Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 20.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 24 април….……………………………………………
през две хиляди и деветнадесета година……………………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Андреева………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
717 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.48 по описа на БРС за 2014 година.
Ищецът в производството “Банка Пиреос България” АД, гр. София твърди,
че на 12.08.2008 година между тях и ответника е сключен договор за кредит в
размер на 10 000.00 лева. Кредитополучателят преустановил плащането, което дало
повод на ищеца да преди правата си в заповедно производство, където съдът издал
заповед за изпълнение за 9464.56 лева главница
по Договор за кредит от 12.08.2008 г., 3202.74 лева договорна лихва за периода 12.06.2009 г. –
27.01.2014 г., 2784.10 лева мораторна лихва за периода 13.04.2009 г. – 27.01.2014
г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.01.2014 година до окончателното й изплащане. Поради подадено от ответника възражение в предвидения двуседмичен
срок, ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което
признае за установено вземането му в посочените размери. Претендира осъждане и
за направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
Р.С.Г. не взема становище по предявения иск.
Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.48/2014
година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в
производство по чл.417 ГПК. Прието е заключение по назначена съдебно
икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
професионално представено. След преценка на представените доказателства, съдът
приема за установено следното :
На 12.08.2008 година между
ищците в производството и ответникът бил сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит. Предоставена била сума в размер на 10 000.00 лева. Крайният срок
за погасяване на кредита бил установен на 12.08.2015 година. Последното плащане
по кредита ответникът бил извършил към месец април 2009 година, поради което
дължими са както суми за договорена лихва по кредита, така и суми за
наказателна лихва, начислени за периода на просрочие съгласно условията от
Общите условия по договора. Ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем и се
възползвал от предоставената му от закона възможност и поискал издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в производство по чл.418
във връзка с чл.417, т.2 от ГПК. На 30.01.2014 г. съдът е издал заповед за
изпълнение за посочените по – горе суми. На 08.08.2018 година ответникът е
подал възражение, което дало повод на ищеца да инициира настоящото
производство. Банката е предявила правата си в съответствие с възприетото в
т.10 б от ТР 4/2013 година на ОСГТК, макар междувременно да е цедирал правата
си в полза на Агенция за събиране на вземания. Към момента на произнасяне по
настоящия иск, вземането е изцяло изискуемо поради настъпул краен падеж на
договора.
В производството следователно бе установено по несъмнен начин валидно
възникнало отношение между ответника и кредитора по повод предоставената сума.
Издължаването на договорената сума като положителен факт, следваше да бъде
установен от ответника, каквито са и дадените от съда указания. В
производството не се установи (не бяха ангажирани каквито и да било
доказателства), че ответникът е върнал заетата сума. Заключението на вещото
лице потвърждава извода за дължимост на търсените суми, така както са предявени.
Ето защо, съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на
направените от последния в настоящото производството разноски, както и тези в
заповедното.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено вземането на "Банка Пиреос
България" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. Цариградско шосе № 115Е, представлявана от Емил А.А. и Любоимир Игнатов Пунчев –
изпълнителни директори СРЕЩУ Р.С.Г. с ЕГН **********,*** за сумата от 9464.56 лева главница по Договор за
кредит от 12.08.2008 г., 3202.74 лева договорна лихва за периода 12.06.2009 г. – 27.01.2014 г., 2778.71
лева мораторна лихва за периода 13.04.2009 г. – 27.01.2014 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2014
година до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 48/2014 г.
ОСЪЖДА Р.С.Г. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Банка Пиреос
България" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Цариградско шосе №
115Е, представлявана от
Емил А.А. и Любоимир Игнатов Пунчев – изпълнителни директори сумата от 859.03 лв. направени разноски в настоящото производство, както
и сумата от 369.03 лева, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.48/2014
година.
Решението подлежи на обжалване
пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се докладва
ведно с ч.гр.48/2014 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :