М О
Т И В И
към присъда № 89 от 05.12.2012 г.
по НОХД № 735 по описа
на КРС за 2012 г.
Подсъдимият Р.Р.Т. е предаден на съд
с обвинение в това, че на 07.08.2001 г. в гр.К., обл. Пловдивска, в местността „П.” е извършил действие с
цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст – С.Б.Б.,***3-годишна възраст - престъпление по чл.
149, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, пледира съдът да определи наказание – лишаване
от свобода за срок от девет месеца, което да редуцира с 1/3 по правилата на чл.
58а от НК и наложи наказание – лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Изпълнението на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от три години,
като се приспадне времето, пред което подсъдимият е бил задържан под стража.
Частен
обвинител и граждански ищец в производството не е конституиран.
Подсъдимият признава изцяло фактите, визирани в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съгласен е, да не се събират доказателства за тези факти.
Моли съда за по-леко наказание.
Защитникът на
подсъдимия пледира съдът да наложи предложеното от прокурора наказание.
След запознаване с фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и след преценка на доказателствата
по делото, събрани в досъдебното производство, поотделно и в тяхната съвкупност
и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.Р.Т. е роден на *** ***, живущ
понастоящем в Кралство ****, с постоянен адрес с. К., обл.
Пловдивска, ул. ***, № 8, ***, ***, ***, работи като животновъд в „***”- ***, област В., с. Т., ***, ЕГН **********.
На 03.08.2001 година в местността „П.” над град К. област Пловдивска
на летен лагер пристигнали група деца от Дом за отглеждане и възпитание на деца
лишени от родителски грижи „***” град ***. Началник на лагерната смяна бил
свидетелят Д.Д.. Възпитаниците били придружавани от
възпитатели и медицински фелдшер. Децата били на свободен режим.
През същото лято подсъдимият Т.
работел в питейно заведение, находящо се местността „П.” в землището на град К.,
област Пловдивска. По-големите възпитаници на дома често посещавали
заведението, в което работел подсъдимият. Вечерта на 07.08.2001 г. около 19.30
часа в барчето отишли децата Е. С., М. С. и С. И.. Подсъдимият Т. предложил да
почерпи момичетата. Сервирал им кока-кола, смесена с алкохол - уиски и ликьор.
Час след това в заведението отишли С.Б. и К.М.. Те си поръчали безалкохолно. И на
тях Т. сервирал кока-кола, смесена с алкохол.
Около 22.00 часа С. И. и М. С. си тръгнали. Другите три момичета
останали. Е. С. тръгнала към тоалетната заедно със С.Б.. Подсъдимият Р.Т.
ги придружил, за да покаже къде точно се намира санитарното помещение, което
било извън залата на заведението. Намирало се в дъното на коридора. Е. влязла в тоалетната, а Р. останал при С.. Приближил се
до нея и я притиснал до стената, като започнал да я опипва, първоначално по
бедрата, после по гърдите и половия орган. Навел се към лицето x, и поискал да я целуне, но тя се
дръпнала. В този момент Е. излязла от тоалетната. Т.
преустановил действията си и двете момичета се върнали на масата си. С.
разказала на приятелките си Е. и К. какво е направил бармана и пожелала
да си тръгват. Е. била видимо повлияна от изпитото количество алкохол и
поискала да останал още в заведението. С.Б. излязла извън помещението до
телефона за да се обади и когато се връщала обратно, Р.Т. я пресрещнал в
коридора и отново я притиснал към стената. Започнал да я опипва по гърдите и
половия орган. В този момент от залата излязла К.М., която търсила С. и видяла действията
на Т.. Веднага дръпнала С. и двете, прикрепяйки Е., която била доста пияна и не
можела да се движи сама, се прибрали в лагера. Там Е. се почувствала много зле,
изпаднала в безпомощно състояние, станала неконтактна и това наложило отвеждането
й в Центъра за Спешна медицинска помощ –Карлово. Лекарите направили промивка
на стомаха на Е. и я настанили на стационарно лечение с диагноза „алкохолно
отравяне”.
С.Б. се страхувала да разкаже на
възпитателите какво се е случило с нея. Но приятелката й К.М. споделила с
възпитателката М.К.. За случилото се узнала и фелдшерът М. П., но нейното
внимание било насочено повече към Е. С., която придружила до ЦСМП Филиал
Карлово.
С.Б.Б. не се води на диспансерен учет и не страда от психично заболяване. Макар и
непълнолетна към момента на извършеното деяние и към датата на експертизата, тя
е могла да възприема правилно обстоятелствата и фактите, имащи значение по
делото и може да дава достоверни показания за тях.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства.
Показанията на свидетелите Б., С., Н., И., Д., К., П., Х. и М. ъсъдът кредитира изцяло – те са обективни, безпристрастно
депозирани и последователни. Между показанията на тези свидетели не са налице
съществени противоречия досежно правно -значимите
факти по делото. Показанията на разпитаните по селото свидетели пряко
кореспондират с изготвената и в досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза и писмените доказателства. Обясненията на подсъдимия, дадени в
досъдебното производство съдът не кредитира, като изцяло негова защитна позиция
и поради вътрешните им противоречия.
Фактическата обстановка се установява и от експертното
заключение на изготвената в
досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза, която съдът кредитира
изцяло като професионално изготвена от лице, притежаващо необходимите специални
познания.
Съдът при постановяване на присъдата си ползва събраните по
делото писмени и веществени доказателства, които са събрани по предвидения от
НПК ред, относими са към предмета на доказване и са в
пряка връзка с останалите събрани доказателства по делото.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият Р.Р.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 149, ал.1, вр. с чл.
2, ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 07.08.2001 г. в
гр.К., обл. Пловдивска, в
местността „П.” е извършил действие с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – С.Б.Б.,***-годишна
възраст, поради което съдът го признава за виновен в това престъпление.
От обективна страна, при осъществяване на престъплението
блудство се засягат обществени отношения свързани с половата неприкосновеност
на личността, като в хипотезата на чл. 149, ал.1 от НК пострадал може да бъде
само малолетно лице - ненавършило 14-годишна възраст – установено е по делото,
че пострадалата С.Б. към датата на инкриминираното деяние е била тринадесетгодишна.
Изпълнителното деяние е на типично двуактно престъпление и
се осъществява чрез блудствени действия – такива
насочени към задоволяване на полово желание и принуда – в конкретния случай,
чрез притискане на лицето към стената, така че да не може да си тръгне свободно.
Блудствените действия са осъществени чрез физически
контакт, който не е обективно насочен към съвкупление – така в настоящото
производство е установено, че Т. е пипал по бедрата, гърдите и половите органи
свидетелката Б..
Престъплението е резултатно като неговия престъпен резултат
се изчерпва с осъществяване на физическия контакт, като за постигане на
престъпния резултат не е необходимо деецът да се е възбудил или да е полово
удовлетворен, какъвто е настоящия случай.
Поради изложените съображения съдът признава подсъдимия Т.
за виновен в престъплението по чл. 149, ал.1 от НК, в което е обвинен.
Деянието е извършено при пряк умисъл – общественоопасните
последици са осъществени и настъпили, като действията на подсъдимия са били
насочени към специалната цел – постигане на възбуждение или удовлетворение на
полово желание. Умисълът се извлича от действията на Т..
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът
съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Подсъдимия е ***, няма данни да е имал други
противообществени прояви, трудово ангажиран е. отегчаващи отговорността
обстоятелства за предлагането на алкохол на малолетни и скрития начин, по който
това е сторено. С оглед приложението на диференцираната процедура на глава 27,
чл.371 т.2 от НПК, по която се провежда настоящото производство, при определяне
на наказанието съдът следва да приложи императивната разпоредба на чл.373 ал.2
от НПК вр. чл.58а от НК. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 2, ал.2 вр. с
ал.1 от НК, отчете обстоятелството, че към датата на деянието законът е
предвиждал наказание – лишаване от свобода до пет години (ред ДВ бр.62/1997 г.),
т.е. престъплението не е било тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, и същата
се явява по благоприятна за дееца. По –благоприятна се явява и редакцията на
чл. 58а от НК (ДВ бр. 27/2009 г.), съгласно която при алтернативно предвидени
наказания, съдът не може да наложи най-тежкото, а в останалите случаи прилага
нормата на чл. 55 от НК. Последната също е претърпяла промени, като
най-благоприятна се явява действащата към момента на деянието редакция (ДВ бр.153/1998
г.), която предвижда съдът да замени наказанието лишаване от свобода, когато не
е предвиден най-ниският предел, с поправителен труд или глоба от петдесет до
хиляда лева. Наказанието поправителен труд не съществува към настоящия момент. По
изложените съображения съдът налага на подсъдимия Т. глоба в максималния
предвиден в закона размер – а именно хиляда лева.
В тежест на подсъдимия съдът възложи направените по делото
разноски в размер на 222.00 лева.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.