Р Е Ш Е Н И
Е № 16
12.01.2018г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на секретаря
Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 550 по описа на ВнАпС
за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на
чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на К.Г.И., П.Й.И.,***, и „П.“***, ЕИК
*********, представлявано от управителя З.Й. А., срещу решение №
109/15.06.2017г., постановено по т. д. № 277/2016г. по описа на Добрички
окръжен съд, в частта, с която са уважени предявените искове от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД” - гр. София срещу въззивниците с правно основание чл. 422 ГПК.
Поддържайки доводи за неправилност на
решението въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с
което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Инвокирани са оплаквания
за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон,
съставляващи необсъждане на възражения и доводите на въззивниците относно
изчисленията на размера на дълга по Договор за банков кредит Продукт “Бизнес
револвираща линия плюс“ № BL17724/20.05.2008г. съобразно Анекс №
2/12.09.2011г., непроизнасяне по тяхно доказателствено искане за допускане на
повторна съдебно– счетоводна експертиза по същите въпроси, но с указания за
вещото лице да даде заключение само въз основа на „Прогнозен погасителен план
по сделка 901906“, както и за необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, и е процесуално
допустима.
Въззиваемото дружество „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД” - гр. София, представлявано в процеса от адв. Д. М. от
САК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата.
За да се
произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Добричкият окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специални
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 101 ЗЗД, чл. 430 – чл. 432 ТЗ
и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предявени от „ Юробанк България” АД срещу „П.“***, К.Г.И.,
П.Й.И.,***, за установяване съществуването на солидарни парични задължения на оспорващи кредитополучател и съдлъжници,
към банката, по Договор за банков кредит Продукт “Бизнес револвираща
линия плюс“ № BL17724/20.05.2008г., за които задължения са издадени заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 493/2014г. по
описа на Добрички районен съд.
Обжалваното решение №
109/15.06.2017г., с което исковете са уважени, / с изключение на част от
претенцията за установяване на задължение за договорна лихва за разликата над 6 703.54лв.
до предявения размер от 6 753.68 лв./, е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата,
посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно
квалифициран. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения срок, считано
от уведомяването на ищеца за подадените от длъжниците възражения по чл. 414 ГПК
за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Следователно особените
процесуални предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК са
налице.
Предвид оплаквания в жалбата и становището на
насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция
страните отново не спорят по съществена част от посочените от ищеца факти и
обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове.
Същевременно възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от
правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Установено е по
безспорен начин, че между ищеца и ответното дружество „П.“ЕООД е възникнало
валидно правоотношение по сключен на 20.05.2008г. Договор за банков кредит
Продукт “Бизнес револвираща линия –плюс“, за сумата 50 000 лв.,
предоставена на 28.05.2008г. по заемна сметка на кредитополучателя, за срок от
120 месеца, за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, със съответните клаузи
за договорни и наказателни лихви, такси, комисионни и условия за обявяване на
предсрочна изискуемост.
С Анекс № 1 от 11.08.2010г. е постигнато съгласие за
намаляване размера на предоставения кредит до размера на усвоените към същата
дата суми от кредитния лимит, Уговорено е погасяване на кредита на равни
месечни анюитетни вноски в срок до 25.08.2018г., с гратисен период за
погасяване на главницата от 12 месеца, през който се заплащат само лихви, такси
и комисионни.
С Анекс № 2/12.09.2011г. ответниците П.Й.И. и К.Г.И.
встъпват като съдлъжници в правоотношението, при условията на чл. 101 ЗЗД, като
се съгласяват да отговарят за всички задължения на кредитополучателя „П.“ЕООД,
при условия по договора и анексите към него. Постигнато е съгласие между
банката, кредитополучателя и встъпилите солидарни длъжници за капитализиране на
всички просрочени задължения за договорни лихви, такси, комисионни,
застрахователни премии и други разноски по договора за кредит, чрез натрупване
към усвоената непогасена част от главницата, при общ размер на дълга към датата
на анекса- 50 628.31 лв. Дългът е разделен на две части - част А/75% / и
част Б /25% /, с уговорен гратисен период от 24 месеца за погасяване на всички
задължения по част Б и за погасяване на задължения за главницата по част А.
След изтичането на гратисния период кредитополучателя и съдлъжниците заплащат
на банката равни месечни вноски, съгласно погасителния план, включващи лихвите
върху част А от дълга и съответната част от главницата. Върху размера на дълга
по част Б за гратисния период се начислява годишна лихва в размер на
уговорената подоговора за кредит. Натрупаната за периода на облекченото
погасяване лихва по част Б от дълга и натрупаната и неплатена лихва по чл. 2
ал. 6 от договора се дължат изцяло в края на гратисния период, т. е към
12.09.2013г. В случай на неплащането й в уговорения срок и в пълен размер,
цялата начислена лихва се преоформя чрез натрупването й към основната сума за
главница. Уговорено е, че при неплащане, в рамките на срока за погасяване, на
която и да е дължима вноска /по част А и/или по част Б/ от дълга, длъжниците
губят правото да ползват облекчения ред за погасяване на дълга по анекс № 2, а
банката има право да обяви дълга за изцяло и предсрочно изискуем и да
предприеме мерки за принудителното му събиране / чл. 8 от анекса/.
За установяване на релевантните по
спора факти, за които се изискват специални знания, по искане на ищеца е
допусната съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която, прието от
първоинстанционния съд, се преценява като обективно и компетентно извършено и
се кредитира изцяло. Въз основа на заключението, преценено в съвкупност с
приетите писмени доказателства, съставът на въззивния съд приема, че към датата
на обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита не са погасени дължими съгласно Анекс № 2/12.09.2011г.
задължения за лихвата за месеците от февруари до август на 2013г., което е част
от гратисния период от 24 месеца по анекса. Вещото лице установява, че към датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, непогасените задължения за
главница, договорна лихва и такси по процесния договор са в размерите, за които
е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и
солидарните длъжници.
Оплакването във въззивната жалба по
отношение на някой фактически изводи на експертизата са основани на неверните
твърдения, че размерите на непогасените задължения по заключението са повече от
75 % от начислената лихва в „Прогнозен погасителен план по сделка 901906“.
Размерите на задълженията са изчислени от вещото лице при пълно съобразяване на
уговореното в анекса и прогнозния погасителен план. В гратисния период по част
А дължимите лихви са в размер на 8 087.94лв., от които са погасени 17 месечни
вноски и част от 18 вноска с падеж 21.02.2013г. Остават дължими незаплатени
седем вноски по лихвата до края на гратисния период - от м. 02 до м. 08.2013г.
Платените суми по част А от дълга са в общ размер на сумата от
8 329.33лв., в това число 17 месечни вноски и част от 18 вноска с падеж
21.02.2013г., такси управление и такси просрочие. При размер на задълженията по
част А от дълга - общо за сумата 10 725,74лв., непогасените задължения за
периода от 21.09.2011г. до 21.07.2013г. са в размер на 2 396 лв. С неплащането
на посочените задължения длъжниците са загубили правото да ползват облекчения
ред за погасяване на дълга по анекс № 2, съгласно чл. 8 от анекса. „Прогнозен
погасителен план по сделка 901906“, съставляващ приложение към Анекс №
2/12.09.2011г., и размерите на задълженията по него, са релеватни за преценката
дали има неизпълнени задължения от длъжниците по част А от дълга в рамките на
срока за погасяване, което съставлява уговорено условие за възникване на
потестативното право на банката да обяви предсрочна изискуемост. След обявената
от банката предсрочна изискуемост поради неизпълнение на задължения по Анекс №
2/12.09.2011г. прогнозният план е неосносим при установяване размери на
непогасените задължения към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Няма спор, че с покани №
0412/04.07.2013г. и № 0411/04.07.2013г., връчени на 23.07.2013г., и нотариална
покана рег. № 6262,том II №8 на Нотариус В. Т., връчена на 27.12.2013г., до
всеки от солидарнито задължените лица е достигнато изявлението на банката за
обявяване на задълженията по кредита за изцяло и предсрочно изискуеми, поради
неплащане на пет погасителни вноски по главница и 12 погасителни вноски за
лихва и забава в плащането от 356 дни.
Въз основа на така приетата установеност
за факти и обстоятелства, съставът на ВнАпС намира,
че е доказано по безспорен начин възникването и съществуване на изискуеми и
ликвидни парични вземания на ищеца „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД от ответниците, при условията на солидарност, в качеството им на оспорващи кредитополучател и съдлъжници, по Договор за банков
кредит Продукт “Бизнес револвираща линия плюс“ № BL17724/20.05.2008г., за които
задължения са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
по ч. гр. д. № 493/2014г. по описа на Добрички районен съд.
Съществуването на паричните
вземания, заявени от банката - кредитор в заповедното производство, е
потвърдено изцяло, по вид и размер на вземанията, от заключението на съдебно –
счетоводна експертиза и от събраните писмени доказателства. Проведено е успешно
доказване и по отношение на уговорените в договора за кредит и Анекс № 2
обективни факти, на които е основано упражненото потестативно право
за обявяване на кредита за изцяло изискуем преди изтичане на договорения в полза
на длъжниците срок, поради неизпълнение. Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем с изявление, достигнало до кредитополучателя и съдлъжниците чрез
редовно връчване на покани преди подаване на заявлението. Обстоятелствата, че
изявлението на банката е достигнало до задължените лица не са спорни между
страните. Следователно, в хода на процеса са доказани и двата елемента от
фактическия състав, необходим за пораждане вземането на банка - заявител да
получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на
длъжника срок, съгласно задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции по т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013г.
от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Крайният извод
на въззивната инстанция е, че предявените искове са доказани по основание, до
размерите, в които са уважени от първоинстанционния съд. Поради съвпадение на
правните изводи на двете инстанции решението на ДОС следва да се потвърди в обжалваната
част.
Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени
разноски.
Воден от горното, съставът на ВнАпС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/15.06.2017г., постановено по т. д. № 277/2016г. по описа на
Добрички окръжен съд, в частта, с която са уважени предявените искове от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД” - гр. София срещу на К.Г.И., П.Й.И.,***, и „П.“***,
ЕИК *********, представлявано от управителя З.Й.А., с
правно основание чл. 422 ГПК.
Решението на ДОС не е обжалвано и е влязло в сила в
отхвърлителната част.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.