Р Е Ш Е Н И Е
№ 403
гр.Плевен, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд- Плевен, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм.дело №220/2021г. по описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268, ал.1, вр. чл. 267, ал.2, т.5, вр. чл.211 от ДОПК вр.
чл.145 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от Р.М.Л.,
чрез адв. О.Б., против Решение по жалба срещу разпореждане за изпълнение, на
основание чл.211 от ДОПК, №26/25.02.2021г. на директор на ТД на НАП- В.
Търново, с което е потвърдено Разпореждане за изпълнение на основание чл.211 от ДОПК изх.№С200015-026-0002826/27.01.2021г. на главен публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП- В. Търново, офис –Плевен по изп. дело
№15100000276/2010г. Твърди се, че издаденото Разпореждане е нищожно, т.к. по
реда на чл. 211 от ДОПК, не може да се ангажира отговорността на Р.Л., в
качеството й на председател на Кооперацията- длъжник. Посочва се, че в случая Л.
няма качеството на трето лице, което има запор на вземане и поради това, не
може да носи отговорност по чл. 211 от ДОПК и не е адресат на тази правна
норма. Посочва се също, че жалбоподателката Л. не се явява МОЛ за сумите,
получено от продажби в брой, като МОЛ се явяват съответните магазинери в
магазините на кооперацията, които след това се отчитат на касиер или
счетоводител. Посочва се също, че в сумите по касовия апарат е включен и ДДС,
като получените суми, без ДДС, са в размер на 36 760,66лв., а не определените
44 112,79лв. Посочва се, че от постъпващите суми от продажби в брой, следва да
бъдат изплатени дължимите заплати, осигуровки, обезщетения и данъци, които са несеквестируеми и не могат да бъдат
обект на запор.
В заключение моли съда да отмени оспореното Решение
№26/25.02.2021г. на директор на ТД на НАП- В. Търново и Разпореждане за
изпълнение на основание чл.211 от ДОПК изх.№С200015-026-0002826/27.01.2021г. на
главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП- В. Търново,
като незаконосъобразни. Претендират се разноски.
По делото е представена писмена защита от
жалбоподателя, в която се посочва, че оспореният акт е нищожен, като издаден от
некомпетентен орган, като по делото не са събрани доказателства за
оправомощаването на М. А.да издаде оспореното разпореждане. Отново се посочва,
че жалбоподателката Р.Л.- като председател на УС на ПК „Обединение“, гр.
Гулянци, и представляващ длъжника по образуваното изп. дело, няма качеството на
трето задължено лице по смисъла на чл. 206, ал.2 от ДОПК. Твърди се, че
запорното съобщение има само уведомителен характер и за председателя не
възниква задължение по чл. 232, ал. 5 от ДОПК, което е от компетентността
единствено на публичния изпълнител. Посочва се също, че чл. 19 ДОПК
регламентира солидарната отговорност на управителните органи на длъжника и не
може да се тълкува разширително. Твърди се също, че по делото не се събраха
доказателства, че Л. се е разпоредила с наличните парични средства.
По делото, от страна на ответника, е представена преписката
по оспореното решение, който, в първо по делото с.з., чрез юрк. Г., изразява
становище за неоснователност на жалбата, без да се посочват конкретни
съображения.
Съдът, като съобрази твърденията страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото безспорно се установява, че
въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с
изх.№С-200015-022-0061567/14.09.2020г. на главен публичен изпълнител, на
основание чл. 200, чл. 204, вр. чл. 195, ал.1 - ал.3 от ДОПК, е наложена обезпечителна
мярка- запор върху средствата на задълженото лице- ПК „Обединение“, гр.
Гулянци, представлявано от Р.Л., в каси, находящи се в търговски обекти- 1.
Хранителен магазин в гр. Гулянци, ул. ***
2. Офис в гр. Гулянци, ул. ***, /обектите са с посочени номера на регистрираните фискални
устройства/, до размера на установеното и изискуемо публично вземане- сумата от
общо 326 520,96лв., по изп. д. №15100000276/2010г., считано от датата на
получаване на запорното съобщение. В постановлението е посочено също, че
запорът има действие до погасяване на установеното и изискуемо публично
вземане, като постъпващите ежедневно парични средства, от предоставените от
лицето стоки и услуги в описаните търговски обекти, вкл. и поръчки за доставки
на адрес, следва да бъдат превеждани по банкова сметка – *** „Инвестбанк“ АД
или по запорирана от публичния изпълнител банкова сметка. ***а на
представляващия- Р. Л., на 14.09.2020г.; по делото няма данни, а и твърдения
същото да е обжалвано, поради което, съдът приема, че е влязло в сила.
По делото се установява също факта на връчването на
представляващият кооперацията- жалбоподателката Р.Л., на запорно съобщение
изх.№С200015-026-0042654/14.09.2020г., на същата дата, въз основа на което е
разпоредено същата- в качеството й на представляващ кооперацията и МОЛ, на
основание чл. 232, ал.5 от ДОПК, да превежда постъпващите ежедневно парични
средства, от предоставените стоки и услуги в описаните търговски обекти, по
посочената банкова сметка, ***мания в ТБ „Инвестбанк“ АД или по запорирана от
публичния изпълнител банкова сметка. ***ства, постъпили в касите на длъжника,
съгласно дневните отчети от фискалните устройства, да се извърши от МОЛ до края
на работния ден, следващ деня на направения отчет. В съобщението изрично е
посочено, последиците на неизпълнението на запора, по реда на чл. 211 от ДОПК и
възникването на солидарна отговорност. Разпоредено е също, МОЛ да уведомява
ежедневно публичния изпълнител за извършените преводи. По делото се установява
също, че въз основа на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, на
основание чл. 232, ал.5 от ДОПК, на главен публичен изпълнител, е разпоредено,
постъпилите парични средства на длъжника в каси, находящи се в посочените по-
горе обекти, в гр. Гулянци, считано от датата на получаване на запорното
съобщение към ПНОМ изх.№С200015-026-0042654/14.09.2020г., сумите да бъдат
превеждани от Л., в качеството му на МОЛ, по посочена банкова сметка; ***.09.2020г.
По делото се установява също, че въз
основа на Разпореждане за изпълнение, на основание чл. 211 от ДОПК, с изх. №С210015-026-0002826/27.01.2021г. на главен публичен
изпълнител, е разпоредено на Р.М.Л., дължимата сума за довнасяне, в размер на
43 964,79лв., по наложеният запор, със запорно съобщение изх.№С200015-026-0042654/14.09.2020г,
ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020г., до 27.01.2021г, да бъде
възстановена по банковата сметка за принудително събиране на публични вземания
в ТБ „Инвестбанк“ АД, в срок до края на работника ден, следващ датата на
получаване на разпореждането. В Разпореждането е прието, че са налице
основанията по чл. 211, ал.3, вр. чл. 206, ал.2 и чл. 211, ал.1 от ДОПК, за
прилагане на предвидените в ДОПК обезпечителни мерки и действия спрямо
имуществото на Л.. В мотивите на разпореждането е прието за установено, че при
извършената проверка на регистрираните фискални устройства в търговските обекти-
посочени по-горе, в гр. Гулянци, е регистриран общ оборот от 44 112,79лв. общо.
Посочено е също, че освен сумата от 148лв., няма постъпили други суми от
кооперацията, за погасяване на задължението по изп. дело. Прието е, че Л. е
нарушила чл. 206, ал.2 от ДОПК, като е прието също, че считано от датата на
получаване на запорното съобщение, същата има качеството на пазач спрямо
паричните суми и не може да ги предава на длъжника. Разпореждането е редовно
връчено на Л. на 02.02.2021г, против което, в срок е депозирана жалба с вх.
рег.№2145/16.02.2021г., с дата на пощенското клеймо 15.02.2021г.
По делото се установява, че по повод
депозираната жалба вх. рег. №2145/16.02.2021г,
е постановено процесното Решение №26/25.02.2021г. на директор ТД на НАП- В.
Търново, с която същата е оставена без уважение и е потвърдено като правилно и
законосъобразно оспореното Разпореждане за изпълнение, на основание чл. 211 от ДОПК, с изх.№С210015-026-0002826/27.01.2021г. на главен публичен изпълнител. В
мотивите си, адм. орган е приел, че кооперацията- длъжник, за периода
14.09.2020г. - 27.01.2020г., е реализирала оборот от общо 44112,79лв, която
сума не постъпила по сметка на публичния изпълнител. Ответникът е приел, че е
налице нарушение на нормата на чл. 206, ал.2 от ДОПК, от страна на
жалбоподателя и са налице основанията за ангажиране на солидарната му
отговорност по чл. 211 от ДОПК. Ответникът е приел, че получените от дейността
на кооперацията средства, е следвало да бъдат преведени по сметка на
принудителното изпълнение, същите са били в патримониума на кооперацията, а
жалбоподателката Л. е поела задължението да пази и предаде сумите. Като не е
сторила това, а се е разпоредила с тях, по различен начин от онова, за което се
е задължила, е довела до ощетяване на държавния бюджет. Приел е, че Л. в лично
качество се е разпоредила със сумите, въпреки наложения запор. Посочено е също, че по изп. дело липсват друга плащания.
По делото се установява също, съобразно
заключението по допуснатата и изслушана СИЕ, че общата касова наличност, за
периода 14.09.2020г. -24.11.2020г, е в размер общо от 4706,26лв., съответно- за
м. 09.2020-сумто от 1904,20лв., за м. 10.2020г.- сумата от 2674,86лв. и за м.
11.2020г.- сумата от 127,20лв. ВЛ е констатирало, че считано от 25.11.2020г,
търговският обект- Магазин, находящ се в гр. Гулянци, не работи. От изготвената
от ВЛ таблица се установява, че за посоченият период, магазинът е реализирал
обороти, които съда служебно изчисли в общ размер от 39238,77лв. От същата
таблица се установява, че за посоченият период, служебно е изведена сумата от
общо 33557,51лв., като в с.з. ВЛ пояснява, че тази служебно изведени суми,
съставляват заплатени консумативи- вода, ток, заплати, аванси на самите
служители, транспортни разходи, канцеларски материали.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
След служебно
извършена проверка съдът установи, че обжалваното решение, както и потвърденото
с него постановление, представляват валидни административни актове, издадени от
компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия. Съдът намира
за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на оспореното
Разпореждане, поради липса на компетентност на неговия издател. В случая, процесното
Разпореждане за изпълнение с изх.№С210015-026-0002826/27.01.2021г., както и
останалите действия по обезпечаване на вземането- чрез налагането на запор,
връчване на запорно съобщение и т.н., са издадени от М. А., именно в качеството
й на главен публичен изпълнител в ТД на НАП- В. Търново, за което съда приема,
че няма спор, относно заемната длъжност. Съобразно нормата на чл. 211, ал.3 от ДОПК, разпореждането за изпълнение се издава от публичния изпълнител, който
може да приложи предвидените в този кодекс обезпечителни мерки и изпълнителни
действия. Съдът приема, съобразно цитираната норма, че не е необходимо нарочно
упълномощаване на публичния изпълнител, чиято компетентност, за издаване на
разпореждане по чл. 211 от ДОПК, е уредена и е възникнала по силата на самия
закон.
Съдът приема също, че оспореното решение е издадено в рамките на законоустановена процедура, в писмена форма и съдържа законоизискуемите реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, както и мотиви и разпоредителна част. Съдът приема, че изложеното касае и издаденото, и потвърденото с процесното решение, Разпореждане за изпълнение, на основание чл. 211 от ДОПК, с изх.№С210015-026-0002826/27.01.2021г. При извършената проверка съдът установи, че при започването провеждането и приключването на процедурите по издаването на оспореното решение, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издаденото Разпореждане е било предмет на административен контрол, съобразно нормата на чл. 266 от ДОПК.
Разгледана по
същество, депозираната жалба е основателна, поради допуснати нарушения на
материалния закон, изразяващи се в следното:
Съобразно нормата на чл. 206, ал.2 от ДОПК, от датата
на получаването на запорното съобщение, третото задължено лице не може да
предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях, то има
задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е
недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за
вземането с длъжника, до размера на задължението му. От своя страна, нормата на чл. 211, ал.1 от ДОПК постановява,
че който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи, въпреки наложения по
съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото,
до размера на задължението, с лихвата след плащането, а по силата на ал. 2, когато
изплащането по ал. 1 е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано
дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на
управителния орган, или управляващият съдружник, които са допуснали
изплащането. Съобразно на ал. 3 на чл. 211, в тези случаи се издава
разпореждане за изпълнение от публичния изпълнител, който може да приложи
предвидените в този кодекс обезпечителни мерки и изпълнителни действия. Въз
основа на цитираните правни норми, и при тълкуване на същите, съдът намира, че
в случая, жалбоподателката Р.Л.- в качеството й на председател и член на
управителния съвет на ПК „Обединение“- длъжник, по образуваното изп. дело №№15100000276/2010г.,
няма качеството на трето задължено лице, по смисъла на чл. 206, ал.2 от ДОПК,
респ. след получаване на запорното съобщение, същата не придобива качеството на
пазач, спрямо постъпващите парични суми в каси. Съдът приема, че запорното
съобщение, изпратено до дружеството- длъжник, чрез неговия представляващ и член
на управителния съвет, има уведомителен характер за наложеният запор и спрямо представляващия
ЮЛ, не възниква задължение по чл. 232, ал.5 от ДОПК, което е единствено от
компетентността на публичния изпълнител.
Настоящият състав приема, че цитираната норма на чл. 206, ал.2 от ДОПК касае единствено лица, които са задължени, в смисъл, спрямо които длъжникът има изискуемо и непогасено вземане, независимо от основанието му, но не касае представляващия на кооперацията, като негов орган, съобразно чл. 26, ал.1 от ЗК. Съдът намира, че личната отговорност на председателя на кооперацията, който е и член на управителния й орган /Управителен съвет/, е подробно уредена в нормата на чл. 19 от ДОПК, като особен случай на отговорност на трети лица, за публични задължения на задължени ЮЛ и която отговорност възниква при наличие на сложен фактически състав, началото на който се поставя от недобросъвестното поведение на управителя. Съдът намира, че използваният от законодателя термин „трети лица“, спрямо изброените по чл. 19 от ДОПК, касае само тази норма и предвидената в нея отговорност, и не може да се тълкува разширително. Съдът намира, че по реда на чл. 211, ал.1, вр. чл. 206, ал.2 от ДОПК, не може да бъде ангажирана солидарната отговорност на представляващия- като председател на Кооперацията и член на управителния съвет, в качеството му на физическо лице, доколкото липсват предпоставките за това. Логическото тълкуване на нормата на чл. 211, ал.1, във връзка с ал. 2, цитирани по- горе, сочи, че нормата визира изпълнение от страна на трети, стоящи извън управлението на кооперацията- длъжник, физически лица. Заедно с това, съдът приема, че в случая не са налице и останалите елементи от фактическият състав на отговорността по чл. 211, вр. чл. 206, ал.2 от ДОПК, като освен липсата на качеството на трето задължено лице, наличните суми по каси, не съставляват „вземане“ на дружеството – длъжник, по смисъла на закона. Действително, по делото, от заключението по СИЕ се установява, че за периода 14.09.2020г. -24.11.2020г. - до датата на фактическото затваряне на търговския обект- магазин, същият е реализирал оборот, като част от него ВЛ е установило, че е служебно изведен, за погасяване на текущи разходи и заплати на служители. Това разпращане обаче не може да се приеме като „разпореждане по различен начин от онова, за което се е задължила, е довела до ощетяване на държавния бюджет“, както е приел адм. орган в оспореното Решение, още повече, че изложеното твърдение излиза извън смисъла на нормата на чл. 211, ал.1 от ДОПК, изложен по- горе.
На основание изложеното, съдът намира, че по делото не се установя фактическият състав на нормата на чл. 211, ал.1 от ДОПК, поради което, процесното решение Решение №26/25.02.2021г. на директор на ТД на НАП- В. Търново и потвърденото с него Разпореждане за изпълнение на основание чл.211 от ДОПК изх.№С210015-026-0002826/27.01.2021г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП- В. Търново, ИРМ –Плевен, са незаконосъобразни, и следва да бъдат отменени.
Следва в полза на жалбоподателя, да бъдат присъдени сторените разноски в производството, в размер на общо 1320лв. съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК и приложените към него доказателства за изплащане на адв. възнаграждение по банков път.
Водим от горното, Съдът
ОТМЕНЯ, на основание чл. 268, ал.1, вр. ал. 2, вр. чл. 267, ал. 2, т.5, вр. чл. 211, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 206, ал. 2 от ДОПК, Решение №26/25.02.2021г. на Директор на ТД на НАП- В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата на Р.М.Л., ЕГН **********,*** и Е ПОТВЪРДЕНО Разпореждане за изпълнение на основание чл.211 от ДОПК изх.№С210015-026-0002826/27.01.2021г. на главен публичен изпълнител, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ТД НА НАП- гр. Велико Търново, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.М.Л., ЕГН **********,***, сумата от 1320лв. разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на
страните, за сведение.
АДМ. СЪДИЯ: