№ 6889
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20241110140421 по описа за 2024 година
Предявени са от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ осъдителни
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 2966,94 лв., представляваща регресно вземане на
ищеца за възстановяване на платено по имуществена
застраховка застрахователно обезщетение за щети по лек
автомобил „***********” с ДК № **********, щета №
***********, вследствие ПТП, реализирано на 01.12.2023 г.,
около 07:50 часа, по време на движение по бул.
„***************“ в гр.***********, в посока бул.
„**************“, където водачът на автокран „****“ с ДК
№ ***************, извършва маневра за смяна на лентите
за движение, от дясна към лява, без да пропусне вече
движещото по нея МПС „***********“, с ДК № **********,
в резултат на което настъпва страничен удар и на МПС
„***********“ са нанесени щети, ведно със законната
1
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и за
сумата в размер на 68,20 лева, представляваща мораторна
лихва, за периода от 28.04.2024г. до 01.07.2024г.
В исковата молба се твърди, че вина за настъпване на
ПТП има водачът на автокран „****“ с ДК №
***************. Посочва, че за водача на лек автомобил
„***********” с ДК № ********** била сключена
застраховка „Пълно Каско“ с ищцовото дружество –
застрахователна полица № ******************. За
репариране на вредите по ППС било определено
обезщетение в размер на 2966,94 лева, което било изплатено
с преводно нареждане № 201В1Д02401501РК на 15.01.2024г.
в полза на сервиза, извършил ремонта. Ответното
дружеството получило покана за възстановяване на сумите
на 28.03.2024г., като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ за вреди, причинени по вина на
водача на автокран „****“ с ДК № ***************, но
отказало плащане на основание липсата на виновно
поведение на водача на същото ППС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
по основание и размер. Оспорва представения от ищеца
ДКП, като посочва, че застрахователното събитие не
отговаря на действителната фактическа обстановка.
Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че липсва
2
виновно поведение у водача на ППС с ДК №
***************. Твърди съпричиняване от водача на лек
автомобил „***********” с ДК № **********. Оспорва
главният иск и по размер. Оспорва и претенцията за лихва.
Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Т., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито
съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт А.,
която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно
убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ
спорното материално право се обуславя от възникването на
следните материално-правни предпоставки: 1) валидно
възникнало застрахователно правоотношение; 2)
установяване на настъпването на покрит от
застрахователния договор застрахователен риск; 3)
механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в
причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на
3
делинквента, застрахован при ответното дружество по
силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4)
изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.
Съдът с определението си постановено по реда на чл.
140 от ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в процеса на следните факти и обстоятелства от
значение за спора, а именно сключен застрахователен
договор по застраховка „Пълно Каско“ между ищеца и
собственика на автомобил „***********“, с ДК №
**********, застрахователна полица № ******************,
валидна към датата на ПТП, че във връзка с процесното
застрахователно събитие при ищеца е образувана щета №
*********** по която е изплатено застрахователното
обезщетение на правоимащото лице в размер на 2966,94
лева, съгласно платежно нареждане, прието на л. 32 от
досието по делото, като е отделено за безспорно и
обстоятелството, че за ППС - автокран „****“, с рег. №
*************** е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП, по
силата на която ответникът се е задължил да застрахова
гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
Спорни в производството са осъществяването на
фактите и обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП,
причинната връзка между ПТП и вредите, както и размера
на претенцията, изключителната вина на лицето – водач на
автокран „****“, чиято гражданска отговорност е
4
застрахована при ответника.
В тази връзка по делото е допуснато изслушване на
съдебно - автотехническа експертиза. Според експертизата,
която съдът кредитира, като съотносима на приетия по
делото двустранен протокол от 01.12.2023г., ПТП е
реализирано на 01.12.2023г., около 07:50 часа в
гр.***********, където водачът на автокран „***********“
се движи в лява лента по бул. „***************“, когато
движещ се в дясна лента самоходен автокран предприема
маневра наляво и реализира ПТП с движещия се лек
автомобил ***********“, като уврежда дясната му част.
Посочено е от вещото лице, че ПТП е причинено вследствие
на противоправното поведение на водача на автокран
„*********“, който при движение успоредно с лек
автомобил „***********“ в дясно е предприел
необезопасена маневра престрояване в лява пътна лента.
Според експертното мнение посочените и реализирани
щети по л.а. „***********“ са в причинна връзка с
механизма на ПТП. Увредите се установява да са предимно
в дясната страна на л.а „***********“ – преден десен
калник, предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен
калник, задна дясна лайсна на вратата, заден десен калник
на вежда ПВЦ, задна броня.
Изслушаното заключение съответства на показанията
на разпитания на страната на ищеца свидетел – К. С. Г.,
като водач на автомобил с марка „*******“. Свидетелят
5
точно посочва мястото и часа на ПТП, като възпроизвежда,
че изпреварвайки от крайна лява лента друго ППС,
движещо се в средна лента на пътното платно и когато
движението на двата автомобила се опосредява, водачът на
ППС, движещо се в средна лента, внезапно навлиза в лява
лента и закача управляваното от свидетеля ППС от дясно.
Свидетелят посочва, че се движел със съобразена пътна
скорост, като автомобила движещ се в средна лента не дал
светлинен сигнал, че ще навлиза в лява лента. На
свидетеля бе предявен в о.с.з. двустранния протокол от
ПТП, като той посочва, че и двамата участници в ПТП са се
подписали на протокола, но съдържанието било попълнено
от свидетеля Г.. По автокрана нямало щети, а единствено
по управляваното от него МПС. Според вещото лице удара
за водача на л.а. „*******“ е бил непредотвратим.
По делегация е разпитан и свидетелят Г. Г. П., като
водач на автокран ****. Свидетелят възпроизвежда, че на
соченото от другия свидетел място и част действително се е
движел в средна лента по бул. „***************“ в
гр.***********, като интерпретира своето обяснение за
ПТП. Той посочва, че докато управлявал автокрана в
средна лента от бензиностанция „************“ излязъл
автомобил, който бил вдясно, приближавал се към
управлявания от свидетеля автокран и искал да му пресече
пътя, поради и което свидетелят леко кривнал в ляво. В
този момент с висока скорост от ляво преминал
автомобила, управляван от свидетеля Г., който по
6
изказване на свидетеля П. „го пристъргал“. Свидетелят
посочва, че не е излизал от лентата на движение, като се
движел със скорост от около 30-40 км/h. Водачите и на
двата автомобила съставили двустранен протокол, като
свидетелят П. само подписал протокола, той като
свидетелят Г. му казал, че много бърза. Свидетелят нямал
дори и копие от двустранния протокол. В протокола бил
наличен подпис на свидетеля в графа „Б“, точка 14. По
управлявания от свидетеля автокран нямало увреждания,
имало такива единствено по автомобила, управляван от
свидетеля Г..
По установената фактическа обстановка съдът намира,
предявената като главна искова претенция за доказана по
основание. Двустранният констативен протокол има
характеристиките на частен свидетелстващ документ и
удостовереното с него няма обвързваща доказателствена
сила за съда, поради и което протокола следва да се
обследва ведно с всички събрани по делото доказателства.
Свидетелят П. в показанията си обрисува своя версия за
причините за ПТП, като посочва, че не е попълнил
протокола, а единствено го е подписал. Действително се
установи, че свидетелят Г. е попълнил протокола. В
действителност обаче показанията на свидетеля П. се
припокриват със схемата на ПТП и с отбелязаното в
протокола, че участник Б при престрояване задира
движещото се в лява лента МПС на участник А, като в тази
връзка показанията на свидетеля са аналогични със
7
схемата на ПТП в протокола. От друга страна по делото е
безспорно установено, че схемата е начертана след
подписване на двустранния констативен протокол от
участник Б, с което си действие участник Б е удостоверил
верността на механизма на ПТП, което пък от своя страна е
неизгоден за ответника факт, поради което следва да бъде
кредитиран от съда. Свидетелят П. на практика не
възпроизвежда различен механизъм на ПТП, а различна
версия за причините за ПТП, които бяха коментирани и от
вещото лице в о.с.з. от 06.02.2025г. Представянето на
различна версия за причините за ПТП не обвързва
собственика на увреденото ППС, той и самият едва ли е
възприел, посоченото от свидетеля П., че от бензиностанция
„************“ излязъл автомобил, който бил вдясно,
приближавал се към управлявания от свидетеля П.
автокран и искал да му пресече пътя, поради и което
свидетелят леко кривнал в ляво. Тези показания,
различаващи се от удостоверените от него факти по
механизма на ПТП в протокола с подпис, правят неговите
показания недостоверни и завоалирани, като е очевиден
стремежът на същия да опише процесното събитие по
начин, който да изключи неговата вина. Без значение е
всъщност дали свидетелят П. е навлязъл в лява лента на
пътното платно или само е кривнал в ляво, както вещото
лице обясни и в двата случая е възможно реализиране на
ПТП с механизъм, като процесният. Дори и т.н. „крйвване“
в ляво да е било с цел предотвратяване на друго ПТП или за
8
лична сигурност, това не изключва обстоятелството, че
именно водачът на автокран „****“ предприема рязко
движение от средна към лява лента на пътното плътно в
момент, когато МПС „*******“ се движи успоредно с
управлявания от свидетеля П. автомобил, като именно по
тази причина е възникнало и процесното ПТП. По
гореизложеното съдът приема, че ищецът доказа в
производството механизма на ПТП и причинно-
следствената връзка между ПТП и вредите, като последната
е установена и от изслушаната САТЕ.
Установи се безспорно в производството, че ПТП е
реализирано по вина и поради противоправното поведение
на водача на автокран „****“, който при управление на
МПС виновно е нарушил изискванията на чл. 25, ал.1 от
ЗДвП.
Не се установи съпричиняване на вредите от страна на
водача на л.а. „***********“. При релевирано възражение
за съпричиняване то в доказателствена тежест на
ответника е да установи, че водачът поради нехайство и
неотдаване на достатъчно внимание при придвижване е
допринесъл за настъпване на ПТП и следващите го вреди.
Съпричиняването е факт от действителността с
настъпването, на който правото свързва определени
неблагоприятни за увреденото лице правни последици,
изразяващи се в намаляването на обезщетението за
вредите, настъпили вследствие на непозволеното
9
увреждане, като законът не определя изрично начина, по
който следва да се извърши намаляване на обезщетението.
Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива
на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
конкретния водач, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване, тоест съпричиняването има
обективен характер. Намаляване на обезщетението за
вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем. Ответникът не
установи водачът на л.а. „***********“ да е допринесъл за
настъпване на ПТП. Напротив категорично се установи, че
вината за настъпване на ПТП е на водача на автокран
„****“. Вещото лице е категорично, че за водача на л.а.
„***********“ ударът е бил непредотвратим, водачът е
изпреварвал автокарана от ляво, не се е престроявал, което
да изисква подаването на светлинен сигнал и др. действие,
а обстоятелството, че е шофирал с по-висока скорост е
обяснимо поради самият факт на изпреварването, поради
което съдът намира възражението на ответника за
неоснователно.
Спорен е и размера на претенцията. САТЕ установява,
че по пазарен способ, към датата на настъпване на ПТП по
средни пазарни цени стойността на щетите по л.а.
„***********“ възлиза на сумата от 3242,64 лева. Относно
10
конкретния размер на обезщетението, то съдът приема, че
същият следва да бъде равен на размера на действително
претърпените вреди и размерът на обезщетението не може
да надхвърля действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото
в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.
Следователно главната искова претенция е доказана и
по размер и като такава следва да бъде уважена изцяло.
Върху сумата в размер на 2966,94 лева, следва да бъде
присъдена и законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.07.2024г. до
окончателното изплащане на вземането.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен
дълг в претендирания размер от 2966,94 лева. Задължението
на делинквента, респективно на неговия застраховател към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение
без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата
на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за
11
възникване на регресното право, но не и за поставяне на
длъжника в забава. Ето защо, за поставяне на длъжника в
забава е необходимо покана. Установено е по делото, че
ищецът е предявил регресната си претенция по
извънсъдебен ред с писмо, получено от ответника на
28.03.2024 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412,
ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката,
когато същата съдържа всички необходими документи,
сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая
не се твърди получената преписка да не е съдържала
всички необходими документи, че същите са били
нечетливи, което не изключва отговорността на ответника
да определи и заплати регресната претенция в срок. В
срока по чл. 412, ал. 3 КЗ ответникът е направил
мотивиран отказ да възстанови сумата по регресната
претенция с писмо от 10.04.2024г. с вх. № 310В008352,
поради което същият освен дължимото обезщетение следва
да заплати и обезщетение за забава, за периода от 28.04.2024
г. до 01.07.2024 г., чиито размер съдът определи на
основание чл. 162 ГПК с помощта на calculator. Bg, че
възлиза на процесната сума от 68,20 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищецът е заплатил в производството разноски за държавна
такса в размер на 168,68 лева, за изслушване на експертиза
12
в размер на 300,00 лева, за разпит на свидетел в размер на
30,00 лева, като се претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Ищецът в производството
бе представляван от юрисконсулт, поради което и на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на
ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение с оглед цената на исковете и правната и
фактическа сложност на делото в размер на 250,00 лева.
Или на ищеца следва да му се присъдят разноски в общ
размер от 748,68 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 2966,94 лв.
/две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и деветдесет
и четири стотинки/, представляваща регресно вземане на
ищеца за възстановяване на платено по имуществена
застраховка застрахователно обезщетение за щети по лек
автомобил „***********” с ДК № **********, щета №
***********, вследствие ПТП, реализирано на 01.12.2023 г.,
около 07:50 часа, по време на движение по бул.
„***************“ в гр.***********, в посока бул.
13
„**************“, където водачът на автокран „****“ с ДК
№ ***************, извършва маневра за смяна на лентите
за движение, от дясна към лява, без да пропусне вече
движещото по нея МПС „***********“, с ДК № **********,
в резултат на което настъпва страничен удар и на МПС
„***********“ са нанесени щети, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 02.07.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата в размер на 68,20 лева /шестдесет и осем
лева и двадесет стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху главницата, за периода от 28.04.2024г. до
01.07.2024г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 748,68 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14