Решение по дело №21/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 20
Дата: 15 февруари 2023 г. (в сила от 15 февруари 2023 г.)
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20237270700021
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен,  15 .02.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря В.Русева и с участие на прокурор Я.Николова  при ШОП, като разгледа докладваното от Председателя Кр.Борисова КАНД № 21 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на А.Т.Д.,***, депозирана против Решение № 83/25.11.2022г. на Районен съд – Нови Пазар, постановено по ВНАХД № 317/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия „.“ № ***, с който на А.Т.Д.-законен представител на „А.С.“ЕООД,за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто / лева, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.На първо място се твърди, че съществува необосновано несъответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение досежно правната квалификация и размера на наложената санкция, което необосновано несъответствие между мотиви и диспозитив прави съдебното решение противоречиво и неясно.Сочи се, че обжалваното въззивно решение е немотивирано, тъй като в решението не са дадени отговори на възраженията на жалбоподателя, а липсата на такова произнасяне е равнозначно на липса на мотиви, съставляващо съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на обжалваното решение. Поддържа становището, че в хода на протеклото производство не е установено недвусмислено мястото на нарушението, тъй като в обстоятелствената част на ЕФ са посочени три различни населени места като място на нарушението-гр.Шумен, с.Никола Козлево и с.Хърсово. В тази връзка се сочи, че мястото на нарушението е императивна разпоредба, която не може да се извлича по тълкувателен или дедуктивен път, нито по пътя на формалната логика, тъй като това в сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Аргументира се и становището за допуснати пороци при изготвянето на съставения протокол за използване на автоматизирано техническо средство и при направата на снимката на разположението на уреда, която, според касатора, не дава представа за мястото на разположение на техническото средство. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание касаторът,редовно призован,не се явява. Депозирано е писмено становище-молба от  адвокат С.П.от Адвокатска колегия –Пловдив, който се солидаризира с изложените отменителни основания и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт С., която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски. В депозиран по делото писмен отговор по касационната жалба се оспорва същата като неоснователна и се претендира присъждане на разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбоподателят от А.Т.Д. *** е управител на „А.С.“ЕООД, самият той е правоспособен водач на МПС, съгласно справка за нарушител, притежава СУМПС за категориите В М, със срок на валидност до 25.08.2028 г.

На 28.06.20222 г., екип от служители на РУ Каолиново, състоящ се от свидетелите Д.Х. и Ф.М.се установили със служебния си автомобил на пътя, от с. Никола Козлево в посока към гр. Нови Пазар, в рамките на населеното място, на ул."Сава Тодоров" до дом № 30 .Служебният автомобил

бил оборудван с техническо средство за постоянно видеозаснемане на нарушения по пътя за скорост.

След приключване на работната смяна на екипа всички записи от използваното техническо средство TFR 1-М с № 537 са били прегледани за установени в тях нарушения от св.Г.А.. Записите с установени нарушения са предадени автоматично към ОДМВР Шумен за издаване на съответните актове и електронни фишове.

При обработката на записите е установен клип № 4517, заснет с АТС TFR 1-М с №537, за измерване на скоростта на движение в двете посоки при въведен режим на работа „стационарен“, съгл. Протокол с рег. № 280р-8365/07.07.2022 г. Посоченото в протокола ограничение на скоростта е от 50 км/ч..От протокола и от клипа е установено, че на 28.06.2022 г. в 13.41.20 ч. е било засечено движение на заснетото МПС със скорост от 75 км/ч. при разрешена скорост от 50км/ч..Движението с посочената скорост било заснето от автоматично техническо средство и е създаден клип № № 4517, приложен по делото. Отчетената според клипа скорост на движение е 75 км/ч., при ограничение от 50км/ч. На клипа е отчетено като превишение на скоростта 25 км/ч., посочена е наказуема скорост от 72 км/ч. и наказуемо превишение от 22км/ч..

Съгласно установеното от клипа, регистрационният номер на МПС е ***. По делото е приложена справка за собствеността на заснетото МПС, от която е установено, че към датата на нарушението това е „А.С.“ЕООД.

Клипът е разпечатан, след установяване на собственика на МПС-то е изпратена покана и декларация съгл. чл. 188, ал.2 от ЗДвП и са изпратени на жалбоподателя, който ги е получил на 23.08.2022 г..В срока по чл.189 ал.2 изр.второ от ЗДвП не е представена декларация, която да дава основание да се счита, че друг, а не представляващият дружеството е управлявал посоченото МПС на 28.06.2022г. на сочените в ЕФ час и място на нарушението.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че изготвеният фиш разполага с необходимото законово съдържание и че при издаването му не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав констатирал също, че нарушението се явява доказано от обективна и субективна страна, като събраните доказателства установяват с категоричност въведеното ограничение на максимално допустимата скорост на движение за процесния участък, попадащ в рамките на населено място, а превишението на допустимата скорост е било заснето от надлежно функциониращо и годно техническо средство. По тези съображения предходният съдебен състав потвърдил оспорения пред него ЕФ.

В унисон с мотивите на районния съд настоящата инстанция счита, че процесният електронен фиш е издаден при пълното му съответствие с императивните законови правила, разписващи изискуемото му съдържание.

На първо място следва да се отбележи, че действително е налице несъответствие между формираната воля на съда в част от диспозитива на обжалваното въззивно решение (правната квалификация на нарушението и размера на наложеното административно наказание“глоба“) и мотивите на оспорения акт.В мотивите си съдът, в съответствие с данните по административната преписка е приел, че превишението на допустимата скорост след приспадане на възможната грешка е от 22км/ч, което е съставомерно деяние по смисъла на чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП ( за населено място),за което предвидената глоба съгласно чл.189 ал.4 от ЗдвП е в абсолютен размер на 100лв.В диспозитива на решението  е налице допусната фактическа грешка, доколкото квалификацията не е по чл.189 ал.4 т.6 от ЗдвП и наложената глоба не е в размер на 50лв., в какъвто смисъл е диспозитива  на въззивното решение.Този порок обаче е бил преодолян посредством извършено от съда по искане на въззиваемата страна-ОДМВР-Шумен тълкуване на решението.В тази насока с Решение№5/11.01.2023год. на Районен съд-Нови Пазар, постановено по ВАХНД№317/2022год., влязло в законна сила на 11.01.2023год. съдът е изправил допуснатите неточности и несъответствия, като е постановил, че в диспозитива на решение№85/25.11.2022г. по АХНД№317/2022год. по описа на с.с. в мотивите и в диспозитива на решението записаното като „електронен фиш ***на ОД на МВР Шумен“ следва да се чете „електронен фиш серия . № *** на ОД на МВР Шумен“, както и в диспозитива на решението записаното „на основание чл.189 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание“глоба“ в размер на 50лв.“ следва да се чете „на основание чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100лв“.С оглед постановеното от въззивния съд решение по тълкуване на решение№83/25.11.2022г. по АХНД№317/2022год. на НПРС, настоящата касационна инстанция счита, че допуснатото от въззивната инстанция несъответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение в частта му досежно правната квалификация и размера на наложената санкция е било преодоляно и своевременно отстранено от съда, посредством постановеното от въззивната инстанция и влязло в законна сила решение по тълкуване на обжалваното съдебно решение.

Касационният състав намира за неоснователна тезата на санкционираното лице за неустановеност на мястото на извършване на деянието, състоящо се в неясно посочване в ЕФ мястото на нарушението, доколкото в съдържанието на ЕФ е изписан пълният административен адрес, обозначаващ мястото на извършване на нарушението-обл.Шумен, община Никола Козлево, с.Хърсово, ул.“Сава Тодоров“ до дом№30. По делото са приобщени съответните писмени доказателства протокол за ползваното АТСС (четлив екземпляр)  и снимка с GPS координатите, от които може да се извлече информация за мястото на заснемане.Видно от протокола за използване на АТСС се установява с категоричност, че  на инкриминираната дата и място, посочени в протокола за използване на техническо средство и в представената Докладна записка относно извършена дейност по контрол на пътното движение, служителите на МВР-Д.Х. и Ф.М.са разположили техническо средство „TFR 1-M №637“ в рамките на с.Хърсово, на ул. „Сава Тодоров“ до дом № 30, заснемаща автомобилите в посока на движение  от с.Никола Козлево към гр.Нови Пазар.По делото е прил. и заверено копие на снимка за временно поставено АТСС от датата на нарушението-28.06.2022год.. Тези данни дават недвусмислен отговор на въпроса къде точно е извършено нарушението и твърденията на касатора в противен смисъл, основани на едностранчиво тълкуване на приобщения доказателствен материал, не могат да бъдат споделени. Районният съд е достигнал до аналогичен правен извод, основан на безспорно установени факти, поради което не може да се сподели виждането на жалбоподателя за наличие на реализирани съществени процесуални нарушения, каквито доводи са застъпени в касационната жалба.  

Настоящата съдебна инстанция се солидаризира и с решаващия извод на районния съд относно безспорната установеност на приписаното на касатора нарушение. Приложените по делото писмени доказателства установяват ограничението на максимално допустимата скорост на движение в населеното място. Независимо от това, упоменатото в ЕФ техническо средство, разполагащо със съответните документи за неговата годност, е засякло движението на автомобила, управляван от касатора със скорост от 75 км/ч /след отчетен толеранс/, надвишаваща с 22 км/ч допустимата. Съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол№1-55-21 от 05.10.2021год. за извършена метрологична проверка от  Български институт по метрология, от които е видно, че при условията на извършен полеви тест системата за контрол отговаря на метрологичните изисквания. Наличието на виновно осъществено деяние от страна на водача е наложило и ангажирането на отговорността му по реда на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за извършената простъпка по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С оглед изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83/25.11.2022г. на Районен съд – Нови Пазар, постановено по ВНАХД № 317/2022г. по описа на съда.

ОСЪЖДА А.Т.Д.,*** да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                   2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 15.02.2023г.