№ 2147
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20251110100113 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 126, ал. 1, вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 19/02.01.2025 г., подадена от Е. Д. М., с която
срещу Прокуратурата на Република България е предявен осъдителен иск за сумата от 24999
лева, представляваща неимуществени вреди за периода 25.09.2014 г. – 23.12.2024 г. от
противоправно деяние на ответника, изразяващо се в незаконно задържане по в. н. ч. д.
170/2014 г. на АСНС с твърдения, че е извършил грабеж.
Съдът констатира, че на 02.01.2025 г. е образувано гр. д. № 104/2025 г. на СРС, 51
състав, въз основа на искова молба с вх. № 17, с която е предявен осъдителен иск за сумата
от 24999 лева, представляваща неимуществени вреди за периода 25.09.2014 г. – 08.12.2024 г.
от противоправно деяние на ответника, изразяващо се в незаконно задържане по в.н.ч.д.
170/2014 на АСНС с твърдения, че е извършил грабеж. Разликата между двете искови молби
се състои единствено в периода на претърпените неимуществени вреди. Гр. д. № 104/2025 г.
на СРС, 51 състав, продължава да е висящо с оглед липата на влязъл в сила съдебен акт за
прекратяване на делото.
При така установеното от фактическа страна съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено,
следва да бъде прекратено. С тази разпоредба е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките
на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати
постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне
по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването
на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е
образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като
констатира недопустимостта на предявения иск. Такъв е и настоящият случай. Установява
се, че преди депозиране на исковата молба, по която настоящото производство е образувано,
ищецът е предявил почти идентична претенция, предхождаща входящия номер на исковата
молба, послужила за образуване на производството пред настоящия състав. Идентитетът на
1
страните, предмета и искането между настоящото производство и производството по гр. д.
№ 104/2025 г. на СРС, 51 състав, се установява по несъмнен начин. Исковете са предявени
срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на исковите молби се визира едно и
също основание на претенцията – неимуществени вреди от противоправно деяние на
ответника, изразяващо се в незаконно задържане по в. н. ч. д. 170/2014 г. на АСНС.
Идентитет е налице и по отношение на заявеното искане – да се присъди обезщетение за
едни и същи неимуществени вреди, търпени в почти еднакъв период от време, в размер на
сума от 24999 лева по всяко дело.
По отношение на посочените в исковите молби периоди, за които се претендира
присъждането на обезщетение, настоящият състав на първоинстанционния съд приема, че с
оглед принципа за присъждане на генерално (интегрално) обезщетение за неимуществени
вреди, то и посочването от страна на ищеца на период, за който претендира такова
обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег. Да се приеме, че отличителен
белег на исковите претенции на ищеца е посочването на различен период, за който се
претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, означава да се предостави
на волята на ищеца пораждането на фактическия състав на непозволеното увреждане, т. е.
това да зависи от неговите собствени действия. Ако хипотетично се допусне, че ищецът
подаде в един и същи ден до конкретен държавен орган 10, 100 или 1000 искания да се
извърши определено действие, означава ли това, че органът ще дължи произнасяне по всяко
едно от тях, респ. непроизнасянето по същите (или по някое от тях) ще съставлява по
отношение на ищеца отделно непозволено увреждане, пораждащо за него право да
претендира последиците от проявеното неправомерно бездействие. Според настоящият
съдебен състав отговорът на този въпрос е отрицателен. Такова становище е застъпено и в
определение № 2128/13.07.2023 г. по к. ч. гр. д. № 2471/2023 г. и определение № 3186 от
25.10.2023 г. по ч. гр. д. № 4288/2023 г. на ВКС, като съставът на касационния съд е
възприел, че увреждащото деяние, в причинна връзка с което се твърди причиняването на
вреди, е едно и също. Въпросът за периода на вредите би бил относим към размера на
дължимото обезщетение, не и към правопораждащите го факти. Разликата в приода на
вредите не променя извода, тъй като се касае за еднакви факти. Фактическото основание на
исковите молби е напълно идентично, както и претенциите (петитумите). Входирането на
едни и същи молби в един и същи ден с едно и също съдържание не поражда различни
вземания за обезвреда в полза на ищеца. По изложените съображения съдът приема, че е
налице пълен идентитет между настоящото и по-рано образуваното в СРС производство, а
именно това по гр. д. № 104/2025 г. на СРС, 51 състав, с оглед което производството по гр. д.
№ 113/2025 г. на СРС, 82 състав, следва да бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 126, ал. 1, вр. чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 113/2025 г. на СРС, 82 състав, на
2
основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3