение за пръв път била приета друга диагноза. Липсвали мотиви в тази насока, не ставало ясно също и какъв оценъчен метод бил използван и как същият водел до заключение, различно от определяните до този момент. В решението на НЕЛК било прието, че е налице саниране или оздравяване, но според проведените ѝ прегледи след оперативната намеса през 2004г. нямало промяна в състоянието ѝ като същото нито било влошено, нито подобрено. Поради това жалбоподателката счита, че в нейния случай липсва саниране, което да обоснове определяне на 0% ТНР.
По изложените съображения моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на НЕЛК за ново произнасяне като се приложи забележката към част 8, раздел 12 от Наредбата замедицинската експертиза.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, който моли след отмяна на решението, преписката да се върне на НЕЛК със задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона, вкл. с указания за излагане на мотиви относно променената водеща диагноза. Претендират се разноски за внесената държавна такса.
Ответникът по делото - Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/- гр. София, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, депозирано чрез пълномощник излага съображения за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заявление-декларация до ТЕЛК вх.№1410/05.03.2012г. Г.Л. Д.е поискала извършване
на първично освидетелстване за пенсиониране по болест /за определяне процент на
инвалидност/. С ЕР №635/09.04.2012г. на ТЕЛК за общи
заболявания- Д. към
МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – Д. на С.Т.М. след освидетелстване е
определена оценка на работоспособността - 50 % ТНР, дата на инвалидизиране – 09.04.2012г. и
срок на ТНР - 2 години – до 01.04.2014г., при водеща диагноза – злокачествено
новообразувание на тялото на матката и общо заболяване: Са коли утери. Ст.
пост. конизация. Решението е получено от лицето на 09.04.2012г. срещу подпис.
След
изтичане срока на ТНР е извършено
преосвидетелстване като от ТЕЛК за общи заболявания – Д. към МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – Д. е издадено ЕР
№1064 от зас. №064/12.05.2014г. С решението е определена 50 % ТНР за срок от две години – до
01.05.2016г. при дата на инвалидизиране – 09.04.2012г. и същите водеща диагноза
и общо заболяване. Видно от мотивите на решението, процентът ТНР е определен съгласно забележка от част VIII на НМЕ.
При
последващи преосвидетелствания от ТЕЛК – Д. са издадени ЕР
№1219 от зас. №055/13.04.2016г. и ЕР № 474 от зас.
№036/12.03.2018г., с които е определяна оценка на
работоспособността /вида и
степента на увреждане/ е 50 %
ТНР, без промяна в дата на
инвалидизиране , срока на определения % трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане, водещата диагноза и общото заболяване. Видно от мотивите и
на двете горецитирани решения, процентът ТНР е
определен съгласно забележка от част VIII на НМЕ.
След
поредно преосвидетелстване е издадено от ТЕЛК – Д. ЕР №226
от зас. №017/03.02.2020г.,
с което след преглед определената оценка на работоспособността е „работоспособен“. Като мотив в
решението е посочено, че за Карцином in situ на шийката на матката. Сп. пост конизация – 10.04г. (МКБ D06) не се определя % степен на
увреждане. Решението е получено от С.М. на 03.02.2020г. срещу подпис.
Решението
е обжалвано от С.Т.М. пред НЕЛК с жалба, подадена на 10.02.2020г. чрез РКМЕ Х.
в частта на оценката на работоспособността и посочената водеща диагноза.
От
НЕЛК- Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и сърдечно съдови болести,
София, е издадено обжалваното в настоящото производство ЕР
№1943/27.07.2020г. Със същото е потвърдено ЕР
№226/03.02.2020г. на ТЕЛК-
Д .
ЕР №1943/27.07.2020г. на НЕЛК – София е получено от С.Т.М. на
23.09.2020г., видно от представената по делото обратна разписка /л.23/. Жалбата
е подадена на 05.10.2020г. директно до Административен съд- Хасково.
По
делото е приобщено медицинското експертно досие на на жалбоподателката.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна намира следното:
Жалбата
изхожда от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за съдебен контрол
административен акт като е подадена в срока по чл.112, ал.1, т.4 от Закона за
здравето /ЗЗ/ срок., поради което е допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал.4 от Закона за здравето вр. чл.43 т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Решението е обективирано в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, респ. същото е мотивирано в съответствие с изискването на чл.49 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопризводствените правила. Решението е взето по документи на основание чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, за което жалбоподателката е уведомена с писмо №НЕЛК-ИЗХ-7306/26.02.2020г., получено на 08.04.2020г. По преписката няма данни кога медицинската документация /МЕД на жалбоподателката/ е била изискана и кога е постъпила в НЕЛК, поради което съдът приема, че решението е постановено в срока по чл.47 ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ.
При преценка относно съответствието на оспореното решение с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно чл.63 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/
административният орган следва да извърши преценка на установеното увреждане,
стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит и да се
съобрази със съответната отправна точка съгласно приложение №
1 /към чл. 63 ал.1 от НМЕ/.
Съдът счита на първо място, че посочената в оспореното решение диагноза "Карцином in situ на шийката на матката" с код D06 по МКБ изцяло съответства на посоченото в приложените към МЕД документи - Епикриза /л.2/ , Медицинско направление №8/24.02.2010г. /л.3/, етапна епикриза / л.19/, издадени от „СБАЛО – Хасково“ ЕООД удостоверения относно диспансеризация на жалбоподателката, е видно, че диагнозата е именно "Карцином in situ на шийката на матката“.
Спорен по делото е въпросът относно приложимостта на забележката към раздел ХІІ на Част 8 от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ, според която „При липса на данни за рецидив и дисеминация всички онкологични заболявания след петата година се оценяват с 50 %.”
Според жалбоподателката тази забележка намира
приложение в случая, доколкото не са налице данни за
рецидив и дисеминация, и заболяването й е онкологично.
В оспореното решение оценката на работоспособността на жалбоподателката е квалифицирана по код 1 "работоспособна" и се основава на т.7 от раздел ХІІ на Част 8 от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ , съгласно която за злокачествено заболяване ин ситу се определя ТНР – 50 % за една година след санирането.
Следва да се има предвид, че трайно намалената работоспособност, вида и степента на увреждане в проценти се оценява въз основа на отправни точки, групирани в отделни части със съответните раздели според увреждания /заболявания на различните човешки органи и системи, и свързаните със съответното увреждане/заболяване възможни страдания и техните комбинации. Поради тази причина при определяне на процента трайна неработоспособност се оценяват състояния, породени от различни увреждания/заболявания, а не самите заболявания.
В случая водещото заболяване на жалбоподателката е карцином ин ситу на шийката на матката и попада в раздел ХІІ на Част осма "Хирургични заболявания" от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ, което е видно и от приложената в оспореното решение отправна точка – т.7, раздел ХІІ, Част 8 от посоченото Приложение. Няма спор и се установява от съдържащата се в МЕД документация, че не са налице данни за редицив или дисеминация на заболяването (т.е. заболяването не се е изразило повторно, респ. не са налице разсейки към други органи). Същевременно заболяването е онкологично, което се потвърждава от приложените към МЕД удостоверения, издадени от „СБАЛО – Хасково“ ЕООД, видно от които жалбоподателката е зарегистрирана в диспансера към болничното заведение за активно лечение по онкология. В тази връзка следва да се отбележи, че „карцином ин ситу на шийката на матката“ с код по МКБ-10 D06 е заболяване, което според Приложение №10 към чл.21 ал.1 Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията подлежи на диспансеризация.
Наред с горното, не е спорно и е видно от документацията по МЕД, че след извършената интервенция /конизация/ са изтекли 5 години.При отчитане на горните обстоятелства, съдът счита че в случая е приложима Забележката , според която „При липса на данни за рецидив и дисеминация всички онкологични заболявания след петата година се оценяват с 50 %.” . Несъобразяването от страна на ответника с посочената забележка към раздел ХІІ на Част 8 от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ налага извода, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон.
По изложените съображения, обжалваният административен акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и следва да се отмени. Доколкото произнасянето по жалба срещу решение на ТЕЛК е от компетентността на органа по чл.103 ал.4 от ЗЗ, на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на НЕЛК за ново произнасяне.
При този изход на производството, основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски, представляващи внесена държавна такса в размер 10 лв, платими от ответника.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.
2 от АПК вр. чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Експертно решение №1943/27.07.2020г. на Национална експертна лекарска комисия - специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно съдови заболявания.
ВРЪЩА
преписката на НЕЛК - Специализиран
състав по хирургични, ортопедични и сърдечно съдови заболявания, за ново
произнасяне по жалбата на С.Т.М. *** срещу ЕР №226/03.02.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – Д., при съобразяване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия - София да заплати на С.Т.М. направените по делото разноски в размер 10.00 /десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: