№ 223
гр. София , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000353 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър (ЗТР).
Образувано е по жалба на „Корпоративна търговска банка“АД/н/ срещу Решение №
2605067, постановено на 07.12.2020 г. от Софийски градски съд, ТО, 20с-в по т.д. №
2163/2020г., с което е потвърден отказ № 2020102116060618/22.10.2020г. на длъжностно
лице по регистрацията при Агенцията по вписванията към Министъра на правосъдието, с
който е отказано обявяване в търговския регистър молба за предявяване на вземанията му по
партидата на „Нови енергийни и индустриални технологии“ЕАД.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение по
съображения, които са подробно изложени в жалбата.
Софийски апелативен съд, като извърши проверка на редовността на въззивното
производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, намира следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Няма спор, а и се установява, че е подадено по електронен път заявление за
обявяване в търговския регистър молба за предявяване на вземанията на „Корпоративна
търговска банка“АД по партидата на „Нови енергийни и индустриални технологии“ЕАД-
1
последният намиращ се в производство по ликвидация, по което е постановен отказ за
обявяване на горепосоченото обстоятелство поради това, че за заявените обстоятелства не е
предвидена със закон възможност да бъдат обявявани в ТР, съгл. чл.5 от ЗТРРЮЛНЦ.
За да постанови определението, с което е потвърден обжалваният пред него отказ
първоинстанционният съд се е мотивирал, че уредбата на производството по ликвидация-
Глава 17 от ТЗ не се съдържа правило, според което предявяването да се извършва чрез
обявяване на молбата в ТР, поради което и следва да намира приложение общото правило на
чл.5 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно което заявеното от жалбоподателя обстоятелство да не
подлежи на обявяване по партидата на длъжника в търговския регистър. Посочил е също
така, че факта на предявяването на вземането от кредитор може да бъде доказвано чрез
всички предвидени от закона допустими доказателствени средства, вкл. и чрез връчване до
търговец, както и че с оглед разпоредбата на чл.272, ал.2 ТЗ за кредиторите е предвидена
защита, вкл. и чрез възможността дължимата им се сума да бъде заделена в банка, ако те не
предявяват вземанията си.
Този изводи на съда са правилни и законосъобразни и се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав.
Нормата на чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ изрично и ясно сочи, че в търговския регистър и в
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се обявяват единствено актовете, за
които изрично е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. Правилно
първоинстанционният съд е отбелязал, че обявяването на процесният документ не е
предвидено нито в уредбата на производството по ликвидация- Глава 17 от ТЗ, нито в
Наредба №1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Вярно е посоченото от съда относно
законодателния подход по отношение на подлежащите на обявяване актове, респ. на
вписване на обстоятелства в ТРРЮЛНЦ тъй като законодателната уредба изрично и
изчерпателно урежда случаите на обявяване на актове.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че заявяването на това
обстоятелство представлявало единствената правна възможност за кредитора за защита
предвид ненамирането на ликвидатора на адреса на управление на дружеството, респ.
поради липсата на вписани данни за адреса на ликвидатора. Както е посочил и
първостепенният съд дори и в хипотезата на чл.272, ал.2 ТЗ при която кредитор макар и да е
уведомен да не е предявил вземането си, за него съществува достатъчна защита, изразяваща
се в задължението на ликвидатора да вложи дължимата сума в банка на негово име. В
допълнение на казаното от съда може да се допълни и че липсата на успешно проведено
производство по предявяване на вземанията, респ. на удовлетворяването на кредиторите ще
представлява пречка за приключване на производството по ликвидация и за заличаването на
търговеца, а това представлява допълнителна гаранция за закрила интересите на
2
кредиторите, вкл. и на жалбоподателя.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното решение на Софийски
градски съд, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2605067, постановено на 07.12.2020г. от Софийски
градски съд, ТО, 20с-в по т.д. № 2163/2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3