Решение по дело №114/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1990
Дата: 23 май 2013 г.
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20131200600114
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

18.10.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.08

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова

дело

номер

20124100501131

по описа за

2012

година

8

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № 458/26.07.2012г. , постановено по гр.д. № 775/2012г.Горнооряховският Районен съд е признал уволнението на Н. Д. Н. , обективирано в заповед № 76/29.12.2011г. на Директора на ПТП Г.Оряховица, за незаконно и е отменил посочената заповед. Със същото решение Н. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност – „р.” с място на работа - гара Каспичан при БДЖ „Т. П.”Е. С., ПТП Г. Със същото решение е осъден БДЖ „Т. П.”Е. С., ПТП Горна Оряховица да заплати на Н. Д. Н. сумата от 2467,76лв. обезщетение по чл. 344,ал.1 т. 3 от КТ за времето от 6 месеца през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -22.02.2012г. до окончателното изплащане. Отхвърлена е претенцията по чл. 344,ал.1 т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение по горния текст за разликата до претендираните 4878лв. поради прихващане с насрещно вземане на БДЖ „Т. П.”Е. С., ПТП Горна Оряховица против Н. Д. Н. за изплатени му във връзка с уволнението обезщетения по чл. 220,ал. 1 от КТ и по чл.222, ал. 1 от КТ двете в общ размер от 2410,24лв. до размера на по- малкото вземане. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от БДЖ „Т. П.”Е. С., ПТП Горна ОряховицаВ жалбата се навеждадт оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че след като съдът е установил наличието на реално съкращаване на щата при ответника и след като е установил, че е налице извършен подбор, то е следвало да се ограничи в разсъжденията си за законосъобразност на уволнението само до тези факти, а не да се впуска в преценка, касаеща самата практическа дейност по провеждане на подбора.

След като нямало оспорване от страна на ищеца на преценката, извършена от работодателя относно нивото на качество на работата на ищеца, то съдът неправилно навел в решението си доводи за незаконност на уволнението, които не били наведени от самия ищец. По този начин бил нарушен принципът на диспозитивното начало. Неоспорването от страна на ищеца на протокола за подбор освобождавало работодателя от задължението подробно да обосновава преценката си за по- добро изпълнение на работата по приетите параметри, а оттам отпадала и нуждата съдът за изследва законосъобразността на подбора по отношение направеното оценяване. Според жалбоподателя дори ТР№ 3/16.01.2012г. не дава основание да се приеме, че съдът следва да преценява спазването на начина за упражняване правото на подбор само когато е на лице спор за това.

Развиват се и съображения по отношение мотивите на съда относно правилната преценка на работодателя при извършения подбор. Сочи се, че съдът неправилно е приел начина на формиране на оценките по отношение на работника. Посочва точната методология на изчисляване на оценките. След като при липсата на спор по въпроса за законосъобразност на подбора не било проведено цялостно доказване на съответствието между действителните качества, умения , способности и резултати от трудовата дейност с получените от ищеца оценки / и такова работодателят не бил задължен да проведе/, нямало как съдът да направи генерален извод за водещия мотив при преценката именно ищецът да бъде уволнен. Такъв извод обаче бил направен от съда. Неправилно обаче съдът възприел като основен мотив за уволнението на ищеца наложеното му дисциплинарно наказание.

Предвид горното жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания първоинстанционен акт и да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Ответникът по жалбата- ищец в първоинстанционното производство – не е депозирал отговор на същата.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на служебното си задължение по чл.269 от ГПК въззивният съд провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и намира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част.

По същество решението в неговата обжалвана част е правилно, макар и част от съображенията на първоинстанционния съд да не кореспондират с тези на настоящата инстанция.

С исковата си молба ищецът Н. Д. Н. твърди, че е работил при ответника на длъжност „Р.”. Със заповед № ....г. на Директора на поделението трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328,ал. 1 т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. Твърди се, че тази заповед е незаконосъобразна, понеже е нарушен чл. 130а, ал. 1 от КТ, както и чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта, както и че заповедта е издадена в противоречие с чл. 329, ал. 1 от КТ, като се сочи, че подбор не е извършван. Нарушен бил също и КТД, понеже не било отправено искане до синдикалната организация, в която ищецът членувал, за неговото уволнение.Не било спазено и правилото на чл. 12 от КТД, че следва да се освободят първо пенсионерите или придобилите право на осигурителен стаж и възраст.

Претендира се да бъде отменена заповед 761/29.12.2011г. на Директора на ПТП Горна Оряховица, да бъде възстановен ищецът на заеманата от него преди уволнението длъжност, да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение по чл. 225 от КТ за период от 6месеца след датата на уволнението в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца – 813 лв. месечно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ответникът по делото в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, като в него оспорва иска Твърди, че е налице реално съкращаване на щата , като от 6 бройки за длъжността „ръководител движение, ръководител смяна” след съкращението са останали 5. Твърди също, че е извършен подбор по критерии, посочени в нарочна заповед на работодателя. Работниците били оценяване по заложените в закона критерии – по- висока квалификация и по- добро изпълнение на работата. За извършеното оценяване бил изготвен протокол, от който се виждало, че ищецът е оценен с най-нисък брой точки.

При условията на евентуалност е направено възражение за прихващане между сумата на присъденото обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ и обезщетенията по чл. 220 и 222, ал. 1 от КТ, изплатени на ищеца при уволнението му.

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд. Обсъдени са всички допустими и релевантни за спора писмени и гласни доказателства, като са направени правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка, установена от първата инстанция и поради това не я възпроизвежда в настоящото решение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи. Въпреки че настоящата инстанция не споделя част от изводите на съда, касаещи незаконосъобразността на проведения от работодателя подбор, изводът за незаконосъобразност на подбора остава непроменен.

По делото няма спор, че ищецът е работил при ответника по трудов договор, като е заемал длъжността „ръководител движение- ръководител смяна” на гара Каспичан. Не се спори и че след 04.11.2011г. една от шестте бройки, предвидени за длъжността на ищеца при ответника на гара Каспичан е премахната. Съкращаването на щата в този смисъл е реално.

По отношение на извършения от работодателя подбор, настоящият състав счита, че макар формално такъв да е извършен, той е незаконосъобразен и на това основание уволнението следва да бъде отменено.

Съображенията на въззивния съд относно незаконосъобразността на извършения от работодателя подбор не кореспондират изцяло с тези на първоинстанционния съд.

Работодателят, съкращавайки една от общо шест бройки за длъжността „ръководител движение, ръководител смяна ” за гара Каспичан е бил задължен съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ да извърши подбор измежду служителите, заемащи тази длъжност. За целта той е назначил комисия, която е следвало да оцени подлежащите на подбор служители, като няма спор, че в подбора са включени всички служители, които според закона подлежат на такъв. С нарочна заповед работодателят е въвел и критерии, които да служат за преценка при подбора. Тези критерии според въззивния съд имат крайно неясно съдържание-посочен е само цифров израз на оценките, както и „тежест” на всеки един критерий, без да е пояснено какво точно е съдържанието им. Принципно няма пречка чрез други доказателствени средства, извън писмените такива, работодателят да докаже съдържанието на въведените критерии за подбор и съответно правилното им приложение спрямо всички лица, подлежащи на такъв подбор. За целта по делото е разпитан един от членовете на комисията, извършила оценяването и оттам подбора. Съгласно показанията на този свидетел – М.Р.- на ищеца е дадена по- ниска оценка за изпълнение на работата, защото имал малък стаж на самата длъжност и основното било случай със закъснение на товарен влак с повече от 60 минути, което довело до отпадането му. Свидетелят е заявил, че за нивото на качество на работата на ищеца комисията е почерпила сведения от прекия му началник, който не участвал в комисията по подбора.

При това положение не става ясно точно какво е съдържанието на въведените от работодателя критерии за подбор. Очевидна илюстрация на тази неяснота е фактът, че от една страна в заповедта на работодателя е въведен критерий „ниво на изпълнение на възложената работа : качество , срочност и ефективност на изпълнение” , а от друга страна е въведен критерий”дисциплинарно минало”. За тези два критерия следва да се поставят отделни оценки.

Според показанията на разпитания свидетел, за да поставят по- ниска оценка по първия критерий, членовете на комисията по подбора са взели предвид именно „дисциплинарното минало” на ищеца. Също така според свидетеля съдържанието на критерия включва в себе си и стажа на заеманата длъжност. Тези два елемента- стажът / който е свързан с професионалния опит/ и спазването на трудовата дисциплина, следва да стоят в основата на преценката на работодателя относно качеството и нивото на изпълнение на работата. Тези критерии следва да бъдат прилагани много прецизно. Стажът например не може да бъде определящ критерий при преценка качеството на изпълнение на възложената работа.

В случая се получава така, че при наличието на съвсем отделен критерий „ дисциплинарно минало” , по който е намалена общата оценка на ищеца с 2 точки, вземайки предвид същото дисциплинарно наказание, комисията намаля оценката му и по другия зададен критерий за оценка – „ качество на изпълнение на възложената работа”. Очевидна е в тази ситуация липсата на логика при оценяването, а оттам и са достигнати несправедливи за ищеца резултати. Неяснотата в съдържанието на заложените от работодателя критерии, които в конкретния случай имат само цифрово изражение, без зад тези цифри да стоят конкретни мотиви, води до незаконосъобразност на извършения подбор, а оттам и до незаконосъобразност на уволнението .

Възраженията на въззивника касаят именно преценката на съда относно законосъобразност на подбора. Всички тези възражения са неоснователни. Първо, според въззивника, след като ищецът не бил навел оплакване за незаконност на уволнението, касаещи извършения подбор, съдът не бил в правомощията си да разглежда въобще въпроса за подбора, защото така нарушавал диспозитивното начало. Цитирано е ТР №3/2011г. на ОСГК на ВКС, което, според въззивника, сочело, че само при спор съдът преценява дали законосъобразно работодателят е упражнил правото си на уволнение. Спор в случая е налице- предявен е иск по чл. 344,ал. 1 т. 1 от КТ. За работника – ищец по този иск-е достатъчно само да заяви, че счита уволнението си за незаконосъобразно. Не е нужно да са наведени конкретни оплаквания. В тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване стриктното спазване на законовите норми при прекратяване на трудовото правоотношение. Правната защита която се цели с исковете по чл. 344,ал. 1 т. 1 – 3 от КТ, точно според цитираното от въззивника ТР 3/2011 на ОСГК на ВКС, е в цялостния съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси, касаещи законността на уволнението. С други думи, преценявайки законността на упражненото от работодателя право на подбор, което е част от правото на уволнение, първоинстанционният съд не е нарушил диспозитивното начало. Впрочем, още с исковата си молба ищецът е оспорил законността на подбора, като е заявил, че такъв не е извършван.

По отношение възражението в жалбата, че критериите за подбор са били ясни и че съдът е извършил неправилна преценка, считайки ги за такива, вече се изложиха достатъчно мотиви в обратната насока. Все пак следва да се отбележи, че част от съображенията на първоинстанционния съд действително са в разрез с установената практика и ТР 3/2011г. на ОСГК на ВКС. Например неправилно първата инстанция е счела, че в комисията по подбор следва да участва прекият началник на ищеца. При положение, че видно от приложените заповеди на работодателя подборът се е извършвал измежду повече от 20 служители, работещи на различни гари, не е оправдано в комисията по подбор да участват преките началници на всеки един от тях. Достатъчно според настоящия състав е комисията да събере данни за нивото и качеството на изпълнение на работа от страна на работника от неговия пряк ръководител.

Друг е въпросът как и по какъв начин работодателят е доказал съдържанието на въведените от него критерии и съответствието им с въведените от закона /чл.329,ал.1 КТ/ такива.

Настоящата инстанция приема, че исковата претенция на ищеца за отмяна на уволнението му/ чл.344,ал.1т.1 от КТ / е основателна и следва да бъде уважена.

Като обективно кумулативно съединени с иска по чл. 344,ал. 1т.1 от КТ , исковете по чл. 344, ал.1,т.2 и 3 от КТ също следва да бъдат уважени. Основателно в случая е възражението на работодателя за прихващане между дължимото се обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ и изплатените на ищеца при уволнението му обезщетения.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Решението е валидно, правиллно и законосъобразно, не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 458/26.07.2012г. , постановено по гр.д. № 775/2012г. на Горнооряховския Районен съд

Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от 22.10.2012г. пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

D7AD03CED59C5C08C2257A9B002F8B4C