№ 220
гр. Габрово, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20244200500341 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците С. Ф. К. и К. Х. К., чрез
пълномощника адв.Д. срещу постановеното решение по гр.д.№786/2022г. на РС-Севлиево.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение . Оспорват се изводите на съда за основателност на исковите
претенции. Твърди се ,че неправилно са ценени доказателствата по делото и направеното
тълкуване на волеизявленията на страните пред помощник-нотариуса. Същото е извършено
превратно от съда и не дава основание да се счита, че между страните действително е
имало сключен преди това договор за изработка и договорено възнаграждение, както и че
работата е била приета и одобрена. Оспорва се кредитирането единствено на показанията на
съпругата на ищеца. Наведени са доводи, че не са изяснени страните по договора и неговия
предмет , защо се счита, че предложението е отправено към ответниците, ако е разговаряно с
М. К., защо се търси договорна отговорност от втория ответник, както и дали се претендира
солидарна отговорност на ответниците. Сочи се, че липсва произнасяне на съда, както в
мотивите ,така и в диспозитива на решението, относно това дали ответниците следва
солидарно да отговарят или всеки до пълни размер или за половината от претенцията.
Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение и се реши спора по
същество ведно със законните последици.
В депозирания от ищеца писмен отговор се излагат твърдения за неоснователност на
1
въззивната жалба .
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата
по делото, намира за установено следното :
Настоящото производство е образувано по допустима въззивна жалба, подадена в
законния срок ,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-Севлиево решение по гр.д.
№786/2022г., с което е признато за установено по иска по чл.422 ГПК, че С. Ф. К.,
австралийски гражданин, родена на ********** г., и К. Х. К. , австралийски гражданин,
роден на ********** г., дължат на Й. Н. Й. , с ЕГН ********** , сумата в размер на 5000
лева, представляваща главница по договор за изработка, сключен между страните; 259,72
лева, представляваща лихва, за периода 08.10.2021 г. – 12.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 297/23.05.2022 г. по ч.
гр.д. № 405/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево. Първоинстанционният съд е приел,
че между страните е сключен договор за изработка /договорът за консултантски услуги
представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат и от
умствен труд/. Изпълнителят е изпълнил възложената му работа точно и за възложителя се
поражда задължение да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати възнаграждение
на изпълнителя. Видно от представения констативен протокол от 08.10.2021г. ответницата С.
Ф. К. изрично е приела представените й от ищеца документи, като не е направила
възражение относно извършената работа. Съдът е приел за основателна претенцията на
ищеца, предявена на основание чл. 79, ал. 1, вр.чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 5000 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по процесния договор, доколкото в представения
констативен протокол от 08.10.2021 г. изрично е записано волеизявлението на ответницата,
че ще заплати сумата от 5000 след получаване на документите за пребиваване /от
официалните власти/, като този размер се потвърждава и от показанията на свидетелите
Л.Х.Л. и В.И. Й.. Доколкото предявеният главен иск е основателен, то и акцесорните
претенции са основателни - за законна лихва, за периода от 08.10.2021 г. до 12.04.2022 г., в
размер на 259,72 лева, както и лихва върху главницата, считано от 12.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно исковата молба и уточняващата молба вх.№3369/07.08.2024г., от ищеца Й.
Н. Й. е предявен установителен иск по чл.422 ГПК, с обективирани искови претенции да
бъде признато за установено по отношение на ответниците С. Ф. К. и К. Х. К., че дължат
солидарно на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща главница; 259,72 лева,
представляваща лихва, за периода 08.10.2021 г. – 12.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 297/23.05.2022 г. по ч.
гр.д. № 405/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
2
Исковата претенция се основава на наведени в исковата и уточняващата молба
твърдения ,че вземането произтича от неформален договор, сключен между страните , с
предмет : ищецът да извърши консултации, подготовка, изработка и окомплектоване на
документи по заявления за предоставяне на правото на ответниците за продължително
пребиваване на територията на Република България в качеството им на търговски
представители на „Л.Л“ ЕООД, като за извършената услуга е уговорено възнаграждение в
размер на 5000 лева., дължимо солидарно от двамата възложители. Предаването на
документите е станало в кантората на нотариус П.Д. на 08.10.2021г., когато ответниците са
приели документите без забележка, с признанието за дължимото плащане. Договора между
ищеца и ответниците е сключен в устна форма през пролетта на 2021 год. чрез приложение
„месинджър" - посредством видео разговор. Ищецът е бил в Република България, а
ответниците в Австралия. По време на преговорите им са присъствали от страна на ищеца -
той и съпругата му В. Й., която е превеждала от английски на български и от български на
английски, както и тяхна семейна приятелка. Последната е поискана за свидетел при режим
на довеждане пред първа инстанция, но поради претърпяно онкологично заболяване и
последвало продължително лечение (химиотерапия и лъчелечение), ищецът се е отказал от
това доказателствено искане. От страна на ответниците са присъствали двамата, като
разговорът е воден изцяло от С. К. и по тяхно разпореждане информация касаеща договора е
получавала тяхната майка М. Д. К., намираща се по това време в България. Телефонният
разговор, в резултата на който е сключен устния договор, е бил иницииран от страна на
ответниците. Ищецът е получил първоначално телефонно обаждане от тяхната майка - М. Д.
К., която му е съобщила, че двете й деца - К. и С. желаят да се свържат и да разговаря с него,
но опитите им да го направят, чрез приложение „месинджър", са неуспешни. След като
ищецът си е включил мобилните данни, получил известие за неприет разговор от С. и
последващо ново телефонно позвъняване. В разговора, ответниците са съобщили на ищеца,
че имат разрешение да напуснат Австралия, решили са да пътуват за България и желаят той
да ги консултира за това какъв е реда за получаване на виза и да се заеме с изготвяне и
събиране на нужните документи, необходими за подаването на заявление пред служба
миграция за получаване на визи за продължително пребиваване в България. Преговорите са
водени на английски език, за което е посредничила като преводач на страните съпругата на
ищеца, присъствала по време на договарянето и при изпълнение на договора. Предметът на
договора е включвал: консултации, подготовка, изработка и окомплектоване на документи
по заявления за предоставяне на правото им за продължително пребиваване на територията
на Република България в качеството им на търговски представители на „Л.Л" ЕООД,
регистрирано в Централен Регистър на Р.С.Македония. Консултациите са включвали,
указване на това какви документи и заявления са необходими като част от пакета за
кандидатстване и следва да бъдат изискани и получени от съответните австралийски власти,
български власти, банкови, застрахователни и търговски институции, необходими за
доказване изпълнението на изискванията заложени в българското законодателство, след
съгласуване със служители-специалисти по приемане и обработване на документи в Служба
„Миграция" към МВР. Разяснение относно дължими държавни такси и други разходи по
3
заявления и издаване на документи. Кореспонденция и получаване на информация от трети
лица по разпореждане на ответниците. Подготовка, изготвяне и превод на декларации или
други документи, необходими за представяне пред български власти и институции.
Окомплектоване, за всеки от ответниците по отделно, на формуляр - заявление за
собственоръчно попълване и подписване, ведно с приложения, необходими за личното
подаване от възложителите пред МВР, Служба „Миграция" и кандидатстване за
продължително пребиваване на територията на Република България. Събраният набор от
документи, предадени пред нотариус и с който ответниците е трябвало да кандидатствали за
получаване на виза за продължително пребиваване в Република България, е включвал за
всеки от тях изброените в уточняващата молба 9 бр. - 1. Образец на Заявление за
предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България -
5 листа 2. Копие на паспорт, страници на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ
и печата за последното влизане в страната - 2 листа 3. Оригинал на Декларация , в
качеството си на управител на «К. Е. 2019» ООД с нотариална заверка на подписа- 1 лист
,4.Нотариално заверено копие на Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№76, том 10, рег.№20605, дело №1168 от 29.11.2019г. на Нотариус с per. №543 на
Нотариалната камара с район PC Севлиево - 2 5. Копие на Застрахователна полица
медицински разходи при злополука и заболяване на чужденци временно или продължително
пребиваващи в Република България на Застрахователно дружество Евроинс АД - 1 лист,
Копие на Медицинска застраховка за чужденци в България на Застрахователно дружество
Булинс АД - 1 лист 7. Оригинал на Национално свидетелство за съдимост референтен номер
на АФП - 4 листа 8. Копие на Удостоверение на Агенция по вписванията - 1 лист 9. Копие на
Решение за вписване в Единния търговски регистър на Българската търговско- промишлена
палата № **********/04.02.2021г. - 1 ЛИСТ Цената на договора /размера на
възнаграждението/ е била договорена между страните още към датата на сключване на
договора, по време на проведения видео - разговор, като ищеца е заявил, че труда му по
изпълнение предмета на договора е сумата в размер на 5 000 лв. за двамата ответника, на
което ответниците не са възразили. Уговорката е била сумата да бъде плетена след
получаване на изготвения комплект от документи – наведнъж, с което е приключвал и
ангажимента на ищеца по сключения между страните договор. Според договорката между
страните, сумата е следвало да бъде платена по банковата сметка на ищеца, с която
ответниците са разполагали по предходни договорености, касаещи други взаимоотношения
между страните. И двамата ответници са се съгласили с тази цена, като и двамата са заявили,
че дължат сумата солидарно, като тя ще бъде заплатена без значение от кого от двамата.
Изпълнението на предмета на договора е станало в началото на м. октомври 2021 год., като
обема от работа /посочените в уточняващата молба документи/ са били предадени от ищеца
на ответниците на 08.10.2021 год. в кантората на Нотариус П.Д., per. № 543 на нот. камара в
гр. Севлиево. Въпросните документи са били предадени от ищеца на ответниците по опис,
проверен от нотариус в присъствието на преводач за ответниците, като на срещата
ответниците не са възразили относно качеството и обема на свършената работа. Причината
документите да бъдат предадени пред нотариус са били влошените вече отношения между
4
страните по повод други неизпълнени от страна на ответниците задължения към ищеца по
други договорки между страните. Именно за да докаже изпълнението по този договор,
вследствие на изчерпаното доверие между страните, ищецът е решил да предаде
документите пред нотариус, който да удостовери какво, кога и на кого се предава.
В писмените отговори на исковата молба и уточняващата молба ответниците чрез
процесуалния си представител адв.Д. изразяват становище за неоснователност на исковата
претенция. Наведени са доводи ,че с ищеца са били в бизнес отношения , като той е бил
пълномощник на търговското дружество „К. Е 2019“ООД, в което ответниците са били
съдружници. Това продължили около две години. Поддържали редовно контакти и много
пъти било обсъждано ,че ответниците трябва да уредят статута си на постоянно
пребиваващи чужденци в България. Ищецът предложил да им помогне с това, както казал
,че има познати ,които разбират. Не е ставало дума да сключват някакъв договор с него, нито
е искал възнаграждение за услугата и ответниците да са се съгласявали. Предложил
помощта си като дългогодишен приятел. За дейността си им представил протокол за
извършените работи на стойност 341 088лв., които са платени . Този протокол бил предаден
на ответницата на 30.07.2021г. в гр.Севлиево от ищеца и съпругата му. Тогава им били
предоставени свидетелствата за съдимост на ответниците, за превод. Обещали ,че
следващата седмица ще представят всички необходими документи до миграционния отдел.
Посочената в нотариалната покана сума от 5000лв., не е била уговаряна между страните
като възнаграждение, нито е уговаряно друго такова. Ответниците се позовават и на платени
суми: на ищеца от 900лв.и преведена от него от банковата сметка на дружеството на трето
лице от 8000лв. Оспорени са като неоснователни и недоказани твърденията в уточняващата
искова молба.
От писмените доказателства по делото се установява, че по подадено заявление по
чл.410 ГПК от Й. Н. Й. е образувано ч.гр.д.№405/2022г. по описа на РС-Севлиево , по което
е издадена заповед №297 от 23.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК срещу длъжниците С. Ф. К. и К. Х. К., за заплащане солидарно от тях на кредитора
Й. Й. сумите : от 5000лв. главница , ведно със законната лихва от 12.04.2022г. ; от 259,72лв.
лихва за периода 08.10.2021г.-12.04.2022г. и разноските в заповедното производство.
С нотариална покана /л.10 от първоинстанционното дело/ ищецът е отправил на
23.09.2021г. до всеки от ответниците искане за заплащане на сумата от 5000лв. като
възнаграждение за извършената работа, дължимо солидарно от двамата, което да се извърши
при получаване на документите. Отправена е покана да се явяват в кантората на нотариус в
гр.Севлиево на 08.10.2021г. в 15.00 ч., за предаване на всички намиращи се в ищеца
документи, имащи отношение към заявленията и приключване на взаимоотношенията им .
Позовал се е на сключен договор, с който ответниците са му възложили извършване на
консултации, подготовка, изработка и окомплектоване на документи по заявленията им за
предоставяне на правото за продължително пребиваване на територията на Република
България в качеството им на търговски представители на „Л.Л“ ЕООД.
В съставен констативен протокол от 08.10.2021г. /л.14 от първоинстанционното дело/
5
са удостоверени констатациите на помощник-нотариус по заместване при нотариус П.Д. по
повод отправената от Й. Н. Й. нотариална покана до ответниците, относно явилите се в
нотариалната кантора в гр.Севлиево лица – страните по делото, и направените от тях
изявления, като е присъствал и преводач на ответниците -Л.Х.Л..
По делото са разпитани като свидетели присъствалия като преводач на срещата в
нотариалната кантора на 08.10.2021г. , майката на ответниците и съпругата на ищеца.
Единствено св.В. Й. / съпруга на ищеца/, твърди, че процесният договор е бил сключен на
09.06.2021г., когато двамата със съпруга й били в гр.Варна, чрез видео разговор в
приложението „месинджър“, проведен от съпруга й с ответницата С. К., като свидетелката
превеждала. Уговорката била ищецът да подготви и окомплектова всички необходими
документи за подаване на заявление за получаване на разрешение за пребиваване в България
на двамата с брат й. Тогава се уговорили и за сумата , която ще се заплати от двамата заедно
, от 5000лв., която ще заплатят когато ищецът окомплектова документите в България. В
разговора за сключване на договора сем.К. казали ,че са търговски представители и следва
да получат разрешение за пребиваване като търговски представители. Задачата е била
възложена на ищеца лично от С. ,заедно с брат си, тъй като не искали да бъдат разделяни.
При проведения видео разговор ответниците били в Австралия.
Останалите доказателства не подкрепят твърденията на св.Й. ,че през месец юни
2021г. между страните по делото е имало постигната устна уговорка чрез видео разговор
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5000лв. за подготовката и окомплектоването от
него на всички необходими документи за подаване на заявления за получаване на
разрешение за пребиваване в България на двамата. Такива обстоятелства не се установяват
от останалите гласни доказателства. Св.Л., който е присъствал на срещата при нотариуса
като преводач, възпроизвежда свои лични впечатления от направените пред него изявления
от страните. Твърди, че при нотариуса ищецът е поискал от семейство К. да му платят
сумата от 5000лв., че иска тази сума за свършена работа /преди това искали със съпругата му
, извън нея, сумата от 35 000лв. за други дейности/ . Сем.К. казали ,че не са съгласни с тази
сума, били неудовлетворени, не била свършена работата. Били съгласни да заплатят сумата
от 5000лв., ако е била свършена работата, за която са се разбрали .Тогава им било казано
пред нотариуса за тази сума. Пред свидетеля ответниците заявили, че нямат договорни
отношения, всичко е правено на добра воля , като жест от страна на ищеца и съпругата му.
Показанията на св.Л. за направените при срещата в нотариалната кантора в гр.Севлиево
изявления от страните по делото, не са опровергани от писмените доказателства, не се
установява и свидетелят да е заинтересован от изхода на делото, предвид на което няма
основание да не бъдат кредитирани тези негови показания .
От писмените доказателства не се установява преди отправяне на нотариалната
покана ,между страните по делото да е имало постигнато съгласи за заплащане от
ответниците на сумата от 5000лв. като възнаграждение за посочените от ищеца в исковата
молба, и уточняващата, дейности по неформален договор. Отразеното изявление в
констативния протокол от 08.10.2021г. на С. К. „За какво е сумата от 5000лв., посочена в
6
нотариалната покана?“ не обективира ,че такова задължение е било поето от ответниците
към ищеца. С последващите изявления от ищеца и С. К. в констативния протокол от
08.10.2021г. също не е обективирано съвпадането на насрещни изявления на страните за
дължимост на претендираната от ищеца сума като възнаграждение по неформален договор
за извършени услуги – сумата от 5000лв. Изрично заплащането й е поставено под условие от
ответницата съгласно вписаното от нея изявление в констативния протокол :„ще заплатим
сумата от 5000лв., когато получим документите за пребиваване на двама ни“, което също
потвърждава липсата на направено безусловно потвърждаване на дължимостта на исковата
сума от 5000лв. от ответниците с направено изявление пред помощник-нотариуса на
18.10.2021г. при отразените в констативния протокол изявления на С. К. за тази сума.
Съгласно заявеното от ответницата като условие за плащането е посочено осъществяването
на определен резултат - когато получат документите за пребиваване на двама им. При
изразеното несъгласие от ищеца ,че дължимостта следва да се обвърже с този резултат, няма
постигнато съгласие при направените волеизявления на 08.10.2021г. при срещата на
страните в нотариалната кантора относно дължимостта и при какви осъществени условия,
на сумата от 5000лв. от ответниците, нито волеизявление от С. К.а за признаване
съществуването на такова задължение и то по сключен с ищеца неформален договор .
Представяният протокол за извършвани работи от ищеца в периода 15.09.2019-
29.07.2021г., подписан от същия на 30.07.2021г. и от С. К./ л.40-46 от делото/, също не
установява съществуването на твърдяното от ищеца договорно правоотношение с уговорено
дължимо от ответниците възнаграждение в размер на исковата сума от 5000лв.,като в
протокола изрично са описани дейностите ,за които е съставен и каква е дължимата сума от
дружеството за тези разходи, както и че приемането на извършените действия и разходи е
извършено от С. К. като управител на „К. Е 2019“ООД. Съдържанието на приложените
имейли от ищеца от м.август 2021г. /л.120,121,123-124 от първоинстанционното дело/ също
не обективира твърдения за договорено с ответниците през 2021г. като дължимо
възнаграждение от 5000лв. за извършване на услуги, като в тях се сочи договорено на среща
на 15.09.2019г.-л.120; плащане за извършена работа по пълномощия за 27400лв.-л.121;
450евро за легализиран ФО на дружеството ,включена в сумата от 28 282лв.-л.123, които
суми са различни от исковата и не се установява да са претендирани като задължение по
твърдяното от ищеца договорно правоотношение с ответниците, като възникнало през
пролетта на 2021г.
Обективираното в писмото до ищеца и съпругата му от 07.09.2021г., изпратено от
ответниците ,също не обосновава извода, че е съществувало между страните по делото
твърдяното от ищеца договорно правоотношение , по което ответниците са се задължили да
му заплатят сумата от 5000лв. възнаграждение. От съдържането на писмото се установява,
че ответниците перетендират да получат намиращи се документи при адресата на
кореспонденцията – ищецът и неговата съпруга , свързани със заявленията им за визи,
поради това ,че са били уведомени ,че повече не желаят да им помагат със заявленията.
Изрично ответниците са посочили ,че пратката ще бъде за тяхна сметка /че ще заплатят
7
разноските за куриер/, но липсва изявление за съществуването на уговорено
възнаграждение за ищеца във връзка с документите ,които искат да получат по куриер
,свързани със заявленията им за визи.
По изложените съображения твърдението на ищеца, че процесното вземане от
5000лв. произтича от уговорено възнаграждение , дължимо от ответниците по сключен
неформален договор между страните през пролетта на 2021г. за предоставяне от ищеца на
консултации, подготовка, изработка и окомплектоване на документи по заявления за
предоставяне на правото на ответниците за продължително пребиваване на територията на
Република България в качеството им на търговски представители на „Л.Л“ ЕООД, както са
конкретизирани в уточняващата молба вх.№3369/07.08.2024г., не е безспорно доказано по
делото. Ценени при условията на чл.172 ГПК показанията на св.Й. , съдът не ги кредитира
относно твърдението ,че е имало постигната устна уговорка чрез видео разговор
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5000лв. за подготовката и окомплектоването от
него на всички необходими документи за подаване на заявление за получаване на
разрешение за пребиваване в България на двамата, тъй като наличието на такава не се
установява както от отразеното в констативния протокол от 08.10.2021г., така и от
показанията на св.Л., нито от останалите писмени доказателства по делото. Налице е
разминаване и между посоченото време и място на сключване на процесния договор , при
заявеното от пълномощника на ищеца в първото по делото заседание, че това е станало
началото на 2021г. в с.М, от св.Й., че това е станало на 09.06.2021г. чрез видео разговор и в
уточняващата молба ,че е станало през пролетта на 2021г., на който от страна на ищеца
,освен съпругата му, е присъствало и трето лице – тяхна семейна приятелка, което също не
дава основание при липсата на други доказателства да се кредитират показанията на св.Й.,
че между страните по делото е бил сключен неформален договор на 09.06.2021г., когато е
договорено, че ответниците следва да заплатят на ищеца претендираното по делото като
дължимо възнаграждение от 5000лв.
По изложените съображения исковата претенция се явява неоснователна и
недоказана, като от събраните писмени доказателства и показанията на св.Л. не се
установява между страните да е съществувало твърдяното от ищеца договорно
правоотношение с ответниците и че посочената в нотариалната покана сума от 5000лв. е
била уговорена по този договор като солидарно дължима от тях. От отразените
волеизявления в констативния протокол от 08.10.2021г. не може да се изведе, че има
обективирано направено от ответниците признание за дължимо плащане към ищеца в
размер на исковата сума от 5000лв. при вписаните изявления на С. К. „ За какво е сумата от
5000лв., посочена в нотариалната покана?;Ще заплатим сумата от 5000лв. , когато получим
документите за пребиваване на двама ни – на мен и на К. Х. К.“, и по изложените по-горе
съображения ,че съгласно заявеното от ответницата като условие за плащането е посочено
осъществяването на определен резултат - когато получат документите за пребиваване на
двама им, като при изразеното несъгласие от ищеца ,че дължимостта следва да се обвърже с
този резултат, няма постигнато съгласие при направените волеизявления на 08.10.2021г. при
8
срещата на страните в нотариалната кантора относно дължимостта и при какви осъществени
условия, на сумата от 5000лв. от ответниците, нито волеизявление от С. К. за признаване
съществуването на такова задължение и то по сключен с ищеца неформален договор .
Предвид изложеното претенцията по чл.79,ал.1 ЗЗД за сумата от 5000лв. се явява
неоснователна и недоказана , като и на акцесорната по чл.86 ЗЗД за претендирана върху
главницата лихва от 259,72лв. , които са предмет на предявения установителен иск по чл.422
ГПК. Същият следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан .
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде отменено и предявеният иск по чл.422 ГПК бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл.78 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноските за двете
инстанции – от 500лв. за първоинстанционното производство / представен списък по чл.80
ГПК л.162/ и от 600лв. за въззивното производство / представен списък по чл.80 ГПК л.29/.
Цената на всяка от исковите претенции, предмет на иска по чл.422 ГПК определя ,че
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.3, т.1 ,пр.1
ГПК /опр.4270 по гр.д. № 20248003103093 по описа за 2024 година на ВКС, ІІІ г.о и др./.
На основание изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №221 от 21.06.2024г. по гр.д.№786/2022г. на РС-Севлиево, вместо
което постанови :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Н. Й. , с ЕГН ********** иск по чл.422 ГПК за
признаване за установено ,че ответниците С. Ф. К., австралийски гражданин, родена на
********** г., и К. Х. К. , австралийски гражданин, роден на ********** г. , дължат
солидарно на ищеца Й. Н. Й. , с ЕГН ********** , сумата в размер на 5000 лева - главница
и сумата от 259,72 лева - лихва за периода 08.10.2021 г. – 12.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.04.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
297/23.05.2022 г. по ч. гр.д. № 405/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й. Н. Й. , с ЕГН **********, от гр.Шумен, община Шумен , бул.“С.В.“№71
да заплати на С. Ф. К., австралийски гражданин, родена на ********** г., и К. Х. К. ,
австралийски гражданин, роден на ********** г. , направените по делото разноски в размер
на 500лв. за първоинстанционното производство и на 600лв. за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10