РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Пловдив , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Я. Табакова
при участието на секретаря Радка С. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Я. Табакова Гражданско дело №
20205330111910 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Евро Финанс Колект” ЕООД, ЕИК: *********,
против Ю.А.П., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни
искове, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 45.64 лева – неплатена главница по
Договор за телекомуникационни услуги от 17.05.2017 г., сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, сумата от 12.50 лева – обезщетение за забава, за
периода от 10.07.2017 г. до 27.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 15.07.2020 г. до изплащане на вземането,
които суми са присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
по частно гр. дело № 8437/ 2020 г. на РС - Пловдив.
В исковата молба се твърди, че на 17.05.2015 г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответницата бил сключен Договор за
телекомуникационни услуги, по силата на който са й били предоставени мобилни услуги за
телефонен номер ****, с абонаментен план „Vivacom Net&Call S”. Срокът на договора бил
24 месеца, а цената на месечния абонаментен план възлизала на 17.99 лева с ДДС.
Издадени били следните фактури: № **********/22.06.2017 г. за отчетен период от
22.06.2017 г. до 01.07.2017 г. на стойност 19.88 лева. За сумите по посочената фактура било
налице частично плащане, като и непогасен остатък от 9.23 лева, който се дължал за
ползвани мобилни услуги. Издадена била и фактура № **********/22.07.2017 г. за отчетен
период от 22.07.2017 г. до 21.08.2017 г. на стойност 18.42 лева с ДДС, която включвала такса
за месечен абонаментен план за мобилни разговори и мобилен интернет 17.99 лева с ДДС и
цена за три изпратени съобщения в размер на 0.43 лева с ДДС. Била издадена и фактура №
**********/22.08.2017 г. за отчетен период от 22.08.2017 г. до 21.09.2017 г. на стойност
1
17.99 лева с ДДС, която сума представлява месечна абонаментна такса. Доколкото
описаните суми не били заплатени от ответницата, било начислено и обезщетение за забава
в размер на 12.50 лева, за периода от 22.06.2017 г. до 21.09.2017г.
На 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания“ сключила договор за
прехвърляне на вземания със „СГ Груп“ ООД, като последното дружество в качеството на
цесионер придобило описаните вземания. Впоследствие на 26.08.2019 г., „СГ Груп“ ООД
прехвърлило всички процесни вземания на ищеца. Ответницата била уведомена за
извършените цесии, чрез изпращане на уведомление по пощата.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответницата за търсените суми. По образуваното ч.гр.д. № 8437/2020 г. била издадена
заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение от страна на длъжника в
законоустановения срок, поради което на основание чл. 422 ГПК са предявени настоящите
искове.
По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ю. А. П.,
с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва наличието на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между
ответницата и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Ответницата оспорва
твърдението, че е ползвала услуги на мобилния оператор на фактурираната стойност.
Твърди, че не е надлежно уведомена за извършените цесии. Възразява за недействителност
на описаните в исковата молба договори, с които е прехвърлено вземането, тъй като в
същите не била уговорена цена, което водило до тяхната нищожност.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 4297/04.08.2020 г. по чл. 410
ГПК, издадена по частно гр. дело № 8437/2020 г. на ПРС, ІІ бр. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: 45.64 лева – неплатена главница по Договор
за телекомуникационни услуги от 17.05.2015 г., сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „Евро Финанс Колект“
ЕООД с Договор за продажба на вземания от 26.08.2019 г.; 12.50 лева – мораторна лихва за
периода от 10.07.2017 г. до 27.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 15.07.2020 г. до окончателното й
погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лева за държавна такса и 300 лева-
адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта.
В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова
молба.
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени
в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.
За основателност на иска, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
2
доказване е да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което
произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника по договора за телекомуникационни
услуги, със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените мобилни
услуги за исковия период и ползването им от ответника, при което е възникнало задължение
за плащане на абонаментни такси и услуги; постигнати уговорки за плащане на – конкретни
цени за предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти,
техния размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане, т.е. да докаже по
основание и размер дължимостта на претенцията; вкл. валидно прехвърляне на вземанията в
полза на „С. Г. Груп“ ЕАД, което ги е прехвърлило на ищеца с твърдените договори, както
и, че ответникът е уведомен за цесиите от съответните цеденти.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни
факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а при
установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за
неоснователен, поради следното:
По делото е представен процесният Договор за телекомуникационни услуги от
17.05.2015 г., който носи подпис за ответника. В тази насока, ответникът не оспорва, че
подписът в представения договор е негов, но оспорва, че същият е пренесен, посредством
специални технически средства.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП, електронен документ е електронен документ по
смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB,
L 257/73 от 28 август 2014 г., а съгласно ал. 2 на същата разпоредба писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Според т. 35 от Регламента, електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио – визуален запис.
Според чл. 4 ЗЕДЕП, автор на електронното изявление е физическо лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето,
от името на което е извършено електронното изявление. Съгласно разпоредбата на чл. 5
ЗЕДЕП, адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е
длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени
обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна
форма.
Предвид изложеното, съдът намира, че страните - „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника, са се намирали в договорни отношения по сключен между тях
Договор за телекомуникационно услуги от 17.05.2015 г. По силата на валидно възникналото
облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при
съответна месечна такса и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане
на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договора се съдържа описание на
тарифния план и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като включва необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях.
3
В хода на производството, обаче не бяха ангажирани каквито и да е доказателства за
– реално предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период и ползването им от
ответника, както и начина на формиране и размера на претенцията.
Не се установява дали сумите са сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. – дали
те съответстват на предвидената в договора, както и дали са потребени мобилни услуги, смс,
интернет и прочие и за какъв период. Твърдените фактури, които са представени по делото,
не внасят яснота по горните въпроси – те са частни документи, оспорени и отразяващи само
изгодни за ищеца обстоятелства.
На следващо място, ищецът не доказва да е и материалноправно легитимиран да
предяви исковете, съответно да е носител на твърдяното вземане, доколкото, макар
договорите за цесия да са представени по делото, не е представено приложението към
първия договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникацинна
компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а съгласно чл.1.1.1 от посочения договор, вземанията,
предмет на прехвърляне при условията на договора, са посочени в Приложение № 1 към
него, а такова по делото не е представено. Представеното Приложение № 1 към последващия
договор за цесия от 26.08.2019 г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „Евро Финанс Колект“
ЕООД, не може да санира този пропуск, доколкото следва да бъде установено по безспорен
начин, че първият цесионер е носител на това вземане, за да може да го прехвърли.
Ответникът, в отговора на исковата молба, изрично е оспорил договорите за цесия, а
установяването им е част от фактическия състав на претенцията.
При това положение не се установяват основни елементи от фактическия състав на
иска, при което и същият не може да бъде уважен. За дължимостта на сумите, следва да се
докаже по категоричен начин, че услугите са предоставени и потребени от ответника, както
и да се установи начинът на формиране на търсената цена, като същевременно се докаже и,
че именно ищецът има качеството на кредитор и носител на вземанията. Такова доказване
не е проведено.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на
всички елементи от фактическия състав на претенцията не бе извършено, поради което
недоказаното се приема за нестанало.
Съдът не формира извод за наличие на дълг, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени, както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на
акцесорния иск за мораторно обезщетение..
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответницата, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане и представен е списък по чл. 80
ГПК.
Претендира се адвокатско възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал.
2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7,
ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на 300 лева, който следва да бъде присъден лично на
пълномощника.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Евро Финанс Колект” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46,
ет. 4, представлявано от у. Е. Д., против Ю.А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П****,
искове за признаване за установено в отношенията между страните, дължимостта на
следните суми: сумата от 45.64 лева – неплатена главница и сумата от 12.50 лева –
обезщетение за забава, за периода от 10.07.2017 г. до 27.04.2020 г., дължими по Договор за
телекомуникационни услуги от 17.05.2017 г., сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, което вземане било прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на
„С.Г.Груп“ ЕАД, което дружество го прехвърлило с договор за цесия от 26.08.2019 г. на
„Евро Финанс Колект“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 15.07.2020 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
4297/04.08.2020 г. по частно гр. дело № 8437/ 2020 г. на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА „Евро Финанс Колект” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от у.Е.Д., да заплати
на а. Н. И. И., със служебен адрес: гр. С****, сумата от 300 лева (триста лева) – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника Ю.А.П., ЕГН **********, в
производството по настоящото гр.д. № 11910/2020 г. на РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
5