Р Е Ш Е Н И Е
Номер /18.02.2020 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на шести февруари през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
секретар: Наталия Зирковска
прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 243 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от Държавната комисия по
хазарта (ДКХ) – София, представлявано
от гл.ю.к.В.И., против Решение № 2055/14.11.2019г по НАХД
№4470/2019г по описа на ВРС, ХХVІІ с-в, с което е
отменено издаденото от председателя
на ДКХ НП №053/08.08.2019г и наложената на „Стар 17” ООД – София Имуществена
санкция в размер на 3000лв. на осн.чл.108 ал.1 от ЗХ, и Имуществена санкция в
размер на 3000лв. на осн.чл.108 ал.1 от ЗХ за две административни нарушения по
чл.6 ал.1 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол
при организиране на хазартни игри с игрални автомати (Правилата).
Релевирано е основанието
по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно
приложение на материалния закон, като се оспорва извода на въззивния съд за
квалификацията на двете нарушения по текст, различен от възприетия от АНО чл.6
ал.1 от Правилата, както и становището му за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на НП с твърдение, че се касае за еднократна
техническа грешка при изписване годината в датата на нарушенията. Счита, че
нарушенията са безспорно доказани и правилно квалифицирани, поради което
настоява за отмяна на решението и потвърждаване на НП. В съдебно заседание
представител на касаторите не се явява; с писмена молба гл.ю.к.И.Б. поддържа
изцяло жалбата.
Ответникът „Стар
17” ООД, представлявани от адв.Н.Б. ***, оспорват жалбата като неоснователна,
споделят съображенията на ВРС в отменителното им решение и настояват за
оставянето му в сила, като претендират и присъждане на сторените в
производството разноски.
Участващият в производството
представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност
на жалбата на наведените от касатора основания.
Касационната инстанция намира, че жалбата е
неоснователна.
Анализирайки събраните в производството пред него
гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от
фактическа страна, че на 16.04.2019г, въз основа на Заповед №П-149/15.04.2019г
на председателя на ДКХ, св.К.У.и негов колега – служители на Комисията,
извършили проверка в игрална зала в гр.Игнатиево, обл.Варна, стопанисвана от
„Стар 17” ООД, където били организирани хазартни игри въз основа на
Удостоверение за издаден лиценз № 000030-4031/01.04.2019г на ДКХ. Проверката
била извършена в присъствието на управителя на игралната зала и друг служител
на длъжност крупие, и имала за предмет спазването на Правилата. В хода й по
представените от служителите дневни отчети за дните 03.04.2019г и 04.04.2019г
проверяващите установили, че същите не били попълнени – в тях липсвали име и
фамилия на крупието. За установените две нарушения, всяко от които
квалифицирано по чл.6 ал.1 от Правилата, компетентното длъжностно лице
съставило АУАН от 17.07.2019г против дружеството –организатор на хазартни игри
за това, че в дневните отчети за 03.04.2019г и 04.04.2019г в дневните отчети
липсват (не са попълнени) име и фамилия
на крупието. АУАН бил връчен на единият управител на дружеството П.П., която
депозирала възражение против него в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, съдържащо признание за констатираното
нарушение. Въз основа на акта било издадено НП, с което АНО възприел изцяло
както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация
на нарушенията, за които наложил на дружеството две имуществени санкции от по
3 000лв. на осн.чл.108 ал.1 от ЗХ. В НП е посочено, че с.дневните
финансови отчети с липсващи имена на крупието са от 03.04.2018г и от
04.04.2018г, на които дати са допуснати нарушенията по чл.6 ал.1 от Правилата,
а имено: „Дневните и месечните отчети по чл.4 ал.1 се попълват и подписват в
два еднообразни екземпляра – по един за счетоводството и за организатора на
игралта зала.”.
При тази безспорна между страните фактология
въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица и в срока по чл.34 ал.2 от ЗАНН. Независимо от това и въз
основа на извършен сравнителен анализ на нормите на чл.4 ал.1 и чл.6 ал.1 от
Правилата, съдът приел, че при издаване на НП е приложен неправилно материалния
закон, като са допуснати и съществени процесуални нарушения. В тази насока
предходният състав изложил, че непопълването или неподписването на дневните
отчети (вкл. и при липсващи реквизити в тях) осъществява състав на нарушение по
чл.4 ал.1 т.1 от Правилата, а ако дневните отчети не са попълнени и подписани в
два екземпляра, е налице нарушение по чл.6 ал.1 от Правилата. В конкретния
казус и в АУАН, и в НП е изписано, че дневните отчети за игралните автомати в
игралната зала за две дати не са попълнени – в тях липсват задължителни
реквизити: име, фамилия и подпис на крупието, но вместо по съответстващия текст
на чл.4 ал.1 т.1 от Правилата, АНО незаконосъобразно е квалифицирал двете
нарушения по чл.6 ал.1 от същите, и то при липса на фактически констатации
организаторът на игралната зала да не е попълнил и подписал отчетите в два
екземпляра. Според предходния съдебен състав това несъответствие между
фактическото описание и правната квалификация на нарушенията води до неяснота
на повдигнатото административно обвинение, поради което винаги съставлява
съществено процесуално нарушение, понеже затруднява защитата против него.
Второто съществено процесуално нарушение, установено от въззивния съд, е
противоречие в датите на осъществяване на нарушенията – в началната част на НП
те са индивидуализирани като допуснати на 03.04.2019г и на 04.04.2019г, а при
квалификацията на нарушенията датите са 03.04.2018г и 04.04.2018г. Предходният
съдебен състав приел, че наличното противоречие в датите на нарушенията води до
неяснота относно действителния момент на осъществяване на всяко от двете
нарушения, и тъй като се касае за съществен реквизит на НП, това противоречие
резултира и в нарушаване правото на наказания субект да разбере какви нарушения
са му вменени относно датата на допускането им. В тази насока съдът обсъдил
възражението на АНО, че в случая се касае за допусната техническа грешка, и го
отхвърли като неоснователно с аргумент, че уреденият със ЗАНН и НПК
административноказателен процес е строго формален, и в него не са предвидени
институтите на техническата, т.е. на очевидната фактическа грешка, поради което
несъответствие от типа на констатираните в обжалваното НП винаги съставляват
съществени процесуални основания. С тези аргументи ВРС отменил НП като
незаконосъобразно.
Настоящата касационна инстанция споделя само
второто от възприетите от предходната основания за отмяна на НП.
Принципно вярното съждение, че АНО неправилно е
квалифицирал двете установени при проверката на 16.04.2019г нарушения по чл.6
ал.1 от Правилата, вместо по правилния текст на чл.4 ал.1 т.1 от същите
правила, не обоснована извод за допуснато съществено процесуално нарушение при
постановяване на НП като основание за отмяната му, както
незаконосъобразно е приел ВРС. Допуснатото несъответствие между фактическото
описание на нарушенията и дадената им правна квалификация съставлява неправилно приложение на материалния
закон, което е основание за изменение на НП чрез посочване на
вярната правна квалификация на нарушенията от съда при спазване на принципа, че
наказаното лице се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация,
и съобразно правомощията на въззивния съд в производството по ЗАНН, уредени с
чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.1 т.2 от НПК, приложими по изричното препращане на
чл.84 от ЗАНН. В конкретния случай се касае за прилагане на закон за същото
административно нарушение – по чл.4 ал.1 т.1 вместо по чл.6 ал.1 от Правилата,
понеже за всяко нарушение на цитираните общи Правила със санкционната
разпоредба на чл.108 ал.1 от ЗХ е предвидено едно и също наказание –
имуществена санкция в размер от 3000лв. до 10 000лв.
Независимо
от горното, пречка да бъде изменено НП единствено чрез изменение на правната
квалификация на безспорно доказаните въз основа на събраните писмени
доказателства две административни нарушения, в случая се явява допуснатато от
АНО съществено процесуално нарушение при индивидуализиране датите на
нарушенията. От простия прочит на НП е видно, че в него действително са
посочени две различни дати за всяко от нарушенията – 03.04.2018г и 03.04.2019г
за първото, съотв. 04.04.2018г и 04.04.2019г за второто; същевременно следва да
бъде отчетен и фактът, че в АУАН са посочени само датите 03.04.3019г и
04.04.2019г, т.е. двете дати от 2018г са въведени от АНО за първи път с НП,
което задълбочава противоречието и неяснотата във волята му относно момента на
осъществяване на нарушенията. Както правилно е посочил и ВРС, датата на осъществяване
на нарушението е един от най-важните елементи от обективния му състав, а
вярното й фиксиране в НП е от решаващо значение за осигуряване упражняването в
пълен обем на правото на защита на наказаното лице. Въпросът за допусната
техническа грешка изобщо не подлежи на обсъждане в производство по ЗАНН и
субсидиарно приложимия НПК, както мотиирано е приел и ВРС, т.е. така
допуснатата от АНО „техническа грешка” в съдържанието на НП е неотстранима нито
от него, нито от съда в настоящото производство, което я квалифицира като
самостоятелно основание за отмяна на постановлението, издадено при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита
на санкциоринато дружество.
В
идентичен смисъл се е произнесъл и ВРС с обжалваното си решение, което не е
обременено с наведените касационни основания, а други такива – налагащи
неговата ревизия или отмяна, не бяха констатирани и при служебната проверка по
реда на чл.218 ал.1 от АПК, което налага оставянето му в сила.
При
този изход на делото в полза на „Стар 17“ ООД следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в размер на 1000лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 пр.1 от АПК вр.чл.63 ал.1 от ЗАНН, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 2055/14.11.2019 г. по
НАХД №4470/2019г на ВРС, ХХVІІ
с-в, с което е отменено издаденото от председателя на ДКХ- София НП
№053/08.08.2019г и наложените на „Стар 17” ООД – София две Имуществени санкции
в размер на по 3 000лв. на осн.чл.108 ал.1 от ЗХ.
ОСЪЖДА Държавната комисия по
хазарта да заплати на „Стар 17” ООД – София, ЕИК *********, адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.