МОТИВИ
към Присъда № 23/21.05.2019г. по НОХД № 342/2017г. по описа на Окръжен съд-Плевен:
Окръжна прокуратура – гр.Плевен е повдигнала
обвинение против подсъдимите:
I. Е.Й.П. *** за това,че на 15.09.2014г., около 11,00 часа, в землището на гр.
Кнежа, на път ІІІ-306, на 48+114км, в местността „М. г.“, при управление на
моторно превозно средство – зърнокомбайн „John Deere 96801“, собственост на „***“ ЕООД с
рег. № ЕН *** нарушил следните разпоредби:
-чл. 44, ал.1 от ЗДвП, съгласно който при
разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни
да осигурят достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства,
като не осигурил достатъчно странично разстояние при разминаване между комбайна
и лек автомобил „Дачия Логан“;
- чл. 140, ал.6 от ЗДВП,съгласно който колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна
техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника, могат по изключение да се движат по пътищата, отворени за
обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на
земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра на
регионалното развитие;
- чл.1, ал.4 от
Наредба № 15 от 07.04.2008г. за реда за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника - Движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, на колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга самоходна техника с размери, маса и натоварване на
ос, надвишаващи определените норми по реда на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, се
извършва по реда на Наредба № 11 от 2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства (ДВ, бр. 65 от 2001 г.), като предприел
движение по път за обществено ползване в нарушение на Наредба № 11/2001:
- чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11/2001 за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства - Допустимите
максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, са за:
1. широчина на:
а) всяко ППС - 2,55 m,
като управлявал комбайн с хедер с
широчина от 4,45м при максимално допустима широчина за всяко превозно средство
от 2,55 м.;
- чл. 10, ал. 1 от Наредба № 11/2001 - Извънгабаритните ППС с обща маса, по-голяма от 60 t, или на
които поне един от габаритните размери е по-голям от съответно широчина - 3,50
m, височина - 4,70 m, и дължина - 24,00 m, могат да се движат само ако имат
разрешително по чл. 8, ал. 2 и ако се съпровождат съгласно изискванията на
раздел VI –
конкретно:
- чл. 22 от Наредба № 11/2001 - Извънгабаритните ППС се съпровождат в
случаите по чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от автомобил и съпровождащо лице.
- чл. 23, ал. 1 от Наредба № 11/2001 Съпровождащият автомобил се сигнализира със:
1. опознавателна
табела по чл. 19, ал. 1 и с пътен знак № A39 по чл. 20, ал. 2, поставени на
предната или горната му част, когато автомобилът се движи пред извънгабаритното ППС, или на задната му част - когато
автомобилът се движи след ППС;
2. поне една жълта мигаща или
проблясваща светлина, видима от останалите участници в движението,
като
управлявал комбайн с хедер с широчина 4,45 м и със съпровождащ
автомобил, не сигнализиран с опознавателна табела по
чл. 19, ал. 1 и с пътен знак № А 39 по чл. 20, ал. 2, поставени на предната или
горната част, когато автомобилът се движи пред извънгабаритното
ППС и не сигнализиран с поне една мигаща или проблясваща светлина, видима от
останалите участници в движението, съгласно изискванията на чл. 23 от Наредба №
11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства и по непредпазливост, при условията на
независимо съпричиняване с Х.Т.К. ***, водач на л.а. „Дачия
Логан“ с рег. № СА ***РХ, собственост на „***“ ЕАД
причинил смъртта на П. Л.Н., ЕГН: ********** от гр. Кнежа - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК и
II.Х.Т.К. *** за това,че на 15.09.2014г., около 11,00 часа, в землището на гр.
Кнежа, на път ІІІ-306, на 48+114км, в местността „М. г.“, при управление на
моторно превозно средство лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № СА ***РХ, собственост на „***“ ЕАД, след
като виновно нарушил чл.21,ал.2 ЗДвП, съгласно който когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак, като при ограничение от 70 км/ч, въведено с
пътен знак „В 26“ се движел със скорост 84,92км/ч и при условията на независимо
съпричиняване с Е.Й.П., ЕГН: **********, водач на превозно средство –
зърнокомбайн „ John Deere 96801“ с рег. № ЕН ***, по
непредпазливост причинил смъртта на П. Л.Н., ЕГН: ********** от гр. Кнежа - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание от 4.12.2018г. на основание чл.287, ал.1 от НПК е допуснато изменение
на обвинението спрямо подсъдимия Х.Т.К., като същото се счита за предявено
както следва, а именно: на
15.09.2014г., около 11,00 часа, в землището на гр. Кнежа, на път ІІІ-306, на
48+114км, в местността „М. г.“, при управление на моторно превозно средство лек
автомобил „Дачия Логан“ с
рег. № СА ***РХ, собственост на „***“ ЕАД, след като виновно нарушил чл. 21,
ал. 2 ЗДвП, съгласно който, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак, като при ограничение от 70 км/ч, въведено с пътен знак „В 26“ се движел
със скорост 84,92 км/ч, като управлявал технически неизправно моторно превозно
средство с две задни зимни гуми с износен протектор 3,5мм, с което виновно
нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и при условията на независимо
съпричиняване с Е.Й.П., ЕГН **********, водач на превозно средство –
зърнокомбайн „ John Deere 96801“ с рег. № ЕН ***, по непредпазливост
причинил смъртта на П. Л.Н., ЕГН ********** от гр.Кнежа – престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В
хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатите обвинения като приема,
че те се явяват доказани от събраните по
делото доказателства.Възпроизвежда отразената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка като коригира параметрите на скоростта
на управлявания от подсъдимия Х.К. лек автомобил „Дачия
Логан“ с Дк№СА ***РХ на 82
км/ч. съобразно комплексното автотехническо и трасологично заключение на вещите лица проф.С.К. и проф. Л.Д.
и техническите характеристики на процесното превозно средство, отчитайки
оборудването му с износени задни зимни гуми,които ограничават възможността за
спиране и устойчивостта му на пътното платно,което счита, че е в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП.Представителят на ОП-Плевен приема,че управлявания от
подсъдимия Е.П. зърнокомбайн
„John Deere 96801“ с
рег. № ЕН *** е
бил ситуиран изцяло на асфалтовата настилка без да е
заемал банкета като в нарушение на установените правила,които намира, че са в
пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие,се е движел без
съответните разрешения, опознавателна табела и
светлинна сигнализация.Намира,че при евентуално разположение на земеделската
техника изцяло в полагащата `и се лента за движение мястото,силата на удара и
неговите последици биха били различни, поради изместването им в лявата част на
лекия автомобил марка „Дачия“,което би избегнало
възможността за травмиране на пострадалия пътник П. Н. като се позовава на
становището на вещите лица К. и Д. /последните не правят подобно изявление като
приемат сходни по деформации последици, бел.с.д./.Предлага на съда като отчете
и несъобразената с пътните условия - дъжд,мокра и компрометирана с неравности пътна
настилка - скорост на движение на подсъдимия Х.К. да определи на същия
наказание лишаване от свобода към минимума с активиране на института на
условното осъждане.По отношение на подсъдимия Е.П. прокурорът пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода в размер способен да обуслови
приложение на разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК като приема,че същия не е
осигурил достатъчно странично разстояние осигуряващо безпрепятствено
разминаване между процесните превозни средства като движението му без
съпровождаща техника, обозначения и неизцяло в полагащата му се лента за
движение са довели до съставомерния резултат.В заключение
отправя и искане за
лишаване на двамата подсъдими от право да управляват МПС съгласно разпоредбата
на чл.343г от НК.
Съдът на
основание чл. 76 от НПК е конституирал като частен обвинител в наказателното производство
пострадалата С.И.Н..
Съдът на
основание чл.84 от НПК е конституирал като граждански ищец в наказателния процес „***“ ООД и е приел за
съвместно разглеждане предявените от него солидарно спрямо подсъдимите
граждански искове за сумата от 11532 лева представляваща претендирано от
деянието обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди,както и направените
деловодни разноски.
Повереникът на частния обвинител – адвокат И.М. от
САК поддържа обвинението и вменените като нарушени правила от ЗДвП по отношение на двамата подсъдими. Намира,че
Х.К. е игнорирал характеристиките на пътната обстановка - ограничена
видимост и установените скоростни рамки -
като в резултат на високата скорост на движение избрана от него и неправилно подбраните за сезона и износени
задни гуми л.а. марка „Дачия“ е загубил напречна
устойчивост довела до челен сблъсък с несъвместими с живота увреждания за П. Н..Приема,че
подсъдимия Е.П. е допуснал вменените му от държавното обвинение нарушения като
при наличието на съответна сигнализация на управляваната от него земеделска
техника „…всеки нормален шофьор би се съобразил…и би коригирал поведението си
на пътя…“ и практически не е било възможно разминаване с управляваното от него
превозно средство с оглед необходимостта от специални качества на водача на
л.а. марка „Дачия Логан“.В
заключение подчертавайки високата обществена опасност на деянието извършено от двамата
подсъдими и необходимостта от постигане на изискуемата справедливост предлага
определяне на наказание лишаване от свобода около средния размер за всеки от
тях,което се изтърпи ефективно с оглед постигане целите на индивидуалната и
генерална превенция.
Частният обвинител С.Н. поддържа становището на
повереника си като не излага самостоятелни доводи.
Гражданският ищец „***“ ЕООД ангажира
доказателства чрез повереника си адв.Б.З. от САК. Редовно призован, не изпраща
представител в последното съдебно заседание и не взема становище по предявения граждански
иск.
Подсъдимият Е.Й.П. се явява в съдебно заседание лично и с
адвокат Е.Е. от САК, възползва се последователно от
правото да не дава обяснения за съда за процесните събития като моли за своето
оправдаване без да излага собствени доводи.
Защитникът - адвокат Е.Е.
от САК намира,че подзащитния му не е допуснал нарушение на вменената му
разпоредба на чл.44,ал.1 от ЗДвП,т.к. маневра „разминаване“ не е осъществена
поради виновното поведение на подсъдимия Х.К..Дефинира ударът като челен с
оглед локализацията му почти изцяло в лентата за движение на комбайна,в която
водачът на л.а. марка „Дачия Логан“
навлязъл в резултат от загубата на странична устойчивост и невъзможността на
този подсъдим да го контролира,за което на същия не е било повдигнато обвинение
като подчертава,че разположението на комбайна и хедера
нямат отношение към пътно-транспортното произшествие.Акцентира върху изводите
на комплексната авто-техническа експертиза, съобразно
която при разположение на хедера зад комбайна и позиционирането
им изцяло в полагащата им се пътна лента удар отново би възникнал като
деформациите върху лекия автомобил биха били подобни на
действителните.Защитникът навежда доводи,че Е.П. се е намирал в трудово
правоотношение с „***“ ООД и задължение на работодателя му в лицето на
управителя С.Б. е да осигури необходимите разрешителни за движение по
републиканските пътища като тяхната евентуална наличност не би променила
пътната ситуация и предотвратила произшествието.Подчертава се,че вменените на
подзащитния му нарушения на Наредба № 15/7.04.2008г. на МВР и МРРБ и Наредба №
11/3.07.2001г. на МРРБ не са в причинна връзка с настъпилото ПТП като причина
за същото е поведението на другия подсъдим,който се е движел с неразрешена скорост,която
се е оказала и свръхкритичната за преодоляване на
завоя,в резултат на което същия загубил контрол върху превозното средство,а в
рамките на създадената от него ситуация е
липсвала възможност за избягване на произшествието от Е.П. посредством системите
за управление на комбайна.В контекста на изложеното предлага оправдаване на
подзащитния му и отхвърляне на предявения срещу него граждански иск за
причинени на „***“ ЕООД имуществени вреди с оглед липсата на противоправно негово
поведение.
Подсъдимият Х.К. се явява в съдебно заседание
лично и с адвокат И.Ц. от ПАК, дава обяснения съобразно изградената от него
защитна позиция, изразява съжаление за случилото се и моли съда за своето
оправдаване без да излага лични съображения.
Защитникът на Х.К. – адв.И.Ц. моли за
оправдателен съдебен акт.Навежда доводи,че действащата към момента на деянието
нормативна уредба не предвижда ограничение за управление със зимни гуми,а
изискуемата към този момент дълбочина на протектора е 1,6 мм,която не е
игнорирана от подзащитния му.Обосновава приложението на института на случайното
деяние като приема,че произшествието е било неизбежно дори и при движение със
скорост по-ниска от разрешената за процесния пътен участък,т.к. активирането на
спирачната уредба в условията на завой,при мокра и с нарушена цялост пътна
настилка би провокирало самостоятелно занасяне на лекия автомобила без да е
необходимо скоростта му да е „несъобразена и разрешена“.Намира,че подзащитния
му се е опитал да избегне сблъсъка с управляваната от другия подсъдим техника
като след възприемането и в средата на лентата си за движение инстинктивно е
задействал спирачната уредба като е възможно следите от протриване по асфалта да
са комбинирани със спирачни такива.Подчертава факта,че основното травматично
увреждане на пострадалия спътник на подзащитния му е причинено от транслация
отпред – назад или при съприкосновение на тялото с предното табло, което е
обусловено от въздържането от употреба на предпазен колан изводимо от липсата
на кореспондиращи находки по гръдния му кош като същото е могло да бъде
избегнато при съпоставяне с травмите причинени на Х.К.,който се е намирал в
зоната на лекия автомобил с най-тежки деформации,но е претърпял черепно-мозъчна
травма в резултат на деформацията на тавана на лекия автомобил.Приема,че
подзащитният му не е бил сигнализиран попътно от нарочно обозначен автомобил, поради
което не е допускал при навлизане в
завоя за частично разположеното в лентата му на движение извънгабаритно
превозно средство и не е могъл да предотврати съприкосновението си с него.В
контекста на изложеното предлага постановяването на оправдателен съдебен акт и
отхвърляне на предявения спрямо него граждански иск.
Плевенският окръжен съд като взе
предвид доводите на страните и доказателствата, събрани на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, установи следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Е.Й.П. е роден на ***г***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Е.П. е правоспособен водач, притежаващ
категории за правоуправление на МПС - „В”, „С“, „М“, „АМ” и „ТкТ“.
Подсъдимият Х.Т.К. е роден на ***г***, българин, с
българско гражданство, със средно образование, работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Х.К. е правоспособен водач на
МПС,притежава „В” категория за правоуправление.
На 15.09.2014г. подсъдимият Х.К.,който
към този момент работел като търговски помощник в „***“ ООД привел в движение
поверения му служебен автомобил марка „Дачия Логан“ с Дк № СА ***РХ,собственост
на „***“ ЕАД и потеглил в посока от гр.Кнежа към с.***, общ.Оряхово по повод
възложен му служебен ангажимент. На предната дясна седалка до водача пътувал
пострадалия П. Л.Н.,който работел в същото дружество.Н. бил без поставен
предпазен колан.В околностите на с.***,м.“М. г.“,землище на гр.Кнежа,път III-306,48+114 км. бил с десен за водача на л.а. „Дачия логан“ завой,който бил
сигнализиран с пътен знак „А3“ – „Последователни опасни завои, първият от които
надясно“. Пътният участък в избраната посока на движение бил допълнително
сигнализиран със знаци „А40“ – „Внимание!Участък с концентрация на
пътнотранспортни произшествия“,“В24“ – „Забранено изпреварването на МПС“ и „В26“ – „Забранено е движението със скорост
по-висока от означената“ като установеното с относимия
пътния знак скоростно ограничение било 70 км/ч.Платното за движение било
двупосочно с обща ширина от 6.00 метра,с две пътни ленти разделени с единична,
непрекъсната осева линия с надлъжен наклон на изкачване за л.а. от 3,5 %,а
напречния наклон бил с ъгъл от 2 % като
радиусът на завоя бил променлив и плавно увеличаващ се.Пътната настилка
била асфалтова,силно износена и напукана,със забележими цепнатини и отнета
на места повърхностна настилка,хлъзгава и мокра,като в местата с отнет
повърхностен слой се формирали малки локвички.Десният за л.а. „Дачия Логан“ банкет бил с високи
дървета и храсти достигащи до границата с асфалтовото покритие,а левия бил
затревен и без храсти.Валял слаб дъжд.
Подсъдимият Х.К. игнорирал характеристиките
на пътния участък,оборудването на поверения му служебен автомобил с две задни
зимни гуми марка „Semperit“ и въведеното скоростно
ограничение и навлязъл в завоя със скорост от 82 км/ч.
По същото време и на посочения по-горе пътен участък в
посока от с.*** към гр.Кнежа подсъдимият Е.П. управлявал комбайн марка „John Deere 96801“ с
рег. № ЕН ***,собственост на „***“ ЕООД с управител С.Б.,който се прибирал от
теренна работа заедно с други машини на същото дружество. Земеделската техника
била предвождана от л.а. марка „Лендровър“,управляван
от св.А.К., който не бил оборудван с опознавателна
табела и светлинна сигнализация,а дължимите такси за движението на процесната извънгабаритна техника не били заплатени на Агенция „Пътна
инфраструктура“ - София.
Управляваният от Е.П. комбайн се движел със скорост от
24 км/ч. като машината била с дължина от 10,6 м.,монтирания в предната `и част хедер бил с ширина от 4,45 м.,вдигнат на височина от 1,80
м.,а максималната ширина на комбайна измерена по външната страна на предните
гуми била 3,60 м.Дясното предно колело на комбайна било разположено около самия
десен край на платното за движение,външния ръб на лявото предно колело било на
3,60 м. от дясната граница на платното за движение и на 60 см. от средата на
осовата линия,а левия край на хедера се намирал на
1,02 м. от осовата линия в насрещната
лента и над габаритната височина на л.а. „Дачия“,който
по същото време се приближавал.
Дължината на л.а. марка „Дачия
Логан“ била 4,45 м, широчината му - 1,74м.,а височината - 1,63 м.
В резултат на самоволно избраната скорост на движение
от 82 км/ч.,която не кореспондирала нито с технически съобразената за
преодоляване на завоя при запазване на движението в дясната пътна лента от 75
км/ч., нито с установеното с пътен знак скоростно
ограничение във визирания пътен участък л.а. „Дачия Логан“ загубил напречна устойчивост и се насочил с
едновременно търкаляне и странично плъзгане на десните си гуми към насрещната
лента за движение с оставяне на следи по асфалтовата настилка като последвало и
протриване на асфалта и задиране от подовите елементи в предната дясна част на
л.а.Подсъдимият Е.П. насочил с кормилната система комбайна надясно спрямо оста
на пътя опитвайки се да избегне произшествието.Последвал силен,челен,кос и блокиращ
удар между предната броня на около 60 см. от левия габарит на автомобила и
предното ляво колело на комбайна с възкачване на последното върху предната част
на автомобил като в момента на удара лявото предно колело на комбайна било на
0,7 м. от осовата линия,а предното дясно колело на лекия автомобил било на 0,85
м. от осовата линия в дясната за него пътна лента като л.а. в момента на удара
заемал около 1,25 м. от ширината на насрещната пътна лента.В резултат на удара
в предното ляво колело на комбайна последвало т.н. „галопиране“ на комбайна,т.е
навеждане на предната част на хедера надолу и
повдигане на задната му част, при което стартирало проникващо навлизане на рог
от хедера в тавана на лекия автомобил последвано от
удар на л.а. в левия хидравличен цилиндър на повдигача,което
довело до разхерметизиране на хидравличната система с
последващо падане на хедера върху купето и мачкане на
същото основно в предната му лява част.
След първоначалния удар, комбайнът продължил, до
установяването си в покой, транслационното си движение при търкаляне ходовите гуми на лекия
автомобил и частичното му плъзгане. В резултат на удара последвала деформация
на тавана на л.а., смачкване на предната
му част, било деформирани предна дясна джанта, предна лява врата, деформиран и
снижен таван над вратите, деформирана рамка на предното стъкло.
От рязката промяна на посоката и скоростта на движение
на лекия автомобил при челния удар П. Л.Н. претърпял комплексно травматично
увреждане причинено от мощно тъканно сътресение
провокирано от настъпилите удари в и от
части на купето като настъпили : тежка гръдна травма – тотално
прекъсната,разкъсана гръдна аорта,контузия на белите дробове,излив на кръв в
гръдните кухини /предимно лявата/,двустранно счупени ребра и гръдна
кост,разкъсана капсула на черния дроб;картина на остра кръвозагуба,счупена лява
бедрена кост,охлузвания и разкъсно–контузни рани на лицето.Нарушената цялост на
гръдната аорта довела до развитието на масивен и в рамките на много кратко
време,до минута, излив на кръв, в резултат на което настъпила и смъртта на П. Н..
Подаден бил сигнал до ЕННСП 112 като на
местопроизшествието се отзовали екипи на МВР и медицински лица като последните
установили факта на смъртта на П.Н.,а с оглед претърпените травматични
увреждания от подсъдимия Х.К. същия бил транспортиран малко преди това до
болнично заведение в гр.Кнежа за оказване на медицинска помощ.
Впоследствие
на местопроизшествието пристигнала оперативно-следствена група при ОД на
МВР-Плевен като по повод първото действие по разследването било образувано досъдебно производство № Д-197/2014г. по
описа на ОП-Плевен.
В хода на досъдебното производство е изготвена
съдебно –медицинска експертиза за изследване на труп № 132/2014г. по описа на
КСМД при МУ-Плевен /л.84 и сл.,т.I от ДП/. Вещото лице д-р П.Д. на база проведения
оглед и аутопсия е приело,че на П. Л.Н. са причинени комплексни травматични увреждания :
тежка гръдна травма – тотално прекъсната,разкъсана гръдна аорта,контузия на
белите дробове,излив на кръв в гръдните кухини /предимно лявата/,двустранно
счупени ребра и гръдна кост,разкъсана капсула на черния дроб;картина на остра
кръвозагуба – петна на М.под вътрешната обвивка на лявата камера на сърцето,счупена
лява бедрена кост,охлузвания и разкъсно –контузни рани на лицето.Нарушената цялост на гръдната аорта
е довела до развитието на масивен и интензивен – до минута излив на кръв, в
резултат на което настъпила и смъртта на П. Н.,която е дефинирана като
неизбежна.Според вещото лице д-р Д.,при съобразяване и на направеното от него
допълнение в хода на съдебното следствие, уврежданията са в резултат от тъпа
травма с много голяма сила като са причинени от мощно тъканно
сътресение от удари в и от части на купето на л.а.“Дачия“
в резултат на рязката промяна на скоростта и посоката на движение като ударът е
по посока на движението – хоризонтален и предно-заден,падането на хедера върху капака на л.а. няма връзка с тежката гръдна
травма на пострадалия,т.к. не са констатирани черепно-мозъчни или
гръбначно-мозъчни увреждания,а липсата на следи от охлузвания или кръвонасядания по гръдната стена обосновават извода,че
пострадалия Н. не е бил с поставен обезопасителен
колан.Според вещото лице евентуалното обезопасяване на пътника в л.а. не би
предотвратило причинените му несъвместими с живота увреждания,а последиците за
пътниците в л.а. при други характеристики на удара не могат да се
прогнозират.Анализът на лабораторните резултати получени при изследването на относимите показатели не е установил наличие на алкохол в
кръвта на П. Н..
Видно от изготвената от вещото лице д-р П.Д. съдебно-медицинска експертиза
№286/2014г. по описа на КСМД при МУ-Плевен /л.79 и сл.,т.I от ДП/ на
подсъдимия Х.К. е причинено счупване на черепа в лявата тилна област с
хлътнали фрагменти,които компрометират мозъчното вещество и с разкъсно-контузна рана над счупването,контузия на мозъка и
малкия мозък,множество охлузвания на ръцете и лицето, което е наложило
черепно-мозъчна интервенция, включваща отстраняването на фрагменти от счупения
череп, които притискат мозъчния паренхим.Според
вещото лице уврежданията са причинени от тъпа травма със значителна сила и
според вида и разположението си отговарят да са получени от удари в и от части
на автомобилното купе при рязка промяна на скоростта и посоката на движение на
автомобила при челния удар като счупването на черепа с надлежаща разкъсно-контузна рана представлява проникващо нараняване в
черепната кухина, кореспондира със заявената загуба на съзнание и е довела до
разстройство на здравето временно и опасно за живота. Възможно е според
направеното допълнение в с.з. подсъдимия К. да е развил „ретроградна
амнезия“,която в зависимост от тежестта на травмата и индивидуалните особености
на подекспертния да обхваща различен период от време.
Заключенията на вещото лице д-р Д. са компетентни
и стъпили на обстойно проучване на материалите по делото, извършената аутопсия
на пострадалия Н. и приобщената медицинска документация от престоя на Х.К. в
Клиника по Неврохирургия на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД – Плевен, която
обективира както находките при оперативната интервенция на този подсъдим,така и
снетата по време на постъпването анамнеза,същите не са оспорени от страните и
се ценят изцяло от съда като обективни и професионално издържани. На база посоченото
по-горе експертно обследване на подсъдимия Х.К. и обясненията му в хода на
съдебното следствие за първоначална липса на спомен относно произшествието и последващо възстановяване на събитията няколко месеца след
това съдът е назначил съдебно-психиатрична експертиза /т.1,л.130 и сл. от НОХД
№ 342/17г. по описа на ОС-Плевен,отбелязвано за краткост по-долу като СП,бел.с.д./
като вещото лице д-р Л.Т. е стигнало до извода,че подсъдимия К. преди удара е
клинично здрав,а в резултат на претърпяната тежка черепно-мозъчна травма и
оперативна интервенция е развил симптоми на постконтузионен
мозъчен синдром,които са отзвучали около три месеца след мозъчната
контузия.Според вещото лице непосредствено преди произшествието К. е бил без
нарушения в базисните сфери на психичната си дейност,могъл е правилно да
възприема и запаметява факти от обективната действителност като след сблъсъка е бил с количествено и качествено нарушение на съзнанието,
възпрепятстващо възможността му да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си като
е настъпила ретроградна амнезия – невъзможност за припомняне на събития
преди травмата, която е била преодоляна в рамките на няколко месеца –
постепенно и в резултат на стимулационни мероприятия /посетил местопроизшествието/,което обяснява
както невъзможността да ангажира обективни сведения в хода на досъдебното
производство,така и ангажирането на гласни доказателства в хода на проведеното
на 21.06.2017г. съдебно заседание,които в експертен план се оценяват като
последователни, логически свързани и хоронологично
правилни. Вещото лице д-р Т. е заключило,че към момента на изготвяне на
експертизата подсъдимия К. е клинично психично здрав.Заключението не е оспорено
от страните, базирано е на обстоен личен преглед и изследване на относимата доказателствена маса и се цени от съда като
същото не установява нито медицински пречки за участие в процеса от този
подсъдим,нито медицинско основание за дискредитиране на дадените от този
подсъдим обяснения.Преценка на последните при съпоставка с набраната по делото
доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав ще направи по-долу в мотивите си.
В хода на досъдебното производство е
изготвена еднолична съдебна авто-техническа експертиза /л.90 и сл. от т.1 от ДП,посочена
за краткост по-долу като ЕАТЕ,бел.с.д./ с участието на вещото лице инж.В.П.. При
извършеното проучване на набраната на досъдебното производство доказателствена
съвкупност експертизата е приела, че скоростта на движение на комбайн марка „John Deere“ с рег. № ЕН *** е 25 км/ч.,а
критичната скорост за преодоляване на завоя от л.а. е 100 км/ч. като л.а. се е
движел със скорост по-висока от критичната. Според вещото лице произшествието
се състои в сблъсък между насрещно движещите се превозни средства при
предстоящо разминаване като в резултат от нарушената странична устойчивост на
л.а. е настъпило занасяне наляво към средната линия на платното и навлизане в насрещната лента,а
комбайна е продължил движението си с предно ляво колело разположено на 0,30 м. до
0,60 м. от средната линия като е
последвал сблъсък между предната челна част на л.а. и лявата предна част на
комбайна със съпътстващи деформации и приближаване на масовите центрове на
превозните средства едно към друго като л.а. е бил притиснат под предната част
на комбайна и преустановил движението си,а комбайна продължил движението си с
отклоняване надясно и тласкайки пред и
под предната си част л.а. като изминал около 15 м. с отклоняване надясно до
пълното изчерпване на кинетичната енергия,с което произшествието е приключило.Според
ЕАТЕ водачите на процесните превозни средства не са имали време и технически
средства за преодоляване на произшествието като при съпоставката на габаратитните ширини на л.а. „Дачия
Логан“ /1,60 м./ и зърнокомбайн „John Deere 96801“ с рег. № ЕН ***,последната
измерена между външните страници на предните гуми /3,60 м./ и разположението на
външната част на хедера – на 0,72 м. в лявата лента
следва,че водачът на л.а. е могъл да премине през свободната част на платното.
Вещото лице инж.В.П. е изготвило и
допълнителна авто-техническа експертиза /за краткост по-долу обозначена като
ДАТЕ/,л.106 и сл. от т.1 от ДП,според която опасната зона за спиране на
комбайна е 13,61 м.,лентата за движение на л.а. в свободния,незает от хедера коридор е 2,28 м.,което позволява при запазване на
страничната устойчивост на автомобила да
се извърши разминаване,а надвеса на хедера в лентата за движение на автомобила и разположението
на предното ляво колело на комбайна в насрещната лента не са предпоставки за
настъпване на произшествието.При евентуалното разположение на комбайна изцяло в
полагащата му се пътна лента вещото лице е заключило,че удар отново би
възникнал,но този път със страничната част на комбайна.В оценъчен план
стойността на щетите по комбайн марка „John Deere“ с рег. № ЕН *** е определена на
11532,64 лв.,а тези на л.а. „Дачия Логан“ са установени на 4208,00 лв.
В рамките на досъдебното производство е
назначена и тройна авто-техническа експертиза,л.192 и сл.,т.2 от ДП /ТАТЕ за
краткост по-долу,бел.с.д./ като вещите лица инж.В.И.,П.Д. и А.С. са стигнали до
заключението,че скоростта на л.а. „Дачия Логан“ към момента на отлагане на следите върху пътната
настилка и изменението на направлението му към насрещната пътна лента е 84,92
км/ч.,скоростта на двете превозни средства към момента на удара е съответно
28,5 км/ч. за комбайна и 71,47 км/ч. за
л.а. ТАТЕ е приела още,че произшествието е в резултат от загуба на странична
устойчивост като критичната стойност е
дефинирана на 85,75 км. като при отстояние на двете превозни средства на минимум
от 17,53 м. л.а. „Дачия“
отлагайки следи от протриване върху асфалта се е насочил
транслационно-ротационно към комбайна като
е настъпил челен ексцентричен удар,при което челните части на л.а.
/предна броня,маска,калници,таван и обзорно стъкло/ са контактували и
проникнали в челните и подови части на хедера,последвало
е транслационно движение с незначителна
ротация при отделяне на елементи от двете МПС като с установяване на превозните
средства в покой произшествието е приключило.В технически аспект вещите лица инж.В.И., инж.П.Д. и инж.А.С. са
приели,че водача на л.а. е имал възможност да избегне произшествието като
възприеме вертикалната маркировка и въведеното с пътен знак В-26 скоростно ограничение,мокрото
състояние на асфалтовата настилка и направлението на дъгата в десния завой като
намали скоростта посредством педала на спирачката или превключи на по-ниска
предавка и се размине с комбайна като
използва незаетата част от пътната лента без да губи странична устойчивост като
е уточнено,че реалната скорост на движение към момента на отлагане на следи
върху асфалтовата настилка е приблизително равна на критичната. Според ТАТЕ
водача на комбайна към момента на отлагането на следите от л.а. върху асфалтовата
настилка не е имал възможност да осъществи ефективно спиране и спре до мястото
на удара,комбайна е бил в полагащата му се лента за движение,но хедера с лявата си
част е бил в насрещната лента като по този начин не е било осигурено
необходимото странично разстояние между левите страни на превозните средства.Според
вещите лица при разположение на хедера и комбайна
изцяло в полагащата им се пътна лента произшествието също е непредотвратимо,но
мястото на удара и пластичните деформации по двете превозни средства биха имали
друго /експертизата не посочва какво,бел.с.д./ естество.В заключение е прието
наличието на причинно – следствена връзка между положението на комбайна на
платното за движение и причинените на П. Н. увреждания.
Настоящият съдебен състав намира,че
първоначалната АТЕ и ДАТЕ,изготвени от вещото лице В.П. са базирани в
значителна степен на протоколите от разпитите на Х.К. от 24.10.2014г. /л.56 и
сл.,т.1/ и особено на Е.П. от 8.12.2014г. /л.52 и сл.,т.1/ от ДП.
Тези протоколи не могат обаче да бъдат използвани
като доказателствено средство. Х.К. и Е.П. са били разпитани на процесните дати
като свидетели от разследващия орган,а след привличането им като обвиняеми с нарочни
постановления са били разпитани и в това им процесуално качество /т.1,л.170 -
л.173 от ДП/ като са се възползвали от
правото да не дават обяснения.Съвместяването на различен процесуален статут -
на свидетел и обвиняем - е недопустимо съгласно чл.118,ал.1 от НПК и на тази основа показанията на двамата и
особено на Е.П. /тези на Х.К. не ангажират необходимата информативност, за да
бъдат подложени на щателно експертно изследване,бел.д./ не могат да бъдат
ползвани за направата на извод относно поведението им като водачи и в частност
досежно реакцията им по време на движение и действията им със системите за управление
на процесните превозни средства. При тази процесуална ситуация вещото лице инж.П.
не е следвало да използва тези гласни доказателства, за да изгради експертното
си заключение,а прокурора да ги постави в основата на обвинението,защото същото остава лишено от
доказателствена поддръжка.От своя страна подсъдимия Е.П. последователно се е
възползвал от правото си да не дава обяснения в хода на съдебното следствие въпреки отправените му покани
от съда,с което закономерно при тази организация на разследването и при този начин на
упражняване на правото му на защита е
било ограничено доказателственото постъпление,а подсъдимия Х.К. е ангажирал
обяснения,които са ориентирани не към разкриване на обективната истина,както
съдът е установил в рамките на осъществения им анализ,а към изграждане на
доказателствена основа,с която да обезпечи защитната си теза.
Компрометирането на едноличната и допълнителната
/с изключение на направената оценка на щетите по двете превозни средства,пункт
3,бел.с.д./ АТЕ посредством ползването от една страна на несъбрани от обвиняемите
по надлежния процесуален ред гласни доказателства,а от
друга и с оглед възприетия
метод на изчисление на скоростта на
л.а.,който го дефинира в твърде широки стойности с рефлексия върху останалите
изводи на експертизата /инж.В.П. е възприел и погрешни стойности на габаритите
на л.а.,бел.с.д./ определя отказа на съда да ги постави в основата на своите
изводи като експлоатира техните заключения.Определянето на скоростта на
движение на л.а. марка „Дачия Логан“
посредством граничната такава за вземане на завоя,а именно над 100 км/ч. принципно
е възможно от техническа гледна точка /и намира приложение според
съдията-докладчик тогава, когато не може обективно да се установи конкретната скорост на
движение/,но вещото лице П. е следвало да използва повече от един метод за
установяване на скоростта на движение и съобрази в цялост находките на
местопроизшествието /последното изисква по
необходимост и експлоатирането на
познания от домейна на трасологията,бел.с.д./,за да
определи на база тези критерии конкретната скорост на движение на процесния лек
автомобил.
Съдът намира по-нататък,че изготвената по делото тройната
АТЕ не е извършила анализ на събраните по делото гласни доказателства,а
ограничаването `и само до един метод за определяне на скоростта – „Momentum 360“,независимо от заявената субективна увереност за
неговата приложимост, не дава необходимата прецизност на изследването като заявените стойности на възможната грешка се
явяват опровергани от КАТТЕ,която с професионално аргументация обосновава
отказа да приложи този метод.От друга
страна вещите лица И.,С. и Д. изпадат в противоречие като заявяват,че е
възможно изследване на скоростта на процесните превозни средства и посредством
метода „Delta V“,който изисква изследване на деформациите върху
тях отричайки преди това неговата достоверност,но приемайки паралелно,че същия
следва да бъде използван,за да се определят възможните поражения върху
превозните средства в случай на разположение на комбайна изцяло в лентата му на
движение.ТАТЕ не е работила в необходимия
синхрон според настоящия съдебен състав и илюстративен пример в тази насока е становището
на вещото лице инж.А.С.,че експертизата се поддържа така, както е изготвена в
хода на досъдебното производство без да се анализират набраните в хода на съдебното
следствие доказателства,а естеството на деформациите на купето на л.а., действащата
сила и отражението им върху водача и пътника въобще не са били изследвани от
вещото лице инж.В.И.,който признава,че „…аз лично този автомобил не съм го виждал…трябва
комплексна експертиза и оглед на самия автомобил…“,а вещото лице С. развива на
база проведения личен оглед заключение за по-тежки деформации на превозните
средства при липсващ хедер /“…тогава торпедото щеше
да хлътне под предницата между двете колела на комбайна и най-вероятно при така
изчислената скорост,можеше да отреже кабината…“ като вещите лица не са и анализирали
състоянието на гумите и техническото оборудване в частта относно наличието на ABS,приемайки /А.С.,бел.с.д./,че „…Не може с
категоричност да се каже дали има „ABS“,защото еърбеците
са гръмнали…“.
Констатираните по-горе дефекти на едноличните и
тройна авто-технически експертизи и липсата на
категоричен отговор на поставените от съда съществени въпроси са мотивирали
назначаването на комплексна авто-техническа и трасологична
експертиза с вещи лица проф.С.К. и проф.Л.Д. от ТУ-София,която е била допълнена
с две допълнителни такива при отчитане на поставените за изясняване въпроси в
хода на съдебното следствие /за краткост обозначена като КАТТЕ,бел.с.д./.Страните
също са се консолидирали относно необходимостта от ново експертно изследване,с
което са дали негативна оценка на изготвените до този момент авто-технически експертизи.
Видно от първоначалната КАТТЕ /л.294 и сл.,т.2 от СП/ няма обективни данни за технически
неизправности по л.а. марка „Дачия”,които да са в
причинно-следствена връзка с възникване на произшествието или неговото
предотвратяване с изключение на оборудването му със задни зимни гуми марка „Semperit“ с протектор от 3,5 мм,което е оценено като технически
неправилно от вещите лица с оглед наличието на ламели
и използването на каучукова смес,които в зимни условия осигуряват по-високо
сцепление с пътната настилка,но при топло време и особено при дъжд влошават
надлъжното и напречно сцепление,увеличават ефективния спирачен път като гумата
става склонна към приплъзване.Експертизата е заключила,че
радиусът на завоя е променлив, същия е най-малък в началната му част като респективно критичната
скорост там е най-ниска,а данните от огледния протокол кореспондират с радиус
на завоя измерен в крайната му зона, където същата е най-висока.Според вещите
лица при осигуряване на 10 % запас технически съобразената с радиуса на завоя
скорост е около 75 км/ч.,а критичната при навлизане в него е около 83 км/ч.Експертизата
е приела,че най-вероятно пострадалия Н. е бил без поставен обезопасителен
колан,видимостта за двамата подсъдими е била ограничена с оглед геометрията на
пътя и наличието на високи дървета и
храсти,разположени до самото платно за движене от вътрешната страна на завоя
като от 50-51 м. при навлизането в завоя нараства до 52-53 м.Зоната на
първоначалния контакт и удара между превозните средства е дефинирана между
предната част на автомобила и предната лява част на комбайна в областта на
предно ляво колело под хедера на около 12,7 м. от
възприетия ориентир като л.а. марка „Дачия“ заема и
двете пътни ленти и около 1,25 м. от ширината на насрещната такава, като
предното му дясно колело е на около 0,85 м. от осовата
линия в дясната за него пътна лента,а комбайна е заемал и двете пътни ленти при
разположение на лявото му предно колело с външен ръб на около 0,7 м. от осовата линия като комбайна заедно с хедера
е заемал около 1,1 м. от лентата на л.а. при насочване надясно спрямо оста на
пътя с ъгъл от около 2-4%.Вещите лица са заключили,че ударът е силен
челен,кос,блокиращ като след първоначалния контакт между предна част на лекия
автомобил и предното ляво колело е започнала фаза на деформация със силно
увреждане на предните : броня,решетка,маска,ляв калник и капак,счупване на
двата фара и предно стъкло и засягане на десния калник с набиване на радиатора
и двигателя назад към купето, след което е последвала ротация на л.а. „Дачия” и възстановителна фаза, при която превозните средства са започнали да се
отделят едно от друго.
При определяне на скоростта на движение на лекия
автомобил вещите лица се отчели,че определянето на скоростта му посредством
използването само на един метод не дава
напълно достоверна информация, поради което и като са изключили мотивирано
методът „Momentum 360“ с оглед високите стойности на
грешката са приели,че скоростта на л.а. преди удара е около 82 км/ч.,в момента
на удара е редуцирана до 73,6 км/ч.,а скоростта на комбайна е около 24 км/ч.При
така възприетите скоростни параметри
вещите лица К. и Д. са изчислили опасните зони за спиране на л.а. и комбайна
съответно на 80 м. и 17,5 м.Експертизата
е констатирала,че прилежащия за водача на комбайна банкет е затревен и без храсти,дясното му предно колело е било
около самия десен край на платното за
движение като при това положение лявото предно колело ще е било на 3,60 м. от
дясната граница на платното за движение и на 60 см. от средата на осовата линия като левия край на хедера
е бил на 1,02 м. от осовата линия и в насрещната лента,а свободния коридор за л.а.
„Дачия“ е бил 1,98 м.,което при отчитане на
габаритната му ширина от 1,74 м. позволява разминаване,което обаче е възможно
при значителни умения на водача отчетени
на ниво състезател.При фиксиране на хедера над габаритната височина на л.а. свободния коридор
за разминаване е 2,40 м. без да си отчита
опасността от разположението му като, за да се осъществи технически безопасно
разминаване е необходимо л.а. да се движи с
технически съобразена скорост,а дясното колело на комбайна да се движи
или изцяло по банкета при 0,80 см. ширина на гумата или на не по-малко от 15-20
см. при алтернативна ширина на гумата от 65 см.
Комплексната експертиза е приела,че движението
със скорост над технически съобразената е неправилно като при управление на
мокра,нехомогенна и напукана пътна настилка установената скорост от 82 км/ч. е
сериозна предпоставка за загуба на управление и е в пряка връзка с използването
на зимни гуми по време на топъл сезон.Възможните причини за загуба на
устойчивост са обособени от вещите лица в три насоки,а именно попадане на
колело върху участък с по-нисък коефициент на триене
/локва,цепнатина,повърхностен слой/, моментно задействане на спирачната уредба
от водача,което засяга устойчивостта на автомобила,който няма необходимия запас
или завиване надясно на волана,при което радиусът на траекторията на масовия
център на тежестта намалява до критичния минимум,при което настъпва странично плъзгане. Критичният
анализ на обясненията на подсъдимия Х.К. отхвърля в технически аспект твърдението
му,че е задействал аварийно спирачната уредба,т.к. на местопроизшествието
следва да се откроят четири,а не две следи,съобразно отразеното в огледния
протокол,а обективни данни за реакция с волана или друго въздействие върху спирачната
уредба по делото не са установени.При създадената пътна ситуация задействането аварийно
на спирачната уредба не би довело до предотвратяване на произшествието,т.к.
скоростта би се редуцирала минимално,а за водача на комбайна произшествието е
непредотвратимо.При движение на комбайна изцяло в полагащата му се пътна лента
удар би възникнал и в хипотезите на : аналогично движение на л.а.,попадане на колело на л.а. в участък
с по-нисък коефициент на триене,моментно задействане на спирачната уредба или
завиване на волана надясно.При разположение на хедера
зад комбайна и движение на последния
изцяло в полагащата му се лента на движение при свободен коридор от 2,40 м. удар
отново би настъпил,но челен,челно-страничен или чисто челен в предната лява
част на автомобила,деформациите в предната част на автомобила биха било подобни
на действителните,а с оглед сходните величини и направления на инерционните
сили действащи върху пътника и водача травмите,които биха претърпели същите
биха били с подобен характер.Според вещите лица К. и Д. при движение на водача
на л.а. със скорост от около 75 км/ч. или по-ниска същия има възможност да
предотврати челен удар с комбайна или двете превозни средства ще контактуват с
минимални последици като л.а. премине в създадения свободен коридор от 2,40
м.,но при отчитане на субективното поведение на водача при разположение на хедера на 1,1 м. в неговата лента.
Заключението на вещите лица проф.К. и проф.Д. е
професионално издържано,същите са позиционирали мястото на удара и
разположението на двете превозни средства съобразно двете следи от гуми по
асфалта, следите от масло и протриване и задиране на пътната настилка от
дясната джанта на лекия автомобил в процеса на нейното деформиране в резултат
от упражнения от комбайна натиск, специфичната деформация от колелото на комбайна /проникване,бел.с.д./ в
предната средна и дясна част на
автомобила. Обосновано вещите лица са възприели комплексен подход посредством
съпоставителното изследване на три различни метода /“DELTA V“,“динамичен анализ“ и „анализ
според критичната скорост на завоя“/ при отчитане на скоростта на комбайна и л.а. „Дачия“
при съобразяване на възможната физична грешка като по този начин са изчислили
конкретно скоростта на л.а. без да го фиксират във възможна граница, както това
е сторила АТЕ,а от друга страна убедително са аргументирали отказа си да
ползват метода „Momentum 360“ не само с оглед голямата физична
грешка,която се регистрира в този случай,но и поради наличието на значителни сили на триене,които изключват
приложението на закона за съхранение на
количеството на движение на двете МПС за времето на удара.Убедително експертизата
е защитила в съдебно заседание установения механизъм на произшествието като
следите от гуми /№2,3 и 4 във фотоалбума от оглед/ са определени като последица
от едновременното търкаляне и странично плъзгане на двете десни колела,при
които натиска намалява за разлика от левите колела като излизането на
периферията на задната дясна гума от леглото на джантата е логично обяснено с
увличането на гумата при упражненото високо вертикално и странично натоварване.
Към този момент на база документална спецификация е прието наличието на „ABS“ – система на л.а. /такава в рамките на
проведения последващ оглед по повод възложената допълнителна експертиза не е
установена да съществува,бел.с.д./,но вещите лица подлагайки на внимателно
изследване находките на местопроизшествието са изключили наличието на спирачни
следи от задействането на такава система като неотхвърлят технически възможността за моментно задействане на
спирачната уредба на л.а.,което да е довело до влошаване на сцеплението снижено
от неправилно подбраните за сезона задни гуми и оттам до констатираната загуба
на странична устойчивост.Подсъдимият Х.К. обаче в обясненията си сочи аварийно
задействане на спирачната уредба,а не моментен контакт със същата,което е
отхвърлено в експертното изследване и това го определя като изцяло защитна
теза.Разположението на хедера е оценено не от гледна
точка на неговото разположение,а като фактор от пътната ситуация,който следва
да бъде съобразен,но изисква запазване на самообладание,което е трудно за водач неразполагащ със сериозен
професионален потенциал.
В рамките на възложеното допълнително експертно изследване
/СП,т.2,л.395 и сл./ вещите лица са установили,че л.а.“Дачия“
е без монтирана система за ABS с оглед отсъствието на необходимите механични и електронни
компоненти като няма и следи от възможен демонтаж на такава система,прорезните
следи по тавана на л.а. са от роговете на хедера като
най-вероятния механизъм е първоначален контакт
на роговете на хедера с тавана отпред–назад и
отвътре – навън и последващото падане на хедера върху
купето на л.а. с мачкане на тавана поради удар на л.а. в левия хидравличен
цилиндър на повдигача, който е довел до неговото
разкъсване и разхерметизиране на хидравличната система
при смачкване на купето в предната му лява част като окончателното падане на хедера върху тавана на л.а. съвпада с последвалия удар в
лява предна гума.Моментното ниво на хедера, към
момента на удара е изчислено приблизително на нивото на купето на л.а.,което по
каталожни данни е 1,63 м.,което при съпоставка с максималната височина, на
която може да бъде вдигнат хедера чрез дистрибуторите
на John Deere от 1,50 м. оформя изводите за първоначален контакт
между роговете на хедера и предното стъкло на л.а.В
съдебно заседание вещите лица са уточнили,че височината от 1,50 м. е измерена в
задната част на хедера при захващането му към
комбайна,водача е имал ограничена видимост само
непосредствено пред себе си /”на няколко метра”/,но не и по напред,където
с оглед позицията му и разположението на очите над нивото на хедера липсва ограничения в зрителното поле като профил на
рог /зъб/ във фронталната и най-ниската му част,който не може да бъде
конкретизиран е осъществил контакт /разрез/ малко под предното стъкло на автомобила
в лявата му страна като съседните зъби са минали повърхностно по тавана, след
което при удара на автомобила в хидравличния цилиндър е последвало падане на хедера върху л.а.Вещото лице проф.К. е уточнило
/л.18,протокол от 4.12.2018г.,СП : т.2 – л.462,гръб/,че при установената
геометрия на завоя и състоянието на пътната настилка технически правилно е – и
тук заключението препотвърждава извода от първоначалната КАТТЕ,пункт 19 –
водачът на л.а. да управлява със скорост от 75 км/ч. или по-ниска като е възможен контакт между лявата страна
на автомобила и лявата страна на комбайна,но без фатални последици като при задействане на спирачната уредба
водача на л.а. би загубил контрол и превозното средство би навлязло в насрещната
пътна лента с оглед блокирането на колелата,а пълната липса на контакт между превозните средства е възможна случайно
при любител-шофьор и е стандартно осъществима при изключителни качества на водача,т.е.
„…състезател от листа на отборите,които се състезават в България”
/л.17,протокол от 4.12.2018г/.
Настоящето съдебно производство е илюстративен
пример за възприятието на съдебната фаза на процеса от страните като централна
фаза на наказателния процес – до такава степен,че основните доказателствени
източници се установяват,издирват и събират след приключването на досъдебното
производство, обяснения се ангажират в
хода на съдебното следствие,а ангажирания до този момент експертен състав
въпреки обезпеченото му присъствие в процеса на събиране и проверка на
доказателствата не може да ангажира становище,което да получи одобрение както
от органа осъществяващ функцията по ръководство и решаване в хода на
предварителното разследване,който го е подбрал, така и от страните по линия на частното
обвинение и защитата,които са активирали в пълен обем състезателното начало
резервирайки доказателствени източници и
съпътстващо поставящи въпроси за изследване с оглед усложнената по делото
фактическа и правна обстановка.В този контекст е назначена и втора допълнителна
КАТТЕ,която е потвърдила констатациите на вещите лица за липса на обективни
данни за действия със спирачната система на автомобила,но във всички случаи и за
липса на аварийно активиране на същата,невидимата зона за водача на комбайна
при вдигнат хедер е определена от 0-10м. като същия
не закрива изцяло хоризонта на водача с оглед по-голямото разстояние между
роговете,GPS-системата в л.а. е била установена,че е ползвана
само за локализацията на местонахождението му,но не и за контрол върху скоростта
като към момента на удара хедера е бил във вдигнато
положение и не е бил механично фиксиран.В съдебно заседание вещите лица са
конкретизирали,че л.а. е загубил напречната си устойчивост, когато се е намирал
на 13 м. от мястото на удара,техническата възможност за редукция на скоростта
до около 19 км/ч. не би променила
характеристиките на удара /с разлика от 30-40 см/,а след попълване на делото с относимата към процесния хедер
техническа документация е установено,че същия може да бъде вдигнат на височина
до 2 метра,което не променя изводите за субективния фактор относим към възможността за преминаване в свободния
коридор без контакт между превозните средства. Тази възможност е оправдана с
оглед т.н. „галопиране“ на автомобила
при удара,т.е. при навеждане на предната част на хедера
надолу и повдигане на задната му част,което не формира едностранен категоричен
извод относно нивото на транспортиране на хедера при
движението на комбайна „Джон „Диър“ в процесния
участък.С оглед липсата на възможност за изследване на комбайна вещите лица
допълват експертното заключение като допускат два варианта на движението му с хедера – с незаключващо устройство,което кореспондира според
тях с липсата на категорични находки от удара на автомобила в него,както и
по-малко вероятния за активиран заключващ механизъм при което контакта на
автомобила в него е довел до падане на хедера.Настоящият
съдебен състав намира,че хедера е бил на височина
около 1,80 м. от пътната настилка,което на първо место е технически възможно с
оглед данните, извлечени от техническата документация набавената към второто
допълнително комплексно експертно изследване /установяваща вертикално позициониране
до 2,00 м. максимална височина/,а на следващо место и прочита и от вещите
лица,а на следващо место и с оглед пораженията по л.а.,които при друго,по-ниско
разположение на хедера биха довели до пронизващ
пътниците удар,а не до контакт с единичен рог на хедера,което
е обяснимо с т.н. „галопиране“ на комбайна обяснено по-горе от
КАТТЕ.Показанията на св.Б.Б. дават и обективна опора
на извода на съда да приеме,че процесния комбайн е бил със заключващ механизъм
на хедера с оглед възприетата от него контра на
бутилката и обоснове този вариант предложен от комплексната експертиза.
Заключенията по изготвените първоначална и
допълнителни КАТТЕ при съобразяване на направените от вещите лица
корекции,включая и устни такива в хода на осигурения доказателствен поток на
база актуализиращите се искания на страните,са обосновани,компетентни и почиват
на физичните и кинематични закони и доказателствата по делото.Те дават
убедителен отговор на съществените въпроси по делото изискващи специални
познания като настоящия съдебен състав ги цени като обективни и професионално
издържани като е аргументирал относимите към предмета
на делото експертни изводи.
От съставеният на 15.09.2014г. огледен
протокол се установява локализацията на местопроизшествието и характеристиките
на пътя – пътен участък гр.Кнежа – с.***, обл.Плевен с
ширина на платното 6.00 м. при крива на завой надясно и наклон на
изкачване за л.а. „Дачия
Логан“ и завой наляво и наклон за спускане за
комбайна, местоположението на превозните средства – комбайн „Джон Диър“ в западната лента с повдигнат хедер
при разположение на предната част на хедера на 1,20
м. от осовата линия и отстояние на най-ниската част
на хедера на 1,45 м. от платното за движение,както и
габаритните му размери – дължина от 10,60 м.,ширина по външните страни на
задните гуми 3,40 м.,а на предните – 3,60 м. и л.а. „Дачия
логан“ – под предната част на хедера
и трансмисията при контакт между предната дясна част на л.а. с лявата гума на
комбайна с фиксация на десни предна и задна гуми съответно на 1,20
м. и 2,30 м. от средната линия, деформации по тавана от хедера
и предна челна част,както и на предна дясна джанта с отлепване на
гумата,деформация по предна лява врата,таван над нея и рамка на предното
стъкло. Допълнително от огледния протокол се установяват и находките по
платното за движение – следи от протриване от автомобилни гуми с начало
обозначено под № 2 и №3 като началото на източната следа е на 2,10 м. източно
от средната линия,а западната на 1,70 м. от същата като при завършека на същите
обозначен под №4 са открити две пластмасови парчета,а на 0,60 м. в посока юг са
фиксирани следи от протриване и задиране на асфалта с отнемане на горния
повърхностен слой /№6/ с начало на 0,64 м. източно от средната линия и край на
0,43 м. от същата като следата от протриване продължава като пресича средната
линия и продължава до предното дясно колело на л.а.,което е със спаднало
колело.Успоредно на следата от задиране на асфалта се вижда маслена следа нанесена
в западната лента и завършваща под колелото на комбайна при отстояние от следата
на джанта 0,50 м.В западния край на платното за движение са открити на 2 м.
южно от следа № 4 закалено стъкло,на 1 м. северно от същата и на пътното платно
мигач от л.а. „Дачия“,на осевата линия парче от
мигач,а на 3,50 м. източно от ориентираната линия прозрачна част от фар на л.а.
В л.а. е открит и пострадалия Н.,който видно от изготвения фотоалбум е без
поставен предпазен колан.
Огледният протокол и прилежащият към
него фотоалбум са изготвени съобразно процесуалните изисквания,в присъствието
на поемни лица и вещото лице В.П. и се ценят напълно
от съда с корекцията,че десния банкет по посока на движение на комбайна е бил затревен,което принципно е
позволявало да бъде използван по време на движение.В подкрепа на този извод са
и показанията на свидетеля Г.И.Г.,който е участвал при огледа на произшествието
като поемно лице заедно с Г.С.Г. като и двамата сочат наличието на л.а. под
комбайна /хедера, бел.с.д./,действията по огледа свързани
с фиксиране на следите от превозните средства и установяване на тяхното
състояние,а последния и метереологичната обстановка –
„дъждовно…”.Двамата свидетели са обективни в показанията си и същите удостоверяват
както обстановката на местопроизшествието, макар и в лаконичен вид,обясним с
оглед липсата на специфичен интерес към случилото се,така и в най-общ аспект
хода на действията по огледа,поради което се ценят от съда.
От съставените протоколи за ХЕ
№526/19.09.14г. и № 532/18.09.14г. се установява,че в кръвта съответно на
подсъдимия Х.К. и пострадалия Х. Н. не е установена алкохолна концентрация,а от
приобщените договор за финансов лизинг от 28.09.2010г., сключен между „***“
ЕАД и „***“ ООД,издаденото свидетелство
за регистрация част I,копие на застрахователна полица
№ 22114002206162/28.08.14г. и копие на контролен талон и удостоверение за
техническа изправност /т.1,л.63-75,л.125-128 от ДП/,че процесния л.а. е
преминал годишен технически преглед като по отношение на него е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Приложените по делото трудов договор от
9.07.14г. и договор за търговски пълномощник от 1.09.14г. /л.124,л.129,т.1 от
ДП/ установяват,че пострадалия към момента на пътно-транспортното произшествие
е бил в трудов договор с „***“ ООД,а Х.К. е работил като търговски пълномощник при
същото дружество като в изпълнение на тази си функция му е предоставен, и това
кореспондира с възприетата част от
обясненията на същия, служебен автомобил.
От приложените в ДП констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №7/2014г. и дневник за постъпили сигнали от 15.09.14г. в РУП-Кнежа се установява
регистрирането на произшествието от органите на полицията,а от представената справка
изх.№ УРИ – 105830-139/27.06.17г. на ДНС 112 и разпечатаните картони от
електронния носител - подадените сигнали за произшествието между превозните
средства,тяхното състояние изведено на база възприятията на сигнализиращите
лица и насочването на съответните служби с оглед запазване на произшествието,както
и оказване на медицинска помощ.
От приложените в досъдебното
производство справка за подсъдимия Х.К. като
водач на региона /т.1,л.143-147 от ДП/ и бюлетин за съдимост се установява
придобитата от подсъдимия правоспособност като водач на МПС, притежаваното от
него свидетелство за правоуправление
категория „В“,както и наложените
му наказания за извършените от него административни нарушения на правилата за
движение по пътищата.По-обстойно данните от тях съда ще анализира при
излагането на съображения си във връзка с индивидуализацията на наказанията.
От представената по делото справка изх.№
24-00-2210/8.12.2014г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и справка изх.№
283/19.08.2015г. на ОД „Земеделие“ – Плевен /л. 120 и л.159 и сл.,т.1 от ДП/ се
установява,че по отношение на процесния зърнокомбайн няма регистрирани плащания
за превишаване на максимално допустимите норми за маса,размер и натоварване на
осите,както и не е издавано разрешително
на основание чл.14 от Наредба № 11/3.07.2001г. за движение на извънгабаритни или тежки превозни средства,а фирма „***“ЕООД
не обработва земеделски земи в м.“М. г.“ или масиви в близост /това се опровергава
от показанията на св.Б. и тази част справката не се цени от съда/ като в района
са обособени полски пътища за движение на селскостопанска техника в землището
на гр.Кнежа и визираната местност.
От представената справка изх.№
296/1.04.2016г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София се извличат техническите
характеристики на път III-306 изведени от техническия паспорт
на пътя,които кореспондират с незначително отклонение с данните от огледния
протокол,а изготвената справка № 1492/4.12.2015г. на НИМХ-филиал Плевен удостоверява
температури между 15 и 21 градуса и слаби валежи от дъжд с прекъсвания,което се
подкрепя от обективираните в протокола за оглед метереологични условия и състоянието на пътната настилка,
извлечено от фотоалбума към него с оглед липсата на нарочно отбелязване в тази
насока.
В хода на съдебното следствие са събрани
сведения за техническите характеристики на процесния хедер
за слънчоглед на база приобщените справки и технически паспорт на „***“ АД –
Добрич /т.2,л.477 и сл и л.527 и сл. от СП/,както и
тези на комбайн „Джон Диър“,изведени от техническите
спецификации към договора за покупко-продажба на употребявана земеделска
техника /т.2,л.478-497/ между „*** ЕООД и „***“ ЕАД.
Свидетелката С.Н.,майка на пътувалия на
предна дясна седалка в процесния л.а. марка „Дачия Логан“ П. Н.
установява при разпита си служебната му ангажираност в деня на
произшествието и уведомяването `и от служител на МВР за получените в резултат
на катастрофата несъвместими с живота увреждания.Показанията на Н. са
обективни,но те не съдържат информативност от съществено значение за предмета
на доказване.
Свидетелят Д.Б. установява при разпита
си трудовата ангажираност на подсъдимия К.,който описа като образцов служител и
човек и пострадалия П. Н. в представляваното от него дружество – „***“
ООД,изпращането им към с.***с процесния л.а.,лизингов към този момент, след
проведената сутрешна оперативка и последвалата катастрофа в резултат на която
превозното средство станало негодно за експлоатация,а К. след кратко отсъствие
се върнал на работа като първоначално нямал спомен за случилото се.Тези
показания на Б. намират опора като в частта от обясненията на този подсъдим,който
сочи първоначалната липса на спомен относно произшествието и са в хармония със
заключението на вещото лице д-р Л.Т. по изготвената от него
съдебно-психиатрична експертиза,така и с данните от огледа и сведенията за
собствеността на л.а. „Дачия“ извлечени от
лизинговото споразумение.Свидетелят Б. няма наблюдение върху техническите
характеристики на гумите,с които е оборудван автомобила и конкретните му
технически специфики,като дружеството му не е разполагало със сервизен
отдел,който да организира поддръжката на експлоатирания автомобилен парк.
Свидетелката С.Б. установява при разпита
си обработваната от нея земеделска земя в землищата на с.***и
гр.Кнежа,издадените указания при влошаване на климатичните условия техниката да
се прибере в базата в гр.Кнежа, както и създадената практика при влошена метереологична обстановка машините да не транспортират хедерите
на колички след себе си,т.к. има опасност
да не могат да се евакуират своевременно от полето.Свидетелката сочи още
липсата на утвърден маршрут, по който следва да се прибират машините и
специално оправомощено лице,което да организира този
процес,както и ескортирането на техниката от А.К. на процесната
дата,възприетата информация за ПТП-то и последвалия ремонт на управлявания от
подсъдимия П. комбайн с когото разговаряла за произшествието.Тези показания на Б.
са обективни,намират насрещна опора в останалите ценени от съда доказателства и
се кредитират от него с изключение на изявлението `и,че К. не е ангажиран
служебно с дейността на дружеството,което се опровергава от показанията на
св.Б.Д..Твърденията на свидетелката,че управлявания от К. автомобил обичайно е
оборудван с „буркан” и се движи при такъв тип ескорт на аварийни светлини са
общи и не могат да обосноват такова поведение на конкретната дата, доколкото
същата признава,че няма представа как се движел тогава автомобила,К. в синхрон
с показанията на Б.Д.,отрича да е имал сигнализация от този тип,а
изявлението,че комбайна се е движел в полагащата му се лента като гумата му е
била ситуирана на банкета на първо место не са нито възприятия на
очевидец,нито кореспондират със заключението
на КАТТЕ,която установява различно разположение на комбайна „Джон Диър“ на пътя.Наличието на видимост от кабината на комбайна
при вдигнат хедер е в зависимост от положението на
същия като споделената височина на която е бил вдигнат същия „…над 2 метра” е в
колизия с техническите параметри на комбайна и прикачния
инвентар съгласно експертизата на вещите лица проф.К. и проф.Д. /до 2.00
м.,бел.с.д./ и не се цени от съда.Възможността за разминаване на земеделската
техника с насрещно движещи се превозни средства във всеки случай подлежи на
самостоятелна оценка в зависимост от характеристиките на пътя,вида на
средствата и тяхното разположение и скорост и в този ред на мисли Б. не може да
ангажира становище,което да формира фактически извод за пътна ситуация,която
същата не е възприела дори и с оглед последващо посещение на место. Показанията на М.Б. няма
принос за изясняване на фактическата обстановка по делото като същия сочи
практически единствено пряка ангажираност на горната свидетелка като негов
родственик със стопанските дела на „***”
ЕООД.
Свидетелят А.К. последователно описва
поетия ангажимент към С.Б. да осигури транспорта на подсъдимия Е.П. и св.Б.Д.
до земеделския масив откъдето същите следвало да изведат комбайните,обратното
им придвижване към базата на търговското дружество като същия ги предхождал на
малка дистанция с пуснати аварийни светлини без друга специфична сигнализация в
условията на облачно време и мокра пътна настилка,при което след загубата на
визуална връзка с техниката установил контакт с Е.П.,който му съобщил за произшествието,а
след отзоваването му възприел комбайна в лентата му на движение,а л.а. под него,при което сигнализирал 112,установил смъртта на
спътника на подсъдимия К.,а последния закарал в болница с оглед претърпените от
него травми.К. в допълнение сочи липсата на поставен предпазен колан у Н.,което
е в съответствие както с фотоалбума от огледа,така и със заключението на вещото
лице д-р Д. за липса на травми от колан при извършената от него аутопсия.Тези
показания са обективни,в съответствие са както с ценените от съда показания на
С.Б. и данните от огледния протокол,така и с електронните картони от ЕННСП 112
отразяващи неговото обаждане. Изявлението на този свидетел,че няма служебни
отношения с „***“ ЕООД се опровергават от показанията на Б.Д.,който заявява при
разпита си,че същия му е „…пряк началник.Той ми възлага задачите…”,а и
цялостния поглед върху действията му сочи ангажираност,която опровергава
заявената дистанцираност от фирмените дела.
Показанията на св.Б.Д. имат съществен
принос за разкриване на обективната истина,т.к. макар и същия да не е очевидец на пътнотранспортното
произшествие,описва условията при които комбайните са се придвижвали по пътното
платно, характеристиките на пътя,разположението
и състоянието на процесните превозни средства след удара. Свидетелят сочи при
разпита си транспортирането им с подсъдимия П. до слънчогледовия блок от св.А.К.
със служебния автомобил на „***” ООД без същия
да има специфична сигнализация,настъпилото
влошаване на метереологичните условия – „…започна да
вали дъжд” , при което предприели прибиране към базата като К. предвождал колоната, следван от Е.П.,а
Д. бил зад тях като междувременно между него и подсъдимия заел позиция
камион,както и възприетия впоследствие от него л.а. в лентата за движение на
комбайна,чийто десни колела били „в тревата”,върху тавана му бил паднал прикачения
хедер като налягането в системата било спаднало в
резултат от удара на л.а. в осигуряващата
налягането хидравлична бутилка,което наложило фиксирането на хедера с помощно средство,за да се избегне по-нататъшното
му движение надолу.В тази част показанията на Д. са в кореспонденция с ценената
част от показанията на свидетелите Б. и К.,огледния протокол и установените
находки като свидетеля описва както възприетите от него спирачни следи на пътя,видими
и от фотоалбума към протокола,така и техническите характеристики на комбайните
в частта относно максимална скорост, управляемост и придвижването им с хедерите отпред в предвид настъпилия валеж,който ги накарал
да бързат.По делото няма данни как са били транспортирани хедерите
с прикачния инвентар до блока,но нито А.К.,нито Б.Д.
сочат това да е ставало с колички,а и нелогично
е същите да бъдат оставени на блока от които се евакуира земеделската техника.Твърденията
на Б.Д.,че банкета е бил проходим по посока на движение на комбайните се подкрепя както от фотоалбума
към огледния протокол /самия протокол в противовес отразява лантуси
по двата банкета и в тази част същия не отразява адекватно пътната обстановка в
този и детайл/,така и от заключението на вещите лица К. и Д..В този ред на
мисли заявената видимост при
придвижване с вдигнат хедер за слънчоглед,което е в зависимост от неговото
положение се подкрепя от КАТТЕ като свидетеля добросъвестно сочи липсата на
възприятия на каква точно височина са
били вдигнати хедерите на комбайните,включая и този
на подсъдимия П..
Показанията на Б.Д. в частта, в която същия сочи начина си на движение при заемане на прилежащия банкет е неотносима
към механизма на произшествието доколкото то не удостоверява начина на
придвижване персонално избран от подсъдим П. като в цялост неговите показания
са в кореспонденция с ценените от съда гласни и писмени доказателства и се
кредитират от него.
Свидетелите Р.А. и П.Т. установяват посещаването на местопроизшестивето в качеството им на служители в РУП-Кнежа,
упражняващи пътен контрол като и двамата
сочат неблагоприятни пътни условия -
„…времето беше лошо и шосето хлъзгаво…” /А./,”..пътя беше мокър” /Т./,сблъсъка
между превозните средства в лентата за движение на комбайн „Джон Диър“ като първия го описва като челен,а втория конкретизира
мястото на удара –„…Лекият автомобил се беше блъснал в левия цилиндър на
комбайна”,както и предприетите действия по установяване наличието на алкохол в кръвта на водачите като А. не
открил такъв при пробата на Е.П.,а П.Т. не успял да изпробва Х.К. с оглед
състоянието му,като и двамата установяват наличието на друг участник в
движението - ”тир с плевенска регистрация“,чийто водач им е визуално
познат.Двамата свидетели не са заинтересовани от изхода на делото,показанията
им са обективни и същите се ценят от съда като
същите намират допълнителна опора и при разпита на колегата им –
свидетеля В.С.,който на свой ред установява сблъсъка между процесните превозни
средства при разположение на л.а. под хедера в
лентата за движение на комбайна,особеностите
на пътя – мокър и хлъзгав,в завой и предприетите действия по запазване на
местопроизшествието.Показанията на този свидетел кореспондират с ценената от
съда доказателствена съвкупност, добросъвестни са и се кредитират от него като
субективната му увереност относно времето на подадения сигнал – „..около 8.00…”
е във видимо в противоречие с данните по
делото и не се възприема от съда.
Свидетелят С.К. се е движел
непосредствено след управлявания от подсъдимия Е.П. комбайн,но характеристиките
на пътния участък са препятствали
придобиването на впечатления относно съществените особености на произшествието
като същия е възприел поведението на
процесната машина след удара,което не дава необходимата
информативност,която може да ангажира принципно един очевидец – „…комбайна
подскочи от удара и аз помислих,че се запали.Слезнах с пожарогасителя и след това разбрах,че има
катастрофа…в уплахата не съм забелязал за хедер…нямах
видимост,даже не бях видял,че автомобила се е ударил в
комбайна…”.Възпроизведените характеристики на пътния участък –
„…мокро…хлъзгаво” потвърждават възприятията на останалите свидетели в тази
насока като К. сочи ниската скорост,с която се е движел комбайна,която
принудително дефинирала и неговите параметри на движение,осъщественото спиране
след удара и оказаната помощ на водача на л.а. „Дачия“
при напускането на л.а. и настаняването
му в предвождащия земеделската техника джип,както и субективната му преценка за
наличие на достатъчна ширина на пътя
позволяваща изпреварване на управляваното от подсъдимия П. превозно
средство.Показанията на С.К. относно
разположението на комбайна върху платното за движение –„ …гумите бяха стъпили
на банкета…” касаят момента след удара,когато
същия се е намирал в покой,но не и по време на движението му, т.к. не е
имал видимост към ходовата му част.Показанията
на този свидетел са обективни,последователни и се ценят от съда,а те хармонират и с останалите ценени от него
гласни и писмени доказателства.
Свидетелите Ц.Ц.
и П.М. са идентифицирани в хода на съдебното следствие като лица подали сигнал
до ЕННСП 112 като първия регистрира в показанията си възприемането на л.а. под
комбайна и проходимостта на банкета „…винаги едни и същ.В момента е в същото състояние – неподдържан.Банкетът е
проходим…”,а втория наред с установеното разположение на превозните средства
след удара,състоянието на пътя – мокър,осъщественото движение в съседната лента
и субективните характеристики на завоя – „…колата беше изхвръкнала от завоя…Завоят
е остър.И аз съм минавал на този завой,от там се излиза в другото платно с
голяма скорост…”.
Свидетелят Б.Б.
дава специфична информативност в посока състоянието на пътното платно и метереологичната обстановка непосредствено след
произшествието, разположението на превозните средства и особености в тях,които
в предвид придобитите познания в конструкцията на извънгабаритна
техника и опит в управлението на същата дават опора на направените от съда фактически
изводи.Видно от показанията на Б. след произшествието комбайна е бил ситуиран в лентата му на движение с разположение на десните гуми на
банкета,който е проходим, и може да бъде използван при решение от водачите – „…За
България това е прекрасен банкет /сочи снимка № 13/.Казвам го с ирония,но е
така“,което е пряка кореспонденция с огледния протокол и фотоалбума към него и
ценените от съда гласни доказателства като л.а. „Дачия“
е бил разположен под хедера и ударил „…точно тази
бутилка,която беше с контра…Тази контра е за това,ако гръмне маркуча,да може да
държи да не падне хедера долу.Хидромоторът
беше ударен,беше пръснат,всичко беше в масло,много масло беше изтекло“.Свидетелят
допълва на база личните си възприятия по процесния участък,че същия е с износена
и гладка настилка с дупки,която е с намалено сцепление като при по-висока
скорост субективно автомобилите поднасят и в условията на дъжд и мокра настилка,каквато
е била ситуацията в случая „…доста катастрофи са ставали …асфалтът е много
износен и се пързаля при първия дъжд…“.Б. сочи още предприетите действия по
разделяне на превозните средства и запазване на произшествието от компетентните служби,както и принципната
възможност както за управление на МПС по банкета,така и за преминаване покрай
катастрофиралите превозни средства.Показанията на свидетеля се ценят от съда
като обективни и незаинтересовани с изключение относно субективния прочит на трасологията на следите,която не намира опора в кредитираната
от съдебния състав КАТТЕ.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият Х.К. дава
обяснения,които обаче налагат внимателен прочит доколкото същия ги експлоатира основно
като средство на защита,а доказателствения им аспект е синхронизиран с
установената и ценена от съда доказателствена маса без да я допълва.В частта,в
която К. описва характеристиките на пътя – „…валеше необилно,но пътят беше
мокър…грапава настилка с олющен асфалт…”,завой,ширина на платното – „…около 6
метра…”,възприятията си относно появата на комбайна „…влязох в завоя и видях
комбайна…ударих се челно в комбайна /не в хедера,бел.с.д.
при съобразяване на поставения въпрос от защитата,л.12 от с.з. от
21.062017г./,състоянието на автомобила – технически изправен /с изключение на
гумите,които не са изцяло летни,а комбинация от летни и зимни,бел.с.д./ и без ABS,както и относно претърпяното от него травматично
увреждане – „счупване на черепа”,което наложило оперативна интервенция и
медикаментозен прием,както и заявената липса на спомен след удара с последващо
възстановяване на спомена относно събитията преди него, обясненията са в пълна
кореспонденция, както с огледния протокол и фотоалбума към него,така и със заключението
на вещите лица д-р Д. и д-р Т. по назначените психиатрична и медицинска експертизи
и относимата част от комплексните заключения на
вещите лица проф.К. и проф.Д. и се ценят от съда,а и те намират опора и в
събраните гласни доказателства касаещи
заявените фактически положения.
Обясненията на подсъдимия К.,в които същия
твърди,че комбайна е бил заел цялото пътно платно,същия се е движел със скорост
от 60-70 км/ч. преди завоя,а след като навлязъл не е преминал в насрещното
платно като задействал аварийно спирачната система на автомобила –
„…натиснах само спирачките с пълна сила…натиснах
аварийно спирачния педал…”,както и досежно разположението на хедера „..около метър над пътното платно” същите са в грубо
противоречие с кредитираната от съда доказателствена маса и не се възприемат от
съда.При движение със заявената скорост водачът на л.а.”Дачия”
е следвало да съхрани странична устойчивост и запази лента си на движение,т.к.
критичната за преодоляване на завоя скорост е по-висока от декларираната от
него.На този фон обясненията на Х.К. в тази им час се явяват опровергани от изготвените
първоначална и допълнителни КАТТЕ, още повече,че тази скорост е заявена преди
навлизането в завоя,т.е. същата следва да е намаляваща /в този смисъл е и
становището на проф.К.:“…загуба от енергия при триене на колелата при пътната
настилка,при страничното плъзгане на автомобила…“,с.з. от 20.06.2018г.,л.5/ доколкото
подсъдимия не сочи да е ускорявал л.а.
след този момент – „…Действие с кормилния кръг,скоростния лост и педалите,не
съм извършвал.Натиснах само спирачките с пълна сила…”. Сегментирането на
скоростта в рамките на разрешената за пътния участък се явява в тази насока на разсъждения
необезпечен в доказателствен аспект стремеж на подсъдимия към консумиране
на по-благоприятни фактически последици и не се цени от съда.Напълно изолирани
в доказателствено отношение се явяват и обясненията за аварийно задействане на
спирачната уредба – изготвените КАТТЕ изключват такъв тип реакция от страна на К.,т.к. на платното за движение следва да бъдат
оставени четири,а не две спирачни следи – т.е. липсват обективни находки,които да кореспондират с
неговите твърдения.Възможно – и в този смисъл е налице допускане от вещите лица
К. и Д. – е инцидентното, в смисъл на леко, задействане на спирачната уредба на
автомобила,което да е в причинна връзка
със загубата на странична устойчивост,но подсъдимия К. отрича такова действие
от негова страна,което да определи обективна основа на която да се базира
вероятностния извод на комплексната експертиза.Лансираната от Х.К. теза за
разположение на превозните средства – комбайна ту „заел цялото пътно
платно…”,ту „…средата на платното за
движение…” без навлизане на л.а. „Дачия” в
насрещната лента и удар в средата на
платното за движение при разположение на
хедера „… на нормалната височина,около метър над пътното платно…” е
несъстоятелна при изследването `и в два аспекта – логически и доказателствен.В
първия,понеже водачите,както любители,така и професионални,какъвто е и
подсъдимия Е.П. не избират съзнателно движение в централната част на платното
за движение без основателна причина,а такава по делото не се установи,а скоростта на движение на
комбайна е такава,че изключва занасяне с навлизане по тази причина в насрещната
лента.Комбайнът „Джон Диър“ е заемал в установените
по делото параметри и част от насрещната лента,но същия в никакъв случай не е
бил разположен на средата на платното за движение,така както го ситуира Х.К..По-нататък, ако се приеме заявеното
разположение на хедера над платното за движение,около
метър,то ударът следва да бъде фронтален между хедера
с предната част на автомобила,т.е. роговете
на същия следва да проникнат на ниво под тавана на л.а. и тогава няма да се наблюдава прорязване на таван от
един рог под горния ръб на челното стъкло,а следва да има проникване през
челното стъкло и „нанизване” на хедера в
купето.Огледът на местопроизшествието и фотоалбума към него сочат обаче падане
на хедера върху
тавана на л.а.,което няма как да се случи при така заявеното разположение
на хедера спрямо платното за движение.КАТТЕ категорично опровергава транспортиране
на хедера при така заявената от този подсъдим височина /същия обаче има
относителна вярна информация относно габаритната височина на л.а.,която не е
„…около 1.5 м.“ а, 1,63 /виж/,а и показанията на свидетеля Б.Д. относими към
начина на придвижване на комбайните по
пътя също не подкрепят тези обяснения на подсъдимия.Впрочем височината на л.а.
и трасологията от контакта между превозните средства
определят разположение на долната част на хедера над
най-високата точка на л.а. и около възприетата фактически от съда
височина,която е в кореспонденция с височината на която технически може да бъде
издигнат този инвентар при съобразяване на събраните в края на съдебното
следствие актуални спецификации на последния и актуализирания вариант на
комплексното експертно заключение.Неправдоподобни са и ангажираните от К. твърдения,че видимостта в дъгата на завоя
му е била около 15 м. като при сух път може да осъществи ефективно спиране –
КАТТЕ установява при отчитане на геометрията на участъка видимост между 50-53 м. като установеното разположение
на лявото предно колело на комбайна е с външен ръб на около 0,7 м. от осовата
линия като комбайна заедно с хедера е заемал около
1,1 м. от насрещната лента,което опровергава лансираната от подсъдимия защита
теза.Действително прилежащия по посока на движение на л.а. банкет е обрасъл и не позволява движение по него
видно и от фотоалбума към огледния протокол, за разлика от банкета по посока на
движение на комбайна,но подсъдимия К. не се е опитвал да се движи по него,т.к.
същия е изгубил в резултат на самоволно избраната скорост на движение
необходимата за преодоляване на завоя странична устойчивост и е навлязъл в
насрещната лента като предприетите действия
от страна на другия подсъдим с волана при насочването му надясно,което
установява КАТТЕ не са успели да предотвратят произшествието,а при евентуално задействане
на спирачната уредба същностните характеристики на
удара няма да претърпят изменения.
При съобразяване на така възприетата фактическа обстановка
съдът прие,че подсъдимия Х.Т.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК като на 15.09.2014г., около 11,00
часа, в землището на гр.Кнежа, на път ІІІ-306, на 48+114км, в местността „М. г.“,
при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № СА ***РХ, собственост на „***“ ЕАД,
след като виновно нарушил чл. 21, ал. 2 ЗДвП, съгласно който когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак, като при ограничение от 70 км/ч, въведено с
пътен знак „В 26“ се движел със скорост 82 км./ч. като по непредпазливост
причинил смъртта на П. Л.Н., ЕГН ********** от гр. Кнежа.
Авторството
на деянието е установено по несъмнен начин.
От обективна страна подсъдимият Х.К. е
управлявал моторно превозно средство със скорост от 82 км./ч.,която е надвишила
лимитираната с пътен знак В-26 скорост от 70 км./ч.В резултат на самоволно
избрания скоростен режим управлявания от този подсъдим л.а. марка „Дачия Логан“
е
загубил напречна устойчивост и се е насочил с едновременно търкаляне и
странично плъзгане на десните гуми към насрещната лента за движение с оставяне
на следи по асфалтовата настилка като последвало и протриване на асфалта и
задиране от подовите елементи в предната дясна част на л.а.Процесното
превозно средство не би загубило странична устойчивост ако се е движело както с
технически съобразена скорост,т.е. 75 км/ч. или по-ниска,която е под граничната за вземане на завоя според КАТТЕ
/съобразена,бел.с.д./,така и с разрешената за пътния участък такава от 70
км./ч. като в този случай, без да е
необходимо водачът да има специални умения, е възможно разминаване изключващо
фатални последици между превозните средства дори и при контакт между левите им страни – в този
смисъл е и становището на вещото лице проф.К. обективирано
в с.з. от 4.12.2018г., л.18. Изборът на скорост е зависел само и единствено от волята
на Х.К.,който като водач е следвало да
се съобрази с наложения от процесния пътен знак лимит на скоростта.По делото
няма доказателства,които да определят загубата на устойчивост като резултат от
инцидентна,неаварийна употреба на спирачни следи или в резултат на леко
завъртане на волана,поради което тези причини за загуба на устойчивост не могат
да бъдат подложени на по-нататъшен анализ.Настоящият съдебен състав намира
принципно,че колкото движението се осъществява със скорост по-ниска от
технически съобразената, включая и дори при редукция от 30 км/ч.,която
позволява спокойна оценка на габаритите на превозните средства и възможността
за разминаване /така вещото лице проф.К.,л.462,гръб от СП/,толкова възможността
за редуциране на опасността от произшествие придобива реалистичност,но тук
акцента вече пада върху съобразената скорост на движение,а обвинение в този
аспект ОП-Плевен не е повдигала,за да може да го обосновава,а и съдебната
практика не бележи разминаване по въпроса за колизията между разрешена и
съобразена скорост и приоритета,който следва да бъде отдаван на първата.
