РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Пазарджик, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20215200900050 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск на Н. Н. Ш., ЕГН **********,чрез адвокат Г.
Й., член на САК срещу„ Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67, 1700
Студентски Комплекс, София, представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д. цена на иска 26 000
лв. (двадесет и шест хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди; правно основание
чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.ведно със законни лихви до окончателното ими
изплащане.Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адв. възнаграждениена
осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
На 27.08.2020 г., около 06:50 часа, в гр. П., на ул. “С. А.”, срещу газстанция, е
настъпил пътен инцидент при който л.а. “Мерцедес”, модел “Ц 200 Компресор”, с per. № ,
управляван от Д.Г., извършвайки маневра десен завой, поради недостатъчна предпазливост
към уязвимите участници, каквито са пешеходците, блъска от лявата страна, пресичащата от
дясно, наляво, спрямо посоката на движение на л.а., пешеходка Н.Ш.. Инцидентът е
настъпил малко преди пешеходката да стъпи на разделителния остров, на кръстовището, за
да продължи да пресича другото платно, т.е. преди удара е преминала повече от 2/3 от от
пътното платно. Мястото на което е настъпил инцидентът е позволено за пресичане, като в
близост няма пешеходна пътека, която да се ползва от пешеходците. Пътният инцидент е
настъпил при отлична видимост, през светлата част на денонощието, при суха асфалтова
настилка.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол с пострадали лица е per N К
1006р-8081/28.08.2020 г., издаден от ОД па МВР Пазарджик, съгласно който виновен за
инцидента е водачът на л.а. От удара тялото на ищцата с полетяло нагоре и напред, като се е
озовало пред л.а. На инцидента свидетел, както е видно от представения Констативен
протокол, е станал Ц. Й. Т., който е медицинско лице и е оказал първа помощ на ищцата.
1
Вследствие на пътния инцидент пострадалата е откарана по спешност в МБАЛ
“Пазарджик” - АД, след като била прегледана, било установено, че вследствие на инцидента
е получила:Черепномозъчна травма. Мозъчно сътресение със загуба на памет;
Контузио торацис (контузия на гръдния кош);Хематома Периорбиталис;
Охлузвания в областта на носа и окосмената част на главата - темпорално;
Контузии в областта на лявото рамо и двете колена; Кръвонасядания в областта на
главата и тялото;Множество контузии, отоци и синини по цялото тяло;
Престоят на доверителката му в болницата е продължил от 27.08.2020 г, до
29.08.2020 г., като същата е била изцяло неподвижна и на легло, а за нея са се грижили
нейните близки и медицинския персонал, които са й помагали да се обслужва.
След изписването на доверителката му от болницата, същата е транспортирана до
дома си за продължаване на домашното си лечение, като лекарите са й предписали хигиено-
диетичен режим и лечебно охранителен режим за три седмици, с препоръка да изключи
приемането на кофеинови напитки и храни.
В резултат на получената черепномозъчна травма и мозъчно сътресение,
доверителката му има непълен и непоследователен спомен за случилото се, същата е
получила ретроградна амнезия - не може да възпроизведе как точно се е случил инцидентът.
За период от 4 месеца се оплаквала от постоянно главоболие и световъртеж при опит да се
изправи от легнало положение, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност,
повишена раздразнителност, загуба на координацията на мускулите и шум в ушите. Поради
получените разкъсно-контузни рани по цялото тяло, за период от един месец пострадалата
не можела да стане от леглото, като изпитвала изключително силни болки при всяко
движение. Поради получените рани по цялото тяло, ежедневно пострадалата третирала
нараняванията със стерилни превръзки. От друга страна, поради понесения удар от л.а. и
падането на асфалта, ищцата е получила тежка травма на гръдния кош вследствие на която
за период от месец не можела да диша без да изпитва болки, поради което и трудно спяла
нощем.
Към настоящия момент, в резултат на получения хематом в областта на главата и
полученото мозъчно сътресение, доверителката му изпитва болка, особено при промяна на
времето, главоболие, придружено с повръщане и замаяност. Всичко това води до безсъние
нощно време и се налага пострадалата да приема сънотворни лекарства. За в бъдеще й
предстоят още прегледи за доуточняване на състоянието й.
Процесният пътен инцидент дава изключително тежки последици и върху психиката
на пострадалата. Към настоящия момент пе желае да говори за катастрофата.
Н.Ш. изпитва непреодолим ужас да пресича и да се разхожда в града, като
непрекъснато има чувството, че може отново да се случи инцидентът. Пострадалата
непрекъснато сънува кошмари и съпреживява отново и отново злополуката.
Виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност
за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност”, сключена със „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
със застрахователна полица № BG/22/120001023882, валидна от 19.04.2020 г., до 18.04.2021
г.
На 28.10.2020 г., с Молба с Вх. № 14060, доверителката му е завела писмена
претенция, на основание чл. 380 от КЗ, с която е поискала изплащането на застрахователно
обезщетение от ответното дружество.
Въпреки, че предвидения в КЗ, тримесечен срок за окончателното произнасяне по
претенцията, изтекъл на 28.01.2021 г., към настоящия момент ответното дружество не е
заплатило дължимото се от пострадалата обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
което обуслава завеждането на настоящата искова претенция.
Моли, да се осъди ЗК“Лев инс” АД, да заплати на Н. Н. Ш., застрахователно
2
обезщетение в размер на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), ведно със законната
лихва от 28.10.2020 г., датата на която е отправена доброволната покана до застрахователя,
по реда на чл. 380 КЗ, до окончателното плащане на дължимата сума за претърпените от нея
неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, вследствие на
процесното ПТП.
В срока по чл. 367 от ГПК от ответника е постъпил отговор от „Застрахователна
компания Лев Ине“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67 А, чрез ад в. В. Й. Д. от АК Пловдив, съдебен адрес гр. П., пл.
„К. Ч.” № , вх. , ет. .Счита, предявените искове са допустими, но неоснователни.Оспорва ги
изцяло по основание и размер.Признава от името на доверителя му и моли да бъде приет за
безспорен факт наличието на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с доверителя ми по
отношение на процесното МПС с per. N°
Оспорва всички останали твърдения, изложени в исковата молба.
Оспорва твърденията за механизма на процесното ПТП, както и твърденията, че вина
за него има водачът на МПС Мерцедес Ц200 с per. No . Твърди, че вина за него има ищцата,
поради допуснати от нея нарушения на правилата за движение - движение не по тротоара
или банкета на пътното платно; движение не по противоположното платното за движение на
пътните превозни средства най-близо до лявата му граница; пресичане на платното за
движение не по пешеходна пътека, без да се съобрази с процесното МПС преди да навлезе
на платното за движение.
Оспорва наведените твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи
претендираната сума, както и периода, през който са търпени, като твърдя, че същите не са
възникнали и не са търпени през твърдения период, респективно не кореспондират с
претендираните суми.
Възразява, че описаните болки и неудобства са се осъществили, евентуално твърди,
че те са резултат на други заболявания и предходно лечение, предписано на пострадалата -
вторична хипертония, хипертонично сърце, предходна операция на дебело черво и
проведена лъчетерапия.
Възразява, че предявеният размер на неимуществените вреди е прекомерен и не
отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД.
В приложения към исковата молба медицински документ са описани като установени
наранявания единствено болка над двете вежди с придружаващи хематоми, хематом в
задната част на главата и болки в лявото рамо и двете колена. Изрично е отразено, че не е
имало загуба на съзнание. Няма описани други травми, кръвонасядания, охлузвания или
оттоци.
Установените травми са леки, отшумяват в рамките на 10-15 дни, а периодът на
хоспитализация е единствено задължителния такъв съгласно съответната здравна пътека.
Единствено е приложено медикаментозно лечение.
Намира, че описаните в исковата молба травми и болки и неудобства са силно
преувеличени и не могат да бъдат обяснени с установените документално травми.
Възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, дължаща се на нарушения на правилата за движение - движение не по
тротоара или банкета на пътното платно; движение не по противоположното платното за
движение на пътните превозни средства най-близо до лявата му граница; пресичане на
платното за движение не по пешеходна пътека, без да се съобрази с процесното МПС преди
3
да навлезе на платното за движение.
По изложените съображения,счита предявените искове за изцяло, алтернативно
частично неоснователни, поради което моли съдът да ги отхвърли изцяло или частично и да
присъди по съразмерност на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
направените по производството разноски.
По приложените доказателства
Оспорва изрично по същество верността на отразените обстоятелства в графа
„Обстоятелства и причини за ПТП“ в приложения констативен протокол, издаден от
ОДМВР Пазарджик, които не са възприети лично от длъжностното лице.
Доказателствени искания
Моли да бъде допуснат като свидетел по дело относно механизма на ПТП-то,
движението на автомобила и ищцата, мястото на катастрофата Д. В. Г. с ЕГН **********,
адрес с. Р., ул. „Х. С.“ .Моли да се допусне СМЕ с поставени в исковата молба въпроси.
Моли всички съобщения по горното дело да бъдат изпращани на съдебен адрес гр. П.,
пл. „К. Ч.” № , вх. , ет. чрез адв. В. Й. Д.,
Представям препис от отговора на исковата молба в 1 екземпляра и адвокатско пълномощно
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца .
Поддържа подадената искова молба по аргументите изложени в нея - същите се
основават на трайната съдебна практика на ВКС и в подкрепа на становището си, в хода на
процеса ще ангажирам доказателства, за които са направени съответните доказателствени
искания.
Моли във вр. с направеното признание за наличието на застрахователно
правоотношение, да се приеме за безспорно наличието на валиден застрахователен договор
по застраховка Граждаиска отговорност, между собственика на л.а. “Мерцедес”, модел “Ц
200 Компресор”, с per. № и ответника. В случай, че съдът отдели за безпорно това
обстоятелство правим отказ от направеното в т. VI доказателствено искане в ИМ.Изразява
становище по възражението на ответника, относно размера на предявения иск, по
доказателсдтвените искания и прави нови такива.
Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на
делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се
презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя.
Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си, вкл. че е налице
съпричиняване от пострадалия и др.
Приети са и са приложени представените с исковата молба надлежно заверени по
реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени доказателства по делото и е дадена
4
възможност на на ищеца да води един свидетел в насроченото открито съдебно заседание за
установяване претърпените неимуществени вреди от инцидента и е отложенво
произнасянето по доказателственото искане за приемане на писменото доказателство към
ДИМ за приемане, както и за допускане на Комплексна съдебно-автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза с вещи лица – ортопед и автоексперт, след изслушване на
свидетелите.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени
вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за
забава, считано от 28.10.2020 г. до окончателното плащане на главницата, представлява
последица от евентуалното уважаване на главния иск за обезщетение, не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на
търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищеца е провел
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 28.10.2020 г. –
обстоятелство, по което не се спори между страните. Искът е предявен на 14.04.2021 г., т. е.
след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма произнасяне от
застрахователя.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказане обстоятелството, че между ответното дружество и
делинквента собственик на „Мерцедес С200“ компресор ,рег.№ е сключена застрахователна
полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна. към момента на процесното ПТП
от 27.08.2020 г.; че ищеца е отправил претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с
искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 28.10.2020 г.за
заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП от 27.08.2020 г., като застрахователят
не се е произнесъл по претенцията в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ,
По делото са приети писмени доказателства: Констативен протокол с пострадали
лица от 28.08.2020 г. , епикризи на пострадалия ищец от „МБАЛ“АД гр.Пазарджик, ,молба
от 28.10.2020г. до застрахователя-ответник, удостоверение за банкови сметки.
От събраните гласни доказателства се установи следното:
Свид.Г. в показанията си заявява,че точно датата не помни, тръгнал от Р.за П., да
пътува за И. Пътувал по главен път, който се явява пътя за Затвора, в края на П. Това
станало рано сутринта някъде 6.50 часа, карал си и точно на завоя надясно да свие и жената
изскочила. То нямало и пешеходна пътека. Карал си нормално и слава Богу всичко било
5
точно, в смисъл ударил жената, паднала, излязъл попитал как е. Била адекватна. Едно момче
отсреща се оказало доктор, слязло и включило система на жената. Той я попитал как е, що е.
Тя му отговаряла. Дошли органи на реда. Дал проба за алкохол, казали му да изчакам 3 часа
да видят как ще е жената. След тези 3 часа всичко било точно. Съставили му акт. Обадили
му се полицаите казали да си тръгва и тоъ си тръгнал. Даже отложил курса , защото бил
вдигнал много високо кръвно 180 на 110 и се прибрал в къщи. След това дошъл фишът.
Карал със скорост 40 - 45 км в час тогава. То е главен път и си с предимство. Не си спомнял
дали бил подал светлинен сигнал, че ще завива надясно. То било още някакъв сумрак, така
му изскочи на завоя все едно го е направила умишлено.Просто не знае, не може да си го
опише там. Редовно минава по този път, те правиили ремонт и тогава минавали от тук да се
кача на магистралата за П. Познавал пътя. Там където била жената нямало пешеходна
пътека. Преди това имало бензиностанция и там трябвало да има пешеходна пътека ,
нямало как да няма. На 50 метра от мястото била бензиностанцията „Петрол“ не е сигурен.
Свидетеля управлявал колата, сам . Бил се притеснил много и даже отложил курса. Случвало
се, живи хора сме, всичко се случва. Радва се, че нищо и нямало на жената. Казали че е
добре жената, няма проблеми, да си тръгва.
Свид. Ц. Т. заявява,че знае инцидента за който се води това дело. Той подал сигнала
на телефон 112. Това било миналата есен, точно датата и месеца не може да си спомни,
миналата есен, миналата година. Пътувал за работа със собствения си автомобил. Пътувах от
С., тогава лятото там живеели и имло спирка, имали организиран транспорт до работа, който
е от П. до работата му. До спирката пътувал с личен автомобил. Тази спирка е в близост до
З. Там се пристроявал за ляв завой за да стигне до другия булевард и срещу него се движила
кола, която трябвало да направи десен завой. Имало една баба на тротоара, точно на
кръстовището. Кръстовището е Т-образно. Бабата се намирала от страната, където е
бензиностанцията, на 50 метра имало бензиностанция, мисли че е бензиностанция на
„Петрол“. От Б. като се влиза в П., това била бензиностанцията на „Петрол“, от тази страна
била бабата, от страната на бензиностанцията. Бил се пристроил за ляв завой, а другата кола
я изчаквал да завие надясно, а в това време бабата тръгна да пресича. Колата не я видяла ли
какво станало и я ударили бабата. Горе долу по средата на кръстовището я ударила и я
преобърнала и бабата паднала на лявата лента за движение. Бабата паднала и след това той
си направил завоя и спрял и в багажника на колата си имал медицинска чанта и едно одеало
.Той бил лекар и под ръка винаги си имал нещо за бързо реагиране. Първо се обадил на 112,
продиктувал номера на колата, съобщил за инцидента, взел си чантата и одеалото и отишъл
до бабата да я видял как е. Направил й един бърз преглед, в смисъл полпаторно опипвало се
човек за някакви травми, ребра, ръце, крака. След първоначалния преглед човекът, който я
ударил се опитвал да я вдигне жената. Той го спрях, да я остави да легне. Той си бил на
място този човек до нея. Аз първо паркирал и тогава отишъл. Миел я с вода, давал и да пие
вода, но го спрял, да не й дава, защото ако се наложи операция е опасно за бабата да приема
течности. Сложил й един абокат на дясната ръка и и пуснал една банка, за да предотврати
появата на шок евентуално. Бабата била малко объркана, но го питала „защо ме удари, какво
направи“. Малко била объркана бабата, оплаквала се, че я боли и след това се преместила на
6
другата ръка да й хване там по-голям съд, защото този първия бил малък като за бебета.
Ставало шокова реакция на организма, централизирало се кръвообръщението и вената
трудно се намирала, пък това което бил пуснал в абокатите е малко профилактично като
подготовка, защото ако има вътрешен кръвоизлив, така че една част от кръвта ако при
разкъсване кръвта изтича в коремната кухина. Помолил човека да затвори кръстовището
защото той бил клекнал , пък някой можело да го удари него и човекът затворил
кръстовището, говорел за шофьора на автомобила, който я ударил. След малко дшла
полицията и започнала да си регулира движението с палки. Дошъл екип на Спешна помощ
и той ги помолил да пуснат парното в линейката, защото било студено.Той после
продължих за работа. Тя била малко се ударила в главата, повърхностно нараняване по
главата, малко течала кръв, някакво охлузване. Коленете я болели и двете и лявото рамо я
боляло. Носът бил като, че ли се подул. Това забелязах. Тя не била бягала по пътя, но не се е
влачила, с нормален ход се движела. Мисли, че имала подаден мигач от другият автомобил.
Автомобилът, който блъснал бабата идвал от лявата страна на бабата. Тя пресичала по
пътното платно, той идвал от нейната лява страна. Отзад и отляво на жената идвал
автомобилът. Не съм видял бабата дали се е огледала. Автомобилът не карал бързо, между
20 -30 км да се е движил, не се движел бързо. То не е обозначено с маркировка за пешеходна
пътека, но дето се викало дори да няма маркировка по правилник всяка една част от улицата
си е пешеходна пътека. Не знае дали има наблизо пешеходна пътека. Мисли, че на 150 - 200
метра, където има нови сгради мисли, че там имало пешеходна пътека. Шофьорът се бил
уплашил човекът. Бабата се оплаквала, че боли и защо я е ударил. Това само повтаряла
жената „Защо ме удари, не ме ли видя?“.Той се бил притеснил човека, миеше й лицето. Той
тогава говореше по телефона с някой човека, някой го е чакал ли, че ще се забавил. Говорел
с някой който го е чакал. Не знаел точно с кой.
Свид.Д. Т. установява в показанията си,че същата сутрин пиели заедно кафе с Д.,
сина на ищцата. Обадили се по телефона нейна приятелка и казала, че е блъсната, да дойдат
веднага. Затворил телефона Д. и се качили в колата и директно отишли на мястото и я
заварили на земята завита с едно одеало.Това било миналата година, на 27 септември мисли,
че бил . Заварили я на земята, била цялата в кръв по главата. Имало включена система и в
момента, в който пристигнали малко след това дошла и линейка. На платното лежала,
успоредно на островчето между двете платна. Била като в шок и се видяло, не била много
адекватна, определено нея не могла да я познае. Синът си не знаа дали го е познала. След
това полицаите извикали Д.за да присъства на пробата за алкохол и наркотици на шофьора.
Тя останала до нея докато Бърза помощ я качили в линейката и казали, че лекарствата-тя си
носи лекарства за кръвно в чантата,-казали, че лекарствата за кръвното не са адекватни, да и
направят консултация с кардиолог да бъдат сменени лекарствата и че ще бъде настанена в
болницата. В момента в който приключили полицаите с Д. качили се в колата и карали по
линейката и пристигнали в Окръжна болница и я приели в Хирургично отделение. Свалили
я с носилка и казали, че по най бързия начин трябва да направят скенер, рентген дали има
вътрешни травми. Направили скенера и рентгена и след това в Хирургията като я приели,
7
една позната там била там санитарка казала веднага да отиде да вземе памперси и пелени.
Слезнала и взела памперси и пелени. Като се качила горе помогнала й, казала че и се пишка,
сложила и подлога, след това помогнала на санитарката сложили памперса, три дни била
там. Ходела всеки ден в 12 часа и искала да знае как е, защото тя има най-много свободно
време,тъй като е пенсионер по болест . На третия ден казали че я изписват, но ще бъде
обездвижена на легло и с памперс. Като се прибрали в къщи след инцидента за първи път я
видяла как изглежда. Лявото око било затворено цялото синьо, по дясната страна имала по-
слаб оток. Реално и лявата страна била по-засегната, двете колене били със синини и
охлузвания. След това започнала да я обгрижва тя. В началото първите 4 - 5 дни била изцяло
в леглото на памперс. Нямала гипс. Не можела да се движи, до ден днешен трудно движила
главата, врата й е засегнат и при завъртане изпитвала болка все още. След това и било
неудобно от нея явно и искашла само да й помага да стига до банята, виел и се свят, не
можела да пази равновесие. Леко, леко, тъй като банята е близо до стаята и, придружавала я
да ходи до тоалетна. Основно къпане, преобличане, готвене, хранене. Един месец си беше на
легло. След това останали последици от инцидента, във врата и в лявата ръка. Лявата ръка
не можела да я вдига много, много. Обездвижено останало мястото. Нямам представа какво
е засегнато, защото като я изписали от болницата обяснили, че трябва да ходи на
рехабилитация, но личната лекарка преценила, че предвид пандемията и заболяванията,
които има преди инцидента, не е удачно да бъде насочена към физиотерапия. Да правят в
къщи упражнения и с времето това ще отшуми. Минала една година и така останало. В
къщи упражненията, които горе долу и обяснили по телефона ги правели. Психологически
се отразило на ищцата инцидента, не смеела да излиза сама от къщи, или е с нея или със
сина си, особено по улиците да пресича, абсурд. Притеснявала се. Имала си я тази травма.
Имала кошмари доста дълго време, в началото спяла при нея, действително била зле. С
времето се поизгладили нещата, но за пресичането и ходенето сама навън абсурд. Като я
приели в Хирургията доктора още при приема обяснил, че заради това което вижда видимо,
докато чакали резултатите, ще бъде обездвижена. По принцип я попитал още на място има
ли болки, къде са по силни и тя му обяснила. Коленете и двете й бяха посинени, ръката,
врата. Фактът, че не можела да пази равновесие бил достатъчно красноречив да не я пускат
да става от леглото сама и да се движи сама. Водила я на кардиолог и си направила
консултация резонната, която е след изписване от болницата с доктора и препоръката му
била да прави физиотерапия, за да раздвижва ръката и врата. На контролния преглед било
тогава трудно подвижна, след прегледа лекарят казал, че се налага с времето да се раздвижва
леко ръката и да се направи физиотерапия. Лекарят не е дал препоръка да бъде обездвижена,
но просто тя не можеше да се движи, в смисъл губеше равновесие. Преди инцидента нямала
подобни проблеми с придвижване и загуба на равновесие. Тя никога не се е движила с
помощно средство. Сега има една патерица и когато не е сигурна и тя не е около нея е с
патерицата. Преди инцидента страдала от рак на дебелото черво, претърпяла две операции,
минала лъчетерапия и химиотерапия и била вече окей. Сега ходили само на контролни
прегледи. Преди инцидента не е имала оплаквания каквито има сега.
От допуснатата и изслушана по делото съдебно- медицинска експертиза, изготвена
8
от вещото лице се установи,че че на 27.08.2020 г.. около 06:50 часа, в гр. П., на ул. "С. А.",
срещу газстанция, е настъпил пътен инцидент при който л.а. М.", модел "Ц 200 Компресор",
с per. № , управляван от Д.Г., извършвайки маневра десен завой, блъска от лявата страна,
пресичащата пешеходка Н.Ш.. След удара от лекия автомобил пострадалата е паднала на
пътното платно. След пътния инцидент пострадалата е откарана по спешност в МБАЛ
"Пазарджик" - АД, била прегледана и приета за лечение в Хирургично отделение на
болницата. От медицинската документация е видно, че тя е получила: Контузия на главата с
охлузвания и кръвонасядания по нея. Мозъчно сътресение; Контузия на лявата раменна
става на двете колена;При пострадалата е проведено медицинско наблюдение и
консервативно медикаментозно лечение, след което е изписана за в къщи. Препоръчана е
физиотерапия, която не е проведена.
В.л. установява,че описаните травматични увреждания са в причинна връзка с
процесното ПТП.След получаване на травмата пострадалата е имала болки в контузените
области. В следтравматичния период е развила прояви на посттравматична церебрастения,
проявена с координационни нарушения, главоболие и др. Тези прояви са имали
продължителност около 1 месец.При пострадалата са налични остатъчни прояви,
изразяващи се в ограничени и болезнени движения в лявата раменна става, последица от
контузията на същата. Това е свързано и с не провеждането на физиотерапия, която е
основен метод на лечение.Обичайният срок за възстановяване при такива травми и при
комплексно лечение е около 1-1,5 месеца.В посочения срок тези травми могат да доведат до
описаните в исковата молба болки и неудобства.
При пострадалата е диагностицирано повишаване на кръвното налягане преди 10-12
г. Тя го контролирала с редовен прием на антихипертензивни средства.
По време на болничния престой е консултирана с интернист и е направена
електрокардиограма. Не са установени признаци на дълготрайна неконтролирана
хипертония. Освен това хипертонията не може да бъде свързана с болков синдром. През
2017 г. пострадалата е диагностицирана с карцином на ректума, извършена е
предоперативна лъчетерапия и е оперирана. До този момент няма данни за рецидив на
процеса, метастази или други усложнения, които да генерират болкови усещания.
От допуснатата и изслушана автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж.С. М. , след изготвяне на мащабна скица на местопроизшествието се установи,че
основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
л.а. „Мерцедес С 200“ - Д.Г. не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходката Н. Н. Ш., която е пресичала платното за движение пред автомобила. Ударът е
настъпил на платното за движение на място, което се намира:-По дължина в началото на
ул. „С. А.“ при кръстовището с бул.,А. С.”.- По широчина на около 5,35 m западно от
източната граница на платното за движение на ул. „С. А.“. СВ.л. е определило механизмът
на протичане на произшествието и къде се случило същото, а именно водачът Д.Г. е
управлявал л.а. „Мерцедес С 200“ по платното за движение на бул. „А. С.” в гр. П. в посока
от изток на запад, като на кръстовището е предприел маневра - завой на дясно към ул. „С.
9
А.“ в посока на север. През това време пешеходката Н. Н. Ш. е била на източния (десния)
тротоар на ул. „С. А.“ или на северния (десния) тротоар на бул. „А. С.”. Когато л.а.
„Мерцедес С 200“ е бил на около 43 - 44 ш, пешеходката Н. Н. Ш. е предприела пресичане
на платното за движение на ул. „.С А.“ в посока от изток на запад, от дясно на ляво пред
автомобила. Водачът на л.а. „Мерцедес С 200“ не е реагирал при навлизане на пешеходката
Н. Н. Ш. на платното за движение, въпреки че е имал пряка видимост към нея, а е направил
това след около 4 s, когато пешеходката Н. Н. Ш. е била изминала около 3,6 m по платното,
като е задействал спирачната система, но въпреки това след около 2 s е настъпил удар, който
вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Мерцедес С 200“. След
удара л.а. „Мерцедес С 200“ се е установил на платното за движение,а пешеходката Н. Н. Ш.
е паднала на платното за движение пред автомобила.В.л. установява,че процеспото ПТП се е
случило на 27.08.2020 г. около 6:50 часа, л.а. „Мерцедес С 200“ рег.№ , управляван от
водача Д.Г. по платното за движение на бул. „А.С.” в гр. П. в посока от изток на запад, при
маневра - завой на дясно към ул. „С. А.“ в посока на север, е ударил пешеходката Н. Н. Ш. в
момент, когато последната е пресичала платното за движение на ул. „С. А.“ в посока от
изток на запад, от дясно на ляво пред автомобила.В.л установява освен това,че пешеходката
Н. Н. Ш. е била на източния (десния) тротоар на ул. „С. А.“ или на северния (десния)
тротоар на бул. „А. С.”. Когато л.а. „Мерцедес С 200“ е бил на около 43 - 44 м, пешеходката
Н. Н. Ш. е предприела пресичане на платното за движение на ул. „С. А.“ в посока от изток
на запад, от дясно на ляво пред автомобила.На местопроизшествието не е имало маркирани
пешеходни пътеки.В заключението си в.л. се установило,че при навлизане на пешеходката
Н. Н. Ш. на платното за движение на ул. „С. А.“, л.а. „Мерцедес С 200“ се е движел по бул.
„А. С.” и при движение на автомобила в права посока, той не би пресякъл траекторията си с
тази на пешеходката Н. Н. Ш.. Пешеходката Н. Н. Ш. би могла да разбере, че л.а. „Мерцедес
С 200“ ще завие на дясно към ул. „С. А.“ само, ако автомобила е имал пуснат десен мигач
(ако пешеходката може да види мигача) или ако пешеходката Н. Н. Ш. съобрази това, че
дясната лента на бул. „А. С.” има хоризонтална маркировка за движение само на дясно (ако
пешеходката може да види маркировката).В заключението си в.л. е установило,че
пешеходката Н. Н. Ш. е била на източния (десния) тротоар на ул. „С. А.“ или на северния
(десния) тротоар на бул. „А. С”. Двата тротоара се пресичат на кръстовището и така единия
тротоар е успореден а другия е перпендикулярен на ул. „С. А.“,като от мащабните скици се
вижда, че пешеходката Н. Н. Ш. се е движела по направление, което е успоредно на
северния тротоар на бул. „А. С.”.
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В производството по този иск върху ищеца тежи доказателствената тежест да
установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна
връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумпира); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между посочения делинквент и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на
10
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича
от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за
всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите – в този см. Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009
г., II т. о.
От изслушаната по делото автотехническата експертиза, неоспорена от страните,
категорично се установи, че водачът Д.Г. е управлявал л.а. „Мерцедес Ц 200 компресор“ по
платното за движение на бул. „А. С.” в гр. П. в посока от изток на запад, като на
кръстовището е предприел маневра - завой на дясно към ул. „С. А.“ в посока на север. През
това време пешеходката Н. Н. Ш. е била на източния (десния) тротоар на ул. „С. А.“ или на
северния (десния) тротоар на бул. „А. С.”. Когато л.а. „Мерцедес Ц 200“ е бил на около 43 -
44 ш, пешеходката Н. Н. Ш. е предприела пресичане на платното за движение на ул. „С. А.“
в посока от изток на запад, от дясно на ляво пред автомобила. Т.е основна причина за
настъпилото произшествие случило се на 27.08.2020 г. около 6:50 часа, е че водачът на л.а.
„Мерцедес Ц 200“ - Д.Г. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката Н.
Н. Ш., която е пресичала платното за движение пред автомобила. Ударът е настъпил на
платното за движение на място, което се намира:-По дължина в началото на ул. „С. А.“ при
кръстовището с бул.,А. С.”.-По широчина на около 5,35 m западно от източната граница на
платното за движение на ул. „С. А.“.Вслучая причините са от субективен характер и са
пряко свързани с поведението на водача на л. а. „Мерцедес Ц 200 компресор Д.Г., като
техническата възможност на водача на л.а „Мерцедес Ц 200 компресор“ да предотврати
настъпването на процесното ПТП е била преди да навлезе в платното за движение към
бул.“С.А.“ да спре в зоната на разделителната ивица и да пропусне пресичащата от дясно
пешеходка.С това поведение водачът на лекия автомобил е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1
и 2 от ЗДвП, предвиждаща задължението на водачите да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, както и при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, евентуално да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, при
възникване опасност за движението.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат
както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки
и страдания, изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще търпи
11
увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от събраните по делото доказателства, съдът приема, че всички предпоставки
за възникване отговорността на застрахователното дружество са налице: установен деликт
при съответно авторство (Д.Г.), противоправност, вина, неимуществени вреди (следва да се
има предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни
изживявания, тъй като доказани ли са увреждащите действия, искът е установен в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе
заключението на вещо лице съгласно чл. 162 от ГПК – вж. Решение № 316 от 14.10.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о.) и причинна връзка между деяниято и вредите;
наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване се основава на това, че пострадалата-ищец
нарушила правилата за движение - движение не по тротоара или банкета на пътното
платно; движение не по противоположното платното за движение на пътните превозни
средства най-близо до лявата му граница; пресичане на платното за движение не по
пешеходна пътека, без да се съобрази с процесното МПС преди да навлезе на платното за
движение.
В трайната практика на ВКС се приема, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като
приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е
становището, че приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем (в този смисъл Решение № 16 от 4.02.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.).
Обстоятелството,че ищцата непосредствено преди ПТП когато л.а. „Мерцедес Ц 200
компресор“ е бил на около 43 - 44 ш, стоейки на тротоара е предприела пресичане на
платното за движение на ул. „С. А.“ в посока от изток на запад, от дясно на ляво пред
автомобила за движение не може да обоснове съпричиняване на пострадалия, по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако поведението и не е в причинна връзка с вредоносния резултат (така
и Решение № 78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г., I т. о.).
В случая основна причина за възникване на ПТП е несвоевременното възприемане
12
на пътната обстановка от водача на л. а. „Марцедес Ц 200 компресор“ и неизбиране на
подходяща скорост от негова страна. От друга трана от заключението на в.л. се установи,че
ищцата, като пресичаща от дясната страна на автомобила би могла да разбере, че л.а.
„Мерцедес С 200“ ще завие на дясно към ул. „С. А.“ само, ако автомобила е имал пуснат
десен мигач (ако пешеходката може да види мигача) или ако пешеходката Н. Н. Ш. съобрази
това, че дясната лента на бул. „А.С.” има хоризонтална маркировка за движение само на
дясно (ако пешеходката може да види маркировката).От събраните по делото доказателства
за механизма на ПТП не се установява ищецът при инцидента реално да е допринесъл за
настъпване на увреждането, като и от показанията на св.Г. се установи,че „ не си спомнял
дали бил подал светлинен сигнал, че ще завива надясно.“
Обстоятелството, че тя е пресичала на място без пешеходна пътека само по себе си
не е достатъчно, за да обуслови наличието на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не се
установява това да способства за настъпване на произшествието в конкретната пътна
обстановка още повече,че е безспорно установено по делото ,че когато л.а. „Мерцедес Ц
200“ е бил на около 43 - 44 ш, пешеходката Н. Н. Ш. е предприела пресичане на платното за
движение на ул. „С.А.“ в посока от изток на запад, от дясно на ляво пред автомобила,като
водачът на л.а. „Мерцедес С 200“ не е реагирал при навлизане на пешеходката Н. Н. Ш. на
платното за движение, въпреки че е имал пряка видимост към нея, а е направил това след
около 4 s, когато пешеходката Н. Ш. е била изминала около 3,6 m по платното, като е
задействал спирачната система, но въпреки това след около 2 s е настъпил удар, който вече е
бил неизбежен. В тази връзка от заключението на в.л. по изслушаната САвТЕ се
установи,че „Мерцедес С 200“ се е движел по бул.„А. С. и при движение на автомобила в
права посока, той не би пресякъл траекторията си с тази на пешеходката Н. Н. Ш.,т.е от
техническа гледна точка водачът на л.а. „Мерцедес Ц 200“ не е реагирал своевременно на
опасността от удар с пешеходката Н. Н. Ш., която е пресичала платното за движение пред
автомобила макар да имал възможност да предотврати настъпването на ПТП ,чрез
предприемане на екстрено спиране.
Ето защо, възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
В своята трайна съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са
определени критериите за "справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Размерът на дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които
имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за
неговото развитие.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалата е получила:
13
Контузия на главата с охлузвания и кръвонасядания по нея. Мозъчно сътресение; Контузия
на лявата раменна става на двете колена;При пострадалата е проведено медицинско
наблюдение и консервативно медикаментозно лечение, след което е изписана за в къщи.
Препоръчана е физиотерапия, която не е проведена.
Установява се от заключението на в.л,че описаните травматични увреждания са в
причинна връзка с процесното ПТП.
След получаване на травмата пострадалата е имала болки в контузените области. В
следтравматичния период е развила прояви на посттравматична церебрастения, проявена с
координационни нарушения, главоболие и др. Тези прояви са имали продължителност около
1 месец.При пострадалата са налични остатъчни прояви, изразяващи се в ограничени и
болезнени движения в лявата раменна става, последица от контузията на същата. Това е
свързано и с не провеждането на физиотерапия, която е основен метод на
лечение.Обичайният срок за възстановяване при такива травми и при комплексно лечение е
около 1-1,5 месеца.В посочения срок тези травми могат да доведат до описаните в исковата
молба болки и неудобства.
При пострадалата е диагностицирано повишаване на кръвното налягане преди 10-12
г. Тя го контролирала с редовен прием на антихипертензивни средства.
По време на болничния престой е консултирана с интернист и е направена
електрокардиограма. Не са установени признаци на дълготрайна неконтролирана
хипертония. Освен това хипертонията не може да бъде свързана с болков синдром. През
2017 г. пострадалата е диагностицирана с карцином на ректума, извършена е
предоперативна лъчетерапия и е оперирана. До този момент няма данни за рецидив на
процеса, метастази или други усложнения, които да генерират болкови усещания.
Както се изложи вече, когато ищецът претендира обезщетение за обичайните
неимуществени вреди от деликт, при доказани увреждащи действия (както е в случая),
искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер. Тогава
не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй
като те настъпват винаги в резултат от увреждащото действие. В този случай размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато обаче ищецът претендира
вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той
следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред следва да
се мотивира защо присъжда обезщетение над или под обичайния размер (в т.см. Решение №
270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о.).
С оглед изложеното разбиране, съдът следва да приеме, че са налице както
обичайните за претърпяното телесно увреждане неимуществени вреди и продължителни
такива.Тоест в доказания период на лечение и възстановяване /от 1-1,5мес. / ищецът е
изпитвал болки и страдания с обичайните за травмата характеристики и интензитет, но
търпимите неудобства са били по-големи от обичайните.В случая по делото се установяват
14
настъпили услиожнения и др.фактори,които удължават нормалното протичане на
оздравителния процес .Това е така, доколкото от събраните по делото гласни доказателства
се установи,че след инцидента останали последици във врата и в лявата ръка-лявата ръка не
можела да я вдига много, много. Обездвижено останало мястото.Макар след изписване от
болницата да и обяснили, че трябва да ходи на рехабилитация, но по преценка на личната
лекарка и предвид пандемията ,както и заболяванията, които има преди инцидента и
заявила,че е удачно да бъде насочена към физиотерапия или да правят в къщи упражнения и
с времето това ще отшуми,въпреки,че минала една година и така останало. От
свидетелските показания се установи,че инцидента се отразил на ищцата психологически, не
смеела да излиза сама от къщи, или е със снаха си или със сина си, особено по улиците да
пресича, абсурд,притеснявала се.Освен това имала кошмари доста дълго време, в началото
когато спяла снаха и при нея, действително била зле,но с времето се поизгладили нещата, но
за пресичането и ходенето сама навън било абсурд.От събраните по делото гласни
доказателства се установи,че преди инцидента нямала проблеми с придвижване и загуба на
равновесие и никога не се движила с помощно средство. Сега имала една патерица и когато
не е сигурна и няма човек около нея била с патерицата т.е установени са остатъчни
последици при ищеца от претърпените травми в следствие на процесното ПТП ,което
предполага единствено наличието на такива от по-продължителен характер.
При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и
за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
общественоикономически условия на живот към момента на увреждането – август 2020 г. и
създаденият от съдебната практика ориентир (вж. решение № 213 от 19.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 714/2019 г. на 3 ГО - две травми: счупване на костите на лявата предмишница и
фрактура на дясната подбредрица; оперативно лечение, последвано от спазване на режим и
лечение в домашни условия и рехабилитация за период около 11 месеца; злополука 2015 г. –
12 хил. лв.).
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение
по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди,съобразявайки
обстоятелствата,че са установени настъпили усложнения и др.фактори,които да удължат
нормалното протичане на оздравителния процес и проблеми с придвижване и загуба на
равновесие налагащо използването на помощно средство ,което е в следствие на процесното
ПТП. Настоящият състав приема, че паричният еквивалент на понесените от ищеца
доказани обичайни неимуществени вреди възлиза на сумата от 15 000 лева.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1,
т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият
отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
15
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да
се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил претенция пред застрахователя
на 28.10.2020 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП от 27.08.2020 г.,.
Ето защо, единственият установен момент, в който на застрахователя му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие е 28.01.2021 г., която дата следва да се приеме и
за датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъдените обезщетения и по
отношение на която след изтичане на 3месечния срок следва да се уважи
претенцията.
По разноските:
Ищецът е освободен от такса и разноски – чл. 83, ал. 2 от ГПК. Претендира адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна помощ на материално
затруднено лице. Съдът определя адв. възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за мин. адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска съгл. чл.
78, ал. 1 от ГПК, в размер на 750 лева , което следва да се възложи върху ответника за
заплащане на адвоката.
Ответникът претендира разноски оно по делото 425 лева (депозити), на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, които с оглед отхвърлената част от иска определени по съразмерност води
до извод за възлагане в тежест на ищеца на сумата от 262,50лева.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси
и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от
исковете (в т.см. Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.,
Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от 880 лева разноски за производството
/такса и депозит/.
16
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Н. Н. Ш.,
ЕГН **********,чрез адвокат Г. Й. със служебен адрес: гр.С., бул. „Е. и Х. Г.“ №
85,ет.2,ап.6сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 27.08.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 28.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, по банковата сметка на ищеца в „Банка ДСК“АД“ , IBAN , като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважените 15 000 лв. до претендираните 30
000 лв,,ведно със следващите се законни лихви до окончателото им изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. Г.Й. Й.
от САК , сумата от 750 лева , представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв. , съразмерно на уважената част от иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. Ш., ЕГН **********,чрез адвокат Г. Й. със служебен адрес: гр.С.,
бул. „Е. и Х. Г.“ № ,ет.,ап. да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
сумата в р-р на 262,50 лева , представляващиразноски /депозити/, съразмерно на
отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати по сметка на
Окръжен съд – Пазарджик сумата от 880 лева – разноски за производството, съразмерно на
уважената част от иска на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лв – за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
17