Решение по дело №11966/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 282
Дата: 15 февруари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Пепа Маринова-Тонева
Дело: 20211100511966
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева

Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100511966 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на С.О., длъжник по изп.д. № 20218510401909
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу постановление за
разноски от 26.07.2021 г., с което е отказано намаляване размера на приетото
за събиране по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателите, както и пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че съдебният изпълнител
незаконосъобразно не намалил адвокатското възнаграждение на 200 лв., което
било прекомерно и несъобразено с чл. 10 на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Единственото
действие, извършено от пълномощника на взискателите, било подаване на
молба за образуване на изпълнителното дело, поради което се дължало само
възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., не и възнаграждение
по т. 2 на чл. 10. Не била налице и фактическа и правна сложност на
изпълнителното дело. Моли съда да отмени атакуваното постановление и да
намали адвокатското възнаграждение на 200 лв., „алтернативно“ – да го
отмени изцяло поради липса на доказателства за плащането му. Иска се и
задължаване на ЧСИ да намали пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ,
1
както и от събиране по изпълнителното производство да бъде изключена
начислената такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв.
Жалбоподателят претендира и разноски за настоящото производство съгласно
списък по чл. 80 ГПК.
Взискателите по изпълнението и ответници по жалбата – Ел. П. Тр. и
Ш. М.А., чрез пълномощник адв. Г.Г. от САК са депозирали писмени
възражения (наречени „отговор“) по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които
оспорват жалбата и молят съда да я остави без уважение. Претендират
разноски за настоящото производство.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище
за неоснователност на жалбата.
Жалбата в частта й срещу отказа на ЧСИ с атакуваното разпореждане да
намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя е подадена в
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице
и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител относно
разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата в тази част е частично основателна.
Изп.д. № 20218510401909 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е
образувано по молба от 21.07.2021 г. на Ел. П. Тр. и Ш. М.А., чрез
пълномощник адв. Г.Г. от САК, въз основа на изпълнителен лист от
13.07.2021 г., издаден по адм.д. № 3684/2020 г. на АССГ, съгласно който
длъжникът е осъден да заплати на взискателите разноски по делото в размер
на 4 613 лв.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране
на сумите по изпълнителния лист, като е претендирано и адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 752.91 лв., както и 5 лв.
– държавна такса за изпълнителен лист. С молбата взискателите са поискали
от ЧСИ да събере вземанията, като наложи запор по банковите сметки на
длъжника в Република България.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно от 16.07.2021 г., с
което взискателите упълномощили адв. Г.Г. да ги представлява по
изпълнителното дело. Представени са и 2 бр. договори за правна защита и
2
съдействие от същата дата, съгласно които защитата е поета безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА.
На 22.07.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която като дължима е посочена сумата от общо 5 976.53 лв., от
които 4 613 лв. – присъдени разноски, 757.91 лв. – разноски по
изпълнителното дело, от които 752.91 лв. – адвокатско възнаграждение, и 5
лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 605.62 лв. – такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към 04.08.2021 г.
С възражение вх. № 71575/23.07.2021 г. длъжникът поискал от ЧСИ да
намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 752.91 лв. на 200
лв. съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като прекомерен и
несъобразен с липсата на фактическа и правна сложност на делото, да намали
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно материалния интерес по изпълнителното
дело, както и да бъде изключена начислената такса в размер на 5 лв. за
издаване на изпълнителен лист.

С обжалваното постановление (по правната си същност разпореждане)
от 26.07.2021 г. съдебният изпълнител отказал да намали адвокатското
възнаграждение. С разпореждането ЧСИ не се е произнесъл по искането на
длъжника за намаляване на таксата по т. 26 ТТЗЧСИ, както и по искането за
изключване на сумата в размер на 5 лв. – разноски за издаване на
изпълнителен лист.
Както винаги, в преписа от изпълнителното дело на ЧСИ М.П. не се
съдържат данни за извършеното от длъжника плащане. Няма спор, че това е
станало в срока за доброволно изпълнение, а с разпореждане на ЧСИ от
28.07.2021 г. (л. 27 от изпълнителното дело), на посочената дата е наредено
сумите да се преведат на взискателите.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат
3
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора действаща и
понастоящем редакция) за защита по изпълнително дело е предвидено, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на
изпълнително дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лв. - 200 лв., и за вземания над
1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7, а чл. 7,
ал. 2 определя размера на възнаграждението според материалния интерес.
В случая по делото се установи, че изпълнителното дело е образувано
по молба на двама взискатели за принудително събиране на сумата по
изпълнителния лист, който обективира вземане на всеки един
от двамата взискатели за присъдените му разноски, т.е. две отделни вземания
на различни лица срещу един и същи длъжник. Ето защо при образуване на
изпълнително производство за принудителното им събиране следва да се
приеме, че възникват самостоятелни процесуални отношения между всеки
един от взискателите и длъжника, по които всяка една страна има право на
разноски, при условие, че са налице и останалите предпоставки, предвидени
в чл. 78 ГПК за тяхното възлагане в тежест на насрещната страна. Установи
се още, че защитата на двамата взискатели е поета безплатно на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗА, поради което възнагражденията в полза на пълномощника
им следва да бъдат определени на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА в
минималните размери по Наредба № 1/2004 г. Тези размери обаче неправилно
са определени от ЧСИ на общо 752.91 лв. Приложима в случая е само
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като единственото
извършено от процесуалния представител на взискателите действие е
подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, като още преди
28.07.2021 г. вземанията по изпълнителния лист са събрани.
По изложените съображения адвокатските възнаграждения в полза на
пълномощника на взискателите следва да бъдат намалени от приетия от ЧСИ
размер от общо 752.91 лв. на общо 400 лв. (2 х 200 лв.)
4
Жалбата в частта, с която се иска намаляване на таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, респ. задължаване на ЧСИ да намали същата, както и в частта, с
която се иска изключване на начислената такса в размер на 5 лв. за издаване
на изпълнителен лист, е недопустима. С атакуваното постановление ЧСИ не
се е произнасял по размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, нито по таксата за
издаване на изпълнителен лист, поради което жалбата в тези части няма
предмет. Като процесуално недопустима, в посочените части жалбата следва
да бъде оставена без разглеждане. Само за пълнота следва да се посочи, че с
изготвена от ЧСИ сметка от 06.08.2021 г. (л. 31 от изпълнителното дело)
пропорционалната такса е правилно начислена върху материалния интерес по
изпълнителния лист от 4 613 лв., а разноските за издаване на изпълнителния
лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1
ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по
изпълнителния лист.
В настоящото съдебно производство не следва да се присъждат
разноски. В производство относно дължимостта и размера на разноските не
се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл
определение № 393/17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г., ІV ГО,
определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г., ІV ГО,
определение № 52/19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 740/2019 г., І ГО, определение №
75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г., ІІІ ГО, определение №
76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4562/2018 г., ІІІ ГО, определение №
158/08.04.2019 г. по ч.гр.д. № 87/2019 г., ІІІ ГО, определение №
119/04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1975/2019 г., ІІ ГО и др.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 77971/16.08.2021 г. на
С.О. в частта, с която се иска намаляване на начислената такса по т. 26
ТТРЗЧСИ, както и в частта, с която се иска изключване на сумата 5 лв. –
разноски за издаване на изпълнителен лист, като процесуално недопустима.
ОТМЕНЯ по жалба на С.О. постановление за разноски от 26.07.2021 г.
по изп.д. № 20218510401909 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с
5
което е отказано намаляване размерите на приетите за събиране по
изпълнителното дело адвокатски възнаграждения на пълномощника на
взискателите, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимите от длъжника С.О. на пълномощника на
взискателите Ел. П. Тр. и Ш. М.А. – адвокат Г.Й.Г. от САК, личен №
**********, адвокатски възнаграждения по изп.д. № 20218510401909 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, както следва: от общо 752.91 лв. на
общо 400.00 лв. (четиристотин лева).
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването, а в останалата част е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6