Решение по дело №1239/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…..                                      01.04.2021 г.                         гр. С.З.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД      ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 09.03                                                                                          2021 г.                                   

В открито заседание, в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                             

и секретар: Даниела Калчева,

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Минчев т.д. № 1239 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

 

Образувано по искова молба от Н. – гр.С. срещу 1.) „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***; 2.) „С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район ***; 3.) Е.Н.П. - служебен синдик на „С.“ ЕООД - гр. С.З. с правно основание: чл. 694, ал. 3, т. 1 във връзка с 722, ал. 1, т. 1 и чл. 726, ал. 2 от ТЗ.

Посочено е в исковата молба, че на основание чл. 3, ал. 1, т. 10 от Закона за Н. ЗНАП), ищецът представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП изпълнителният директор представлява държавата в производството по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Изложено е, че със Заповед № ЗЦУ-ОПР-7/14.01.2020 г. на изпълнителния директор на Н., г-жа В.П. - директор на дирекция „Държавни вземания” на Н., е оправомощена да представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор, включително и да предявява установителни искове с правно основание чл. 694 от ТЗ. При отсъствие на г-жа В.П., със Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/30.01.2020 г. на изпълнителния директор на Н., оправомощен да изпълнява задълженията на директор на дирекция „Държавни вземания“, е г-н С.Х. - заместник директор на дирекция „Държавни вземания“. Ищецът заявява, че в законоустановения срок на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 1, чл. 726, ал. 2 от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предявява настоящия иск за установяване несъществуването на привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на част от приетите вземания на кредитора „С.“ ЕАД с ЕИК ***, в качеството му на универсален правоприемник на „С.“ ООД с ЕИК *** по силата на преобразуване чрез промяна на правната форма, предявил вземания в производството по несъстоятелност, които са включени в обявен в Търговския регистър и РЮЛНЦ под № 20200717172918 по партидата на „С.“ ЕООД списък на приети вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с Определение №260116 от 21.09.2020 г. по т.д. № 106 по описа за 2019 г. на Окръжен съд С.З.. Определението за одобряване на списъка на приетите вземания е обявено в ТРРЮЛНЦ на 21.09.2020 г. Изложени са следните съображения:

С Решение № 162 от 05.06.2020 г., постановено по т. д. № 106 по описа за 2019 г. на Окръжен съд С.З. е възобновено откритото и спряно с постановено по същото дело Решение № 325 от 26.06.2019 г. производство по несъстоятелност на „С.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***. Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20200605164750.

В ТРРЮЛНЦ под № 20200717172918 е обявен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, изготвен от синдика на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, в който са включени вземанията на кредитора „С.“ ЕАД, като част от тях са приети като обезпечени с няколко договора за особени залози и с договорна ипотека.

Сочи се, че Н. в срока по чл. 685, ал. 1 от Търговския закон с молба с изх. № 24-15-191/13#30 от 02.07.2020 г., изпратена по пощата на 03.07.2020 г., е предявила публични вземания срещу „С.” ЕООД. Заявено е, че доказателства за изложените твърдения се съдържат в писмо с изх. № 19138 от 08.07.2020 г. на Софийски градски съд, изпратено до Окръжен съд С.З. с копие до ЦУ на Н., с което писмо СГС препраща до ОС С.З. молба за предявяване на вземане по т. д. № 106 по описа за 2019 г. на ОС С.З., погрешно получено с молба за предявяване по т. д. № 1073 по описа за 2017 г. на СГС. Посочено е, че видно от отбелязването, направено от служител на СГС върху молба по т. д. № 1073 по описа за 2018 г. на СГС, последната е изпратена с товарителница № 0100013596989/ 03.07.2020 г., поради което и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изречение второ от ГПК във връзка с чл. 621 от ТЗ, следва да се приеме, че публичните вземания са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от същия закон.

Наведени са твърдения, че в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, в качеството си на кредитор, предявил вземания в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, Н. е депозирала възражение с изх. № 24-15-19113#31 от 24.07.2020 г., с което е оспорила част от приетите обезпечения на кредитора „С.“ ЕАД, като са изложени съображенията, поради които договорите за особен залог, вписани в Централния регистър на особените залози под №№ 2011100501143, 2011100401735, 2012080200176 и № 2012080200366, не следва да се приемат като обезпечение за вземанията на кредитора.

Ищецът сочи, че с Определение № 260116 от 21.09.2020 г. по т. д. № 106 по описа за 2019 г. на Окръжен съд С.З., обявено в ТРРЮЛНЦ на 21.09.2020 г., съдът по несъстоятелността е оставил подаденото от агенцията възражение без уважение и е одобрил списъка във вида, в който е изготвен, като е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и поради липса на друга специална разпоредба в Закона за особените залози (ЗОЗ) възражението на агенцията се явява неоснователно.

Изложено е, че за Н. възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 694, ал. 3 от ТЗ за установяване несъществуване на привилегията за поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на част от вземанията на „С.“ ЕАД в производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД, които са били предмет на разглеждане в производството по чл. 690 от ТЗ, доколкото списъкът на приетите вземания не е изменен по отношение на приетите обезпечения на вземанията на този кредитор.

Посочено е, че възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред само съществуването на обезпечението/привилегията на вземане на кредитор е изрично посочена в разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. По смисъла на чл. 726, ал. 2 от ТЗ под „съдебен ред“ следва да се има предвид производството по разглеждане на иск с правно основание чл. 694 от същия закон с оглед обусловеността и обслужващата му роля спрямо производството по несъстоятелност. В този смисъл се сочи и съдебната практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 185/10.12.2014 г., постановено по т.д. № 3199/2013 г. по описа на ВКС, ТК, 1-во ТО.

Отбелязано е, че специалните правила, които касаят действието на обезпеченията, каквито са ипотеката и особеният залог, се съдържат в специалните разпоредби - чл. 171 от ЗЗД относно ипотеката, и чл. 26, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 12 от ЗОЗ. Според ищеца, именно цитираните разпоредби са тези специални такива, които изрично сочат, че за да имат действие съответните обезпечения (ипотека или особен залог) в случаите на прехвърляне на обезпеченото с тях вземане, то същите следва да бъдат отбелязани към договора или към молбата за учредяване на ипотеката, респ. прехвърлянето да бъде вписано в съответния регистър по смисъла на ЗОЗ.

Ищецът счита, че в конкретния случай „С.“ ЕАД, като универсален правоприемник на „С.“ ООД, е придобило правата, които праводателят му е придобил от „П.“ АД съгласно договор за прехвърляне на вземанията на банката към „С.“ ЕООД. Сочи, че видно от Удостоверение № 1353267/15.06.2020 г., издадено от Централния регистър на особените залози, в полза на „П.“ АД са вписани множество договори за особен залог, а по партидата на „С.“ ЕООД към част от вписванията са отбелязани допълнителни вписвания, от които е видно, че вписаните права са на „С.“ ООД, поради което правоприемникът му „С.“ ЕАД може да противопостави същите на останалите кредитори на несъстоятелността. Според ищеца, по някои от вписаните договори за особени залози обаче липсват данни за вписване на извършеното прехвърляне на вземанията, каквото е изискването на чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗОЗ. Намира, че по отношение на договорите за особени залози, вписани в Централния регистър на особените залози под №№ 2011100501143, 2011100401735, 2012080200176 и № 2012080200366 няма вписване на обстоятелството, визирано в цитираната разпоредба от ЗОЗ, съгласно която прехвърлянето на обезпеченото вземане следва да се впише в съответния регистър, за да има действие особеният залог спрямо останалите кредитори.

Отбелязано е, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗОЗ предвижда вписване на договора за особен залог с неговите индивидуализиращи белези - заложен кредитор, обезпечено вземане, заложено имущество, модалитети на договора за особен залог. На вписване подлежат и промените, касаещи вписаните обстоятелства - чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗОЗ, включително и промяната в някои от индивидуализиращите договора за особен залог белези като промяната на заложния кредитор, извършена чрез прехвърляне на вземането от първоначалния заложен кредитор на нов такъв. Според ищеца, освен, че има оповестително действие за извършената цесия, вписването на прехвърлянето на обезпеченото вземане е и условие за противопоставимост на заложното право на трети лица, каквито са кредиторите на несъстоятелността. Намира, че липсата на вписване в ЦРОЗ на прехвърлянето на обезпеченото вземане в конкретния случай по отношение на договорите за особени залози, вписани в Централния регистър на особените залози под №№ 2011100501143, 2011100401735, 2012080200176 и № 2012080200366 не позволява за тези вземания кредиторът да се ползва с привилегията на обезпечен кредитор, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗОЗ тези договори нямат действие. Доколкото не съществува спор относно размера на приетите вземания на кредитора „С.“ ЕАД, а само относно непротивопоставимостга на част от приетите обезпечения на вземанията му, ищецът моли да се постанови определение, с което да се отдели като безспорен факт, че общият размер на приетите вземания на кредитора „С.“ ЕАД, възлиза на 1 002 784,86 лв. Моли, на основание чл. 694 от ТЗ, чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 365, т. 4 от ГПК, да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че кредиторът „С.“ ЕАД не следва да се ползва с привилегията на обезпечен с договори за особен залог, вписани в Централния регистър на особените залози под №№ 2011100501143, 2011100401735, 2012080200176 и № 2012080200366, в производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД. Претендира за всички направени по делото разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.

 

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е.Н.П. – служебен синдик на „С.“ ЕООД (в несъстоятелност). Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Намира, че спорът е правен, като моли от правна страна да се приеме следното: Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗОЗ предвижда, че прехвърлянето на обезпеченото вземане подлежи на вписване в ЦРОЗ, но съобразно изричната норма на чл. 30 от ЗОЗ, вписването има единствено оповестително действие спрямо третите лица, но не и конститутивно действие. Вписването е от значение за легитимацията на кредитора, при евентуално пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, но не рефлектира върху факта, че вземането е обезпечено. Посочено е, че разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Отбелязано е, че след като от представените договори за прехвърляне на вземания не се установява противна уговорка, то следва да се приеме, че цедентът е прехвърлил вземането си, ведно с обезпечението му по договора за особен залог. Следователно и по силата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД и поради липса на друга специална разпоредба в ЗОЗ, настоящият кредитор е и заложен кредитор по съответните договори за особен залог, независимо от липсата на вписване съгласно чл. 26, ал.2, т.1 от ЗОЗ.

        

Постъпил е отговор на искова молба от ответника „С.“ ЕАД, в който е взето становище, че исковата молба е процесуално недопустима. Заявява, че това е така, доколкото видно от обявените в Търговския регистър списъци на приети вземания, то кредиторът „Н.“ е с прието вземане в допълнителния списък по чл. 688 ТЗ, а не в списъка по чл. 685 ТЗ. Посочено е, че съгласно чл.688, ал.2 ТЗ, кредитор с прието вземането в допълнителния двумесечен срок не може да оспорва приетото вече вземане или извършено разпределение на осребреното имущество.

Изложено е, че с възражението си по чл.690 ТЗ, „Н.“ едновременно е оспорил неприемането на своето си вземане в първоначалния списък по чл. 685 ТЗ и приемането на част от вземанията на „С.“, като привилегировани по чл. 722 ал.1 т.1 ТЗ, като съдът по несъстоятелността с Определение № 260116 по т.д. №106/2019г. по описа на ОС С.З. е оставил искането без уважение, т.е. „Н.“ не е кредитор с прието вземане по списъка по чл. 685 ТЗ, а такъв с прието вземане в списъка по чл. 688 ТЗ, поради което няма право на иска, съгласно цитираната вече ал.2 на чл. 688 ТЗ. Заявено е, че в случай, че се прецени исковата молба за процесуално допустима, то същата е неоснователна, като са изложени следните решаващи съображения:

Сочи се, че в исковата молба се твърди, че по настъпило частно правоприемство „П.“ АД е прехвърлила свои вземания срещу „С.“ ЕООД на „С.“ ЕАД /универсален правоприемник на „С.“ ООД/ с договор за прехвърляне на вземанията. Всички тези обстоятелства ответното дружество изрично признава, като моли, същите да бъдат отделени като безспорни в доклада по делото. Намира за невярно твърдението, че тъй като по отношение на договори за особени залози вписани в Централния регистър на особените залози под №2011100401735, №20120020016 и №201200200366 не е вписано прехвърлянето на вземането от „П.“ АД на „С.“ ЕАД, то същите били непротивопоставими на трети лица, каквото трето лице се явява и „Н.“.  Сочи се, че съдът по несъстоятелността в Определение №260116 по т.д. №106/2019г. правилно е посочил, че съгласно чл. 99 ал.2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Заявява, че видно от договора за цесия, противно не е уговорено, поради което следва да се приеме, че обезпеченията са се прехвърлили заедно с обезпеченото вземане. Според ответника, по силата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД и поради липса на друга специална разпоредба в ЗОЗ, настоящият кредитор е встъпил в правата на заложния кредитор. Счита, че неправилно ищецът тълкува разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 ЗОЗ във вр. с чл.12 ЗОЗ. Излага аргументи, че чл. 12 ЗОЗ предвижда противопоставимост на залога от вписването му, когато същият се учредява, каквато не е настоящата хипотеза, която касае вече учреден залог и смяна на обезпечения кредитор. Вписването на цесията на обезпеченото с особен залог вземане в ЦРОЗ няма конститутивен ефект и не е елемент от фактическия състав на сделката, най- малкото защото конститутивно е това вписване, което законът изрично е определил като такова. Сочи, че видно от чл. 30 ЗОЗ, вписването на прехвърлянето на такова вземане има само декларативно, оповестително действие и по-никакъв начин не влияе на противопоставимостта на особения залог на трети лица. Отбелязва, че ЗОЗ изрично предвижда непротивопоставимост на трети лица единствено на невписания в ЦРОЗ залог, но не и на невписано прехвърляне на обезпечено вземане. В този смисъл посочва съдебна практика с идентични случаи, при които „Н.“ оспорва привилегията на вземането на кредитора, но във всеки един от случаите, съдът оставя без уважение възражението и приема, че чл. 99 ал.2 ЗЗД следва да бъде приложен, доколкото обезпечителният договор за залог е акцесорен такъв и следва обезпеченото вземане. Ответникът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 694 ТЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Моли, да се постанови съдебен акт, с който да се остави предявеният иск по чл.694 ал.3 ТЗ от „Н.“ против вземането на кредитора „С.“ ЕАД, без разглеждане, като процесуално недопустим, ведно с всички законни последици от това. Моли, в случай, че се сметне исковата претенция за процесуално допустима, то да се отхвърли същата, като неоснователна, поради изложените съображения, ведно с всички законни последици от това. Претендират се направените в настоящето производство съдебно- деловодни разноски.

 

Като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:

 

С Решение № 162 от 05.06.2020 г., постановено по т. д. № 106 по описа за 2019 г. на Окръжен съд С.З. е възобновено откритото и спряно с постановено по същото дело Решение № 325 от 26.06.2019 г. производство по несъстоятелност на „С.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***. Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20200605164750.

 

В ТРРЮЛНЦ под № 20200717172918 е обявен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, изготвен от синдика на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, в който са включени вземанията на кредитора „С.“ ЕАД, като част от тях са приети като обезпечени с няколко договора за особени залози и с договорна ипотека.

 

С молба с изх. № 24-15-191/13#30 от 02.07.2020 г., изпратена по пощата на 03.07.2020 г., Н. е предявила публични вземания срещу „С.” ЕООД. В качеството си на кредитор, предявил вземания в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, Н. е депозирала възражение с което е оспорила част от приетите обезпечения на кредитора „С.“ ЕАД, като са изложени съображенията, поради които договорите за особен залог, вписани в Централния регистър на особените залози под №№ 2011100501143, 2011100401735, 2012080200176 и № 2012080200366, не следва да се приемат като обезпечение за вземанията на кредитора.

 

С Определение № 260116 от 21.09.2020 г. по т. д. № 106 по описа за 2019 г. на Окръжен съд С.З., обявено в ТРРЮЛНЦ на 21.09.2020 г., съдът по несъстоятелността е оставил подаденото от агенцията възражение без уважение и е одобрил списъка във вида, в който е изготвен.

 

Страните не спорят относно общият размер на приетите вземания на кредитора „С.“ ЕАД, възлизащ на 1 002 784,86 лв. и, че е предявено надлежно възражение от ищеца НАП С. в производството по т. д. № 106 по описа на СтОС за 2019 г., което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността.

 

Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

 

В конкретния случай „С.“ ЕАД, като универсален правоприемник на „С.“ ООД, е придобило правата, които праводателят му е придобил от „П.“ АД съгласно договор за прехвърляне на вземанията на банката към „С.“ ЕООД.

 

Разпоредбата на чл. 99 ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. След като от представените договори за прехвърляне на вземания не се установява противна уговорка, настоящият кредитор е встъпил в правата на заложния кредитор. Действително, разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 от ЗОЗ предвижда, че прехвърлянето на обезпеченото вземане подлежи на вписване в ЦРОЗ, но съобразно изричната норма на чл. 30 от ЗОЗ, вписването има единствено оповестително действия спрямо третите лица, но не и конститутивно действие. Вписването е от значение за легитимацията на кредитора, при евентуално пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, но не рефлектира върху факта, че вземането е обезпечено. Следователно и по силата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД и поради липса на друга специална разпоредба в ЗОЗ, настоящият кредитор е и заложен кредитор по съответните договори за особен залог, независимо от липсата на вписване съгласно чл. 26, ал.2, т.1 от ЗОЗ.

 

 

Ето защо съдът намира, че предявеният иск от НАП С. с правно основание чл. 694 ТЗ е неоснователен и следва да се отхвърли.

 

При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника  „С.“ ЕАД, гр. С., сумата 2400 лв. разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Н. – гр.С. против „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***; „С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район ***; Е.Н.П. - служебен синдик на „С.“ ЕООД - гр. С.З., с правно основание чл. 694 от ТЗ, да се признае за установено, че кредиторът „С.“ ЕАД не следва да се ползва с привилегията на обезпечен с договори за особен залог, вписани в Централния регистър на особените залози под №№ 2011100501143, 2011100401735, 2012080200176 и № 2012080200366, в производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД, като неоснователен и недоказан.  

 

ОСЪЖДА „Н. – гр.С., да заплати на „С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район ***, сумата 2400 лв., разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………..