Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ..........., град Шумен, 28.09.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Св. Атанасова
и
с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП
като
разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова КАНД №129 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в национално ТОЛ управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“, депозирана чрез юрисконсулт В. П., против
Решение № 10/31.01.2023г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД №
208/2022 г. по описа на същия съда, както и по частна жалба, подадена от Р.С.Х.
чрез адвокат Н.Г. от Адвокатска колегия – Благоевград срещу Определение №
48/13.03.2023г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 208/2022 г.
по описа на същия съда.
С обжалваното решение е
отменено Наказателно постановление №001256/08.06.2022г., издадено от началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Р.С.Х. на основание чл. 179, ал. 3а във вр. с чл. 139, ал. 7 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
В касационната жалба се
релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Касаторът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Обективира и становището за
безспорната установеност на приписаното на водача нарушение, с оглед на което
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на НП.
С обжалваното
Определение № 48/13.03.2023г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД №
208/2022 г. по описа на същия съд в производство по чл. 248 от ГПК е оставена
без уважение молбата на Р.С.Х. за допълване на Решение № 10/31.01.2023г.,
постановено по АНД № 208/2022г. в частта му за разноските.
В частната жалба Р.Х.
излага аргументи за незаконосъобразност на Определение № 48/13.03.2023г. на
Районен съд – Нови пазар, аргументирайки становището за дължимост на сторените
от него деловодни разноски в размер на 400 лева, с оглед на което отправя
искане за отмяната на този съдебен акт и за допълване на Решение №
10/31.01.2023г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 208/2022г. по
описа на съда.
В проведеното открито
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Р.С.Х.,
депозира писмено становище чрез адвокат Г., с което не възразява да бъде даден
ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа депозирания писмен
отговор на касационната жалба с изложените в него доводи за неоснователност на
касационното оспорване. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение,
съобразно приложения Договор за правна защита и съдействие. В съдебно заседание
ответникът не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна. Счита, че частната жалба се явява основателна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 19.01.2022г., докато изпълнявали
служебните си задължения на граничен пропускателен пункт Кулата, свидетелите В.В.и
В.Х. установили, че в електронната система за събиране на пътни такси бил
отчетен автомобил ***с обща техническа допустима максимална маса - над 12т.,
5бр. оси ЕВРО 6, който не е заплатил пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Самото нарушение било извършено по път А+I-1 на изход ГКПП, на път А-21-ПВ
Шумен-1 на 17.01.2022г., включено в обхвата на пътната мрежа. Извършеното
нарушение било установено чрез справка на ел. система за събиране на пътни
такси от контролно устройство с идентификатор 20412, като за нарушението бил
генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а ал. 3 от Закона за
движение по пътищата номер 001256/17.01.2022 г.
Срещу водача на
автомобила бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
001256/17.01.2022г. от 19.01.2022г., в който актосъставителят приел, че е
налице неизпълнение на по чл. 139, ал. 7
от ЗДвП, подлежащо на санкция съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът бил
съставен присъствие на нарушителя и му бил връчен веднага. Водачът бил поканен
да заплати компенсаторна такса, но той отказал.
Въз основа на така
съставения акт било издадено впоследствие и процесното наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на санкционното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
протеклото санкционно производство. Въззивният съд достигнал и до извод, че не
е установено по безспорен начин и авторството на описаното в акта и в НП
нарушение, като от страна на наказващия орган липсват представени категорични
доказателства, че на 17.01.2022г. превозното средство е било управлявано от
привлеченото към отговорност лице. По тези съображения районният съд достигнал
до извод за порочност на процесния правораздавателен акт, поради което го
отменил.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му. В хода на въззивното съдебно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от
страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от
фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно липсата на предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника в настоящото производство поради недоказаност на
авторството на деянието.
Настоящата инстанция се солидаризира
напълно със становището на предходната инстанция, че по делото не е доказано с
категоричност, че именно санкционираното лице е осъществило приписаната му
простъпка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява по категоричен начин, че на 17.01.2022г. – датата, която е възприета
за момент на извършване на простъпката, товарният автомобил е бил управляван
именно от Р.Х., и този факт не е посочен както в АУАН, така и в НП.
Административнонаказателният характер на производството изисква именно АНО да
докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По
преписката обаче не се съдържат доказателства, че е спазена процедурата по установяване
на лицето, което в действителност е управлявало ППС на сочената дата. Отговор
на този въпрос би могъл да бъде даден, ако от страна на АНО са представени
доказателства относно собствеността на товарния автомобил, съответно ангажирана
ли е неговата отговорност и подадена ли е декларация, съдържаща данни на
лицето, което е извършило нарушението, ведно с копие от свидетелството му за
управление на МПС. В този смисъл е правилото на чл. 187а ал. 4, във вр. с ал. 2
от ЗДвП, съобразно което вписаният собственик, съответно ползвател, се
освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3– 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния
фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Такива доказателства не са представени, като едва в касационната
жалба наказващият орган сочи, че е предприел действия по установяване на
собственика на товарния автомобил, респективно по установяване на водача му на
инкриминираната дата, без обаче по преписката да са налични каквито и да било
доказателства в тази насока. Задължението по установяване на конкретния
извършител на административното нарушение е възложено именно в тежест на
органа, разполагащ с обвинителни функции, поради което не може да се сподели
разбирането, застъпено от касатора, че авторството на деянието в случая се
явява доказано, щом лицето не е представило доказателства, че на 17.01.2022г.
автомобилът е управляван от друг водач. На следващо място, липсват данни на
17.01.2022г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи
на Агенция „Пътна инфраструктура“ или установяването по друг начин на водача на
автомобила на тази дата.
Следва да се отбележи също, че
отразяването на конкретни писмени възражения в акта, съответно възможността за
депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на защита на лицето и
отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност на авторството на
деятелността. Да се възприеме противното би имало за резултат нарушение на
основополагащия принцип, заложен в чл. 116 от НПК. В обобщение на изложеното,
настоящият състав приема, че не е следвало да бъде ангажирана отговорността на
ответника съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, поради което правилно
процесното НП е било отменено от въззивния съд.
С оглед изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид обстоятелството, че
подадената касационна жалба е неоснователна, искането за присъждане на разноски
на ответника по касацията следва да бъде уважено. От страна на ответника са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500 /петстотин/ лева, което е платено в брой по силата на Договор за правна
помощ между Р.Х. и адвокат Н.Г.. От страна на касатора не е направено
възражение за неговата прекомерност. Поради това в полза на Р.С.Х. следва да
бъдат присъдени претендираните разноски в коментирания им размер за
реализираното процесуално представителство пред Административен съд – Шумен.
На следващо място, касационният
състав намира претенцията, обективирана в депозираната частна жалба на Р.Х.
против Определение № 48/13.03.2023г. на Районен съд – Нови пазар, постановено
по АНД № 208/2022г. по описа на същия съд, за неоснователна. Със своето Решение
районният съд закономерно е приел, че разноски в полза на жалбоподателя не
следва да бъдат присъдени, доколкото не са представени доказателства за
извършването им. Това разбиране въззивният съд е застъпил и в процесното
определение. По делото се установява с категоричност, че Р.Х. е бил
представляван от адвокат Г. по повод оспорването на Наказателно постановление №
001256/08.06.2022г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, но не са
представени доказателства за заплатено от него адвокатско възнаграждение.
Поради това настоящата инстанция намира, че атакуваното определение на състава
на РС – Нови пазар се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №10/31.01.2023 г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД №208/2022 г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №48/13.03.2023 г.
на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД №208/2022 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура“ град
София да заплати на Р.С.Х., с ЕГН **********,***, сумата в размер 500
/петстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски по КАНД №129/2023
г. по описа на Административен съд гр. Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 28.09.2023г.