№ 309
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. С.ов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300500189 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Д. В. Д. от гр. Пловдив, ул. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. С. М., против Решение
№262254 от 16.09.2021г., постановено по гр.д. №279/2020г., по описа на Районен съд-
Пловдив, Х гр. с., в частта му, с която е признато за установено в отношенията
между страните, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, сумите от 900 лв.- главница, дължима по договор за паричен заем №111408
от 17.02.2017г., сключен със „Сити кеш“ АД, вземанията по който са прехвърлени
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение №1 от 25.03.2019г. към
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 14.11.2019г.; сумата от 60 лв.-
договорна лихва за периода 20.03.2017г.-22.01.2018г.; сумата от 258,65 лв.-
обезщетение за забава за периода от 20.03.2017г. до 14.11.2019г., за които суми е
издадена Заповед №9980/18.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по член
410 от ГПК по ч. гр. дело №18488 по описа за 2019г. на ПРС, ХІІ гр.с. В жалбата са
изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като се
иска отмяната му в посочената част и постановяване на ново решение, с което
уважените искове да бъдат отхвърлени.
1
В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна-
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.
2, офис 4.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и
ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът Д. В. Д. дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
сумите от 900 лв.- главница, дължима по договор за паричен заем №111408 от
17.02.2017г., сключен със „Сити кеш“ АД, вземанията по който са прехвърлени
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение №1 от 25.03.2019г. към
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 14.11.2019г.; 190,20 лв.-
договорна лихва за периода 20.03.2017г.-22.01.2018г.; 1020,49 лв.- неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за периода
19.04.2017г. -22.01.2018г.; 287,22 лв.- обезщетение за забава за периода от 20.03.2017г.
до 14.11.2019г., за които суми е издадена Заповед №9980/18.11.2019г. за изпълнение
на парично задължение по член 410 от ГПК по ч. гр. дело №18488 по описа за 2019г.
на ПРС, ХІІ гр.с. От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и
се установява от приложените писмени доказателства, че на 17.02.2017г. между
ответника Д. Д., в качеството на заемател, и „Сити кеш“ ООД, като заемодател, е
бил сключен договор за паричен заем №111408, въз основа на който заемодателят е
предоставил на заемателя заем в размер на 900 лв., който последният се е задължил
да върне в срок до 22.01.2018г. на 11 месечни погасителни вноски по 99,11 лв., при
ГЛП- 40,08 % и ГПР- 47,564 %, или общо дължима сума от 1090,20 лева. В чл.6 от
договора е предвидено заемът да бъде обезпечен с поне две обезпечения от
посочените- запис на заповед, банкова гаранция или поръчител, отговарящи на
условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем. Съгласно чл.8 от
договора в случай, че в тридневен срок от сключване на договора заемателят не
2
предостави предвидените в чл.6 обезпечения той дължи на заемодателя неустойка
в размер на 1150,49 лв., която се заплаща разсрочено заедно с погасителните
вноски. На 25.03.2019г. между „Сити кеш“ ООД, като продавач- цедент, и
ищцовото дружество, като купувач- цесионер, е бил подписан договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ и Приложение №1 към него, съгласно които
вземането на „Сити кеш“ ООД по сключения с ответника договор е било
прехвърлено на ищеца.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил
претенциите на ищцовото дружество срещу ответницата за сумите от 900 лв.-
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 18.11.2019г.; 60
лв.- договорна лихва за периода 20.03.2017г.-22.01.2018г.; 258,65 лв.- обезщетение за
забава за периода от 20.03.2017г. до 14.11.2019г., като е отхвърлил исковете за
неустойка в размер на 1020,49 лв., както и за договорна лихва и обезщетение за
забава за разликите над уважените размери до пълните им предявени размери от
190,20 лв. и 287,22 лв. В отхвърлителната му част решението не е обжалвано от
страните и е влязло в сила.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по
същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция
не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
С въззивната жалба се излагат доводи, че уважените от първоинстанционния
съд претенции са неоснователни, тъй като процесният договор за паричен заем е
недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Тези доводи, които са били направени още с отговора на исковата молба, са
основателни. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка
от страните по договора. От заключението на приетата по делото съдебно-
3
техническа експертиза се установява, че договорът, общите условия към него и
погасителния план са написани с шрифт с големина съответно 11, 10 и 9. При това
положение е налице нарушение на императивното изискване на разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК в частта й относно шрифта, което съгласно чл.22 от ЗПК води
до недействителност на договора за кредит, в какъвто смисъл вече е налице
формирана и съдебна практика /Решение №50206 от 25.11.2022г. на ВКС по гр.д.
№3578/2020г., 3-то гр.о./. Налице е и другото посочено във въззивната жалба
нарушение- на чл.11, ал.1, т.10 на ЗПК, тъй като в договора и общите условия
към него не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по кредита. Отделно от това посоченият в
договора размер на ГПР по кредита- 47,564% не съответства на действителния
такъв, тъй като от заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че в него не е включена предвидената в договора неустойка за
непредоставяне на обезпечение, която представлява разход по кредита и е следвало
да бъде включена при изчисление на годишния процент на разходите. От
изложеното дотук се налага изводът, че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за представяне на
елементите му на шрифт, не по- малък от 12, както и за посочване на годишния
процент на разходите и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването
му, поради което и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият следва да се
приеме за нищожен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид горното ищцовото дружество
може да претендира от ответника връщане само на предоставената главница по
кредита. Същата е в размер на 900 лв., като от заключението на приетата съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че ответницата е извършила плащания по
договора в размер на 420 лв., с които следва да се приеме, че е погасила
задължението си за връщане на главницата. Предвид горното следва да се признае
за установено, че тя дължи на ищцовото дружество сумата от 480 лв.-
незаплатена част от главницата по кредита. Действително в настоящото
производство ищецът основава претенцията си за връщане на предоставената
главница на сключения договор за заем, но с оглед изричната разпоредба на
чл.23 от ЗПК това не може да съставлява пречка за присъждане на сумата и
при направен в хода на делото извод за недействителност на същия. В този
смисъл вече е налице формирана практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК
/Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о и
Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о./. Исковете
за установяване на дължимост на главница по кредита за разликата над 480 лв. до
4
900 лв., както и на договорна лихва в размер на 60 лв. за периода 20.03.2017г.-
22.01.2018г. и на обезщетение за забава в размер на 258,65 лв.- за периода от
20.03.2017г. до 14.11.2019г., следва да бъдат отхвърлени, тъй като съгласно чл.23
от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят
не дължи други суми, освен чистата стойност на получения кредит.
По така изложените съображения в частта му, с която е призната за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 480 лв.-
предоставена главница, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В
останалата му обжалвана част, с която е признато за установено, че ответницата
дължи главница по кредита за разликата над 480 лв. до 900 лв., както и че дължи
сумата от 60 лв.- договорна лихва за периода 20.03.2017г.-22.01.2018г.; и сумата от
258,65 лв.- обезщетение за забава за периода от 20.03.2017г. до 14.11.2019г.,
обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови
отхвърляне на посочените претенции.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и
първоинстанционното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от претенциите. По заповедното производство в
полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 47,96 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., а по първоинстанционното производство е
направил разноски за държавна такса в размер на 202,04 лв., и за експертиза в
размер на 80 лв. и следва да му се определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. Общият размер на направените от ищцовата страна разноски и
дължимото юрисконсултско възнаграждение за заповедното и първоинстанционното
производство възлизат на 480 лв., от които съразмерно на уважената част от
претенциите следва да се присъдят 98,06 лв., поради което в частта му, с която са
били присъдени разноски над 98,06 лв. до 245 лв. обжалваното решение следва
да бъде отменено.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд- Пловдив сумата от 103,97 лв.- разноски за експертизи, съразмерно на
отхвърлената част от иска. С обжалваното решение са били присъдени 54 лв.,
поради което с настоящото решение следва да се присъдят още 49,97 лв.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати
на адв. С. М., който е оказал безплатна правна помощ на ответницата, адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Дължимото за въззивното производство адвокатско възнаграждение съобразно
действащата към датата на изготвяне на въззивната жалба редакция на Наредба
5
№1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед материалния интерес по делото възлиза на 315,30 лв., от
които съразмерно на отхвърлената част от претенциите следва да му се присъдят
190,92 лв. Независимо от изхода на делото във въззивното проиводство в полза на
адв. С. М. не следва да бъде определяно допълнително адвокатско
възнаграждение за заповедното и първоинстанционното производство, тъй като
определеното такова от първоинстанционния съд в размер на 742,53 лв. е в по-
висок размер от действително дължимото, дори с оглед крайния изход на спора.
Настоящият състав на съда не споделя изложените в представения списък на
разноските доводи на процесуалния представител, че за всеки от обективно
съединените искове следва да му се определи отделно адвокатско възнаграждение.
Когато предмет на делото са претенции, произтичащи от един договор /главница,
лихва, обезщетение за забава и неустойка/, разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба
№1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не следва да намери приложение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262254 от 16.09.2021г., постановено по гр.д.
№279/2020г., по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр. с., в частта му, с която е
признато за установено в отношенията между страните, че Д. В. Д. от гр. Пловдив,
ул. ***, ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 480 лв.- главница, дължима по договор за паричен заем №111408
от 17.02.2017г., сключен със „Сити кеш“ АД, вземанията по който са прехвърлени
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение №1 от 25.03.2019г. към
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 14.11.2019г., за която сума е
издадена Заповед №9980/18.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по член
410 от ГПК по ч. гр. дело №18488 по описа за 2019г. на ПРС, ХІІ гр.с.; в частта му,
с която Д. В. Д. от гр. Пловдив, ул. ***, ЕГН **********, е осъдена да заплати
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 98,06 лв.-
разноски по делото, както и в частта му, с която „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 54 лв.- разноски.
ОТМЕНЯ Решение №262254 от 16.09.2021г., постановено по гр.д.
№279/2020г., по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр. с., в частта му, с която е
признато за установено в отношенията между страните, че Д. В. Д. от гр. Пловдив,
6
ул. ***, ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, сумата над 480 лв. до 900 лв.- главница, дължима по договор за паричен
заем №111408 от 17.02.2017г., сключен със „Сити кеш“ АД, вземанията по който
са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение №1 от
25.03.2019г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
25.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 14.11.2019г.;
сумата от 60 лв.- договорна лихва за периода 20.03.2017г.-22.01.2018г.; и сумата от
258,65 лв.- обезщетение за забава за периода от 20.03.2017г. до 14.11.2019г., за които
суми е издадена Заповед №9980/18.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по
член 410 от ГПК по ч. гр. дело №18488 по описа за 2019г. на ПРС, ХІІ гр.с., както и в
частта му, с която Д. В. Д. от гр. Пловдив, ул. ***, ЕГН **********, е осъдена да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, сумата над
98,06 лв. до 245 лв.- разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, против Д. В. Д. от гр. Пловдив, ул.
***, ЕГН **********, за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата над 480 лв. до 900 лв.- главница, дължима по договор за паричен
заем №111408 от 17.02.2017г., сключен със „Сити кеш“ АД, вземанията по който
са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение №1 от
25.03.2019г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
25.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 14.11.2019г.;
сумата от 60 лв.- договорна лихва за периода 20.03.2017г.-22.01.2018г.; и сумата от
258,65 лв.- обезщетение за забава за периода от 20.03.2017г. до 14.11.2019г., за които
суми е издадена Заповед №9980/18.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по
член 410 от ГПК по ч. гр. дело №18488 по описа за 2019г. на ПРС, ХІІ гр.с.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-
сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд- Пловдив сумата от още 49,97 лв.- разноски за
експертизи.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-
сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв.
С. П. М. сумата от 190,92 лв.- адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8