Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 20.10.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5158 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
процесуалноправно основание чл. 415 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК и
материалноправно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД от Юробанк България АД против Л.С.П..
Ищецът твърди, че Съгласно клаузите
на писмено Споразумение от 06.07.2016 г., сключено между него и ответника Л.П.,
последният е признал, че е присвоил неправомерно в качеството му на служител на
бившата „Алфа Банк - клон България" КЧТ, чиито частен правоприемник е настоящото
дружество- ищец, парични средства, депозирани в две сметки на клиенти на банката
в общ размер на 19 000.00 лева. Съгласно чл. 1 от споразумението ответникът
безусловно и неотменяемо се е задължил да заплати обща сумата в полза на банката
в срок до 30.08.2016 год. Ищецът твърди, че ответникът е бил служител на „Алфа банка
- клон България" КЧТ, като след придобиването на търговското предприятие на
този клон на „Алфа банк" А.Е., Г* от страна на ищцовото дружество „Юробанк
България" АД, по силата на закона (чл. 123 от КТ) и съобразно подписаното между
последното и ответника Допълнително споразумение № 675 / 07.03.2016 г. към Трудов
договор № З К.8 3 / 05.09.2008 г., трудовото правоотношение между ответника и банката-
прехвърлител е било прехвърлено към новия работодател - банката- приобретател и
настоящ ищец, но впоследствие, считано от 02.06.2016 г., същото е прекратено на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ съгласно Заповед № 2531 / 31.05.2016 г.
Ищецът заявява, че
споразумението е сключено, след като две клиентки на банката- Н* А* С* и А* М* С*-
П* подали жалби с твърдения за липсващи парични суми от техните сметки, които евентуално
са били изтеглени от трето неупълномощено лице, без тяхно знание и съгласие. При
извършването на последвалата вътрешна проверка от служители на управление „Вътрешен
одит" в банката по двата случая, твърденията на двете жалбоподателки били
и било установено, че ответникът е отговорен за липсващите суми от сметките на
клиентките. Банката възстановила паричните средства, ведно с начислените лихви.
Тъй като ответникът не изпълнил
задължението си по споразумението, банката подала заявление по чл. 410 от ГПК и
по образуваното ч.гр.д. № 3012/2019 г. по
описа на РРС била издадена заповед за изпълнение за процесната сума. Тъй като
заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца възникнал
правен интерес да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника съществуването на вземането му,
произтичащо от Споразумение от 06.07.2016 г., в следните размери:
-19 000.00 лева - неиздължена
главница, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 21.05.2019 г. до изплащане на вземането;
- 5 240.84 лева- мораторна
лихва за периода 31.08.2016 г.- 20.05.2019 г.
Ищецът претендира разноски в
заповедното и исковото производство.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва иска. Оспорва
автентичността и съдържанието на приложеното по делото споразумение от
06.07.2016 год.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност,
и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от Споразумение от
06.07.2016 г. ответникът е признал, че е присвоил суми от сметките на две
клиентки на банката- 11 000.00 лева в периода 20.01.2016 год.- 24.02.2016
год. включително от сметката на Н* А* С*, ЕГН ********** и 8 000.00 лева в
периода 05.11.2015 год.- 01.12.2015 год. включително от сметката на Л.С.П..
Тези суми ответникът се задължил да плати на банката в срок до 30.08.2016 год.
Не се спори между страните, че ответникът е бил служител на Алфа
банка - клон България КЧТ на длъжност „*****.", като след придобиването на
търговското предприятие на този клон на банката от страна на ищцовото дружество,
по силата на закона (чл. 123 от КТ) и съобразно подписаното между последното и ответника
Допълнително споразумение № 675/07.03.2016 г., трудовото правоотношение между ответника и банковата институция - прехвърлител
е прехвърлено към новия работодател - банката-приобретател и настоящ ищец,
но впоследствие, считано от 02.06.2016 г., същото е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ съгласно Заповед
№ 2531/31.05.2016 г.
На 17.06.2016 год. и 20.06.2016
год. в банката са постъпили жалби от Н* А* С* и А* М* С*- П*. Те твърдят, че
липсват парични суми от сметките им, като заявяват, че сумите не са теглени от
тях. На 08.09.2016 год. банката е възстановила на Н* С* сумата 11053.40 лева, а
на А* М*- 8072.60 лева. Тези доказателства оборват възражението на ответника,
касаещо съдържанието на процесното споразумение.
Неоснователно е и възражението
за неавтентичност на посоченото споразумение. Приетата по делото съдебно-
графологична експертиза е основание да се направи извод, че то е подписано от
ответника.
Ответникът не твърди и не
представя доказателства, че е изпълнявал задълженията си за заплащане на сумите по споразумението.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи
парична сума за в размер на 19 000.00 лева за неиздължена главница по Споразумение
от 06.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 21.05.2019 г. до изплащане на вземането,
както и 5 240.84 лева- мораторна лихва за периода 31.08.2016 г.-
20.05.2019 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3012/2019 по описа на РРС, която
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по
същество, същият се явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно
дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва
да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва
фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид изложеното,
съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по
основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение, а
ответникът- че е платил сумите по последната в установения двуседмичен срок.
Ответникът не ангажира доказателства, съобразно дадените му указания.
Основателен е и искът за заплащане на мораторна лихва за периода от 31.08.2016
год.- датата, на която сумите по споразумението е следвало да бъдат платени до 20.05.2019
год.- денят преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Задължението е
срочно и забавата тече от изтичане на срока. На основание чл. 162 от ГПК съдът
изчисли, че така посоченият от ищеца размер е точен.
Ищецът
претендира разноски, представен е списък по чл. 80 от ГПК (лист 119 от делото).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК ответникът дължи разноски на ищеца в
заповедното производство в размер на 634.82 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Разноските на ищеца в исковото производство са в
общ размер 1264.82 лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение на особения представител на ответника. Общо дължимите суми са в
размер на 1899.64 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 и т. 7 от № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК разноските за изготвената съдебно-
графологична експертиза в размер на 200.00 лева следва да се поемат от
ответника.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.С.П.,
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на Юробанк България АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Околовръстен път №
260, представлявано от Д* Б* Ш*- изпълнителен директор и М* И* В*- прокурист,
чрез пълномощника юрисконсулт Н. Д* К* сумите: 19 000.00 лева - неиздължена главница, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 21.05.2019 г. до изплащане на вземането
и 5 240.84 лева- мораторна лихва
за периода 31.08.2016 г.- 20.05.2019 г., което
вземане е материализирано в заповед за изпълнение от 22.05.2019 год., издадена
по ч.гр.д. № 3012/2019 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати на Юробанк
България АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Околовръстен път №
260, представлявано от Д*Б* Ш*- изпълнителен директор и М*И*а В*- прокурист,
чрез пълномощника юрисконсулт Н. Д* К* сумата 1899.64 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото
производство.
ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати на Районен съд Русе разноски в размер на 200.00 лева за изготвената по делото
експертиза.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: