О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ VІ- 2294 23.11.2018 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав
На двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело №1625 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
частна жалба, подадена от Х.Р.Х. ***, извън регулацията, против определение от 12.10.2018
г. по гр.д. №6246/2018г. по описа на БРС, с което е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Кюстендил. Частният
жалбоподател счита, че обжалваното определение е постановено в нарушение на
закона. Сочи, че е предявил кумулативно съединени искове против „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД, единият от които е за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от неправомерно прекъсване на тока в имота на
жалбоподателя. Позовава се на разпоредбата на чл.115, ал.1 ГПК, съгласно която
иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършване
на деянието, а това е в с.Ясна поляна. Заявява, че в същото село е единственото
му жилище и му предстои да извърши промяна на настоящия си адрес, като причината
да не живее в имота е липсата на ток. Моли определението да бъде отменено, а
делото да продължи хода си в РС- гр.Бургас.
Частната жалба е с правно
основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.121 ГПК. Подадена е в
законоустановения срок от страна, която има правен интерес от обжалването.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Като взе предвид становището на жалбоподателя,
след като прецени събраните по делото доказателства и закона, Бургаският
окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:
Бургаският районен съд е бил
сезиран от жалбоподателя със следните обективно съединени искове: за осъждане
на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД да му възстанови партидата, респективно-
ел.захранването в имота в с.Ясна поляна, общ.Приморско, от което бил лишен след
17.12.2017г. от ответното дружество; за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за претърпените материални и морални вреди вследствие на
неправомерно прекъсване на тока за периода от 31.12.2017г. до датата на
възстановяване на ел.захранването на имота; да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на стълбовете и проводниците,
трайно прикрепени към трафопоста и представляващи част от електропреносната
мрежа.
Фактическите твърденията на
ищеца- сега жалбоподател са, че през 2002г. е закупил краварник с площ от 200
кв.м., находящ се имот №03017, с площ от 782 кв.м. по КВС на с.Ясна поляна,
общ.Приморско. През 2003г. закупил и дворното място, в което е изграден
краварника. Преди около 3 години ответното дружество уведомило ищеца, че е
извършена проверка в имота на ищеца /без негово знание и съгласие/ и били
подменени стълбовете и проводниците от собствената му енергийно-пронесна мрежа.
Била едностранно сменена и притежаваната от ищеца партида, по която била
платена такса за пренос- достъп до мрежите за пренос на ел.енергия до
31.12.2017г. След тази дата ищецът престанал да получава фактури от ответното
дружество, а вместо това служебно бил изключен от системата за пренос на
ел.енергия. Това било единственото му жилище, а в него нямало ток по независещи
от ищеца причини. По вина на ответното дружество ищецът бил лишен от
възможността да пребивава и живее спокойно в единственото си жилище. Като
възрастен човек с множество заболявания, проблемите с ответното дружество му се
отразили крайно негативно на принципно влошеното му здравословно състояние.
Освен това твърди, че е собственик на енергийните съоръжения и проводници, чрез
които се доставя ел.енергия до стопанския двор на с.Ясна поляна, МТС и
помпената станция на селото. Макар, че направил подробен проект на обект –
Трафопост и го представил на ответното дружество, то продължавало да оспорва
собствеността му върху описаните обекти и съоръжения от инфраструктурата. С
това на ищеца били причинени множество морални и материални щети. Представени
са доказателства.
С разпореждане от 28.08.18г.
съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал на ищеца едноседмичен
срок за отстраняване на нередовностите: липса на индивидуализация на
недвижимите имоти съобразно действащия план или кадастрална карта; липса на
скица на недвижимите имоти; липса на удостоверение за данъчна оценка на имотите.
Освен това съдът е указал на ищеца да уточни какви имуществени вреди търпи
вследствие неправомерното прекъсване на тока; размерите на претендираните
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
С молба от 1.10.2018г. ищецът е
поискал съдът да му предостави правна помощ поради липса на средства за
ангажиране на адвокат. По тази молба няма произнасяне на БРС, а същата е
приложена по делото с разпореждане от 12.10.2018г.
На 12.10.18г. БРС е извършил
служебна справка за постоянния и настоящ адрес на ищеца, съгласно която
настоящия му адрес е в с.Жиленци, общ.Кюстендил, а постоянния му адрес е в
с.Ясна поляна, общ.Приморско.
С определение №7401 от 12.10.2018г. по
гр.д.№6246/18г. Бургаският районен съд е прекратил производството пред себе си
и е изпратил делото по подсъдност на РС-Кюстендил.
За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният
съд е приел, че ищецът
е основал исковете си на качеството си на потребител на предоставяни от
ответното дружество енергийни услуги, което той имал по силата на закона- §1,
т.41б от ДР на ЗЕ и §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на това и при съобразяване
на разпоредбите на чл.113 ГПК и чл.119, ал.3 ГПК, както и обстоятелството, че
настоящия адрес на ищеца е в с.Жиленци, Кюстендилско, районният съд е счел, че
не е местно компетентен да разгледа спора, който според него е подсъден на съда
по настоящия адрес на ищеца- РС гр.Кюстендил. Посочил е още, че разпоредбата на
чл.113 ГПК е императивна, както и че е налице абсолютна процесуална процесуална
пречка за допустимостта на производството пред БРС.
Определението е неправилно.
Съобразно общата разпоредба на чл. 105 ГПК искът се
предявява пред съда, в района на който се намира постоянния адрес на ответника. Изключенията от
това правило се съдържат в следващите разпоредби на ГПК /чл.106-117 ГПК/. С измененията на ГПК, обнародвани в ДВ бр.65 от 2018г., които са приложени
в настоящия казус от първоинстанционния съд, за пръв път се даде възможност на
съда служебно да изпрати делото на друг, равен по степен съд, ако счете, че са
налице предпоставките на чл.113 ГПК. До този момент подсъдността по чл.113 ГПК
беше изборна, т.е. в полза на потребителя бе дадена възможност да предяви иска
си, основан на качеството му на потребител по смисъла на Закона за защита на
потребителя, по своя настоящ или постоянен адрес. Понастоящем ищецът няма
подобна възможност за избор, доколкото в нормата изрично е посочено, че
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния. Неправилен
е обаче извода на БРС, че тази подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на производството. Аргумент, че това не е така, е разпоредбата
на чл.119, ал.3 ГПК, която ограничава със срок
възможността да се прави отвод за местна неподсъдност по чл.113 ГПК от
страна на ответника, а и на съда. С изтичането на този срок, макар и делото да
не е било заведено пред местно компетентния по силата на чл.113 ГПК съд /този
по настоящия адрес на потребителя/, подсъдността ще се стабилизира, т.е.
решението на съда не би било недопустимо.
За да намерят приложение правилата на специалната подсъдност по чл.113 ГПК е необходимо ищецът да има качеството „потребител” по
смисъла на Закона за
закрила на потребителите и в исковата си молба да се е позовал на това
обстоятелство.
В случая ищецът не е направил подобно изявление.
Тук е мястото да се подчертае, че исковата молба е нередовна, както правилно е
приел и районния съд. Но освен нередовностите, констатирани от БРС, следва да
се отбележи, че са налице и други- неясни са фактическите твърдения на ищеца,
не е посочена цената на исковете, а това са обстоятелства, от които зависи
правната квалификация на предявените искове и родовата подсъдност на спора. Не става
ясно дали между страните по делото има сключен договор, по силата на който
ищецът е ползвал услугите от ответното дружество, от които впоследствие
неправомерно е бил лишен или се твърди единствено непозволено увреждане от страна на ответника /в каквато насока са
доводите в жалбата/. Тези неясноти се отразяват и на правната квалификация на
иска, която следва да бъде установена от съда. В първия случай /при наличието
на договор между страните/ правната квалификация на иска за вреди би могла да
бъде по чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД, но същата може и да е по чл.45 ЗЗД, ако няма
твърдения за договорна връзка. Същото се отнася и до иска за осъждане на
ответника да възстанови партидата, респективно- електроснабдяването в имота на
ищеца. Правилната правна квалификация на исковете е от значение и за
определянето на тяхната местна подсъдност /различна от общата по чл.105 ГПК/,
доколкото е възможно за част от исковете действително да е приложима
подсъдността по чл.113 ГПК. На този етап на производството обаче, предвид
констатираните съществени нередовности на исковата молба, не може да се направи
обоснован извод за това, че дори единия от предявените искове е такъв по чл.113 ГПК.
Нужно е да се отбележи също, че съдът е допуснал
процесуално нарушение като не е разгледал и не се е произнесъл по молбата за
правна помощ на ищеца, доколкото от адекватната правна помощ зависи дали ищецът
ще бъде в състояние да конкретизира твърденията и исканията си към съда,
респективно- да отстрани нередовностите на исковата молба.
С оглед изложеното, като съобрази, че предявените
искове не могат да бъдат квалифицирани като такива по чл.113 ГПК, въззивната
инстанция намира, че частната
жалба е основателна
и следва да бъде уважена, а обжалваното определение- отменено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №7401 от 12.10.2018г. по гр.д.№6246/18г. на Бургаския районен съд,
с което е прекратено производството пред този съд и делото е изпратено по подсъдност на
РС-Кюстендил.
ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд
за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на произнасяне по
молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ и отстраняване нередовностите
на исковата молба, необходими за правилната правна квалификация на исковете.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.