Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
гр. Ловеч, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на тридесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Радева
к.а.н.д. № 162/2023г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба,
подадена от М.С.Б. ***, чрез пълномощника адв. П.М. ***, против Решение № 90/04.11.2023г.,
постановено по АНД № 327/2023г. по описа на Районен съд гр. Луковит. По изложени
доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се
иска отмяната му.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател М.С.Б., редовно призован, не се явява. Не се явява
и упълномощеният процесуален представител – адв. П.М.. С
писмена молба адв. М. е заявил, че поддържа жалбата по изложените в нея
аргументи и моли същата да бъде уважена, като се отмени Решение №
90/04.11.2023г., постановено по АНД № 327/2023г. по описа на Районен съд гр.
Луковит и потвърденото с него Наказателно постановление №
22-0297-000337/27.10.2022г., издадено от Началника на РУ гр. Луковит.
Ответникът по делото Началник на РУ гр.
Луковит, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Ловеч – прокурор Светла Иванова изразява становище за неоснователност на
жалбата и счита, че следва да се потвърди решението на Районен съд гр. Луковит
като правилно, валидно и обосновано, за което излага подробни аргументи в
съдебно заседание.
Административен
съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото
доказателства, съобрази наведените от
жалбоподателя касационни основания
и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от
надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е
неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Производството пред Районен съд гр.
Луковит е образувано по жалба на касатора М.С.Б. против Наказателно
постановление № 22-0297-000337/27.10.2022г., издадено от Г.Д.Г.– ВПД Началник
на РУ гр. Луковит, с което на М.С.Б. е наложено административно наказание глоба
в размер 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/
за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от същия кодекс.
Административнонаказателната
отговорност на М.С.Б. е била ангажирана за това, че на 05.10.2022г., в 17:40
часа, в гр. Луковит, на ул. „Възраждане“, срещу № 82, управлява лек автомобил,
чужда собственост, за който няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с което нарушил чл.
638, ал. 3 от КЗ – лице, което не е собственик управлява МПС, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон.
При
постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които са обсъдени от решаващия състав. Съобразени и преценени са в пълнота
представените по делото доказателства и са направени мотивирани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Следователно
не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Констатирано
е от съда несъответствие относно регистрационният номер на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил, като и в АУАН, и в НП е вписан различен
регистрационен номер, като веднъж е посочен рег. № ********, а при описание на
обстоятелствата на извършеното нарушение е посочен рег. № ********.
Първоинстанционният съд е изяснил причината, поради която при описание на обстоятелствата
на нарушението е вписан различен регистрационен номер, като е установил от
разпита на актосъставителя, че водачът М.С.Б. е представил регистрационни
документи за друг автомобил, различен от управлявания, което е наложило
извършване на оглед за идентичност на номера на рамата. Безспорно е обаче, че
лекият автомобил, който е управлявал Б. е марка „Ауди“, модел „А4“, какъвто е
автомобила с рег. № ********. Автомобилът, за който водачът е представил
документи е с рег. № ********, но е марка „Форд“, модел „Галакси“, какъвто
свидетелят Ц.С.не е спирал за проверка. Първоинстанционният съд е изложил
мотиви, от които е видно поради какви причини приема версията на
актосъставителя за достоверна и подкрепена от косвени доказателства, а именно –
обстоятелството, че собствениците и на двата автомобила, видно от справките в
КАТ, живеят на един и същ адрес в гр. Панагюрище, ул. "Чучура“ № 2А. От
това обстоятелство съдът е направил извод, че именно водачът е представил
документи за друг автомобил и по този начин е внесъл объркване в контролния
орган, довело до техническата грешка при изписване на регистрационния номер.
Правилно решаващият съд е приел, че тази техническа грешка не е ограничила
правото на нарушителя да узнае за фактите на обвинението. Недвусмислено е
посочено както в АУАН, така и в НП, че нарушението е извършено при управление
на МПС марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № ********. При предявяване на акта на
мястото на нарушението жалбоподателят го е подписал без възражения,
което също насочва, че не е оспорвал обстоятелството, че управлявания от него
автомобил е бил без задължителна застраховка. Правилно съдът е посочил в
решението, че вписването на различен регистрационен номер при подробното
описание на нарушението не е обстоятелство, което да създаде действително
затруднение за нарушителя да разбере кога и за какво е обвинен, след като
марката и моделът са надлежно и правилно посочени, и нарушението е установено в
момента на извършването и при осигурена възможност на водача да възрази. И
настоящият касационен състав счита, че само по себе си това нарушение не е
съставлявало пречка наказаното лице да организира защитата си в пълен обем и
съответно не е основание за отмяна на наказателното постановление.
Касационният
състав напълно възприема изводите на въззивната инстанция по съществото на
спора и счита, че нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно
установени в хода на протеклото до момента административнонаказателно
производство пред наказващия орган, както и в съдебното такова, чрез допустими
доказателства и доказателствени средства. Всяко
МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, следва да има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. Установено е по безспорен и
категоричен начин, че управляваният на 05.10.2022г., в 17:40 часа, от касатора М.С.Б.
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № ********, не е имал действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Такава
застраховка е имал лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № ********,
за който Б. е представил документи на служителя на РУ гр. Луковит, с цел да го
заблуди, но който автомобил не е управляван от касатора при извършената
проверка.
Наложеното
административно наказание е по чл. 638, ал. 3 от КЗ, с който се санкционира
водач, който управлява МПС, за което няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В
конкретният случай М.С.Б. е именно водач на лекият автомобил, за който няма
сключена такава застраховка. Несъмнено липсата на валидна застраховка към
момента на управление на автомобила обуславя наличието на виновно поведение от
страна на водача. Всяко лице, което предприема управление на МПС преди да
потегли е длъжно да прояви грижа и да узнае, дали за автомобила има надлежно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В случаят касаторът е бил наясно, че управлява регистриран автомобил движейки
се по път, отворен за обществено ползване. В този смисъл водачът е задължен да
провери наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за времето, когато се управлява превозното средство, в противен
случай осъществява фактическият състав на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Тази правна норма освен санкционна по
своя характер, съдържа и фактическия състав на самото нарушение, включително
елементите от обективна страна на деянието - управление на МПС, за което няма
сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
както и възможния субект на нарушението - извършителя, който в случаят може да
бъде всяко дееспособно физическо лице, в качеството на водач на съответното
превозно средство, като изрично се уточнява, че се ангажира отговорността на
водача, а не на собственика. Така описаното нарушение съдържа всички изискуеми
факти, поради което нарушителят обективно би могъл да организира защитата си, а
наведените в тази връзка доводи на касатора са неоснователни.
Случаят
не разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност,
или явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като
маловажен по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
При преценка законосъобразността на наказателното
постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд гр. Луковит за
постановено при правилно прилагане на относимите законови разпоредби на КЗ и
ЗАНН. Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са
установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на
наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на
жалбоподателя. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на
нарушението, извършителя и вината, формирани от районния съд в тази връзка, се
споделят от настоящата инстанция.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 90/04.11.2023г., постановено по АНД №
327/2023г. по описа на Районен съд гр. Луковит е валидно, обосновано, допустимо,
постановено в съответствие с
материалния закон.
Не са налице пороци на
решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до
неговата отмяна и то следва да бъде
оставено в сила, като правилно.
С оглед изложеното и на основание
чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 90/04.11.2023г., постановено по АНД № 327/2023г. по описа на Районен
съд гр. Луковит.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.