Р
E Ш Е Н И Е
№
гр. София,
16.05.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, наказателно отделение, XVІІ
въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети февруари ,
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежина Колева
ЧЛЕНОВЕ: Петър Сантиров
К. Трендафилов
при участието на
съдебния секретар Колева
и на прокурора Мирчев
докладваното
от съдия Снежина Колева ВНОХД № 4445 по
описа за 2018 година, при което за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда глава двадесет и първа НПК.
С присъда от
03.07.2018г. , СРС, н.о. , по нохд № 22719/16г., е
признал подс. К.С.А.,
за виновен в това че на 26.03.2016г. около 23.30ч., в гр. София, по ул.Жак Дюкло, с посока на движение от ул.Чепинско шосе към
ул.Рояк, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Каризма” с ДК№ *******с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1,8 на хиляда, установено
по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
№273/28.03.2016г. на МБАЛ ”Св.Анна”-София, съгласно Наредба № 30 от
27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от
17.03.2006 г.), след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по
чл.343б ал.1 от НК - с присъда от 15.10.2007г. по НОХД №6900/2007г. по описа на
СРС, 109 състав, влязла в сила на 27.03.2009г. -, поради което и на основание чл.343б ал.2, вр.ал.1
от НК във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на 1 година
лишаване от свобода при строг режим и
глоба в размер на 500 лева. Постановил е
разноските да се възложат в тежест на подсъдимия
Срещу съдебния акт
е подадена въззивна
жалба от защитника, в която се поддържа, че присъдата е незаконосъобразна, постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила,
явно несправедлива. Искането е за отмяна на съдебния акт на първата инстанция .
В съдебно заседание
пред СГС защитникът П.поддържа доводите и изтъква допуснато нарушение на процесуалните правила изразила
се в отсъствието на осъществено групиране на наказанията на подсъдимия, поради
което и настоява за отмяна на акта и връщането на първата инстанция .
Представителят на СГП счита, че депозираната жалба срещу присъдата на СРС е неоснователна, а присъдата
СРС – обоснована и
законосъобразна и следва да се потвърди .
Подсъдимият, изразява съжаление за това което е извършил и
моли за снизхождание .
Софийски градски съд, извърши цялостна проверка на правилността на
обжалвания съдебен акт в пределите,
посочени и в чл. 314 от НПК, при която намери следното :
Фактическата обстановка по делото е
изяснена при спазване на процесулните правила по
събиране и проверка и оценка на доказателтвата.
Същата изцяло се споделя от настоящата инстанция.
Констатира се, че към 26.03.2016г. подс. К.С.А. не притежавал свидетелство за управление на
моторно превозно средство (МПС). Същият бил неправоспособен като водач на МПС,
съгласно писмена справка рег.№4332р- 6549/29.03.2016г. на ОПП-СДВР. В
едногодишен срок от 27.03.2015г. до 27.03.2016г. подс.А.
нямал издадено, връчено и влязло в сила наказателно постановление за управление
на МПС без СУМПС. На 26.03.2016г., в
гр.София подс.К.С.А., след като употребил алкохол, се
качил в лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Каризма” с ДК№ *******. Около 23.30ч. подс.А.
предприел управление на лекия автомобил
по ул.Жак Дюкло, с посока на движение от ул.Чепинско
шосе към ул.Рояк, като бил сам в автомобила. Тогава подсъдимият бил спрян за проверка от
полицейските служители при 05РУ-СДВР, в лицето на свидетелите С.С.и В.К.. При проверката полицаите забелязали, че водачът -
поде. К.А. лъха на алкохол. Отделно от
това не представил на проверяващите свидетелство за управление на МПС.
За съдействие бил извикан св.П.С.- младши
автоконтрольор при ОПП- СДВР, който изпробвал подс.А. с техническо средство за измерване количеството
алкохол в издишалия въздух от водачите на моторни превозни средства Алкотест Дрегер 7410+ с номер
ARSM 0003, проба 1783, който отчел 1,73 промила на хиляда алкохол в издишания
от подсъдимия въздух. Свидетелят П.С.съставил на подс.
К.А. акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по
пътищата №661730/27.03.2016г. и му връчил талон за медицинско изследване на
кръвта №0271623. В него бил описан положителния резултат от 1,73 на хиляда,
установено с Алкотест Дрегер
7410+ с номер ARSM 0003, проба 1783, като талонът бил връчен срещу подпис на
подсъдимия в 00.45 часа на 27.03.2016г. На подсъдимия бил даден срок да даде
кръвна проба в МБАЛ“Св. Анна“-София до 01.30 часа на същия ден. След това
свидетелите С.и К.веднага съпроводили подс.К.А. до
МБАЛ“Св. Анна“-София, където в 00.45 часа същият дал кръв за изследване. Видно
от протокола за медицинско изследване, в него подс.А.
съобщил пред дежурния лекар д-р И., че около 22.00 часа на 26.03.2016г. бил употребил
100 грама ракия. Не се съобщава за употребени лекарства през последните 24 часа
или за заболявания.
Кръвната проба постъпила в лабораторията
на МБАЛ“Св. Анна“-София на 28.03.2016г. в 11.25 часа. Въз основа на взетата
кръвна проба от подсъдимия, била изготвена химическа експертиза от вещото лице М.,
обективирана в протокол за химическа експертиза с
№273/28.03.2016г. на МБАЛ“Св. Анна“-София, според който в кръвта на подс.А. е установено наличие на етилов алкохол в количество
1.8%.
Видно от лабораторни справка
рег.№3286р-8266/01.03.2016г., техническо средство Алкотест
Дрегер 7410+ с номер ARSM 0003 е преминало успешна
лабораторна проверка на 23.02.2016г., със срок на валидност на проверката от
шест месеца.
Доказателствата, установяващи горните
факти се съдържат в показанията на
свидетелите К., С., и С., които
установяват релевантни факти по
извършена проверка на лицето; че същият е изглеждал в нетрезво състояние, че е
бил извикан и екип за проверка чрез тест. Съвкупната оценка на тези гласни
източници сочат че те са непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото лица, поради което и показанията им
следва да се кредитират, както е направил и СРС. Съвкупната им оценка с
писмените доказателства също води до извод за истинност на направените от тях
твърдения .
В този смисъл са и АУАН бланков №
№661730/27.03.2016г. ; талон за медицинско изследване на кръвта №0271623 ;
протокол за медицинско изследване ; протокол за химическа експертиза с№273/28.03.2016г.
на МБАЛ “Св. Анна“- София в която е вписано че в изпратената за изследване
кръвна проба се е доказало 1,8 промила етилов алкохол ; писмена справка рег.№4332р-
6549/29.03.2016г. на ОПП-СДВР (л.10); писмена справка рег.№
И-12725/17.09.2016г. на ГД“ИН“ при МП; писмена справка от началник лаборатория М.
от 31.10.2016г., ведно с приложения ; разпечатка с показателите на Алкотест Дрегер 7410+ с номер
ARSM 0003, проба 1783, който отчел 1,73 промила от 27.03.2016г. в 00:09 часа
(л.20); списък рег.№3286р-8266/01.03.2016г. на успешно преминалите последваща проверка средства за измерване от „Лаборатория
за проверка на СИ в Полицейска техника” – ГДНП.
Фактите на управление на МПС с алкохол в
кръвта, нейната концентрация, надлежното й установяване не се оспорват от
страната, чиито възражения са насочени към обстоятелството че управлението на МПС е било осъществено при
условията на крайна необходимост, като се счита, че СРС е допуснал нарушение с
отказа да кредитира показанията на свидетеля
Б.М., който бил посочил, че причината за това поведение на подсъдимия – а
именно обаждане на майка му, че едно от
децата му е вдигнало температура и той така бързо, но след като употребил
алкохол, е потеглил с автомобила си. Отказа на СРС да кредитира показанията не
съставяла нарушение на процесуалните правила.
Невъзможността свидетелят да даде детайли относно описваните събития е рефлектирало за негативната оценка не само за пълнотата на изложението, но и
относно достоверността на същите,
отречена от СРС , с което и настоящият състав изразява съгласие. Отделно от това, още тук въззивният
съд следва да посочи, че дори и да се
приеме, че показанията на М.вярно
отразяват събитията, то те пак не биха могли да доведат до претендирания
от страната за извод, че наличието на висока температура на детето му обуславя последващите
действия да са реализирани при „крайна необходимост“ по смисъла на чл. 13 от НК
и не са общественоопасни,
а от там и непрестъпни. Поддържаната от защитата теза не се вмества в
хипотеза на деяние, извършено от С. за
да спасят лични блага / здраве на детето/ от непосредствена опасност / висока температура/, която деецът не е
могъл да избегне по друг начин.
За фактите, свързани със съдимостта на лицето са събрани достатъчно
достоверни източници, които изцяло се кредитират, но същите не са били правилно
оценени. Не се споделя становището на СРС, че не е настъпила реабилитация на
основание чл.86 ал.1 т.1 от НК тъй като след влизане в сила на посочената
присъда по НОХД №6900/2007г. и в нейния изпитателен срок, подсъдимият е
осъществил множество нови престъпления от общ характер, за които се предвижда
наказание лишаване от свобода. Настоящият състав счита, че осъждането с присъда за деяние по чл.343б ал.1
от НК по НОХД №6900/2007г. по описа на
СРС, влязла в сила на 27.03.2009г. е
настъпила реабилитация по право, съгл. чл. 86, ал.1 т.1 от НК, т.к. лицето е осъдено условно и в три годишния изпитателния срок, с начало от
27.03.2009г., подсъдимият не е извършил друго престъпление, поради което да
изтърпи отложеното наказание. Видно е, че по всички останали негови
осъждания/вкл. за деяния в рамките на изпитателния срок/ му е налагана пробация, поради което не е имало законна пречка тази норма
да се отчете още от разследващите и прокурора и да се избере друго осъждане
/каквито при подсъдимия има/ за
престъпление по чл. 343б НК, което да
съответства на въведения в закона квалифициращ признак. От друга страна
престъплението по чл. 343б, ал.2 от НК не
осъществява при условията на повторност
престъпление по ал. 1 на с.чл. , нито е
формулирано по този начин от закона, поради което няма място за прилагане на правилата на чл.
28 от НК .
При тези обстоятелства, въззивният съд намери, че с поведението си подсъдимият К.А. е
осъществил основния състав на престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, фактите
по които са му били предявени с обвинителния акт и по които той изцяло се е
защитавал.
От обективна страна, подсъдимият А. на
26.03.2016г. около 23.30ч., в гр. София, по ул.Жак Дюкло,
с посока на движение от ул.Чепинско шосе към ул.Рояк, е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Мицубиши”,
модел „Каризма” с ДК№ *******с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,8 на хиляда, установено
по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
№273/28.03.2016г. на МБАЛ ”Св.Анна”-София, съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от
17.03.2006 г.).
Подсъдимият следва да се оправдае
по обвинението на извършено престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК.
Относно всички съставомерни
елементи на изпълнителното деяние и неговият автор в лицето на подс.К.А., СРС е изложил достатъчно подробни съображения,
които изцяло се споделят и не следва да
се преповтарят, с корекцията че установената алкохолна концентрация при
подсъдимия от 1,8 промила е такава, че да надхвърля визираната
в ал.1 на чл. 343б, ал.1 от НК от 1,2 промила, с която е забранено управлението
на МПС и е обявено за престъпно .
Въпреки прилагането на закон за по – леко
наказуемо престъпление / предвидени санкции от 1 до 3 години ЛС и глоба от 200
до 1 000 лева / наказването на
подсъдимия / глоба 500 лв и 1 година ЛС при строг режим/ се прецени, че следва
да остане същото, като определеното от СРС, не само
по вид, но и по начин на изтърпяване на ЛС,
т.к. при подсъдимия се забелязва
една особена упоритост в извършването на престъпления от един и същи вид, /за осъжданията,
за които му е наложено общо наказание 3 години пробация
по нчд 18403 /13г., изтърпени на 05.06.16 не е бил реабилитиран/, а
отделно от това е налице и формална
пречка – за осъждането по нохд № 12239/13г. на 3 месеца ЛС, изтърпяно на 08.10.2013г.,
реабилитация по чл. 88а вр. чл. 82 , ал.1 т.4 НК към момента на
извършване на процесното престъпление не е имало . Основания да се индивидуализира санкцията ЛС по реда на чл. 55 от НК не са налице, т.к.
отсъстват многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Твърденията, че подсъдимия е самотен баща на две непълнолетни деца, не дават
основание за определяне на наказанието ЛС под законовия минимум от една година .
А що се отнася до глобата, видно е, че тя се явява под средния размер, визиран
в закона за престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, като основания за
намаляването й не се констатират.
Отсъства допуснато нарушение на процесуалните
правила, както се поддържа от защитата с оглед факта, че първият съд не е
извършил групиране на наказанията по реда на чл. 25 от НК с осъждането на
подсъдимия на пробация
по нохд № 17907/15г., приведено в изпълнение на
26.07.16. Макар и да се цитира от
страната ТР 3 /2009г. се пропуска, че освен с присъдата по реда на чл. 301,
ал.1 т.3 НПК, произнасянето по този въпрос може да се
осъществи и с допълнително определение по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК,
поради което и липсват основания за
отмяна на постановената присъда. След приключване на въззивната
проверка, следва да се инициира производство по реда на чл. 306 от НПК и в него да се обсъдят възможностите за
групиране на наложените на лицето наказания .
При тези обстоятелства присъдата и на осн. чл. 334 т.3 вр. с чл. 337
ал.1 т.2 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 03.07.2018г. , СРС, н.о. , по нохд
№ 22719/16г., като преквалифицира
извършеното от К.С.А. на 26.03.2016г. около 23.30ч., в гр.
София, в престъпление по чл. 343б, ал.1
от НК, а именно управлявал е моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Мицубиши”, модел „Каризма”
с ДК№ *******с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1,8
на хиляда, установено по надлежния ред, като
ОПРАВДАВА подсъдимия по
първоначално внесеното обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :