ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
Лом, 18.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд –трети състав в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Боряна Александрова
след като се запознах с докладваното от съдията ЧНД № 635/2015 г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да се произнеса взех предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.4 от НПК.
С постановление от 19.09.2019 г. по прокурорска преписка № 1765/2016 г., респ.ДП 266/17г. РУ Лом прокурор при Районна прокуратура гр. Лом е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 266/2017 г. по описа на РУ гр. Лом водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 290,ал. 1 от НК , основание чл. 243, ал.1, т.1от НПК. Наблюдаващият прокурор е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на наказателна отговорност на някой, както и че не може да се докаже вината на св.Ангел Вътев.
Постъпила е жалба от М.Л.Ц. против постановлението на РП Лом като се иска от съда отмяната на постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и връщане на делото на прокурора с даване на указания по приложение на Закона.
Съдът след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали и във връзка с подадената жалба прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лице, попадащо в кръга на лицата, очертани в нормата на чл. 243, ал.3 от НПК, имащи право да обжалват постановление за прекратяване на наказателно производство. Заради това и жалбата се прецени като ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство № 266/17г. е било образувано срещу неизвестен извършител за това, че в съдебно
заседание на 10.11.2016г. в гр. Лом, по гр.д. № 1/2016г. пред РС – Лом като свидетел , устно ,съзнателно е
потвърдила неистина относно факта кога е построена сграда, находяща се в УПИ
ІV-53 в кв.35, с.Смирненски, обл.монтана, собственост на М.Л.Ц. ***- престъпление
по чл. 290, ал.1 НК.
По досъдебното производство са разпитани свидетели, била
е назначена ДТЕ, но паради ангажираност на вещото лице такава не е изготвена.
Установено е също че гр.д. № 1/16г. ЛРС
било образувано по депозиран иск от Г.ТVГ.срещу М.Л.Ц. за защита на нарушено
владение. В проведеното с.з. по това гражданско дело били разпитани няколко
свидетели пред съдия К.Цветанова, които свидетелски показания са противоречиви
помежду си. Именно за това и М. Л.Ц., в качеството му на ответник по цитираното
по горе гражданско дело сезирал РП Лом за извършено лъжествидетелстване. За
прецизност следва да се отбележи, че гр.д.1/16г. ЛРС е постановен съдебен акт,
като решението е обжалвано, делото изпратено на въззивна инстанция т.е. до
момента няма влязъл в сила съдебен акт по това делот.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния 7 дневен срок по
чл.243, ал.3 от НПК , но от друга страна е подадена от лице, което не може да бъде пострадал по
смисъла на 74 и следващи от НПК и като такова не може да бъде конституирано
като страна в наказателен процес, поради което и за него липсва правото на
жалба и правен интерес от обжалване на постановения от Районна прокуратура - Лом,
акт. Съгласно чл. 243 ал.3 НПК право на обжалване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият,
пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, което
право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен
срок от получаването на преписа от постановлението. В разглеждания случай
жалбата пред настоящия съд срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство е подадена от лице, което няма нито качеството на
обвиняем по смисъла на чл. 54 във връзка с чл. 219 и сл. от НПК, нито
качеството на пострадал от престъпление по чл. 290, ал.1 от НК по смисъла на
чл. 74 ал. 1 НПК, поради което за жалбоподателя не е налице правен интерес от
обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и
подадената от него жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 243 ал.3 НПК.
Нормите на НПК, регламентиращи кръгът на лицата, които отговарят на критериите
за придобиване на това качество са залегнали в разпоредбите на чл.74 ал.1 НПК
и съответно разполагащи с произтичащите
от това права по чл.75 НПК.
Наказателното производство е било образувано по чл.290, ал.1 от НК. В
този смисъл обектът на посегателство се извежда от систематичното място на престъплението по чл.290 от НК.
Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по
Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на
пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат
конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното
производство по него.
В производството по чл.244 ал.5 от НПК съдът пък проверява
правилността на постановлението на прокурора, само ако бъде сезиран от лицата, посочени в този текст,
изчерпателно изброени в закона, чиито кръг не може да бъде разширяван. Това са
обвиняемият по отношение на когото е прекратено наказателното производство и
пострадалите от съответното престъпление , които в съдебната фаза на процеса
могат да се конституират като граждански ищци и частни обвинители.
Прекратеното
спрямо неизвестен извършител производство е
водено за престъпление по чл.290
ал.1 от НК. Обект на престъплението по
чл.290 ал.1 от НК са обществените отношения свързани с функционирането на правосъдието.
Лъжесвидетелстването по чл.290 ал.1 от НК е насочено против правилното
управление на правосъдната дейност и е включено в раздел III на глава VIII от НК.
Лъжесвидетелстването е възможно само когато е извършено пред орган, на който са
възложени правораздавателни функции и във връзка с осъществяване на тези
функции е овластен да разпита свидетели. Престъплението по чл.290 ал.1 от НК е
формално престъпление и не съдържа в обективната страна на състава конкретни
вредни последици, относими към определено лице.
Както бе посочено по – горе, по силата на чл.74 от НПК пострадал е лице, което
е претърпяло вреди от престъплението. Тези лица съгласно чл.84 от НПК могат да
предявят за обезщетяването им граждански иск в наказателното производство и да
се установят като граждански ищци, т.е. нормата сочи кои пострадали могат да
участват в процесуалното качество на граждански ищец. Императивно изискване на
закона за това е реално настъпилите вредни последици за тези лица.
Имайки предвид обекта на цитираното престъпление, както и
конструкцията на състава на чл.290 ал.1 от НК съдът приема, че това
престъпление принадлежи към престъпления, от които е невъзможно да настъпят
имуществени или неимуществени вреди, претърпени пряко и непосредствено от
извършването на това престъпление. Това води и до следващия извод, че при това
престъпление не съществува фигурата на пострадалия. При осъществяване на
състава на престъпление по чл.290 ал.1 от НК не съществува фигурата на
пострадалия, тъй като от тях не настъпват имуществени или неимуществени вреди
за лицата, причинени пряко и непосредствено от осъществяването на състава на
престъплението.
В този
смисъл подадената жалба се явява процесуално недопустима, поради което и
производството по настоящото дело следва да се прекрати. В тази насока е и
практиката на ВКС – Р 301/20.05.2003 година на първо н.о. - книжка № 3/2003
година от Бюлетин на ВКС; Определение на Окръжен съд Стара Загора по вчнд №
419/2009 г.; ВНЧД № 62/2012 г. на Окръжен съд Плевен; ВНЧД № 169/2012 г. на
Окръжен съд Габрово и други.
Следва да се има предвид, че поради специфичния обект
на престъплението въпросът за това дали има
настъпили някакви конкретни вредни последици не е елемент от състава на тези
престъпления. Ето защо не може да има пострадало физическо или ощетено юридическо лице по смисъла на чл.84 НПК с претърпени
преки и непосредствени вреди от такова престъпление.
Поради това, съдът
приема, че жалбоподателят не е правно легитимиран
съгласно разпоредбата на чл.243 ал.3 НПК да атакува горепосоченото
постановление на прокурора и че подадената от същия жалба е процесуално
недопустима.
Отделен би бил
въпросът, ако постановлението се обжалва пред по-горния прокурор, с оглед
възобновяването на производството, както и съществува възможността за служебно
разглеждане на постановлението, също пред по-горния прокурор, по реда на чл.243
ал.9 НПК, където няма ограничение в кръга от лица, за атакуване на прокурорско
постановление.
Съдът намира, че в разглежданият случай не е налице пострадал, което би могло да претендира за вреди, вследствие на пряка и
непосредствена последица от деянието, поради това и няма лице, което би могло
да обжалва и постановлението на РП Лом по реда на чл.243 НПК - съдебния контрол.
Обстоятелството,
че преписката по описа на РП Лом е била образувана по сигнал на М.Ц. и е
образувано наказателното производство – досъдебно производство по описа на РУ
Лом срещу неизвестен извършител само по себе си не обосновава фигурата на
пострадал от престъплението по смисъла на чл.74 и следващите от НПК и не отнема
правомощието на прокурора да реши по-нататъшния ход на наказателното
производство - да изготви или не обвинителен акт, да прекрати или не
наказателното производство.
Съдът винаги и по силата на служебното начало е длъжен
да следи за допустимостта на жалбата и едва след това да се произнася по
нейната основателност.
Настоящата
инстанция няма правомощия да преценява дали от събрания до момента
доказателствен материал може да се направи извод за наличието на извършено
друго престъпление от общ характер и то кого е извършено, както и да дава
указания на обвинението в тази насока.
Предвид
всичко гореизложено, съдът не следва да взема отношение по съществото на прокурорския акт, тъй като в
случая не е налице активна процесуална легитимация.
Водим
от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба М.Л.Ц. против Постановление от 19.09.2019г. за
прекратяване на ДП № 266/2017г. по описа на РУ Лом с което е прекратено
наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 290, ал.1 НК поради недоказаност на обвинението.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Монтана в седемдневен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: