О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
29.03.2019
г.
Старозагорски
районен съд,
Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на двадесет и девети март
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като
разгледа гр.д. № 5207 по описа на
СтРС за 2018 г. намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал.
1 от ГПК.
Предявените искове са редовни и
допустими.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва
да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия на
писмени доказателства.
Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА представените
с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 2386/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
НАСРОЧВА о.с.з. за 10.05.2019 г. от 09.30ч., за която дата да се призоват страните.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и от
отговора на исковата молба.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО
:
Производството е по реда на чл. 422
от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ЕООД против Г.А.Ж., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница: 2379,63 лв.; 340,37 лв. неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми.
Претендират се разноски.
В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че на 24.08.2015г. бил сключен Договор за потребителски
кредит № ********** с ответницата, при следните параметри: 1000 лева сума на
кредита, срок от 24 месеца, размер на вноската 61,82 лева и падеж – 15-и ден от
месеца, ГПР – 49,90 %, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден –
0,11% и общо задължение по кредита – 1483,68 лева.
По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги ответницата дължала възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 999.84 лв.; Размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 41.66 лв. Общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на
2483,52 лева, при общ размер на вноска 103,48 лева и дата на погасяване - 15-и ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към
Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него били Общи условия (ОУ),
предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се запознал
преди подписване на договора, приел без
забележки към тях и се задължил
да ги спазва, за което положил
подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
изпълнил точно
и в срок задълженията си по договора, като на 24.08.2017г. превело парична сума в размер на
1000 лв. по посочена от длъжника Г.А.Ж. банкова сметка (***: 067029970043000, с дата 24.08.2017г.). От своя страна длъжникът
поел
задължение по Договор за потребителски кредит № ********** като го сключва за
срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 103.48 лв.
и падежна дата всяко 15-то число на месеца. Длъжникът не изпълнявал
точно поетите с договора задължения и направил само една пълна погасителна вноска и една непълна,
последната от които с дата 10.11.2015г. След
изпадането си в
забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия
към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни
дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление,
покана, предизвестие или други.", то на 26.01.2016г. договорът бил прекратен автоматично от
страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и обявена неговата предсрочна изискуемост.
На 06.07.2017г. на Г.А.Ж. било изпратено уведомително
писмо от страна на дружеството, с което била
уведомена, че договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост. Съгласно уговореното в ОУ
при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължал остатъчните и непогасени
вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Съгласно уговореното в ОУ
при прекратяването на ДПК размерът на кредита ставал предсрочно изискуем,
начислява се неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото прекратяване
на договора. Размерът на неустойката се определя на базата на неизплатената
част от задължението на длъжника към датата на прекратяването на договора като
процент, изрично посочен в ОУ. Съгласно т.12.4. от Общите условия към ДПК №
********** при прекратяване на договора била
дължима
неустойка в размер на
35% (тридесет и пет процента) върху остатъчния размер на
главницата по погасителен план. Оставало
в сила и задължението да се заплатят всички дължими суми, в това число
задължението по погасителен план, включващи възнаграждението при закупен пакет
от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Размерът на непогасената
главница по заема към датата на прекратяване на ДПК бил 972.49 лева, като
35% от нея се явявала
дължимата неустойка по заема. Тя била
в размер на 340.37 лева.
Към настоящия момент размерът на
погасеното от Г.А.Ж. задължение по ДПК № ********** било в общ размер
на
104.80 лева С плащанията
си длъжникът погасил част от номинала по заема в размер на 103.90
лева. Сумата от
0.90 лева отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „
В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът
начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки
ден забава върху размера на просроченото плащане."
В настоящото производство „ ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление
лихви за забава в размер на
7.61 лева, поради
липса на материален интерес. Претендира се
само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Искането е да се признае за
установено, че Г.А.Ж. дължи
на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 2719,99 лева, включващи номинал в
размер на 2379.63 лева (две хиляди триста седемдесет и девет лева и шестдесет и
три ст.) и неустойка в размер на 340.37 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № **********.
По делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от
особения представител на ответника. Исковете са оспорени като неоснователни, тъй като ищцовото дружество твърдяло сключване на договор за потребителски
кредит с ответницата
в размер на 1000 лева за срок от 24 месеца, който тя се задължила да върне на
месечни вноски по 61, 82 лева при ГПР от 49, 90 % и възнаградителна лихва при
годишен лихвен процент от 41, 17 %, който представлява 0. 11% на ден. Съгласно
трайната практика на ВКС,
противно на добрите нрави било
уговарянето на възнаградителна лихва в размер, надвишаващ 3-кратния размер на
законната лихва върху просрочените задължения, а в конкретния случай този
размер е над 4 пъти.
При това положение клаузата no т. VI от договора за
потребителски кредит, касаеща годишен лихвен процент от 41, 17 % и лихвен
процент на ден от 0, 11%, се явявала нищожна, на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД.
Нищожна се явявала и клаузата no т. VI от договора за
потребителски кредит, касаеща заплащане на сумата от 999, 84 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Същата противоречала
на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2, 3 и 4 от Закона за потребителския кредит. За договорения между страните
пакет от допълнителни услуги било
определено общо възнаграждение от 999, 84 лева, дължимо предварително, без да е
ясно дали някоя от посочените услуги ще бъде използвана изобщо. Сумата от 999, 84 лева не била включена в ГПР,
определен на 49, 90 %, а съгласно Параграф 1, т. I от ДР на Закона за
потребителския кредит, следвало да се включи в него. Ако това било направено, то тогава ГПР щял да надвиши значително
максимално допустимия размер по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно 5 пъти по-висок от размера на законната лихва,
Поради тази причина и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК тази клауза от договора
се явявала също
нищожна.
Нищожни
се явявали и клаузите на чл. 15, т. 1 - 5 от Общите условия на ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД към договор за потребителски кредит. Тези клаузи били неравноправни, а съгласно чл. 146, ал.1 от Закона
за защита на потребителите включените в потребителските договори неравноправни
клаузи били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В настоящият случаи
било безспорно, че тези клаузи от ОУ са изготвени предварително и потребителят
не е имал възможност да влияе на тяхното съдържание, поради което и на
основание чл. 146, ал. 2 от ЗЗП те не били индивидуално уговорени и поставяли
ответницата, в качеството й на потребител, в неравноправно положение
по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като въз
основа на тях била включена клауза в договора за потребителски кредит за
заплащане на допълнителен пакет услуги за получаване на този кредит, а това не
съответствало на изискванията за добросъвестност и равнопоставеност на
съконтрагентите, присъщи на нормалните договорни отношения. Всичко това по
същество водело до значително неравновесие между правата и задълженията на
двете страни по договора и по тази причина клаузите на чл. 15. т. 1-5 от ОУ били нищожни.
При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират
по следния начин:
По иска за сумата от 972, 49 лева главница - по чл. 79 ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била
налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която
е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за
недължимост на сумата.
По делото като безспорен може да се отдели фактът, че сумата
от 1000 лева е получена в заем от страна на ответницата и сумата от 27, 51 лева
е погасена.
По иска за 449, 37 лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена
възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
Отправено е възражение за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва – цялата в размер на 483, 68 лева и погасена част от 34,
31 лева.
По иска за 958, 18 лева – чл. 10а от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че тези такси в размер на
общо 999, 84 лева са уговорени и ползвани съответните услуги, както и че същите
са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани с усвояване и управление на
кредита.
Ищецът признава плащане в размер на 41, 66 лева.
Отправено е възражение за нищожност на клаузите поради
противоречие със Закона за потребителския кредит, а така също и поради
неравноправност на същите съгласно чл. 146 ал. 1 от Закона за защита на
потребителите.
По иска за 340, 37 лева – неустойка чл. 92 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена неустойка в
потребителския кредит при посочените в исковата молба условия, че е настъпила
нейната изискуемост и същата не противоречи на императивни правни норми, както
и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
В отговора дължимостта на тази сума не е оспорена от страна
на особения представител.
НАПЪТВА страните към спогодба, като
указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: