Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
21.05.2018г., град Дупница
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
10.05. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2551 2017
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от В.Ц.Т., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: ***, срещу Р.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС, във вр. с чл.341 и сл. от ГПК.
Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици при равни права на следния недвижим имот: УПИ 21 /урегулиран поземлен имот планоснимачен номер двадесет и първи/, за който е отреден парцел VI /шести/, попадащ в квартал 4 /четвърти/, находящ се в село Делян, община Дупница, по действащия регулационен план на град Дупница, област Кюстендил, целият парцел с урегулирана площ от 675.50 кв. м. /шестстотин седемдесет и пет и квадратни метра и петдесет сантиметра/, при съседи по документ за собственост : УПИ /урегулиран поземлен имот/ планоснимачен № 21 /двадесет и първи/, за който е отреден парцел V /пети/ собственост на Гюнка В. Чолева, улица, заключена между осови точки 139-141- 142-143 /сто тридесет и девет-сто четиридесет и едно-сто четиридесет и две-сто четиридесет и три/, УПИ /урегулиран поземлен имот/, планоснимачен № 21 /двадесет и първи/, за който е отреден парцел VII /седми/ собственост на Чавдар Г. Станчев, а по скица: УПИ /урегулиран поземлен имот/ планоснимачен № 21 /двадесет и първи/, за който е отреден парцел VII /седми/, улица, заключена между осови точки 136-142-141- 143 /сто тридесет и шест-сто четиридесет и две-сто четиридесет и едно-сто четиридесет и три/, УПИ /урегулиран поземлен имот/, планоснимачен № 21 /двадесет и първи/, за който е отреден парцел V /пети/, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от около 75 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и баня с тоалетна, без строителни книжа, наричан по-долу за краткост „процесния имот“.
Ищцата твърди, че процесният имот е бил собственост на Евлоги Георгиев Дончев, ЕГН **********, който го е придобил по наследство от родителите си Георги Дончев Георгиев, починал на 28.03.2007г. и Минка Костова Колева, починала на 01.02.2009г. Същите са закупили имота, видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том III, общ per. № 4785, нотариално дело № 492/21.12.2004г., Нотариус Сийка Милева, вписана под № 058, в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-гр. Дупница. След смъртта си на 24.05.2016г., Евлоги Георгиев Дончев е оставил за свои наследници по закон: Иван Евлогиев Дончев-син, Едуард Евлогиев Георгиев-син и ответницата Р.Е.Д.-дъщеря. Иван Евлогиев Дончев се е отказал от наследството на наследодателя си Евлоги Дончев, като отказът е вписан в особената книга на съда, под № 824, по образуваното гр. д. № 38316, по описа за 2016 г., на Софийски районен съд, 86 състав.
Едуард Евлогиев Георгиев е приел наследството от наследодателя си Евлоги Георгиев Дончев, с подаването на молба с вх. № 1194143. Приемането на наследството е вписано в особената книга на съда, под № 50, по образуваното гр. д. № 63536 по описа за 2017 г., на Софийски районен съд, 89 състав.
На 23.06.2017 г., в град София, е бил подписан договор за продажба на наследство между ищцата и Едуард Евлогиев Георгиев, по силата на който последният, в качеството си на наследник на Евлоги Георгиев Дончев, продал на ищцата цялото придобито от баща си, като съвкупност от имуществените права и задължения. В наследствената маса е включен имота, предмет на настоящия иск.
Така ищцата и ответницата се явяват съсобственици на по ½ идеална част от процесния имот. Понеже имотът се владее и ползва от ответницата, ищцата моли съда да постанови решение, с което да допусне процесния имот до делба при равни квоти между нея и ответницата.
В срока по чл.131 е постъпил отговор от ответницата по иска, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като ищцата не е наследник. Възразява срещу извършването на делбата, тъй като счита, че наследството е било продадено по неправомерен начин.
Съдът като взе събраните по делото доказателства ведно с доводите и
твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия като доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том III, общ per. № 4785, нотариално дело № 492/21.12.2004г., Нотариус Сийка Милева, вписана под № 058, в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-гр. Дупница Минка Костова Колева, ЕГН **********, по време на брака си с Георги Дончев Георгиев, ЕГН **********, е закупила процесния имот от Димитринка Велинова Станчева, Василка Велинова Т., Кирил Велинов Рангелов и Евлоги Георгиев Дончев.
Видно от приетите като доказателства по делото Удостоверение за наследници изх. № РСЛ 16-УГ01-5419/30.06.2016г. и Удостоверение за наследници изх. № РСЛ 16-УГ01-5418/30.06.2016г., Минка Костова Колева, починала на 01.02.2009г. и Георги Дончев Георгиев, починал на 28.03.2007г., са бивши съпрузи, които след смъртта си са оставили само един наследник по закон: Евлоги Георгиев Дончев, ЕГН: ********** (син), починал на 24.05.2016г.
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх. № РСЛ 16-УГ01-4565/01.06.2016г., след смъртта си на 24.05.2016г., Евлоги Георгиев Дончев, ЕГН: ********** е оставил за свои наследници по закон: Иван Евлогиев Дончев, ЕГН: ********** (син), Едуард Евлогиев Георгиев, ЕГН: ********** (син) и Р.Е.Д., ЕГН: ********** (дъщеря).
Видно от приетото като доказателство по делото съдебно удостоверение от 21.09.2016г., издадено от Софийски районен съд, ІІІ г.о., 86-ти състав по гр.д. № 38316/2016г. по описа на съда, Иван Евлогиев Дончев се е отказал от наследството на наследодателя си Евлоги Дончев, като отказът е вписан в особената книга на съда под № 824/21.09.2016г.
Видно от приетото като доказателство по делото съдебно удостоверение от 20.01.2017г., издадено от Софийски районен съд, ІІІ г.о., 89-ти състав по гр.д. № 63536/2016г. по описа на съда, Едуард Евлогиев Георгиев е приел наследството на наследодателя си Евлоги Дончев, като приемането е вписано в особената книга на съда под № 50/20.01.2017г.
По делото е приет като доказателство Договор за продажба на наследство от 23.06.2017г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 15438/23.06.2017г., том І, акт № 118, на нотариус Димитър Александров, рег. № 595 и район на д-вие СРС, сключен между Едуард Евлогиев Георгиев и В.Ц.Т., съгласно който Едуард Евлогиев Георгиев, в качеството си на наследник на Евлоги Георгиев Дончев, продава на В.Ц.Т. цялото придобито от баща си наследство, като съвкупност от имуществени права и задължения. Договорът е вписан в Службата по вписванията при РС-Дупница с вх. рег. № 4570/22.11.2017г., акт № 197, том 2, дело № 2307/2017г.
По делото е приета като доказателство и скица на процесния имот, издадена от Община Дупница.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск за делба на съсобствен недвижим имот е допустим. Разгледан по същество, същият е основателен и доказан и следва да се уважи. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.
От събраните по делото и неоспорени писмени доказателства се установява, че процесният имот е бил собственост на Минка Костова Колева и Георги Дончев Георгиев по силата на гореописания нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, като след смъртта им е придобит по наследство от единствения им наследник по закон-сина им Евлоги Георгиев Дончев. След смъртта си на 24.05.2016г., Евлоги Георгиев Дончев е оставил за свои наследници по закон трите си деца: Иван Евлогиев Дончев, Едуард Евлогиев Георгиев и ответницата Р.Е.Д.. Иван Евлогиев Дончев е направил валиден отказ от наследството на наследодателя си Евлоги Георгиев Дончев по реда на чл.52, вр. с чл. 49, ал.1 от ЗН, като по този начин е уголемил дяловете на останалите двама наследници, съгласно чл.53 от ЗН. Наследникът Едуард Евлогиев Георгиев е приел изрично наследството на наследодателя си Евлоги Георгиев Дончев, по реда на чл.49, ал.1 от ЗН, след което, на основание чл.212 от ЗЗД, е продал на ищцата цялото придобито от баща си наследство, като съвкупност от имуществените права и задължения. В наследствената маса е бил включен и имотът, предмет на настоящия иск. Договорът за продажба на наследството е надлежно вписан.
Изцяло неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение от ответницата, че наследството е продадено по неправомерен начин. Съгласно чл. 212 ЗЗД, този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. Продажбата на наследство е договор, по силата на който лице - наследник прехвърля възмездно на едно друго лице съвкупността от права и задължения, които е придобил и притежава по силата на наследственото правоприемство. Съвкупността от права и задължения се прехвърля като едно неделимо цяло, без значение дали тази съвкупност включва и вещни права, стига да е спазена формата на закона - чл. 212, ал. 2 ЗЗД. Обект на договора по чл. 212 ЗЗД са всички права и задължения на наследодателя, които са били налице към момента на откриване на наследството и са приети от наследника - продавач по чл. 212 ЗЗД, тъй като с приемане на наследството имуществените права и задължения от наследодателя преминават върху наследника. Законът допуска наследникът да извърши продажба на наследствените си права изцяло, без да посочва неговите предмети - чл. 212, ал. 1 ЗЗД. Продажбата на наследствени права е продажба на всичко, което влиза в наследството на определено лице като съвкупност от права и задължения, без да се посочват нейните съставни елементи. Поради това и наследникът трябва да обезпечи на купувача цялостния състав на наследството към момента на откриването му по арг. от чл. 213 ЗЗД. По силата на извършената продажба върху купувача преминават всички имуществени права и задължения във връзка с прехвърленото наследство спрямо другите наследници и спрямо третите лица, като прехвърлителният ефект обхваща правата и задълженията, които наследникът е имал в качеството си на наследник по времето на откриването на наследството. Купувачът на наследството наистина купува една съвкупност от имуществени права и задължения, които не са конкретно определени, но размерът на наследствената част, която купува, е точно определен. Договорът на продажба на наследство има за предмет съвкупността от права и задължения, придобити по реда на наследяването и обхваща само онова, което продавачът е имал в качеството на наследник към момента на откриване на наследството. Относно продажбата на наследство важат специалните правила на чл. 212 ЗЗД, според които продажбата трябва да бъде извършена писмено със заверени нотариално подписи на договарящите. Така извършената продажба на наследство е действителна, независимо от това дали в наследството има недвижими имоти. Само за да може да бъде противопоставена същата на трети лица, законът изисква договорът да бъде вписан. Неспазването на това изискване обаче не е от значение за действителността на продажбата между договарящите. Установеният сравнително много по-лек режим за извършване продажба на наследство в сравнение с този по чл. 18 ЗЗД следва да се обясни с особения характер на наследството. Същото се образува от съвкупността на правата и задълженията на наследодателя, преминали след смъртта му в полза на неговите наследници, без всякога в момента на продажбата тези права и задължения да са напълно известни и установени. Щом като продажбата на наследството се урежда със специални норми и в тях не се съдържат ограничения като тези в чл. 33 ЗС, тези ограничения не могат да бъдат приложени и при извършване на такива продажби. Ограниченията на чл. 33 ЗС не могат да намерят приложение в случай на продажба на наследство и поради това, че в същото не се определят предметите му и може да има в него освен недвижими имоти, още и движими, за които, както се изтъкна, ограниченията на чл. 33 ЗС не се отнасят (ТР № 50 от 01.06.1956 г. на ОСГК на ВС).
В настоящия случай, предмет на договора за продажба на наследство от 23.06.2017г. са притежаваните от продавача Едуард Евлогиев Георгиев наследствени права от наследството на Евлоги Георгиев Дончев. Въз основа на този придобивен способ купувачът В.Ц.Т.-ищца в процеса, е станала собственик на идеална част от имуществото, равна на обема права, притежавани от продавача (1/2 идеална част, поради отказа от наследство на третия наследодател).
Така ищцата и ответницата се явяват съсобственици на по ½ идеална част от процесния имот, който е бил част от наследствената маса към момента на откриване на наследството. Предвид гореизложеното, до делба между страните следва да се допусне процесният имот, при посочените в исковата молба квоти, а именно: ½ идеална част за ищцата и ½ идеална част за ответницата.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между:
В.Ц.Т., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: ***, и Р.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
НА СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ:
УПИ 21 /урегулиран поземлен имот планоснимачен номер двадесет и първи/, за който е отреден парцел VI /шести/, попадащ в квартал 4 /четвърти/, находящ се в село Делян, община Дупница, по действащия регулационен план на град Дупница, област Кюстендил, целият парцел с урегулирана площ от 675.50 кв. м. /шестстотин седемдесет и пет и квадратни метра и петдесет сантиметра/, при съседи по документ за собственост : УПИ /урегулиран поземлен имот/ планоснимачен № 21 /двадесет и първи/, за който е отреден парцел V /пети/ собственост на Гюнка В. Чолева, улица, заключена между осови точки 139-141- 142-143 /сто тридесет и девет-сто четиридесет и едно-сто четиридесет и две-сто четиридесет и три/, УПИ /урегулиран поземлен имот/, планоснимачен № 21 /двадесет и първи/, за който е отреден парцел VII /седми/ собственост на Чавдар Г. Станчев, а по скица: УПИ /урегулиран поземлен имот/ планоснимачен № 21 /двадесет и първи/, за който е отреден парцел VII /седми/, улица, заключена между осови точки 136-142-141- 143 /сто тридесет и шест-сто четиридесет и две-сто четиридесет и едно-сто четиридесет и три/, УПИ /урегулиран поземлен имот/, планоснимачен № 21 /двадесет и първи/, за който е отреден парцел V /пети/, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от около 75 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и баня с тоалетна, без строителни книжа,
ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. за В.Ц.Т. -1/2 (една втора)
идеална част;
2. за Р.Е.Д. -1/2 (една втора) идеална част;
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
След влизане в сила на решението, делото да
се докладва за предприемане на последващи процесуални действия във връзка с
подготовката и провеждането на втората фаза на делбата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: