№ 2986
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100505022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.03.2022 г., гр.д. 38920/21 г., СРС, 178 с-в се отменя на
основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ по иска на Р. М. Т.
срещу И. ПО П.,А. и защита на Р. „Н.П.“ като незаконосъобразна Заповед №
РД 05-139/18.06.2021 г. на Директора на ИПАЗР „Н.П.“, с която на основание
чл. 188, т. 1, във връзка с чл. 187, т. 7 от КТ на Р. М. Т. е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, като осъжда ответника да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата 50
лева – разноски за първа инстанция.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска И. ПО
П.,А. и защита на Р. „Н.П.“. Счита, че заповедта от 26.04.2021 г. на
работодателя за провеждане на 27.04.2021 г. на дистанционно заседание чрез
предоставена он лайн платформа, е изпратена на ищеца като прикачен файл с
имел от същата дата. Поради неизпълнението й без обективно
възпрепятстване, ищецът не изпълнява законно нареждане на работодателя и
отговаря дисциплинарно. Иска се отмяна на решението и постановяване на
1
друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът Р. М. Т. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл.188, т.1 КТ.
Със Заповед № РД 05-139/18.06.2021 г., Директорът при ответника И.
ПО П.,А. и защита на Р. „Н.П.“, на основание чл. 188, т. 1 вр. чл. 187, т. 7 КТ
– неизпълнение на законните нареждания на работодателя, налага
дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца Р. М. Т., заемащ длъжност
„доцент“. Заповедта е връчена на 21.06.2021 г., лично на ищеца.
Мотивите към заповедта за налагане на наказанието се основават на
неизпълнение от ищеца на издадена от Директора на Института Заповед №
РД-05-96/26.04.2021 г., с която се му нарежда да проведе заседание на отдела
на 27.04.2021 г. от 11 часа, чрез онлайн платформа, предоставена от ССА.
Ищецът отказва провеждане на онлайн заседание, въпреки съществуващата
техническа възможност и при предоставената му алтернатива да избере
формата за провеждане на заседанието, включително и без да се налага
физическо присъствие на служителите.
Заповедта е изпратена като приложение към имел от 26.04.2021 г. в
13:02:40 часа до членовете на НС, сред чийто списък на второ място
фигурира името на ищеца, видно от имел от 11.10.2021 г., съдържащ това
препратено съобщение, наред с друга кореспонденция. В този смисъл,
заповедта на работодателя е доведена до знанието на ищеца в деня преди
насроченото заседание.
Обстоятелството, че ищецът не участва на проведеното заседание на
ръководения от него отдел „Механизация на земеделието и
хидромелиоративни системи“, се удостоверява от Протокол № 18/27.04.2021
г.
Необосновани са възраженията на ищеца, обективирани в негово
2
последващо писмо от 04.06.2021 г. до работодателя и поддържани в процеса,
че използването на предоставено техническо средство в кабинет на колега, за
дистанционно провеждане на заседанието, изисквало събиране на повече от
двама души в помещение, неспазване на разстояние от 2 метра и на
карантина, липса на дезинфекция и на противоепидемични мерки.
Преди всичко, не се доказва необходимост наред с ищеца и евентуално
ай ти специалист, като за последния даже не са наведени твърдения, да е
необходимо съдействие и от други лица в кабинета с техническото средство.
Още по-малко се доказва, че би се наложило нарушаване на дистанция от
поне 2 метра. Същият извод касае и останалите посочени основания, със
следните допълнения: Не се твърди, нито се доказва, работодателят да е в
реална невъзможност да осигури карантина, дезинфекция и
противоепидемични мерки. Не се уточнява кои конкретно мерки се имат
предвид, както и кое нормативно основание за карантина е налице. Според чл.
61, ал.1 от Закона за здравето (приложима последна редакция, в сила от
11.12.2020 г.) на задължителна изолация подлежат лица, болни от и
заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески,
дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък
остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и
COVID-19. Според следващата ал. 2 (ред. в сила от 11.12.2020 г.) на
задължителна карантина подлежат контактни лица на лицата по ал. 1. С цел
предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на
задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на
територията на страната от други държави. По делото не се установява
осъществяване на нито една от законовите предпоставки за карантиниране.
След като ищецът без основателна причина не изпълнява законно
нареждане на работодателя, за което е уведомен, да проведе заседание на
ръководения от него отдел, налице е съставомерност по чл. 188, т. 1 вр. чл.
187, т. 7 КТ за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.
Искът по чл. 357, ал. 1 вр. чл.188, т.1 КТ за признаване незаконност на
наложеното наказание и за неговата отмяна е неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл. 2 ГПК
следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се
3
отхвърли.
Ответникът по иска пред първа инстанция установява разноски за 720
лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, а пред въззивна – 25
лв. за д.т., или общо 745 лв., които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 13.03.2022 г., гр.д. 38920/21 г., СРС, 178 с-в и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Шосе ******* срещу И. ПО П.,А. и защита на Р. „Н.П.“, с адрес:
гр. София, ул. „*******, иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл.188, т.1
КТ за отмяна на Заповед № РД 05-139/18.06.2021 г. на Директора на
Института, с която на основание чл. 188, т. 1 вр. чл. 187, т. 7 КТ се налага
дисциплинарно наказание „забележка“.,
ОСЪЖДА Р. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Шосе
******* да заплати на И. ПО П.,А. и защита на Р. „Н.П.“, с адрес: гр. София,
ул. „******* сумата от 745 лева – разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4