Ограниченията във видимостта в следствие
движението в завой,както и спецификата на настилката – мокра и с износен асфалт са фактори,които също следва да бъдат
съобразени от водача и да снижат скоростта му на движение.Практически
обаче,всяка скорост по-ниска от граничната за вземане на завоя би препятствала
загубата на странична устойчивост,а оттам и напускането на платното за движение
и настъпването на общественоопасните последици –
пътно-транспортното произшествие и смъртта на П. Н..
Действията
на Х.К. и в конкретност пренебрегнатата от него забрана по чл.21,ал.2 от ЗДвП
са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат – причинената смърт на Н..
Съдът намира,че Х.К. не е управлявал л.а.
с вменената му от ОП-Плевен скорост от 84,92
км./ч. с оглед ценените от него изводи на КАТТЕ,поради което го оправда за
разликата над 82 км/ч. с оглед възприетите от него параметри на скоростта му на
движение като намира,че същия не е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП като е управлявал моторно превозно средство с две задни зимни
гуми с износен протектор 3,5 мм.Няма съмнение,че ЗДвП в цитираната норма
изисква движещите се по пътя превозни средства да бъдат технически изправни
като към момента на процесното деяние не
е имало регламент това да бъде осъществявано с гуми с дълбочина на протектора минимум от 4 мм. Видно
от чл.10,т.9,б.”г” на ППЗДвП,определящ
минимална дълбочина на протекторния рисунък на гумите
на автомобилите и на мотоциклетите не по-малка от 1,6 мм. и Наредба №
Н-32/16.12-2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта,информационните
технологии и съобщенията, обн.Дв.бр104,изм.,/ възпроизвежда-ща
в 5.2.3 същото изискване, няма и нормативно изискване към датата на инкриминираното
деяние автомобилите да се движат със съобразени със сезона гуми,както това
последващо е регламентирал законодателя с т.4,ал.1 на чл.139 от ЗДвП в Дв.,бр.101/2016г.,
поставяйки специални изисквания относно
движението в периода 15,ноември - 1,март,което
да придаде нормативна състоятелност на
предложеното от държавното обвинение изменение на обвинението.Тук е необходимо
да се направи необходимата разлика между технически правилно и нормативно
предписано оборудване на превозните средства доколкото, и в този смисъл е
и заключението на вещите лица Д. и К..Технически неправилно е управлението със зимни гуми през летния сезон
с оглед състава на каучука и формата на протектора,но нормативно според съда
липсва забрана за управление с разнородна комплектация на гумите,а установената дълбочина на протектора
е в рамките на нормативно указаното.Ето защо съдът призна Х. К. за
невинен да е управлявал технически неизправно превозно средство с оглед комплексно
възведената от прокурора комбинация между зимни гуми и дълбочина на протектора на
същите, поради което го оправда по този пункт на обвинението.
Съдът призна К. за невинен и да е
причинил съставомерния резултат при условията на
независимо съпричинителство с Е.П. като съображенията
са изводими и от решението на съдебния състав по повдигнатото спрямо последния
обвинение, поради което следва да бъдат
разгледани съвместно по-долу в мотивите.
Съдът не възприема доводите на защитника
на подсъдимия Х.К.,че е налице случайно деяние /„случайно събитие“ според
използваната в хода на пренията формулировка, бел.с.д./.
Съдебната практика е последователна в
разбирането си,че непредпазливото деяние по чл.11,ал.3,пр.1 от НК и случайното
по чл.15 от НК причиняват общественоопасни последици
като разликата между тях се корени в
наличието или липсата на виновна причинна връзка между поведението на дееца и съставомерния резултат.В хипотезата на чл.15 от НК деецът
съобразно стеклите се обстоятелства е поставен в невъзможност да предвиди
настъпването на последиците,т.е. той нито е длъжен, нито зависи от неговата
воля да ги предотврати.Иначе казано деецът, за да се ползва от института на
случайното деяние, което е приложимо към всякакви пътни ситуации следва да не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици по време, през което същия все още е могъл да ги предотврати.В този
смисъл са Решение № 659 по н.д. № 502/93г. на I н.о. на ВС,Решение № 470 по н.д. № 69/04г. на I н.о. на ВКС и други. Доказателствата по делото
сочат,че подсъдимият К. се е движел в
светлата част на денонощието,което му е позволявало да възприеме всички
компоненти на средата,в която се е намирал – лек валеж,мокро пътно платно с
компрометирана на места повърхностна
настилка,завой с изводима от геометрията на пътя видимост и скоростно
ограничение в пътния участък сигнализирани със съответните пътни знаци,които
ако са били правилно оценени биха му позволили да редуцира скоростта поне до
максимално разрешената за пътния
участък,което би му способствало да премине безпрепятствено без да е необходимо
възприемането на по-големи или тежки ограничения от въведените с пътния знак
като например управлението на л.а. с още по-ниска скорост или с технически
правилно подбрани гуми.Управление по прилежащия банкет не е необходимо,а и
същия,за разлика от този от страната на комбайна,не е проходим.По този начин
л.а. може да осъществи безпрепятствено разминаване с насрещно движещия се комбайн „Джон Диър“ дори при надвишаване на максимално разрешената
скорост на движение,доколкото горната граница на технически съобразената е 75
км/ч. /лист 18 от с.з. от 4.12.2018г.,т.2,л.462 гръб от СП/ без фатални
последици при контакт между левите страни на процесните превозни средства като
допълнителната редукция на скоростта съкращава в още по-голяма от предписаната от вещите лица степен опасността при
разминаването между превозните средства.
Щом водача може обективно да възприеме опасността
за движение от този момент за него възниква и задължението да активира
необходимите мерки за безопасност – така Решение №353/ 22.07.14г. на ВКС по
н.д. № 1252/2013г.,III н.о. на НК.От друга страна, и
в този смисъл е константната съдебна практика, когато водачите на МПС сами,по своя вина се поставят в невъзможност да избегнат настъпването на общественоопасните последици за случайно деяние не може
въобще да се говори.Или с други думи казано подсъдимият не следва да е нарушил
нито едно правило за движение по
пътищата,което да е в причинна връзка със съставомерния
резултат,за да се позове на института на случайното деяние.Настоящият случай обаче
не е такъв.
И тук възниква въпросът могъл ли е подсъдимият К.
да избегне в конкретната пътна ситуация произшествието и съставомерния
резултат. Отговорът на този въпрос според съдебния състав е
положителен.Опасността за движението не е възникнала внезапно,а в един
предходен момент - участъка е бил с типични характеристики,които не са били локализирани
в определен сегмент - когато обективно е могло да бъде възприета и да се
реагира, а от това задължение подсъдимия не е бил освободен. Достатъчно е било
да наблюдава пътя,да регистрира промяната в геометрията на завоя /и свързаното
указание на предупредителния пътен знак в тази насока/,особеностите на пътя и
настилката, предписаното скоростно ограничение.
Нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП е в
пряка причинна връзка с последвалото пътно-транспортно произшествие, от което е
настъпила смъртта на П. Л.Н.. Несъвместимите с живота увреждания на последния
са настъпили в резултат на загубената от К. странична устойчивост на превозното
средство и последвалия удар в комбайна.Ако водача беше навлязъл в пътния
участък със скорост равна или по-ниска от предписаната му от пътния знак или
дори по-ниска от граничната, то същия щеше да предотврати произшествието или
същото щеше да се развие без фатални последици, дори и при страничен контакт между превозните средства.Ето защо
съдът намира,че е нарушена посочената норма от ЗДвП от подсъдимия Х.К.,която е
в причинна връзка с произшествието и смъртта на П. Н..
Съдът отчете,че за настъпване на произшествието и съставомерния резултат П. Н. практически няма принос,който
следва да бъде реално отчетен при индивидуализирането на наказанието,т.к. видно
от устното допълнение към
заключението на вещото лице д-р Д. „…при
тези условия и предпазен колан няма да свърши работа…“.,с.з. от 21.06.2017г.,л.9.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината „несъзнавана непредпазливост”. Подсъдимият не е
предвиждала настъпването на общественоопасните
последици – последвалото транспортно произшествие, в което е загинал Н., но е
бил длъжен и е могъл да предвиди,че
управлявайки автомобила със скорост, надвишаваща разрешената от пътния
знак е възможно да предизвика
настъпването на тежко ПТП,което да доведе до настъпилия противоправен
резултат.Доводите на повереника на частния обвинител за самонадеяност като
форма на вина не се споделят от съда,който намира,че доказателствата не
обосновават извода, че въпреки движението в разрез с лимитираната
скорост същия е имал увереност,че ще предотврати произшествието,а още по-малко
за планирането на съответните мерки,които следва да го предотвратят.
Предвид горното съдът призна подсъдимия Х.К.
за виновен в това,че на
15.09.2014г., около 11,00 часа, в землището на гр. Кнежа, на път ІІІ-306, на
48+114км, в местността „М. г.“, при управление на моторно превозно средство лек
автомобил „Дачия Логан“ с
рег. № СА ***РХ, собственост на „***“ ЕАД, след като виновно нарушил чл. 21,
ал. 2 ЗДвП, съгласно който когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак, като при ограничение от 70км/ч, въведено с пътен знак „В 26“ се движел
със скорост 82 км./ч. като по непредпазливост причинил смъртта на П. Л.Н., ЕГН:
********** от гр. Кнежа, с което
е осъществил състава на чл. 343,
ал. 1, б. „в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, от НК като го призна
за невинен и го оправда : да е управлявал превозното средство за разликата до
84.92 км/ч. съгласно първоначално повдигнатото му обвинение, да е
действал при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Е.Й.П., ЕГН **********,
водач на превозно средство – зърнокомбайн „ John Deere 96801“ с рег. № ЕН ***, както и да е управлявал технически неизправно
моторно превозно средство с две задни зимни гуми с износен протектор 3,5мм, с
което виновно да е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Константната съдебна практика не бележи
различие по въпроса,че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата
е основание за ангажиране на наказателна отговорност на участниците в движението,а
само това,което се намира обективно и субективно в причинна връзка с
настъпилите общественоопасни последици.Приобщената
по делото техническа документация и
заключенията по назначените КАТТЕ установяват извънгабаритни
размери на управляваната от подсъдимия Е.П. земеделска техника с оглед установената
ширина на комбайна с хедера,която надвишава
установената в чл.5,ал.1,т.1,б.“а“ от Наредба № 11/3.07.2001г. максимална
ширина на ППС движещи се по отворените за обществено ползване пътища от 2,55 м.
и в този смисъл успешно се вписва в дефинитивната разпоредба на чл.2 от същия
нормативен акт.Съгласно чл.10,ал.1 вр.с чл.8,ал.2-5
от цитирания подзаконов нормативен акт движението на комбайна и хедера следва да бъде осъществено след издаване на
разрешително от управляващата пътя администрация съгласувано със съответната
служба за контрол при МВР и заплащане на дължимата държавна такса като това
изключение от принципното ограничение за движение на техниката регистрирана по
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника е нормативно
предвидено в чл.140,ал.6 от ЗДвП.Действително комбайна управляван от подсъдимия
Е. П. не е имал разрешение за движение
по процесния пътен участък,чийто характеристики на път отворен за обществено
ползване са без съмнение,нито пък са заплатени дължимите такси в полза на
съответния фиск,но както основателно възразява
защитата плащането на таксата и издаването на разрешително не би довела до предотвратяване на произшествието или иначе
казано тези нарушения не са в причинна
връзка с настъпилото ПТП.Съгласно чл.22
и чл.23 от Наредба № 11/3.07.2001г., към която препраща на свой ред Наредба №
15/7.04.2008г. визирана в чл.140,ал. 6 от ЗДвП, извънгабаритните
ППС следва да бъдат съпровождани от сигнализиран с опознавателна
табела по чл.19,ал.1 и пътен знак № А39 по чл.20,ал.2 автомобил като последните
следва да бъдат поставени в предната или горната му част при движение пред извънгабаритното ППС, какъвто е конкретния случай като съпровождащият
автомобил бъде сигнализиран с поне една мигаща или проблясваща светлина, видима
от останалите участници в движението.Управлявания от А.К. служебен автомобил на
„***“ ООД нито е бил сигнализиран с опознавателна
табела и пътен знак и това не се твърди и от неговия водач,нито е имал
светлинна сигнализация в кореспонденция с предписаното от чл.23,ал.1,т.2 от ЗДвП правило.Наличието на такова сигнализация обаче не е в причинна връзка с произшествието
доколкото не нейното отсъствие,а загубата на странична устойчивост е довело да
навлизане в лентата за насрещно движение преди още да е осъществено
разминаването,а и в допълнение самия К.
в обясненията си твърди,че не е
„…срещнал нито един автомобил,с който да се размина…“,което обстоятелство е
опровергано от показанията на свидетелите Б.Д. и А.К.,но сочи липса на необходимата
концентрация относно пътната обстановка и условията на движение.Ето защо съдът
намира,че горепосочените разпоредби не са в причинна връзка с произшествието.
Съдът намира по-нататък и че
вмененото нарушение на чл.44,ал.1 от ЗДвП също не е в причинна връзка с настъпилото ПТП,т.к. в конкретния случай не
частичното навлизане в лентата за насрещно движение от комбайна и хедера при съобразяване на отстоянието
на последния от пътната настилка е довело до възникване на произшествието,а
загубата на странична устойчивост на л.а. „Дачия Логан“ провокирано от управлението с неразрешена за пътния участък скорост.Видно
от КАТТЕ лявото предно колело на комбайна е разположено с външен ръб на около
0,7 м. от осовата линия като комбайна заедно с хедера е заемал около 1,1 м. от
насрещната лента,но не това му ситуиране на платното
е в причинна връзка с настъпилия резултат,т.е. последния не е негово
следствие.Несъмнено правилния начин за транспортиране на хедера
е на количка отзад,а на движение на комбайна - в рамките на лентата му на
движение.В конкретния случай обаче вещите лица проф.К. и проф.Д. при внимателно
изследване на събраните по делото доказателства са стигнали до извода,че дори хедера
да е бил на количка зад комбайна,а последния да се е движел изцяло в лентата си
на движение произшествие отново би настъпило и вредоносния резултат би бил аналогичен
при идентичните скорост и величина на
ударните натоварвания с вероятност даже за още по-тежки травми за
водача на л.а. Дачия /л.383,т.2 от СП,с.з. от 20.06.2018г./.Тоест
дори подсъдимия Е.П. да бе съобразил всички вменени му от държавното обвинение
правила за поведение то пътно-транспортно произшествие отново би настъпило и вредоносните последици биха
били същите понеже К. не е осъществявал
маневра разминаване с комбайна,а е напуснал в нарушение на установената
пътна маркировка пътната си лента и е навлязъл
в насрещната изгубвайки контрол върху превозното средство в резултат на
самоволно избраната неразрешена скорост за движение.Анализ на останалите
нарушени от Х.К. правила за движение в рамките на конкретната пътна ситуация е
безпредметен с оглед липсата на съответно обвинение като следва да се посочи,че
Е.П. би се намирал в причинна връзка със злополуката,ако другия подсъдим се
движеше в лентата си на движение и управлявания от него л.а. не бе
навлязъл в насрещната пътна лента с оглед загубата на странична устойчивост.К.
обаче се е движел със скорост над разрешената за процесния пътен участък, в
резултат на което и поради намаленото сцепление автомобилът се е отклонил
неконтролируемо и навлязъл в насрещната пътна лента,което при съобразяване на
останалите елементи от пътната ситуация е направило удара непредотвратим.Порази
изложеното настоящият съдебен състав прие,че инкриминираните нарушения на ЗДвП,
Наредба № 11 от 2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства и Наредба № 15 от 07.04.2008г. за реда за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни
трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника не се
намират в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, като подсъдимия Е.П. не е могъл и
не е бил длъжен да предвиди настъпването им и обективно, каквото и да беше
направил не би могъл да ги предотврати, поради което го призна за невинен в
това на 15.09.2014г., около 11:00 часа, в землището на гр. Кнежа, на път
ІІІ-306, на 48+114км, в местността „М. г.“, при управление на моторно превозно
средство – зърнокомбайн „John Deere 96801“, собственост на „***“ ЕООД с рег. №
ЕН *** да е нарушил следните разпоредби:
- чл. 44,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно който при разминаване водачите на насрещно движещите се
пътни превозни средства са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние
между пътните превозни средства, като не осигурил достатъчно странично
разстояние при разминаване между комбайна и лек автомобил „Дачия
Логан“;
- чл. 140,
ал. 6 от ЗДВП съгласно който колесните трактори,
тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона
за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат по
изключение да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред,
определен с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните, министъра
на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие;
- чл. 1,
ал. 4 от Наредба № 15 от 07.04.2008г. за реда за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване, на колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника - Движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни
трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника с размери, маса и
натоварване на ос, надвишаващи определените норми по реда на чл. 139, ал. 1, т.
2 ЗДвП, се извършва по реда на Наредба № 11 от 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (ДВ, бр.
65 от 2001 г.), като предприел движение по път за обществено ползване в
нарушение на Наредба № 11/2001;
- чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11/2001
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства - Допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, са за:
1. широчина на:
а) всяко ППС - 2,55 m, като управлявал комбайн с хедер с широчина от 4,45м при максимално допустима широчина
за всяко превозно средство от 2,55 м.;
- чл. 10, ал. 1 от Наредба № 11/2001 - Извънгабаритните ППС с обща маса, по-голяма от 60 t, или на
които поне един от габаритните размери е по-голям от съответно широчина - 3,50
m, височина - 4,70 m, и дължина - 24,00 m, могат да се движат само ако имат
разрешително по чл. 8, ал. 2 и ако се съпровождат съгласно изискванията на
раздел VI – конкретно;
- чл. 22 от Наредба № 11/2001 - Извънгабаритните ППС се съпровождат в случаите по чл. 10,
ал. 1, 2 и 3 от автомобил и съпровождащо лице;
- чл. 23, ал. 1 от Наредба № 11/2001
Съпровождащият автомобил се сигнализира със:
1. опознавателна табела
по чл. 19, ал. 1 и с пътен знак № A39 по чл. 20, ал. 2, поставени на предната
или горната му част, когато автомобилът се движи пред извънгабаритното
ППС, или на задната му част - когато автомобилът се движи след ППС;
2. поне една жълта мигаща или проблясваща
светлина, видима от останалите участници в движението, като управлявал комбайн
с хедер с широчина 4,45м и със съпровождащ автомобил,
не сигнализиран с опознавателна табела по чл. 19, ал.
1 и с пътен знак № А 39 по чл. 20, ал. 2, поставени на предната или горната
част, когато автомобилът се движи пред извънгабаритното
ППС и не сигнализиран с поне една мигаща или проблясваща светлина, видима от
останалите участници в движението, съгласно изискванията на чл. 23 от Наредба №
11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства и по непредпазливост,и при условията на
независимо съпричиняване с Х.Т.К. ***, водач на л.а. „Дачия
Логан“ с рег. № СА ***РХ, собственост на „***“ ЕАД да
е причинил смъртта на П. Л.Н., ЕГН: ********** от гр. Кнежа,поради което и
което и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК. По същите
съображения подсъдимия Х.К. бе оправдан и в частта от обвинението,според което
същия е извършил деянието при условията
на независимо съпричинителство с Е.П..
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия Х.К. съдът взе в предвид степента на обществена опасност на деянието
и дееца,причините за извършване на престъплението и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Депозирането на обяснения от страна на подсъдимия
Х. К.не е насочено към разкриване на
обективната истина,а обезпечава единствено защитната му теза като съдебният
състав намира,че кредитираните фрагменти от обясненията му не се отнасят до
въпроси,които не могат да бъдат установени посредством други доказателствени
източници или иначе казано по отношение на съществените факти, за които този
подсъдим може да ангажира гласни доказателства с оглед ролята си на участник в произшествието
е налице мълчание дефинирано като липса на спомен или защитно интерпретативно
отношение.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
чисто- то съдебно минало на К., извлечено от бюлетина му за съдимост –
т.1,л.165 от ДП /обратното по неясни критерии се твърди от ОП-Плевен в
обвинителния акт/,добрите му характеристични данни по месторабота,изведени от свидетелските
показания на неговия работодател Д.Б.,последния в качеството на управител на „***“
ООД, и неговата трудова ангажираност както към момента на деянието,така и към
настоящия момент.
Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство
и продължителността на предварителното разследване и съдебното
следствие,последното обусловено от начина,по които е попълвано делото с
доказателства от органите на ДП и поведението на останалите участници в процеса
към този момент.
От представената
справка на Сектор „ПП“ КАТ при ОД на МВР – Плевен /т.1,л.144 и сл. от ДП/ се
установява,че подсъдимия Х.К. е инцидентно наказван за нарушения на ЗДвП,които
не го обрисуват като системен или груб нарушител на правилата за движение по
пътищата,което се подкрепя и от наличието на максималния брой контролни точки
към този момент към издаденото му свидетелство за правоуправление.
Съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство
факта,че в резултат от деянието на подсъдимия е прекъснат живота на един млад
човек,който е в началото на своя жизнен път,което е нанесло несъмнено тежка
загуба за семейството му.
Поведението на пострадалия Н.,който е пътувал без поставен обезопасителен
колан не следва да се разглежда като обстоятелство,което се отразява на отговорността на Х.К. – същият видно от
заключението по изготвената от вещото лице д-р Д. съдебно-медицинска експертиза
действително не е бил поставил въпросното лично предпазно средство,но дори и да
е ползвал такова характеристиките на удара са такива,че не биха предотвратили
общественоопасния резултат.
Ето защо съдът намери,че подсъдимият Х.К. не е
лице с висока степен на обществена опасност,а деянието му не разкрива характеристики различни от типичните
за този тип произшествия,в които причината е движението с неразрешена
скорост.Последната е установена на 82 км/ч. или с 12 км./ч. над разрешената и 7
км./ч. над технически съобразената,което не завишава обществената опасност на деянието
над стандартното.Нарушено е едно правило за поведение от ЗДвП от вменените на Х.К. с оглед възприетата от ОП-Плевен
селекция,което също се отчете от съда като изложените по-горе съображения не го
класифицират като драстично.
Съдът като съобрази горните обстоятелства намери,че
наказанието на Х.К. следва да бъде определено в рамките предвидени от закона като
отчете и зачестилите случаи на транспортни
престъпления, обществената нетърпимост към тях,която нараства и тежките последици за пострадалите и техните семейства,което
изисква отчитане и необходимостта от постигане на целите на генералната
превенция.Последните обаче не могат да бъдат
приоритизирани за сметка на индивидуалната такава
като следва да се търси справедлив баланс между тях.Ето защо съдът на основание
чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, вр. с чл.54 от НК
осъди Х.К. на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с тригодишен изпитателен срок.
Налице е несъмнено тежък резултат и необходимост
от постигане на целите на генералната превенция,но това не е основание да се
определи на фона на установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
наказание към средния размер, както предлага повереника на частния обвинител
или да бъде постановено ефективно изтърпяване при по-нисък размер,който
принципно не препятства активирането на института по чл.66 от НК.Практиката на
ВКС и апелативните съдилища е убедителна в разбирането си,че целите на индивидуалната
превенция имат приоритет,а промяната в наказателната репресия от законодателя
прилагана за транспортната престъпност не изисква безусловно и в разрез с
доказателствената съвкупност и правилото на чл.54 от НК да се налагат завишени
наказания,които да изключват приложението на института по чл.66 от НК. Конкретното
престъпление е типично и не се отличава от останалите свързани с превишение на скоростта и загуба на странична устойчивост
при навлизане в завой,няма допуснато нарушение на други правила за движение по
пътищата,които да регистрират по-висока степен на обществена опасност на
деянието и ето защо следва да се даде закономерен превес на специалната
превенция.
На следващо место данните за трудовата ангажираност
на Х.К. и чистото му съдебно минало създават достатъчно основание да се счете,че
конкретно отмереното наказание лишаване от свобода и установяването на тригодишен
изпитателен срок ще се явят достатъчни за поправянето и превъзпитанието на този
подсъдим. Настоящият съдебен състав намира,че е необходимо постигането на
разумен баланс между целите по чл.36 от НК при правилно отчитане на
особеностите на конкретния случай и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, което не обосновава необходимостта от принудително изолиране на
подсъдимия от обществото,а продължителността на установения изпитателен срок
дава възможност за продължително наблюдение над неговото поведение и евентуално
привеждане на отложеното наказание при липса на корекция в поведението.
Съдът лиши
подсъдимия Х. К. на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, вр. с чл.343 „г“ вр. с
чл.37, ал.1, т.7 от НК от право да управлява МПС за срок от две години като
счете,че този му размер ще способства в оптимална степен за постигане на реален
поправителен и възпитателен ефект.По-висок размер на това наказание не би бил в
кореспонденция с характеристиките на деянието и дееца установени от съда.
Основанието на гражданския иск е деянието на подсъдимото
лице.Е.П. е оправдан по обвинението,за което е предаден на съд,т.е. щетите по
поверения му комбайн „Джон диър“,собственост на работодателя му „***“ООД, не са в резултат от престъпление,но те не са
също така нито умишлено причинени,нито изведени извън установената рамка на
трудовите му задължения като работник в
посоченото търговско дружество към този момент.В този контекст отговорността на същия не може да бъде ангажирана по гражданския закон /ЗЗД/ съгласно чл.203,ал.2 от КТ,а изследване
на обсега на имуществената отговорност на Е.П. в останалите случаи не е
предмет на настоящето наказателно
производство и следва да се реализира съобразно особените правила на чл.203 и
сл. от КТ.Ето защо предявения срещу този
подсъдим граждански иск за причинените на „***“ООД имуществени вреди от
процесното ПТП и направените деловодни
разноски следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изложените по-горе съображения съдът намери,че Х.К. е причинил
щети на
гражданския ищец като техния
размер се установява както от приложените фактури за ремонтиране на
повредените компоненти на земеделската техника
участвала в произшествието – фактура № 310/29.09.2014г. и №
311/30.09.2014г. на „***“ ЕООД /т.1,л.138-139 от ДП/,така и от заключението по пункт 3 на вещото лице В.П. по
изготвената от него допълнителна
АТЕ,а именно 11532,64 лв.Ето защо съдът
на основание чл.45 от ЗЗД осъди Х.К. да заплати на гражданският ищец „***“
ЕООД, представлявано от управителя С. *** сумата от 11532 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от дружеството
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
15.09.2014 година до окончателното й изплащане.Доказателства за направени от
ищеца деловодни разноски във връзка с обосноваването на гражданския иск,както и
за повереник не са представени.
При тези си изводи Плевенски окръжен съд осъди на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Х.К.
да заплати направените по делото
разноски по :
-ДП №
Д-197/2014 г. по описа на ОП – гр.Плевен в размер на 1773 лева по сметка на ОД
на МВР – гр.Плевен, както и 5 лева служебно издаден изпълнителен лист в случай на недоброволно внасяне посочената сума,
-По НОХД № 342/2017 година по описа на ОС – гр.Плевен в размер на 6478.03 лева по
сметка на Плевенски окръжен съд в полза
на бюджета на съдебната власт, както и 5 лева служебно издаден изпълнителен
лист в случай на недоброволно внасяне посочената сума.
-държавна
такса върху уваженият размер
на гражданския иск в размер на 461.28
лв. по сметка на Плевенски окръжен съд в
полза на бюджета на съдебната власт, както и 5 лева служебно издаден
изпълнителен лист в случай на недобро
волно внасяне посочената сума.
Веществени доказателства по делото не са представени и няма данни да е разпоредено съхранението им
от Окръжна прокуратура – Плевен.
По гореизложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: