Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 194
гр. Габрово, 07.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шаханова, като
разгледа докладваното от съдията С.
Миланези в. гр. д. № 182 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 5 от 06.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 185/2019 г. по описа на Тревненския районен съд, е
осъден Х.Н.Д.,***, да
прекрати неоснователните действия по влизане и преминаване през имот № *** по КВС на землището на с.Р.., Община Т.., с площ 1.909 дка, при граници:
имоти с №№ **, **,
**, **, **, **, **, **, **, **, **, **, **, ** (имот с идентификатор *** по КК на землището на с. Р., Община Т.) по предявения от И.М.И.,***, иск с
правно основание чл.109 от ЗС. В тежест на Х.Д. са възложени разноските по
делото.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от Х. Н. Д., чрез адв. Г. Н., в която се твърди, че
същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът неправилно е ценил
събраните доказателства по делото, като от тях се доказва неоснователност на
исковата претенция, с което съществено е нарушен материалния закон. Решението е
постановено и в противоречие с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г.
на ОСГК на ВКС, според което за да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС следва да
са налице неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и
създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. Съдът не е извършил конкретна преценка дали въздействието е
по - голямо от обикновеното и дали създава пречки за ищеца да ползва имота си.
От събраните доказателство се установявало, че част от процесния имот на ищеца
фактически представлява път, предвиден за това и се ползва за това, като вещото
лице е посочило, че това е път на бивш стопански двор, като не е подходящ за
нищо друго, освен за преминаване по него. От събраните доказателства можело да
се направи извода, че преминаването по пътя на ищеца от ответника, не създава
пречки същият да го ползва по
предназначение. Освен това в исковата молба липсват каквито и да било оплаквания,
че действията на ответника препятстват ищеца да ползва имота си и в какво се
изразява това. В този смисъл изводът на съда е изграден не върху факти, а върху
предположения. Неправилно съдът е приел, че преминаването през имота на ищеца
от страна на ответника е продължило и през 2019 г., който е изведен въз основа
на протокол за предупреждение от 23.01.2019 г. Датата на протокола не отразява
събития станали на същата дата или в бъдеще, а единично събитие настъпило през
2018 г. Съдът неправилно е уважил иска не защото действията на ответника
продължават и към настоящия момент на завеждане на делото или са останали
трайни последици от тях, а защото е приел, че съществува обоснована вероятност
действия по влизане и преминаване през имота на ищеца да бъдат извършени е
занапред. Този извод е неправилен и противоречи на нормативната уредба и
юриспруденцията, тъй като действието не може да е осъществимо в един бъдещ
момент. Решението е и необосновано, защото съдът не е обсъдил възраженията на
ответника, като е игнорирал фактите имащи значение за изхода на спора, а именно: ищецът сам е
разделил един голям имот на други по - малки и оставил пътя да ги обслужва;
една част от въпросния път не попада в имота на ищеца, а е общински имот и само
една част от пътя преминава през имот на ищеца; ищецът е предоставил на
праводателя на ответника нотариално заверена декларация, в която е дал съгласие
за преминаване; св. Иванова е посочила, че пред нея ищецът е завил, че остава
въпросния път на свое име, за да могат всички нови собственици да го ползват и
да няма спорове между тях; пътят се ползва само от ищеца и единствено като път;
имотът на ищеца има изход към републикански път и от другата страна, в която са
разположени негови постройки.
Моли да се отмени
първоинстанционното решение като неправилно, като се отхвърли предявения иск
изцяло. Претендират се разноските за въззивното производство.
В срок е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата И. И., чрез адв. С. Б., в който се заема становище
за неоснователност на въззивната жалба, по подробно изложени аргументи. Моли,
да се остави без уважение жалбата.
В проведеното открито заседание
въззивникът се явява лично и с процесуалния си представител адв. Г. Н., като поддържат
жалба. Ответника не се явява, за него процесуалният му представител адв. С. б.
представя писмено становище. И двете страни претендират разноските.
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и същата е процесуално допустима.
Тревненският районен съд е бил сезиран
с иск от И.
М.И. предявен против Х. Н. Д., като е поискано от съда да се постанови решение,
с което да се осъди ответника да преустанови действията, по влизане и
преминаване през собствения му имот № ** по КВС на землището на с. Р., Община Т.,
с площ 1.909 дка, начин на трайно ползване стопански двор, с които пречи на
ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на описания имот.
Твърди, че неговият имот № ** по КВС на землището на с. Р. граничи с имоти № **
и № **, собственост на ответника. През неговия имот минава път, който също бил
негова собственост и през който неправомерно преминава ответника. В началото на
пътя има монтирана врата, с поставен катинар, която през 2018 г. била разбита
от ответника и той постоянно преминавал от там с автомобила си. В момента
извършвал ремонтни дейности наемал бетоновози, които също преминавали от там.
Твърди и че към настоящия момент ответника преминава през имота му и иска тези
неоснователни действия от негова страна да бъдат прекратени.
В депозирания отговор ответникът оспорва
предявения иск, като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението, че в
началото на 2018 г. е разбивал металната врата, а и същата не е поставена в
имот, собственост на ищеца. Действително преди преминавал по въпросния път, но
през последната една година се въздържал от такива действия, поради влошените
междуличностни отношения с ищеца. Излага, че ищецът предоставил на
праводателите му нотариално заверена декларация съгласие за преминаване по
процесния път. Дори да се приеме, че преминава по процесния път, това негово
действие не създава на ищеца пречки да
ползва имота си, а дори да създава, те не са по - големи от обикновените,
поради факта, че част от този имот е път и той се ползва за път.
За уважи предявения иск с пр. осн. чл. 109 от
ЗС, първоинстанционният съд е приел, че преминаването през чужд недвижим
имот представлява неоснователно въздействие върху имота, което създава
съществени пречки за ползването му по предназначение от собственика, поради
което извършеното от ответника изпълва характеристиките от състава на правната
норма по чл.109 от ЗС. Системността на действията на ответника през годините,
както и особеностите на случая – до единия от имотите на ответника с идентификатор
*** няма транспортен достъп, а в този имот и в другия с идентификатор ***
функционират къщи за гости, предполагат съществуването на обоснована вероятност
действия по влизане и преминаване през имота на ищеца да бъдат извършвани и
занапред. Предвид това съдът е приел, че независимо дали неоснователните
действия по влизане и преминаване през имота на ищеца са били преустановени от
ответника, предявеният по делото иск е основателен с установяване на
извършването им през продължителен период от време преди завеждане на делото.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от акт за държавна собственост
№ **, имот № *** в землището на с. Р., с ЕКАТТЕ ***, общ. Т. бил актуван като
стопански двор.
Не е спорно
между страните, че ищецът И. И. е придобил ПИ ** в землището на с. Р. от МЗГ,
видно от представен договор № РД-50Г-40 от 11.08.2005 г., който е бил бивш
стопански двор. С влизане в сила на КККР на землището на с. Р. имотът е с
идентификатор ***, който е идентичен с имот № ** от КВС, видно от заключението
на вещото лице.
Не е спорно, че ответникът Х. Д. е
собственик на имоти с идентификатори ***
и ***, които същият е придобил от М. Х. М. и Т. П. М., видно от
представените нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот №**, т.I, рег.№***, дело №***. на нотариус с
рег. №619 на НК и район на действие Районен съд – Трявна, и нотариален акт за
замяна на недвижими имот №**, т.II, рег. № **, дело №***. по описа на
нотариус с рег. № 121 на НК и район на действие Районен съд – Стара Загора. Не
е спорно, че двата имота са съседни на собствения на ищеца с идентификатор ***.
От декларация с нотариална заверка
на подписа от 25.01.2007 г. на нотариус с рег. № 516 на НК, се установява, че И.
М. И. е декларирал съгласието си М. Х. М., като собственик на земеделски имоти
№**, ** и **, намиращи се в землището на с. Р., Община Т., да ползва пътя,
оформен в собствения му имот № 142, за осигуряване достъп и право на
преминаване до собствените му имоти, и който път е обозначен на скица
№282/10.05.2006 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Трявна. С декларацията И. М.
И. се е съгласил този път да се ползва и от наследниците на М. Х. М..
От заключението по приетата в първоинстанционното
производство съдебно- техническа експертиза и от с обясненията на вещото лице в
проведеното съдебно заседание на 12.12.2019 г., се установява, че имот № *** в
землището на с. Р., Община Т. включва полски път с асфалтова настилка в
сравнително добро състояние. Представлява бивш път в селскостопански двор.
Достига до източната част от имот с идентификатор ***, собственост на ищеца,
като преди да я достигне преминава северно покрай имоти с идентификатори *** и ***,
които са собственост на ответника. 20 метра от трасето на съществуващия
асфалтов път, не попадат в имота на ищеца. На пътя има монтирана двукрила
метална врата, която при посещението на вещото лице е била незаключена. Вратата
е монтирана на известно разстояние от пресичането на полския път с общински път
за с. Р.. Разстоянието между двата стълба на вратата е 4 метра, като
по-голямата част от нея – около ¾ от нейната ширина е разположена в имот
с идентификатор *** /имот по чл.19 ЗСПЗЗ, общинска собственост/ и само 1 метър
от нея попада в имота на ищеца с идентификатор *** по КК на землището на с. Р.,
който е идентичен с имот №*** от КВС на същото землище. Имот с идентификатор ***
представлява част от имот с № ***, придобит от ищеца с договора от 11.08.2005г.
Към имот с идентификатор *** има изграден подход от общинския път от гр. П. за
с. Р. (ПС с идентификатор *** по КК на землището), с който граничи на юг. Имот
с идентификатор *** няма друга възможност за транспортен достъп, освен от
съществуващия полски път с асфалтова настилка, по-голяма част от който попада в
имота на ищеца. Такава е била ситуацията и към момента на придобиването от
ответника на имот с идентификатор ***. Вещото лице е онагледило заключението си
с комбинирана скица - извадка от кадастралната карта на землището на с. Р. и
резултати от геодезически измервания, направени на 30.11.2019г.
От
свидетелските показания на св. Г. В., квартален полицай на гр. П., се
установява, че в РУ Трявна е бил получен сигнал преди време за разбиване на
вратата, поставена в началото на пътя в имота на ищеца, за което съставил
протокол. След този случай отново имало сигнал, за преминал бетоновоз през
пътя, но при отиването на място не е било констатирано наличието му.
Свидетелства, че присъствал при трасирането на мястото, за да няма спорове
между страните. По -голяма част от пътя се намирал в имота на И. М., но
вратата, за която имало спорове, се установило, че не е в неговия имот, като
това било установено от вещото лице, а той бил там. Свидетелства, че между
страните съществуват спорове, но не е виждал Х. Д. да минава там с автомобил.
Въпросният асфалтов път е направен за движение по принцип и доколкото знае
ответникът го ползвал за да има достъп до гаража си. Пътят е тесен.
От показанията
на св. К. Б., внук на ищеца, се установява, че преди да започне спора страните
били в добри отношения, но после се влошили, когато дядо му го помолил да се
изнесе от гаража му. Ответникът
преминавал през имота на дядо му, за да си влезе в неговия гараж. Пътят бил
тесен. Свидетелства, че виждал преминаването на бетоновози, които създавали
пречка за дядо му, но не си спомня кога точно, защото не живее там. Не можело
да се влиза в пътя без тази врата, която била разбивана, но не знае кой я е
поставил. Тя била в мястото и не е общински пътя. Ответникът може да достигне
до гаража си само по този път. Твърди, че от там минавали и камиони с дърва.
Св. Г. Т.
твърди, че познава страните, а ответникът ползвал пътя за извършваното от него
строителство. Преди преминавал през пътя с колите си.
Свидетелката Ж.
Д., съпруга на ответника заявява, че до края на 2018г. взаимоотношенията между
съпруга й и ищеца като съседи били добри, но тогава ищецът заявил, че пътят е
негов и не желае повече да минават през него. Тъй като заплашвал съпруга й,
през 2019г. спрели да минават през този път. За достъп до имот №94 ползвали
общинския път, който минава точно покрай имота. До имот с №95 нямали
транспортен достъп. В двата имота имало къщи за гости, регистрирани в Община
Трявна. В началото на 2019г. минали два бетоновоза, наети от фирмата, която
стопанисва къщите за да се отлее подпорна стена. Неин управител била
свидетелката Ж. Д..
Свидетелката М. П. – И. сочи, че не е виждала през последната
година ответникът да преминава през пътя на ищеца. Не била виждала и
бетоновози, но от Ж. Д. разбрала, че са влизали бетоновози, наети от фирмата,
която извършва строителни дейности в парцела. Асфалтовият участък от пътя,
който попадал в имота на ищеца се полазвал единствено за да се достига до
имотите. Пътят там бил тесен и два автомобила трудно можели да се разминат.
От приложения
по делото констативен протокол от 04.01.2018г., съставен от свидетеля Г. В. В.,
се установява, че при извършена проверка на вратата на входа на стопанска
постройка и двор на бивше ТКЗС в землището на с. Р., Община Т. е установено, че
на входа на стопанския двор се вижда портал, изграден от две метални врати от
тръбна конструкция и мрежа /оградна/. Лявата врата е със здрава конструкция и
частично скъсана мрежа. На нея има два катинара. Дясната е със скъсана
конструкция в долната част и частично скъсана мрежа. На нея има закачен един
катинар. Двете врати са широко отворени. Мрежата по оградата е здрава. По
мрежата на вратите, както и по конструкцията им няма видими пресни следи от
интервенция. Вратите и мрежата са силно корозирали от годините.
Приложен по
делото е и протокол за предупреждение от 23.01.2019г., с който ответникът Х.Н.Д.
е бил предупреден да преустанови преминаването през имота на И.М.И. от с. Р.,
без да има учредено право на сервитут за това от Община Т., както и да
възстанови счупените катинари, собственост на И.М.И..
При така
установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените във
въззивната жалба доводи. От правна страна настоящият състав на съда намира
следното:
За да бъде уважен предявеният негаторен иск с пр. осн. чл.
109 от ЗС, следва да са налице кумулативно следните предпоставки:
неоснователност на действията на ответника по иска и създаване на пречки за
упражняване правото на собственост от ищеца в пълен обем.
В ТР № 4 от 06.11.2017 г., постановено по тълк. д. № 4/2015
на ОСГК на ВКС, е прието в мотивите на т. 3, че ако действията на ответника са
основателни няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС и ищецът следва да
докаже, че ответникът осъществява неоснователно въздействие (действие или
бездействие) и същото създава пречки по големи от обикновените за използването
на собствения му имот. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 от ЗС. Същото ще бъде и ако действията са
неоснователни, но не се създават пречки на собственика по - големи от
обикновените (чл. 50 от ЗС, като тази преценка е винаги конкретна.
Не е спорна собствеността на ищеца по отношение на имот № **
в землището на с. Р.. В конкретния случай, предмет на търсената защита с
предявения иск е преустановяване на действията по влизане и преминаване през
собствения на ответника имот № ** в землището на с. Р.. От заявеното е видно,
че се търси преустановяване на твърдените действия от страна на ответната
страна, изразяващи се в ползването на асфалтов път, за който се твърди, че е
част от имота на ищеца.
Безспорно се установява по делото, че процесният път
частично е собственост на ищеца, както и
вратата, за която същият твърди, че е сложена за да се ограничи достъпа
до имота му, видно от приетото заключение на вещото лице - 20 м. от пътя е
общински, а 3/4 от вратата се намира в имот общинска собственост. Процесната
част от имота фактически представлява път и се ползва като път, осигуряващ
достъпа до сградите в стопанския двор, като не е подходящ за нищо друго освен
за път.
За да е основателен искът следва действията на въззивника да
са неоснователни и да пречат на собственика да упражнява правото си на
собственост. В настоящия случай не се установява такова действие, което да
препятства ищеца да упражни правото си на собственост в сочената част от неговия
имот. Дори да се приеме, че ответникът е преминавал през пътя, то това не е
създало на ищеца пречки по - големи от обичайните, тъй като мястото на
преминаване е път и ответникът не създава пречки на ищеца да го ползва по
предназначение. Въпреки извършването на определени действия, правомощията на
собственика не се ограничават респ. не засягат правата му по начин да
препятства възможността му да упражнява правото си на собственост в собствения
му имот.
На второ място не се установяват конкретни факти, които да сочат
на неправомерно поведение на ответника, даващи основание да се приеме, че е
налице фактическия състав на чл. 109 от ЗС нито към завеждане на делото, нито
към приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Видно от
събраните доказателства, а именно показанията на св. М. П. – И. и св.
Г. В., същите не са виждали в последно време въззивникът да ползва пътя, което
кореспондира с показанията на съпругата му св. Ж. Д., която свидетелства, че
след влошаване на отношенията с ищеца през 2018 г., те са престанали да ползват
този път. Освен това цитирания протокол за предупреждение от първоинстанционният
съд е от началото на годината - януари месец 2019 г., а искът е заведен август
месец същата година. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че поради
вероятната основателност установените действия по преминаване от миналото да се
повторят, искът е основателен. Приетото противоречи на събраните доказателства
по делото. Предпоставките за уважаване на
иска следва да са налице към момента на постановяване на решението и да са
безспорно доказани, както и неоснователните действия на ответника, които
създават пречки на ищеца да упражни правото си на собственост, да не са
преустановени. Евентуални бъдещи действия, за които има индиции и може да се
предположи, че могат да бъдат осъществени, не могат да са основание за
уважаване на така предявения негаторен иск, тъй като със същия се постановява
решение да се преустановят конкретно установени неоснователни действия на
ответната страна, които пречат на собственика да упражни правото си на
собственост.
Предвид гореизложеното решението на първоинстанционният съд
е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло, като вместо
него се постанови ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. С оглед
изхода на спора в полза на въззивника следва да се присъдят направените
разноски по делото за двете инстанции в размер на 625 лв., съобразно
представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 5 от
06.02.2020 г., постановено по гр. д. № 185/2019 г. по описа на Тревненския
районен съд, като неправилно и незаконосъобразно, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.М.И., с ЕГН **********,***,
с пр. осн. чл. 109 ЗС, с който е
поискано Х.Н.Д., с ЕГН **********,***, да прекрати неоснователните
действия по влизане и преминаване през имот № *** по КВС на землището на с. Р.,
Община Т. (имот с идентификатор ** по КК на землището на с. Р., Община Т.), с
площ 1.909 дка, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.М.И., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.Д., с ЕГН **********,***, сумата
от 625 лв. (шестотин двадесет и пет лева) - разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.