Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 463
гр.Пловдив,
16.11.2016г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при
секретаря К.М. и в присъствието на прокурора ……............
......................................., разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 455 по описа за 2016г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание чл.55, ал.1, предл. трето
от ЗЗД.
Предявен от "ХИДРО - ВАТ" ООД -
гр.Благоевград, ЕИК ********* против „ЕНЕРГОРЕМОНТ - ПЛОВДИВ” АД – гр.Пловдив, ЕИК *********. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му върне сумата от 26000лв,
предявена частично от общата сума от 285353,18лв, представляваща платени от
ищеца на ответника авансови суми по сключен между дружествата на 15.02.2007г договор
№ 07/ПГ12602 за конструиране, производство, доставка, монтаж, наладка и пуск на
комплексно оборудване на МВЕЦ „БЕЛВИ”,
който е прекратен, считано от 18.09.2015г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска и счита, че следва
да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид
становищата на страните по делото и събраните писмени доказателства, намира за
установено следното:
Между страните няма спор за сключване през
2007г между тях на процесния договор, като спорът е по отношение съдържанието
на отделни негови клаузи. Между страните няма спор и по отношение на
извършените от ищеца в полза на ответника авансови плащания на суми на
основание Договора, като от страна на ответника е налице признание за получени
суми с писмо от 09.05.2011г в общ размер от 237 794,32лв. Между страните
не се спори о по отношение обстоятелството, че от ответника не е налице
започнало изпълнение на възложената му работа по Договора, което е отразено и в
извършения по делото доклад в първото съдебно заседание пред РС – Пловдив. По
отношение точния размер на извършените преводи на суми от ищеца по делото е
приета счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводствата на
двете страни и поради това съдът възприема изводите й изцяло. Експертът
установява извършени от ищеца в полза на ответника пет превода по банков път в
периода 24.04.2007г – 14.04.2008г в общ размер от 285353,18лв, като този размер
е отразен и в двете счетоводства.
При тези обстоятелства ищецът посочва, че
след сключване на Договора между дружествата, за него са възникнали
обстоятелства във връзка със строежа на МВЕЦ, които са го забавили във времето
и като краен резултат са довели до невъзможност за завършването му. Поради това
е отпаднал интереса му от сключения с ответника договор за конструиране на
съоръжения за обекта. С уведомление, получено от ответника на 18.09.2015г, го е
уведомил, че прекратява договора, като иска връщането на заплатените авансови
суми.
От ответника се заема позицията, че
всъщност ищецът е развалил, а не прекратил Договора,
като правото му за разваляне вече е било погасено по давност. Заявява, че на основание
чл.35 от Договора, след като неизпълнението на договорните
задължения на една от страните продължи повече от 18 месеца то Договорът се
счита автоматично прекратен, като виновната страна дължи неустойките по
Договора и обезщетение за пропуснати ползи и нанесени вреди. Според ответника
неизпълнението на ищеца е започнало от 09.03.2007г, тъй като нито едно от
уговорените плащания не е извършено в срок и към момента на получаване на
уведомлението за прекратяване през 2015г Договорът отдавна е бил прекратен.
Продължава, че предвиденият по чл.35 от Договора срок на действие е изтекъл на
09.03.2008г и в тази връзка прави възражение за изтекъл общ давностен срок по
чл.110 от ЗЗД.
Тази теза се оспорва от ищеца, който
заявява, че клаузата на чл.35 от Договора е съставена за целите на процеса, тъй
като в притежаваното от него копие от Договор подобна клауза не се съдържа, а
той е невъзможност да се снабди с оригинала, който не е предаден на дружеството
от предходен, вече освободен негов управител.
Съдът намира, че на първо място в случая не
се касае до разваляне на договор, доколкото развалянето съгласно чл.88 от ЗЗД
предпоставя действия на изправна против неизправна страна. В случая е налице
размяна на кореспонденция между страните, от която е видно, че от страна на
ищеца действително са извършени авансови плащания със закъснения, но това по
никакъв начин не е увредило ответника, който не е бил започнал каквото и да
било изпълнение по възложената му работа с Договора. Отделно от това ответникът
е бил информиран за извършваните от ищеца действия по строителството на МВЕЦ,
като и за двете страни е било повече от ясно, че при липса на завършен строеж
няма къде да се достави и монтира оборудване.
Следователно не може да се говори за вина у нито една от двете страни по
Договора, поради което с предприетото от ищеца действие по връчване на
уведомление съдът намира, че той е прекратил договора. Впрочем в конкретния
случай е без значение дали ще се говори за разваляне или за прекратяване на
процесния Договор от гледна точка на настъпващите правни последици, тъй като и
при развалянето и при прекратяването ответникът дължи връщането на получените
авансови суми от ищеца. Що се касае до възражението на ответника за изтекла
5-годишна давност за упражняване правото от ищеца на разваляне, то съдът го
счита за неоснователно, тъй като, за да започне да тече погасителна давност то
от ответника е следвало да се предприемат действия по даване на ищеца срок за
изпълнение на задълженията му съгласно чл.87, ал.1, изр. първо то ЗЗД, но
подобни действия от ответника не са предприемани за целия срок от сключване на
договора през 2007г до прекратяването му от ищеца през 2011г. Нещо повече, с
писмо от 2011г ответникът е потвърдил за ищеца
получените по процесния Договор авансови плащания без да заяви, че го счита
прекратен, развален или въобще за преустановил
действието си между страните. От страна на ответника не
са предприети и действия по претендиране от ищеца на нейстойки, вреди и
пропуснати ползи поради неизпълнение на задълженията му по Договора за целия период от сключване на
договора до прекратяването му през 2015г.
Поради това съдът намира, че дори да се
приеме, че страните са се съгласили по клаузата на чл.35 от Договора като са
уговорили срок на
действие и автоматично прекратяване, то те с поведението си еднозначно са продължили действието на Договора, като са го направили безсрочен, тъй като никоя от двете страни не е обявила
преустановяване на действието му помежду им до връченото от ищеца на ответника
уведомление за прекратяване през 2015г. Това е и началото на давностния срок
ищецът да претендира връщане на полученото на ответника на вече отпаднало
основание, т.е. исковата претенция не е погасена по давност.
На основание изложеното съдът
намира за прекратен сключения между страните Договор, като в съответствие с
уреденото от чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД ответникът дължи полученото от
него на отпаднало основание в размер на частичната му претенция от 26000лв.
Същата е доказана по размер с оглед изводите на експерта по вече коментираната,
приета по делото счетоводна експертиза и искът следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на извършените в производството разноски, съобразно представения списък,
в размер на 2220лв, дължими от
ответника.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕНЕРГОРЕМОНТ - ПЛОВДИВ” АД – гр.Пловдив, ЕИК ********* да върне на "ХИДРО
- ВАТ" ООД - гр.Благоевград, ЕИК ********* сумата от 26000лв, предявена
частично от общата сума от 285353,18лв, представляваща платени от "ХИДРО -
ВАТ" ООД на „ЕНЕРГОРЕМОНТ - ПЛОВДИВ”
АД авансови суми по сключен между дружествата на 15.02.2007г договор №
07/ПГ12602 за конструиране, производство, доставка, монтаж, наладка и пуск на
комплексно оборудване на МВЕЦ „БЕЛВИ”,
който е прекратен, считано от 18.09.2015г.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГОРЕМОНТ - ПЛОВДИВ” АД – гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати на "ХИДРО
- ВАТ" ООД - гр.Благоевград, ЕИК ********* сумата от 2220лв за
извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: