Р Е
Ш Е Н
И Е № 57/24.4.2023 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети административен
състав, в публично заседание на седми
април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
СТОЯНОВА
при Секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от Съдията адм. д. №
37 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на П.Г.Н. ***, чрез адвокат С.В. ***, със съдебен адрес:***, кантора 501,
против Решение № 2153-28-10 от 03.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение
нейна жалба вх. №
1012-28-4 от 09.01.2023 г. против Разпореждане №
РВ-3-28-01276689 от 29.12.2022 г. на Ръководителя на контрол по
разходите на ДОО при ТП на
НОИ - Ямбол, с което
на основание чл. 114, ал.
1 и ал. 3 от КСО е разпоредено
да се възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение за отглеждане на
малко дете за периода от
05.02.2014 г. до
29.12.2014 г. в размер
на 6
838,64
лева, от които главница в размер на 3 689 лева и лихва в размер
на 3 149,64 лева,
дължима за времето
от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване
на разпореждането.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно като
издадено в нарушение на материалния закон и в разрез с целта на закона. Сочи
се, че неправилно административният орган е приел, че установените по
административната преписка факти и обстоятелства представляват достатъчни
основания за издаването на Разпореждане № РВ-3-28-01276689 от 29.12.2022 г.
Излагат се твърдения, че оспореното решение е бланкетно,
немотивирано, тъй като липсва обсъждане на всички изтъкнати възражения в
подадената срещу разпореждането жалба от 09.01.2023 г.; сочи се, че административният
орган е постановил своя акт, без да е извършил задълбочена и детайлна проверка
на всички относими към случая писмени доказателства и в разрез с точния смисъл
на относимите законови разпоредби. В този смисъл се
твърди наличие на материална незаконосъобразност на оспорения акт. Навеждат се
и доводи за съществени нарушения на административнопроизводствените
правила поради лишаването от възможност на оспорващата да защити правата си в
проведеното производство по издаване на задължителните предписания на
работодателя, както и при издаването на ревизионния акт. Оспорва се като необоснован
изводът на административния орган за липса на валидно възникнало трудово
правоотношение при излагане на подробни съображения; навеждат се твърдения за
изтекла давност, както и че изплатените парични обезщетения са получавани
добросъвестно и не подлежат на връщане. Иска се отмяната на атакуваното решение
и на потвърденото с него разпореждане.
В
съдебно заседание оспорващата - редовно призована, не се явява, представлява се
от редовно преупълномощен процесуален представител - адвокат
Б. В.-Ангелова, която поддържа жалбата и моли да се отмени оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на разноските по
делото.
В
съдебно заседание ответната страна - Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, редовно
призован, се представлява от надлежно оправомощен
представител – юрисконсулт С.М., която застъпва становище за неоснователност на
жалбата. В представен по делото писмен отговор се излагат подробни съображения досежно законосъобразността на оспорения административен
акт. Претендира се отхвърлянето на депозираната жалба поради нейната неоснователност
с присъждане в полза на административния орган на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По
делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната
преписка по издаване на процесния акт.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На
06.01.2023 г., видно от приложеното Известие за доставяне № PS 8600 00Z4WP J (л. 31), на оспорващата П.Г.Н. е връчено Разпореждане №
РВ-3-28-01276689 от 29.12.2022 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено Н. да възстанови недобросъвестно получено
парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 05.02.2014 г. до
29.12.2014 г. в размер на 6 838,64 лева, от които главница в размер на 3 689
лева и лихва в размер на 3 149,64 лева, дължима за времето от датата на
неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. От
фактическа страна в разпореждането е посочено, че въз основа на
Заявление-декларация № 28-001-00005901/25/02/2014 г. по описа на НОИ,
представена от П.Г.Н., на основание чл. 53 от КСО в качеството ѝ на осигурено
лице за общо заболяване и майчинство в ЕТ „И.-50 – И. М.“ с ЕИК *********, лицето
е получило парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за
детето Я.Н.С., изплатено за времето от 05.02.2014 г. до 29.12.2014 г.
включително. В мотивите е посочено още, че съгласно описаните факти и
обстоятелства в Ревизионен акт № РА-5-28-00963548 от 16.07.2021 г., съставен от
контролен орган на ТП на НОИ – Ямбол, и в Протокол № П-02002819120263 от 25.03.2020
г., съставен от контролен орган на ТД на НАП - Бургас, е установено, че
осигурителният стаж и доход на П.Г.Н. в качеството ѝ на работеща по
трудово правоотношение в ЕТ „И.-50 – И. М.“ с ЕИК по БУЛСТАТ *********, не
следва да се зачита; неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
са заличени от осигурителя ЕТ „И.-50 – И. М.“ след връчено Задължително предписание
№ ЗД-1-28-00968184 от 26.07.2021 г. и Покана изх. № 849 от 19.02.2020 г. на ТД
на НАП-Бургас до задълженото лице И.Д.М.; заличен е и сключеният Трудов договор
№ 24 от 17.12.2012 г. в ТД на НАП, Офис Ямбол. Въз основа на така посочените
фактически установявания и при позоваване на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от КСО и §
1, т. 3 от ДР на КСО е изведен извод, че в случая в нарушение на чл. 48а и чл.
50 от КСО на П.Г.Н. неоснователно е изплатена сумата от 3 689 лева,
съставляваща парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Посочено е в процесното разпореждане, че лихва се начислява в размерите
по чл. 113 от КСО от момента на издаване на разпореждането до окончателното
погасяване на задължението; посочен е и размерът на начислената лихва към
момента на произнасяне на акта – 3 149,64 лева. Указана е възможността за
доброволно изпълнение на разпореждането, както и възможността за погасяване на
задължението съобразно правилата на чл. 116 от КСО чрез разсрочено плащане,
съответно – предприемането на действия по принудително изпълнение при липса на
доброволно изпълнение. В акта се съдържат и указания за начина и срока за
обжалването му по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ-Ямбол.
С
Жалба вх. № 1012-28-4 от 09.01.2023 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол П.Н.
оспорила издаденото Разпореждане № РВ-3-28-01276689 от 29.12.2022 г., по която
е налице произнасяне с Решение № 2153-28-10 от 03.02.2023 г. на Директора на ТП
на НОИ – Ямбол. С акта горестоящият орган приел
жалбата за допустима, но по същество – за неоснователна, и я оставил без
уважение. Видно от съдържанието на процесното
решение, то е произнесено при пълно възприемане на фактическите и правни
основания, посочени в оспореното разпореждане, а именно: след излагане на
фактите досежно основанието и периода за изплатеното
на оспорващата парично обезщетение административният орган се е позовал на
извършената въз основа на Сигнал № 20-27-430 от 14.06.2019 г. от Инспекция по
труда, гр. Ямбол за нарушаване на данъчното и осигурително законодателство проверка
на ЕТ „И. - 50 - И.М.“ и съставения за резултатите от проверката Протокол №
П-02002819120263-073-001 от 25.03.2020 г. Според изложеното в решението, в протокола
е посочено, че с Покана изх. № 849 от 19.02.2020 г. на собственика на
едноличния търговец И.М. е указано да прекрати от 01.01.2014
г. трудов договор на П.Г.Н., сключен на 17.12.2012 г., както и да заличи
подадените с декларации обр. 1 и обр.
6 за 2014 г. данни за лицето. Посочено е още, че с този протокол е установено,
че осигурителният стаж и доходо на П.Н. в качеството
ѝ на работеща по трудово правоотношение в ЕТ „И. – 50 – И.М.“ не следва
да се зачита. След констатациите от проверката задълженото лице е подало
заявления за заличаване на указаните трудови договори и съответните декларации обр. 1 и обр. 6. В мотивите на
решението е посочено също, че след извършена пълна ревизия по разходите на
Държавно обществено осигуряване от контролен орган на НОИ, завършила с Ревизионен
акт № РА-5-28-00963548 от 16.07.2021 г., са издадени Задължителни предписания №
ЗД-1-28-00968184 от 26.07.2021 за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на
определени лица, сред които е и П.Н.. Задължителните предписания не са
обжалвани от осигурителя и са изпълнени в срок. След изпълнението им са
заличени данните по чл. 5, ал. 4 от КСО на П.Н. за периода от 17.12 2012 г. до
31.12.2013 г. Въз
основа на така посочените факти горестоящият орган
приел, че сумите подлежат на възстановяване, тъй като в нарушение на чл. 48а и
чл. 50, ал. 1 от КСО на Н. неоснователно са изплатени 3 689 лева,
представляващи парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Посочено е, че
задълженията на жалбоподателката П.Н. са установени
след извършени проверки и ревизии от контролни органи на ТД на НАП — Бургас и
ТП на НОИ — Ямбол; неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
са заличени след връчени Покана изх. № 849 от 19.02.2020 г. на ТД на НАП-Бургас
и Задължително предписание № ЗД-1-28-00968184 от 26.07.2021 г. на ТП на НОИ -
Ямбол на осигурителя ЕТ „И.-50 - И.М.“, които административни актове не са
обжалвани и са изпълнени в срок, с което осигурителят потвърждава направените
констатации. Решението е връчено лично на Н. на 07.02.2023 г. и недоволна от
него, тя е подала Жалба вх. № 383 от 15.02.2023 г. по описа на Административен
съд-Ямбол, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.
При
горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен
контрол, с оглед на което е допустима.
Разгледана по същество, тя се преценя и като основателна по следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия. За да е законосъобразен един
административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона. Липсата на някое от посочените изисквания опорочава издадения акт и предпоставя отмяната му като незаконосъобразен.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е издаденото на основание чл.
117 от КСО от Директора на ТП на НОИ-Ямбол Решение № 2153-28-10 от 03.02.2023
г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата
на П.Г.Н. *** против Разпореждане № РВ-3-28-01276689 от 29.12.2022 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
(ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО
ѝ е разпоредено да възстанови недобросъвестно
полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 05.02.2014
г. до 29.12.2014 г. в размер на 6 838,64 лева, от които главница 3 689
лева и дължима лихва 3 149,64 лева за времето от датата на неоснователно
полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5, като ал. 3 от
същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-28-10 от 03.02.2023
г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Ямбол, поради което съдът намира, че
то е постановено от компетентен орган по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията
на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и
лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят;
изречение второ на същия текст регламентира, че с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението
е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
В конкретния
казус издаденото
разпореждане се отнася за времето от 05.02.2014
г. до 29.12.2014 г.
включително, т.е. спорния период приключва на в
края на календарната 2014 г. При това положение и при спазване на законовата
регламентация, посочена в чл. 115, ал. 1 от КСО, категорично се установява, че
в случая петгодишният давностен срок е започнал да
тече на 01.01.2015 г. и е изтекъл на 31.12.2019 г. Следователно,
към момента на издаване на разпореждането – 29.12.2022 г., давностният
срок вече е бил изтекъл. Същевременно по делото липсват данни, а и не се твърди
наличие, нито са посочени от административния орган обстоятелства по ал. 3 и
ал. 5 на чл. 115 от КСО – за спиране или прекъсване на давността, за да намери
приложение визираният в чл. 115, ал. 1, изречение второ от КСО десетгодишен давностен срок. От посоченото дотук се налага изводът, че по
отношение на процесните вземания е изтекла
петгодишната погасителна давност, на която оспорващата се позовава в жалбата.
Констатираното обстоятелство обуславя материалната незаконосъобразност на
разпореждането и на решението на горестоящия орган, с
което това разпореждане е потвърдено. По изложените съображения решението на Директора
на ТП на НОИ - Ямбол, като постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби, се явява незаконосъобразно и същото, заедно с потвърденото
разпореждане, следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 120 от КСО основателна се явява претенцията за присъждане на разноски на
оспорващата страна, които съобразно представения Договор за правна защита и
съдействие от 15.02.2023 г. и приложен документ за внесена държавна такса
възлизат на общо 510 лева и включват 500 лева – договорено и платено адвокатско
възнаграждение, и 10 лева –внесена държавна такса. Размерът на заплатения
адвокатски хонорар е в съответствие с определения в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. минимум от 500 лева.
Водим от горното, ЯАС, трети
административен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-10 от 03.02.2023 г.
на Директора на ТП на НОИ – Ямбол и
потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-28-01276689 от 29.12.2022 г. на
Ръководителя на контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Ямбол, с което на
основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено
да се възстанови недобросъвестно полученото от П.Г.Н. парично обезщетение за отглеждане
на малко дете за периода от 05.02.2014 г. до 29.12.2014 г. в общ размер на 6
838,64 лева, от който главница в размер на 3 689 лева и лихва в размер на 3
149,64 лева, дължима за времето от датата на неоснователно полученото
обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Ямбол да заплати на П.Г.Н. ***, със съдебен адрес:***, кантора 501,
адвокат С.В. ***, направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
По аргумент от чл. 119 от КСО решението
подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете