Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Велико Търново, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 02.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 379/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Т.-И." ЕООД гр. Велико Търново против Наказателно постановление № 401 от 13.02.2019 г. на Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с което за нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си. Представя писмена защита, като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Също представя писмена защита и претендира и разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № 1 от 09.01.2019 г., инициирал настоящото административно-наказателно производство, служители на Териториална Дирекция "Държавен резерв" гр. Велико Търново при Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София, констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ, допуснато от дружеството - жалбоподател и изразяващо се в това, че в качеството му на дружество съхранител на материали за Военновременен запас, съгласно Договор за съхранение № 4078/01.12.2009 г. и Анекс №ДС-2/30.03.2018 г., при извършена проверка на 09.01.2019 г. по седалище и адрес на управление на дружеството в гр. Велико Търново, ж.к. Промишлена зона, Дълга лъка, било установено, че е допуснало липса на военновременни запаси, както следва: Месинг М-59-1 ф 20 - 1 986,640 кг., Месинг М-59-1 S 11 - 360,000 кг., Бяло тенеке № 36 - 1 125,000 кг. и Бяло тенеке № 50 - 1 010,000 кг.
Липсата на изброените материали била установена при извършване на счетоводното сравнение на 27.09.2018 г. при съпоставяне на резултатите от извършената инвентаризация с водещите се на отчет материали в ТД "ДР" гр. В. Търново.
Нарушението било извършено в "Т. - И." ЕООД, гр. В. Търново, ж.к Промишлена зона, Дълга лъка, на 18.09.2018 г., първият ден от извършената инвентаризация по Заповед № РД-Ю-312/17.09.2018г., продължена със Заповед № РД-10-317/20.09.2018г. на Директора на ТД "ДР" гр. Велико Търново.
На 09.01.2019 г. на основание Заповед № РД-10-242/16.06.2016 г. на Председателя на ДА "ДРВВЗ" гр. София и Заповед № РД-10-6/08.01.2019 г. на Директора на ТД „Държавен резерв" гр. В.Търново и във връзка с инвентаризационна преписка вх. № RB303102-001-04/ОС10-70/25.09.2018г. и RB303102-001-04/OC10-71/25.09.2018r., от проведена инвентаризация в „Т. - И." ЕООД, била извършена извънпланова проверка по седалище и адрес на дружеството, резултатите от която са обективирани в КП № 40-07-111/09.01.2019г.
В периода от 18.09.2018 г. до 25.09.2018 г. в „Т. - И." ЕООД, гр. В. Търново, ж.к. Промишлена зона, Дълга лъка, била извършена инвентаризация, заведена с Вх. № RB303102-001-04/ОС10-70/25.09.2018г. и RB303102-001-04/OC10-71/25.09.2018r. в ТД "ДР" гр. Велико Търново.
Не била установена наличност от позиции № 58 „Бяло тенеке № 36" и позиция № 59 - „Бяло тенеке № 50" от инвентаризационния опис.
След приключването на инвентаризацията и извършване на счетоводно сравнение на 27.09.2018г. в ТД "ДР" гр. В. Търново, е установена липса на описаните по-горе материали.
За установените липси след извършеното счетоводно сравнение и на основание чл.17 ал.З от Вътрешните правила за организиране и провеждане на инвентаризации е изготвен Протокол за липси от инвентаризационната комисия, подписан от МОЛ Е.Х.И. и утвърден от Директора на ТД "ДР" гр. Велико Търново.
За извършеното нарушение комисията е изискала писмени обяснения от управителя на дружеството и от МОЛ, но такива не са представени при проверката.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на управителя на дружеството, който е отказал да го подпише, удостоверено с подписа на свидетел при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Срещу АУАН не се постъпвали писмени възражения.
Въз основа на него е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен начин от приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните му признаци, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение. Правната квалификация на нарушението също правилна, поради което не се констатират и нарушения на материалния закон.
Разгледано по същество, НП е правилно и законосъобразно. Нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ не е бланкетна, за разлика от тази по ал. 1. В случая отговорността е ангажирана за бездействие на дружеството, в резултат на което са причинени липси на държавния резерв. Наложената имуществена санкция е определена в рамките на посочения в закона размер и съобразена с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, с оглед тежестта на нарушението. Определена е в минималния размер, което са явява и най-благоприятно за субекта на нарушението.
Материалния закон е приложен правилно. Налице е яснота относно елементите от обективната страна на административното нарушение, включително относно обстоятелството – кога е извършено то. За съставомерността на деянието по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ е достатъчно да бъде установено отсъствието на държавни резерви от определеното място за съхранението им, което в случая е безспорен факт. Отговорността на дружеството по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ е обективна, поради което не се налага обсъждане и изследване на виновно поведение и причини довели до липсите. От доказателствата по делото не се установи същите да се дължат на форсмажорни обстоятелства. С оглед изложеното, дружеството е било санкционирано законосъобразно на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ. Посочената норма съдържа диспозиция и санкция в себе си. Според легалното определение на чл. 3, ал. 1 от ЗДРВВЗ военновременните запази представляват материални ресурси, определени в номенклатурен списък и предназначени да осигурят при положение на война и военно положение производство на военна продукция за потребностите на въоръжените сили, на структурите, изпълняващи задачи по отбраната на страната, националното стопанство и на населението за период от време, определен от Министерския съвет с общия държавен военновременен план. От друга страна, в закона действително няма легално определение за понятието "липси", но съдебната теория и практика приемат, че липсата поначало се дефинира като щета с неустановен произход, като причините за проявлението и могат да бъдат от различно естество. В случая липсите са установени от АНО при извършени проверки.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Цитираната разпоредба изключва съставомерността на деянията, представляващи "маловажен случай", когато липсват или са налице незначителни вредни последици или с оглед други смекчаващи вината обстоятелства конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В хода на производството не се събраха доказателства, които да налагат извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с общите случаи на нарушения от същия вид. Т. е. в настоящия случай не са доказани предвидените в закона предпоставки, при които конкретното нарушение следва да се квалифицира като маловажен случай и деецът да не се наказва.
Като окончателен се налага извода, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
При този изхода на делото жалбоподателят следва да заплати и направените по делото разноски в размер на 60.55 лева - платени пътни разноски за явяване на свидетел.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 401 от 13.02.2019 г. на Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с което на "Т.-И." ЕООД гр. Велико Търново на основание чл. 31, ал. 2 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА "Т.-И." ЕООД гр. Велико Търново да заплати на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
ОСЪЖДА "Т.-И." ЕООД гр. Велико Търново да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 60.55 лева, както и 5.00 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: