Решение по дело №7653/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№55/6.1.2020г.

Гр.Варна,06.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7653 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с регистрационен вх. № 35 979/20.05.2019 год.,уточнена напълно с писмена молба с вх.№ 39 625/3.05.2019 г. Ищците по делото М.Т.И., ЕГН: **********, лично и в качеството си на наследник на Ж. И. И., ЕГН **********, починала на *г. и М.М.Д., ЕГН **********, в качеството си на наследник на Ж. И. И. с посочените по-горе данни, с адрес за призоваване и за двамата ищци: гр*- чрез адв. Н.Д. от ВАК са предявили против ответниците Т.М.Д., ЕГН ********** и Н.Т.Д., ЕГН **********,с адрес за призоваване и за двамата ответници: гр*СЛЕДНИТЕ ИСКОВЕ :

На основание чл.26, ал. 2, хипотеза II - ра от ЗЗД /поради липса на съгласие/ да бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *по описа на НК и при условията на кумулативност е отправено искането: На основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено че процесният недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв.м. по данъчна оценка, се притежават от М.Т.И., ЕГН ********** и наследниците на Ж. И. И., ЕГН **********, п. на *г. в лицето на съпругът й М.Т.И. - с посочените данни и дъщерите й Т.М.Д., ЕГН ********** и М.М.Д., ЕГН **********, а именно да бъде прието за установено, че М.Т.И., ЕГН ********** притежава 2/3 /две трети/ идеална част от имота, М.М.Д., ЕГН ********** притежава 1/6 /една шеста/ идеална част от имота и Т.М.Д., ЕГН ********** притежава 1/6 /една шеста/ идеална част от имота.

При условията на евентуалност е отправено искането:

На основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за дарение между дарителите М.Т.И., ЕГН ********** и Ж. И. И., ЕГН ********** - от една страна и надарената Т.М.Д., ЕГН ********** - от друга страна, касаещо недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв. м. по данъчна оценка, който договор за дарение е сключен при наличие на прекратително условие, а именно, че ако не бъдат осигурени спокойни старини на праводателите от страна на приобретателя, в това число, ако не им бъде предоставена издръжка и гледане от страна на последния, то дарението ще бъде отменено с обратна сила. При условията на кумулативност е отправено искане на основание чл.124, ал.З от ГПК да бъде отменено дарението с обратна сила, тъй като прекратителното условие се е сбъднало и да бъде постановено връщане на собствеността върху имота от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., ЕГН: ********** и на законните наследници на праводателката Ж. И. И., ЕГН: **********, п. на 31.03.2018г.

При условията на евентуалност е отправено искане:на основание чл. 26, ал. 2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в НА No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за дарение между дарителите М.Т.И., ЕГН: ********** и Ж. И. И., ЕГН: ********** - от една страна и надарената Т.М.Д., ЕГН: ********** - от друга страна, касаещо недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв. м. по данъчна оценка. При условията на кумулативност е отправено и искане на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД да бъде отменено дарението и да бъде постановено връщане на собствеността върху имота от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., ЕГН: ********** и на законните наследници на праводателката Ж. И. И., ЕГН: **********, п. на 31.03.2018г.

При условията на евентуалност е отправено искане :на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена  нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в НА No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между прехвърлителите М.Т.И., ЕГН: ********** и Ж. И. И., ЕГН: ********** - от една страна и приобретателите Т.М.Д., ЕГН: ********** и Н.Т.Д., ЕГН: ********** - от друга страна, касаещ недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв. м. по данъчна оценка. При условията на кумулативност е обективирано искането :на основание чл.87, ал.3 във вр.с ал.2 от ЗЗД да бъде постановено разваляне на договора поради неизпълнение и респективно да бъде разпоредите връщане на собствеността от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., ЕГН ********** и на законните наследници на праводателката Ж. И. И., ЕГН **********, п. на 31.03.2018г.

Исковата си молба ищците основават на следните твърдени факти и обстоятелства:

Между М.Т.И. и Ж. И. И. - от една страна и дъщеря йм Т.М.Д. - от друга страна, бил подписан нотариален акт, който от външна страна обективирал договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. Варна, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв.м. по данъчна оценка, а именно: НА No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *по описа на НК. В нотариалния акт била предвидена продажна цена в размер на 2 855.70 лв., която според ищците никога не била заплащана от страна на купувача, като цената била  определена по този начин единствено за целите на заплащане на местен данък върху прехвърлителната сделка предвид факта, че посочената продажна цена точно съответствала на данъчната оценка на имота към датата на съставяне на нотариалния акт.

С настоящата искова молба ищците твърдят, че обективираният в процесния нотариален акт договор за покупко-продажба бил нищожен по следните съображения:

На дата на нотариалния акт /*г./ при същия нотариус между същите страни бил подписан друг документ, озаглавен „Договор“ с нотариална заверка на подписите и с peг. No * (два per. номера след този на „т. нар. нотариален акт за покупко-продажба“), по силата на който договор страните се съгласявали, че във връзка с прехвърлянето на собствеността върху имота Т.М.Д. се задължавала да осигури издръжка и гледане на родителите си М.Т.И. и Ж. И. И. в посочения в договора обем. Систематичният анализ на нотариалния акт и договора, описани по-горе - според ищците водел до извода, че по отношение на т. нар. договор за покупко-продажба липсвало както съгласие, така и основание. При всички случаи не било ясно какво всъщност било основанието за прехвърлянето на собствеността и дали двете страни разбирали основанието по един и същи начин. С други думи: тълкуването на волеизявленията на страните, в тяхната съвкупност не водело до извод, че били налице две насрещни такива, целещи постигане на един и същи правен резултат, а именно - създаване на желана и от двете страни конкретна правна връзка между тях. Не ставало ясно дали праводателите желаели да прехвърлят собствеността срещу някаква продажна цена или насрещната престация представлявала задължение за издръжка и гледане или някаква „комбинация от двете“. Не се разбирало дали задължението за издръжка и гледане се явявало насрещна престация или условие за прехвърляне на собствеността, като например  договор за дарение, представляващ прикрита сделка при наличие на привидно съглашение за покупко-продажба, което дарение да било сключено при наличието на прекратително условие, а именно, че: „ако надарената не полага грижи за дарителите, същото ще бъде отменено“.Правният анализ на така описаната фактическа обстановка налагал извод, че действителната уговорка между страните не била собствеността да бъде прехвърлена на база на договор за покупко-продажба, така както било посочено в процесния нотариален акт. Също така волеизявленията на страните сочели, че т. нар. „договор“, подписан на датата на нотариалния акт, всъщност имал характер на анекс към съглашението на страните, касаещо прехвърлителната сделка. Този извод ищците поясняват, че се налагал  при буквалното тълкуване на текста на договора и по-конкретно абзац втори от същия, както следва  цитат: „По силата на сключен договор с ..Нотариален акт ……..и извършеното прехвърляне на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ….. с цел уточняване на обема на поетата издръжка страните се споразумяха  за следното...“ Този текст, буквално цитиран, сам по себе си за ищците съдържал индиция, че визирания в него нотариален акт, представлявал договор за прехвърляне на собствеността срещу задължение за издръжка и гледане или дарение при наличието на прекратително условие, касаещо осигуряване на нужната издръжка и гледане. По изложените съображения твърдят ищците, че договорът за покупко-продажба, обективиран в НА No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *по описа на НК  бил нищожен поради липса на съгласие. Действително праводателите искали да се отблагодарят на дъщеря си Т.Д. като й дарят собствеността върху имота при наличието на горепосоченото прекратително условие. По-конкретно приобретателят следвало да поеме грижата да осигури спокойни старини на родителите си, осъществили дарението и в този смисъл да им предостави нужната издръжка и гледане. Респективно, ако това не бъдело извършено, щяло да бъде сбъднато прекратителното условие, водещо до отмяна на дарението с обратна сила.От друга страна се сочи още в исковата молба, че ответниците по делото - съпрузи – били декларирали общо прехвърлителната сделка пред общинската администрация с разбирането, че имотът е в  режим на СИО. Същото по силата на закона (чл.19, ал.1 от СК /отм./) било правна последица, касаеща вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, което всъщност представлявали вещните права придобити по силата на двустранни възмездни сделки, за разлика от даренията, които представлявали лична собственост на надарения съгласно правилата на чл.20, ал.1 от СК /отм../. Гореизложеното водело до извода, че страните имали различно разбиране за правната същност на сключения между тях договор; не били налице две насрещни волеизявление, чийто предмет да съвпадал и това съвпадение да водел до постигане на съгласие. В този смисъл процесната прехвърлителна сделка за ищците била нищожна на основание чл.26, ал.2, хипотеза II - ра от ЗЗД, а именно поради липса на съгласие. По изложените съображения  ищците желаят ВРС да прогласи нищожността на договора и да прием за установено, че процесният имот към момента се намира в режим на съсобственост между М.Т.И. и наследниците на Ж. И. И. в лицето на съпругът й М.Т.И. и дъщерите й Т.М.Д. и М.М.Д. с описаните по-горе данни.В този смисъл ищците желаят съдът да вземе предвид, че имотът, видно от процесния нотариален акт е бил в режим на СИО и същият се притежавал от съпрузите М.Т.И. и Ж. И. И. при равни квоти за всеки от тях. Съответно искането на ищците е да бъде  прието за установено, че следвайки нищожността на прехвърлителната сделка и наследствените правоотношения, М.Т.И. към момента притежавал 2/3 /две трети/ идеална част от процесния имот, а Т.М.Д. и М.М.Д. притежавали по 1/6 /една шеста/ идеална част от процесния имот - всяка от тях.

При условията на евентуалност, ако  ВРС приеме, че между страните е било налице съгласие за прехвърляне на собствеността върху процесния имот на някакво основание и ако прецени, че нотариалният акт и договорът от същата дата представляват два отделни документа, то  ищците молят ВРС да вземе предвид, че обективираната в нотариалния акт покупко-продажба се явявала симулативна сделка, прикриваща договор за дарение, сключен при наличието на прекратително условие, а именно - че ако надарената не осигури на дарителите спокойни старини и не им предостави издръжка и гледане в уговорения обем, дарението ще бъде отменено.В този смисъл ищците желаят съдът да тълкува договора от *г. с peг. No * на нот. Л. Г. като centre lettre, разкриващо, че действителната воля между страните била да бъде сключен гореописаният договор за дарение. В тази връзка ищците желаят ВРС да вземете предвид също така, че посочената в договора продажна цена никога не била заплащана. Действително процесният нотариален акт сочел, че цената била платена от купувачите, но не било налице отбелязване на обстоятелството, че съответната клауза от нотариалния акт имала характер на разписка, нито пък съществувало каквото и да били доказателство за плащане, като напр. разписка, съдържаща се в отделен документ на хартиен носител. Такава не била посочена и в списъка на документи, представени на нотариуса при изповядване на сделката, съдържащ се заключителната част на нотариалния акт. По изложените съображения ,ищците желаят ВРС да приеме, че договорът за покупко-продажба, обективиран в процесния нотариален акт, представлявал привидна сделка, по отношение на която била налице нищожност на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД. В този смисъл е отправното искане ВРС да разкрие симулативността и на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да приложи правилата по отношение на договора за дарение, сключен при наличие на горепосоченото прекратително условие, а именно, че ако не бъдат осигурени спокойни старини на праводателите, в това число, ако не им бъде предоставена издръжка и гледане от страна на приобретателя, дарението ще бъде отменено с обратна сила. Съответно, се иска от ищзите ВРС да приеме, че прекратителното условие се било сбъднало и да бъде отменено дарението с обратна сила  като бъде постановено връщане на собствеността от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.И. - ищец по делото и на законните наследници на праводателката Ж. И.с посочените по-горе данни.При условията на евентуалност, ищците желаят ВРС да  приеме, че издръжката и гледането, описани в договора от *г. представлявали изпълнение на един нравствен синовен дълг. Твърди се, че ответницата и семейството й всъщност били тези, която през цялото време след подписване на процесния нотариалния акт получавали помощ от родителите й, вместо те от нея. Сочи се още, че от около девет месеца баща й М.И. - ищец по делото, се нуждаел от постоянни грижи и получавал такива от другата си дъщеря М. И.- ищца по делото, като за него ставало ясно, че дъщеря му Т.Д. -ответник и приобретател на процесния имот няма да изпълни този свой морален ангажимент към баща си. Същата отказвала да се грижи за него, отказвала да му предостави издръжката, от която той се нуждаел и демонстрирала липса на благодарност към него включително и във връзка с полученото дарение. По изложените съображения е и отправеното искане до ВРС, след като бъде разкрита симулативността на договора за покупко-продажба и приложени правилата за договор за дарение, ВРС да отмени същото на основание чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД и да постанови връщане на собствеността от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.И. - ищец по делото и на законните наследници на праводателката Ж. И.с посочените по-горе данни.При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че договорът за покупко-продажба е симулативен и прикрива договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, то искането на ищците е съдът да прогласи нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в процесния нотариален акт, на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД и след като разкрие симулативността съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗД да приложи правилата за договор за прехвърляне на собствеността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Съответно се желае, на основание чл.87, ал.З във вр. с ал.2 от ЗЗД съдът да постанови разваляне на договора поради неизпълнение и да разпореди връщане на собствеността от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.И. - ищец по делото и на законните наследници на праводателката Ж. И.с посочените по-горе данни.

Твърди се, че нито един от ответниците по делото не изпълнявал задълженията си за издръжка и гледане, като е визиран и ответника Н.Д., въпреки че същият не фигурирал нито в процесния нотариален акт, нито в договора,описан по-горе. Независимо от това, ако съдът приемел, че бил налице договор за прехвърляне на собствеността срещу задължение за издръжка и гледане, то съпругът на ответницата, предвид възмездния характер на сделката и правилата на чл.19, ал.1 от СК /отм./, би бил съсобственик по силата на закона и респективно съдлъжник по задължението за издръжка и гледане. Също така ищците считат, че поведението на ответницата Т.Д. довело до охлаждане на отношенията между него и ищеца М.И. :  тя, не само, че не била изпълнявала задължението си за издръжка и гледане до момента на депозиране на настоящата искова молба, но също така, тя дори и занапред по някаква причина да решала да предостави дължимата престация /напр. „от страх да незагуби  имота“/, то подобно „насилено“ изпълнение - се заявява, че:„не би било добре прието от баща й и не би постигнало целите, за които страните са уговорили подобна клауза“.В контекста на изложеното по – горе ищците се спират на правната същност на алеторния договор като сочат, че договорът за издръжка и гледане по правило е договор intuitu personae и кредиторът на такова задължение би избрал да получава подобна престация от лице, с което, най-общо казано, се чувствало добре и уютно, което, както било посочено в процесния договор, и можело да му предостави „спокойни старини“. Фактът, че се инициира настоящото дело сам по себе си представлявал достатъчно доказателство, че ищецът М.И. нямал изключително спокойни старини с оглед нехармоничните отношения с ответницата. Житейски погледнато ,според ищците , желаното спокойствие и чувство за уют не би могло да се постигне чрез изпращане на нотариална покана за доброволно изпълнение и предупреждение, че ако ответницата в определен срок не изпълни задължението си, договорът ще бъде развален. Гореизложеното водело до извод, че изпълнението станало, както невъзможно, така и безполезно, а също така изпълнението следвало да бъде извършено от момента, в който потребността на кредитора от такова водела началото си, което логично нямало как да бъде изпълнено със задна дата.

На следващо място ищците коментират в исковата си молба и въпроса за задължението към праводателката Ж. И., като твърдят ,че същото вече по обективни причини се явявало невъзможно, предвид факта, че Ж.И.починала на 31.03.2018г. Също така,  не ответницата или съпругът й били полагали грижи за ищеца и съпругата му Ж. И., а напротив, последните били тези, които се  грижили и помагали по всякакъв възможен за тях начин на дъщеря си Т.Д. и семейството й, включително след датата на подписване на нотариалния акт.

За целите на по-голяма яснота и прегледност исканията до съда, предявени при условията на евентуалност с настоящата искова молба, са изброени в самата искова молба. /визирани и по-горе/.

В подкрепа на исканията си ищците са направили доказателствени искания по делото да бъдат приети представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи и в резултат на становището на насрещната страна по делото и в случай на оспорване на исковете от тяхна страна, на ищците да йм бъдат допуснати други доказателства с оглед твърденията им по делото, в това число и свидетели, които ще уточняват впоследствие съобразно развитието на съдебния процес.

В срока по чл.131 ГПК ответниците,чрез адвокат И.К. излагат следното становище по предявените искове :

Ответниците оспорват твърдението по исковата молба /стр. 2, абз. 1/, че подписаният договор в нотариална форма ,обективиран в нотариален акт № *, *, peг. № *, дело № *от * г. на нотариус Л. Г., peг. № *по описа на НК за имот в с. *, Община *,Област *, само от външна страна обективирал договор за продажба и че вписаната като платена от купувача и получена от купувачите платена цена от 2855, 70 лв. не била заплащана никога и  определена единствено за заплащане на местен данък върху прехвърлителната сделка.Оспорени са твърденията на ищците за: нищожност на договора; привидност на договора ;наличие на основание contre letter.Не се оспорва наличието на реално осъществена сделка с възмездно вещнопрехвърлително действие по нотариален акт №  *от * г. на нотариус Л. Г., за което била изцяло платена и получена съответно от страните по сделката, като извън това продавачите си запазвали правото на ползване в имота, за което в нотариалния акт било изразно съгласието на купувача. Това били двете кумулативни условия на продавачите към купувача за прехвърлянето на имота - плащане на договорената цена и оставянето им на ползване на имота до края на дните на всеки един от тях. Купувачът, твърдят ответниците, се бил съгласил с кумулативните условия а според търговската и правна практика, при условие на пречка за ползването на имота в обозримо бъдеще след сделката - когато било запазено вещно право на ползване за купувача или трето лице - то в този случай пазарната стойност на имота и цена по сделката бивала по-малка от цената на имота, ведно с правото на ползване. В този случай, намират ответниците неоснователно твърдението в исковата молба, че цената по сделката била под пазарната стойност. Ответниците възразяват още, че не било взето предвид при това твърдение, че купувачът придобивал собственост обременена с вещно право на ползване. Една била цената, когато в 2006 г. се придобивала собственост и владение от деня на сделката, съвсем друга- когато се придобивала собственост в 2006 г. без владение /и такова и към 2019 г. да нямаш правно основание да осъществяваш/. Купувачът по сделката купувал имота срещу договорената цена и оставял родителите си освен това да ползват имота, заедно и поотделно до края на дните си и необезпокоявано, което купувачът изпълнявал стриктно и към момента; други условия по сделката нямало.Не се оспорва в отговора на искова молба  наличието на последваща договорка между страните, обективирана в договор от * г. peг. № */ * г. на нотариус Л. Г.. Оспорва се същата да е била в миналото и да е в момента условие за вещнопрехвърлително действие досежно имота в с. *, Общ. *, Област *.Твърди се от ответниците,че страните не били договаряли и давали съгласие гледане и издръжка да бъде условие за прехвърляне на имота, извън договореното плащане на цената и запазване правото на ползване на прехвърлителите. Купувачът не бил давал съгласие това да бъде предусловие за осъществяването на сделката. Същото не било правено от продавачите.Този договор според ответниците бил самостоятелен и необвързан с осъществената сделка, обективирана в предходен нотариален акт с посочени в него условия, приети от страните по сделката. В договора бил посочен НА № *от * г. дотолкова, доколкото било цитирано, че с предходен акт била осъществена самостоятелна сделка между страните и с допълнителна след сделката договорка - непредставляваща условие за прехвърлянето на имота /покупката - Т.М.Д. да полага грижи за родителите си и „да не ги мести от имота „.Касаело се за договор не с вещнопрехвърлително действие и като предусловие на сделка, а за самостоятелен облигационен договор. Възразява се още в отговора ,че не било налице обвързване на договора със сделката по нотариалния акт. Това не било  „обратно писмо“ по смисъла на чл. 17 от ЗЗД; не били посочени в него санкции при неизпълнението му, факт който разкривал неговия самостоятелен правен статут в отношенията между страните. Т.е. този договор  изложил на хартия това, което Т.М.Д. и съпругът й Н.Т.Д. били правили и до онзи момент и след това, до смъртта на М.М.Д. - помагали на родителите. За разлика от други,твърдят ответниците в отговора си, тази тяхна дъщеря - Т.Д. и зет Н.Д. /ответниците по иска/- винаги били уважавали и помагали на родителите си /за съпруга Н. приемни/, което се вменявало както от житейският йм морал и възпитание, но дори и от чл. 124 ал. 4 от Семеен кодекс /СК/. Ето защо подписаният договор фиксирал едно уважително и грижовно отношение за минал период и декларирал такъв занапред между родителите М. и Ж.И.и дъщеря им Т.Д., което същата и зет йм полагали със задължението и занапред да не ги местят от жилището, освен с изрично тяхно съгласие./ - съгл.чл. 1 т. 6 от договора от 21.12.2019 г./.Отделно от изложеното по-горе, ответниците сочат, че следвало да се отчете обстоятелството, че се касаело за връзка между родители -дете, а не за сделка между лица без родство.Договорът по чл. 124 ал. 4 от СК между страните дублирал задължителното за дете поведение, а не бил договорка между незадължени помежду си страни без родство.Твърди се още, че нотариален акт № *от * г.,по описа на нотариус Л. Г., обективирал реално осъществена сделка по покупко-продажба с платена реално цена по сделката, с условие на придобиване освен плащането на цената, но и запазване на право на ползване за продавачите. Тези две кумулативни условия били договорени, приети и изпълнени изцяло от страните, което било обективирано в заверения акт на нотариуса.Твърди се от ответниците, че договор peг. № *от * г..по описа на нотариус Л. Г.. не обективирал предусловие за прехвърляне на имот. Именно поради тази липса - същото било включено в нотариалния акт. Договорът от * г. фиксирал отношението на родителите с дъщерята за минало време и занапред на осн. чл. 124 ал. 4 от СК, каквото задължение всъщност имали всички деца спрямо родителите им.Извън всички изложени твърдения ответниците са направили възражение за недопустимост на иска. Договорът не представлявал еквивалент на т.нар. „обратно писмо“ по реда на чл. 17 от . Такъв евентуално можел да бъде според ответниците, ако условие като предмет /гледане и издръжка/ съществувало като условие на сделката /в нотариалния акт/, но с допълнително споразумение /“обратно писмо“/ се описвал различен - завишен или занижен - размер на изложени в нотариалният акт условия за „гледане и издръжка „В този смисъл, не била налице причинно-следствена връзка между сделката по пкупко-продажба със запазено право на ползване в нотариалния акт и договора по аргумент на чл. 124, ал. 4 от СК за уважително отношение и помощ от детето Т.М.Д. към родителите Ж.и М.Т.И..Именно, че не представлявало изменение на договорено с нотариални акт условие по покупко-продажбата за имота, т.е. че не представлявало т.нар. „обратно писмо“, за купувачите включително не било проблем и те търсили и съдействали да се завери този договор нотариално, да се впише в регистъра на нотариуса и това бил самостоятелен облигационен договор на страните по чл. 124 от СК.Извън гореизложеното, искът по отношение на Ж. И. И. – ответниците намират за изцяло недопустим, тъй като същата приживе не била завеждала такъв иск, който да бъдел поддържан от нейни наследници.Ако ВРС приемел, че искът заведен от името на починалата Ж. И. И., чрез нейни наследници - преживял съпруг М.И. и дъщеря М. е допустим, то ответниците желаят ВРС да приеме същия за такъв /допустим/ само досежно техните наследствени квоти и недопустим досежно квотата на ответника Т.М.Д. - представляваща 1/ 6 ид.ч. по наследство от Ж. И.. В качеството на наследник на Ж. И.Т.М.Д. Т. Д. в отговора на искова молба заявява, че не поддържа заведените искове изцяло, в евентуалност досежно наследствената й квота от 1/6 /една шеста/ идеална част.В условията на евентуалност – ако ВРС приеме иска за допустим по чл. 17 от ЗЗД, като евентуално тълкува и приеме, че истинската воля на страните по сделката прикривала договор за прехвърляне срещу гледане и издръжка, в този случай  - ответниците твърдят, че са осъществявали стриктно и в пълен обем задълженията си по това тълкуване на сделката, като са полагали грижа и са издържали Ж. И.до края на дните й и М.И., като в тази връзка заявяват, че след погребението на Ж. И., според тях - под въздействие от другата дъщеря - ищцата М.Д., М.И. не съдействал на Т.Д. и Н.Д. да бъдат полагани грижи за него и се държал неуважително по отношение на тях, като не ги допускал до себе си и да го посещават в имота.

Не се оспорва, че след смъртта на Ж. И.отношенията на ищците към ответниците Т. и Н.Д. са обтегнати и хладни. От страна на ответниците се твърди, че ответниците били водени от положителни чувства, но за съжаление не получавали такива от насрещната страна.На следващо място ответниците сочат,ако ВРС приеме иска за допустим и бъде прогласена нищожност или разваляне на договора за покупко-продажба на някое от посочените хипотези по ЗЗД, то в този случай, ответниците молят, съдът да постанови в решението ищците да заплатят на осн. чл. 189-192 от ЗЗД платената по него /договора/ цена от 2855,70 лв. получена изцяло от Ж. И.и М.И., което лично декларирали и подписали с нотариална заверка в нотариалния акт, ведно със законната лихва считано от * г.На последно място по отношение на доказателствата ответниците изразяват следното становище: 1. Не възразяват да се приемат и приложат, като доказателства по делото, посочените писмени доказателства по т. 1-3 от исковата молба - Нотариален акт, договор и удостоверение за наследници.Ответниците желаят в резултат на становището на насрещната страна по делото и в случай на оспорване на твърденията в писмения отговор, да йм бъдат допуснати други доказателства, в това число и свидетели, като йм се даде възможност от съда да уточнят за какви факти и обстоятелства ще се разпитват същите- след като изслушат становището на ищцовата страна по писмения отговор и нейните доказателствени искания.

В проведеното по делото второ и последно открито съдебно заседание от 06.12.2019г. ищците не се явяват, представлявани от адв.Д. желаят съдът да уважи главния иск, при условията на евентуалност някой от предявените ведно с присъждане на разноските по делото.

В същото съдебно заседание ответниците не се явяват,представлявани от адв.К. молят съдът да отхвърли иска, ведно с присъждане на разноски.

В същото съдебно заседание ищците и ответниците са представили списъци по чл. 80 ГПК като ищците са заявили възражение по чл. 78, ал.5 ГПК а адв.К. е репликирал,че исковете са четири и възнагражденията са в минимални размери.

В рамките на предоставения от съда срок двете страни по спора чрез процесуалните си представители са депозирали подробни писмени бележки по същество .

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:

С проекта за доклад ,обявен за окончателен, съдът е приел, че исковете са допустими, предявени при наличие на правен интерес и процесуално допустими. С доклада по делото съдът съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК и чл. 154 ГПК е разпределил доказателствената тежест между страните както следва: Съгласно общото правило за разпределяне на доказателствена тежест възведено в нормата на чл.154 ГПК, съдът е указал на двете страни по спора, че всяка страна следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи за себе си положителни права.При предявените искове в условията им на кумулативно и евентуално съединяване съдът е указал на страните, че съгласно трайната съдебна практика съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД - нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна, като и в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД,с доклада по делото ,съдът е указал на страните че имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение. Указано е било на страните, че чрез разпоредбата на чл. 17 ЗЗД се урежда съотношението между привидната и прикритата сделка, както и действието на привидните сделки по отношение на трети добросъвестни лица. В контекста на изложеното ВРС е обявил, че когато ищецът претендира, че явната сделка е нищожна като привидна и иска да се освободи от нея, в негова доказателствена тежест е да установи, че действителната воля на страните сключили договора не е такава, каквато е отразена в него. (за основателността на този иск е без значение дали има прикрито съглашение, и ако има, какво е то.) Пояснено е било,че явната сделка ще е привидна, както ако не съществува прикрито съглашение, така и ако съществува валидно прикрито съглашение, но също и ако прикрито съглашение и нищожно. В доказателствена тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение е да докаже неговото съдържание.В случая по предявените искове за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба като привиден и според изложеното в исковата молба, привидността произтича от симулиране на клаузата за насрещната престация на приобретателя/ите /за заплащане на продажната цена, за нееквивалентност на престациите/. Отделно от горното ищците твърдят,че е налице обратен документ а ответниците оспорват твърденията ни ищците. За правилното разпределение на тежестта на доказване, съдът е указал на страните, че материалноправната характеристика на обратния документ изисква, той да е съставен нарочно и да съдържа уговорки, чрез които се цели разкриване на симулацията и установяване на вътрешните отношения между страните, т. е. според естеството на договора страните признават или неговата привидност, или прикритото съглашение. При наличието на такъв документ, за доказване на симулацията, свидетелите са недопустими. Ако обратният документ не удовлетворява посочените материално - правни изисквания, той служи за начало на писмено доказателство.Ето защо съдът е указал на страните,че трайната съдебна практика на ВКС по правния въпрос за характера на обратния документ, доказателствената сила и правната стойност на документа спрямо другия приобретател на имотите, който не е участвал в съставянето му е обективирана например в решение по гр. дело № 1536/2009 г. на ВКС; решение по гр. дело № 1147/2003 г. на ВКС; решение по гр. дело № 907/2003 г. на ВКС. В обобщение при така предявените искове в заявената им поредност съдът  е указал на ищците,че те носят тежестта да установят и докажат при условията и на пълно и на главно доказване твърденията си залегнали в исковата молба за недействителност – нищожност на договора обективиран в нотариален акт №  *от * г. на нот.Г. на всички въззведени правни основания, вкл.и релевативното си твърдение, че съставения на същата дата друг договор по своята същност е обратно писмо. В тежест на ответниците съдът е възложил да установят и докажат възраженията си залегнали в отговора на искова молба затова, че договорът обективиран в нот.акт № *от *г. не страда от нито един от твърдените от ищците в исковата молба пороци, както и че сключения на същата дата друг договор по своята правна същност е валидна , действителна правна сделка, която не съдържа нито един от белезите на обратно писмо.Изрично с доклада по делото е било указано и на двете страни, че отрицателните факти не подлежат на доказване съгласно трайната съдебна практика и постановеното задължително ТР от последните години, респ. ако някоя от страните твърди отрицателни факти и или обстоятелства, то следва да ангажира доказателства и/или да се позове на положителни факти и или обстоятелства въз основа на които да се установят възраженията й в горния смисъл . На последно място по отношение на иска за разваляне на договора поради неизпълнение на насрещно задължение – съдът е указал на ищците,че носят тежестта да установят и докажат при условията на пълно и главно доказване, че е налице твърдяното неизпълнение на договорно задължение, така както се сочи в исковата молба.В тежест на ответниците по иска е било възложено да наведат възражения и ангажират доказателства затова,че не е налице твърдяното неизпълнение на договорни задължения.В условията на евентуалност, съдът е посочил, че ответниците могат да ангажират доказателства затова, че ако е налице неизпълнение на договорно задължение от тяхна страна, то същото не е по причина дължащата се на волята на ответните страни а на лицето/лицата които е следвало да приемат насрещната престация – гледане и издръжка.

При така разпределената тежест на доказване съдът на първо място се спира на анализ на приобщените писмени доказателства :

С исковата молба ищците са ангажирали следните писмени доказателства : заверени копия на : нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том ІІІ, рег.№ *, дело № *г.; договор от * г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 21708/* г. на нотариус Л.Г., рег.№ *на НК; удостоверение за наследници от Община *. С допълнителна уточнителна молба с вх.рег.№ 39625/03.06.2019 г. ищците са представили заверени копия на: удостоверение изх.№ **********/30.05.2019 г. за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ; скица № 454/637/31.05.2019 г. на УПИ *, кв. *по действащия план на с. *, общ. *, обл. * а в последното открито съдебно заседание са представени и по делото са приобщени и заверени копия на справки по лице в Служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1992 г. до 15.12.2018 г. – вписвания, отбелязвания и заличавания по персонални партиди №№ *, *, *, *.

От своя страна, в срока по чл.131 ГПК с отговора на искова молба ответниците не са ангажирали писмени доказателства .

Цитираните по –горе писмени доказателства, анализирани в съвкупност и поотделено налагат следните изводи : На * г.,в гр.Варна пред нотариус Л.Г. –нотариус с рег.№ *по описа на НК , с район на действие РС Варна са се явили М.Т.И., ЕГН ********** и Ж.И.И., ЕГН ********** от една страна и от друга Т.М.Д. ЕГН ********** .М. и Ж.И.и Т.Д. са заявили  пред нотариуса ,че сключват следния договор : М. и Ж.И.продават на Т.Д. следния недвижим имот , придобит в СИО по време на брака, а именно поземлен имот, целият с площ 800 (осемстотин) квадратни метра по нотариален акт, а по скица с площ 690 (шестстотин и деветдесет ) квадратни метра, находящ се в село * Община *, обл.*, представляващ УПИ * в квартал *по плана на селото, представляващ част от парцел № * в кв.* по стар план на селото, заедно с изградената в него жилищна сграда, без посочена площ по първичен документ, а по данъчна оценка с площ 35 квадратни метра и плевник, без посочена по първичен документ а по данъчна оценка с площ от 30 квадратни метра, при граници на имота по скица : от две страни улица, имоти № № * и *, за сумата от 2 855,70 лева ( две хиляди осемстотин петдесет и пет лева и седемдесет стотинки ). За цитираната сделка е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, номер *, том *, рег.№ *, дело *г.,акт вписан в АВ СВ с вх.рег. № *., акт № * , том *,стр.*.

От приобщеното на лист 10 ,11 по делото заверено за вярност с оригинала копие на нотариалния акт за покупко продажба на процесния недвижим имот се установява,че в нотариалния акт е записано,че страните по сделката са заявили пред нотариуса че сумата от 2 855,70 лева е изплатена от купувача на продавачите напълно и в брой.В същия нотариален акт е посочена и данъчната оценка на имота 2 855,70 лева.Отделно от горното в нотариалния акт е записано,че продавачите М.И. и Ж. И.си запазват правото на ползуване върху описания в нотариалния акт недвижим имот, необезпокоявани от никого, заедно и поотделно до края на дните на всеки един от тях и безвъзмездно.

На л.12,13 по делото е приложено заверено за вярност с оригинала копие на Договор. От отразеното в този договор се установява,че е съставен на дата 21-ви декември 2006г. между М.И. и Ж. И.от една страна и Т.Д. от друга страна  .В договора на първо място е записано, че по силата на сключен договор с нотариален акт № *, том *, рег.№ * дело *г. на нотариус Л.Г., рег. № *е извършено прехвърляне на поземлен имот / имота описан и по-горе в цитирания нот.акт / и с цел уточняване на обема на поетата издръжка страните са се споразумели за следното :„Предмет на договора : Издръжка и гледане – чл.1- М.Т.И. и Ж. И. И. възлагат на Т.М.Д. да поеме пълни грижи към тях, които включват : да следи за здравословното им състояние, да осигурява прехраната им, да осигурява личната им хигиена и тази на жилището им, да закупува лекарства, да осигурява временна лекарска помощ , да не ги мести от жилището, освен с изрично тяхно съгласие, да заплаща начислените сметки за : електричество, вода и телефон с лични средства своевременно, да ги снабдява с необходимите лекарства ежеседмично , да се обръща към съответния специалист при по- тежки здравословни състояния , да поддържа ред и чистота в жилището ; чл.2 – Т.Д. се задължава да поеме пълни грижи към М.И. и Ж. И., които включват описаните по-горе в заявената пореденост. чл.3 – Т.Д. се задължава да осигури спокоен живот на М.И. и Ж. И.и спази описаните задължения в имота находящ се в с.* – жилищна сграда изградена в УПИ * в квартал *.На последно място в чл. 4 от този договор е записано,че страните се задължават да спазват безусловно клаузите на договора и че договора е съставен в два еднообразни екземпляра .Така цитирания договор не се спори а е видно от втора страница на същия, че е подписан от страните и съдържа нотариална заверка на подпис от дата * г. на нотариус Л.Г., нотариална заверка с номер *. От изложеното по –горе се налага извода от фактическа страна, че на дата * г. в гр.Варна, пред нотариус Л.Г. М. и Ж. И.от една страна и от друга Т.Д. са сключили два договора – първият за покупко – продажба на недвижим имот, който договор е съставен в изискуемата от закона форма и втори договор, който макар и да не е наименован съдържа клаузи по силата на които Т.Д. се е задължила да гледа и издържа М. и Ж.И.до края на дните йм, в имота в с.*.

Приложено по делото на л. 13 – ти е удостоверение за наследници на Ж. И. И., починала на *год., за което е съставен Акт № * / *г.

От цитираното удостоверение за наследници се установява, че след откриване на наследството на Ж. И., към 31.1.2018 год. призовани към наследяване са били три лица :М.Т.И. – преживял съпруг, М.М.Д., ЕГН ********** –дъщеря и Т.М.Д., ЕГН ********** –дъщеря .

Т.е. считано от 31.1.2018 г. наследството на Ж. И.което е било в режим на СИО със съпруга й ,            съгласно нормите на чл.5 –9 ЗН се разпределя по следния начин ½ от прекратената СИО за съпруга и останалата ½ от същата СИО между съпруга и двете низходящи дъщери или по 1/6 ид.ч. за преживелия съпруг и за всяка от двете дъщери .При събиране на квотите които преживелият съпруг получава след смъртта на съпругата си се налага извод,че М.И. има квота ½ + 1/6 = 4/6 ид.ч. а дъщерите на Ж. И.по 1/ 6 и.ч.

Датата на смъртта на Ж. И.и последвалото наследствено правоприемство следва да бъдат съобразени при извеждане на правните изводи с оглед релевираните от ищците твърдения за недействителност на извършената приживе от Ж.и М. И.разпоредителна сделка с имота йм,придобит в СИО.

Извън описаните по –горе писмени доказателства по делото са допуснати и гласни . В полза на ищцовата страна са допуснати до разпит двама свидетели при режим на водене , чрез които ищците да установят и докажат твърденията си ,че договорът, алеаторен такъв, предмет на главния иск, е бил сключен при липса на съгласие, тоест не така, както страните са разбирали сключването му, както и за наведените възражения за това, че ответниците не са полагали грижи за родителите си по сключения алеаторен договор.В полза на ответната страна са допуснати също двама свидетели при режим на водене, за да установят и да докажат ответниците възражението си, че алеаторният договор се изпълнява точно от ответната страна, че същият този договор е бил сключен при съгласие – такова, каквото е обективирано в нотариалния акт, обективиращ правната сделка, както и че от момента на смъртта на единия от прехвърлителите - съпругата на М.И., Ж., М.И. не е съдействал на Т.Д. да изпълнява облигационните задължения по така сключения договор.

Водената от ищците свидетелка Д. К. И., без дела и родство със страните, твърди пред съда ,           че познава М.Т.И. и покойната му съпруга Ж. И., виждала техните дъщери.Св.И.сочи ,че те са от 2003 г. в *, 3-4 пъти виждала Т. да отиде при родителите си, а в повечето случаи през ден през два те - майка й и баща й, ходели в града с чантите. Св.И.обяснява,че живее в с.*и една телена ограда ги дели с М. и покойната му съпруга.Именно от М. разбрали,че прехвърлил къщата на село за гледане на Т. – на малката си дъщеря, с очакване, че ще ги гледат.За М. и Ж.свидетелката заявява,че са много трудолюбиви, сами се справяли с двора си, с градината си, всичко сеели и с чантите ходели постоянно в града при Т..За Ж.свидетелката И.твърди ,че починала преди  2 години, като преди да почине, тя не се била залежавала на легло, до последно все работела, много чиста жена била, много трудолюбива. За съпруга на Ж.- М. , в момента,твърди свидетелката,че не бил в много добро здравословно състояние, все се държал за сърцето, все охкал. Същата свидетелка твърди, че не е виждала някой да се грижи за М., като от дворовете им се виждало какво става и си говорели .За М. свидетелката сочи ,че тя ходела ,почистила  цялата къща, мазали ,почиствали, защото след смъртта къщата не била почиствана и изглеждало ,че основно М. и децата й непрекъснато ходели а самата свидетелка се изненадала, защото млади момчета почти всяка седмица ходели.Миналата зима цепили дърва,слага ли пред врата подредени и за една седмица М. имал дърва да се пали печката Непрекъснато децата на М., твърди свидетелката И.че ходели в къщата  да помагат и М. и мъжът й също .М. свидетелката намира за сериозна жена, като казва, че е по-голямата дъщеря на М.. Според същата свидетелката М. и децата й често ходели в къщата на село ,почти всеки ден синовете на М. ходели  , качвали се на покрива , комина чистили , приготвяли да бъде по-лесно за зимата, цепели дърва и ги нареждали , грижели се съвестно . На М. , обяснява свидетелката , :„ сякаш му било болно на душата „и все казвал на мъжа на свидетелката  когато се заговорели :„Остави, не ми се говори”.Чувствало се според свидетелката, че М. почвал да трепери, не било хубаво и свидетелката и съпруга й не смеели да го разпитват.Свидетелката дори питала М. „Имаш ли нужда от някаква храна, нещо да ти донеса”, но М. казвал  „Не, не, не, тя М. ще ми донесе”.На конкретно поставен към свидетелката въпрос, същата отговаря,че на М. не му се говорело за Т.. Същата свидетелката заявява,че от *– 16 години била виждала Т. 3 - 4 пъти да отива в селото,отивали само за малко и с единия автобус идвали със следващия - след 3 часа, си заминавали. В градината свидетелката не била виждала Т. да влиза, всичко майката и бащата си правили.От 2 години , твърди свидетелката,че М. гледа М., като не отрича, че на самата нея е било неудобно да ходи да пита и разпитва защо Т. не идва и св.И.не знаела защо Т. не отивала на селото. За М. и децата й същата свидетелка казва, че отивали в * от Орешак /съседно седло, като и че няма информация дали М. е прехвърлил къщата на М..Това което знаела свидетелката, било че, М. прехвърлил за гледане на Т. и затова свидетелката пита : Каква уговорка да има между М. и М., като е прехвърлено на Дорето, на Т.?“

Вторият воден от ищците свидетел И. Г.Т., (без дела и родство със страните), също сочи пред съда,че живее в село * и твърди, че с М. и Ж. И.са в добри отношения, говорели си.Св.Т. обяснява, че знаел от М., че М. *** на Т., разбрал че било „с дарение, да ги гледат те“. Съпругата на М. –Ж.сочи свидетелят Т., че е починала като преди смъртта на Ж., Т. и мъжа й ходели в *, но след това след смъртта някъде до петия-шестия месец ходели, после прекъснали и не свидетелят не ги бил  виждал повече те да  ходят там. Т. и мъжа й ходели в *, М. и Ж.си били здрави, те сами си работели дворното място, сеели си домати, всичко, имали си магаре, с магарето ходели, сами си гледали магарето.На конкретно поставени въпроси св.Т. казва че не може да посочи кога са прехвърлили къщата на Т., като уточнява че чул това само от М.. На 31–ви март / сега / сочи свидетелят, че ще станат две години от смъртта на Ж..Същият свидетел заявява пред съда ,че приживе не е чувал Ж.да се оплаква ,че не я гледат както и до смъртта на Ж.не бил чувал и М. да се оплаква,че има нужда от грижи а не му се полагали такива.Св. Т. твърди, че след смъртта на Ж., съпругът й М. имал нужда от гледане, той бил вече на 90 -ет години, бил 30 ти набор а съпругата му 37-ми. До петия, шестия месец след кончината на Ж., повтаря свидетеля, че  Д. и мъжа й ходели в с.* а след това свидетелят вече не ги бил виждал, но идвали другите.От М. свидетеля разбрал, че Т. и мъжа й спрели да ходят при него и вече идвали други като М. казал, че отказали да идват те,заради другата дъщеря,за някакви дялове.На друг поставен въпрос свидетелят Т. сочи, че М. и Ж.претърпели катастрофа, Ж.лежала малко в болницата, ръката й била счупена. При този инцидент свидетелят Т. твърди , че не е виждал М. да ходи в болницата, идвали в селото, но свидетелят не знаел какво  правили,т.к.той бил на з на 100-150 м, виждал, че колата била там. Точно кога била годината на катастрофата свидетелят не може да каже, но мисли че било 2016 г., т.к. Ж.починала 18-та година, на 31-и март. След катастрофата , сочи св.Т., че Ж.не се е оплаквала, че не са полагани грижи за нея от Т..Внукът на М. - синът на М., и М. идвали сега, дървата прибрали, комина му чистили, някаква стая мазали, градината изчистиха от домати, от пипер. Това, обяснява свидетеля че може да каже .

Разпитаните в качество на свидетели и водени от ответниците свидетели, дават по-различни показания от водените от ищците :

Първият воден от ответниците свидетел А. Д. Г-, (без дела и родство със страните) сочи пред съда, че познавал М. и Ж.от с. *, познавал малката им дъщеря, голямата – не. Малката им дъщеря се казвала Д., Т., голямата им дъщеря се казвала М..Св.Г.обяснява , че живее 22 години в *, дядо М. и баба Ж.познавал много отдавна. Доколкото разбрал св.Георгиев,  къщата, в която в момента живее М., била на Т., на малката, разбрал, че придобиването е станало с покупко-продажба и с гледане, „нещо от този род“. Това  св. Г.разбрал от Н., от А., съпругът на Д..Св.А.Г.твърди пред съда, че Д. и Н. постоянно гледали М. и Ж., като той бил свидетел, че през седмицата поне един-два пъти, ако не отивали майката и бащата, отивали децата, в торбички все носели по нещо, събота и неделя, когато почиват те, Н. отивал от нощна смяна  да помага на дядо М.. Ж., сочи св.Георгиев, че не жива в момента,като мисли, че починала началото на тази година. Приживе Ж., твърди свидетелят Г.не се била оплаквала, че не се полагали грижи за нея от Т. и Н., М. също не се бил оплаквал от Т. и Н.. В момента май, казва свидетеля, че никой не гледа М. и по-точно свидетелят не знаел кой го гледал М. сега, но Д.и Н. не ходели вече.Св.Г.заявява, че не знае какви са причините, защото разбрал, че голямата му дъщеря/ на М. / била ощетена и затова се водели дела. Това не отрича свидетеля,че разбрал от Н., а пък свидетелят големия зет на М. за 5-6 години един път съм го видял да влязат в къщата, те все на пътя стояли - в колата, приказвали си и си заминавали. От показанията на св.Т. се изяснява, че неговата съща е на 50 -60 м. в с.* от къщата на М. и няма пряка видимост към имота на М.. В последно време, обяснява св.Т., че виждал някаква бяла кола да спира там, но каква била, защо спирала не знаел. Установява се още от показанията на св.Т., че до преди смъртта на баба Ж., свидетелят и дядо М. имали много добри отношения, но сега „ даже и „Здрасти” „ не му казвал дядо М.. Причината за това свидетелят - не знаел, но на него му се струвало, че т.к.М. ще навърши на 16-ти май 90 - ет години, може и да е заради това. За баба Ж.свидетелят също сочи, че не я е чувал да се оплаква, че е болна от нещо, но дядо М., Т. бил:  „ жив свидетел „ - ставал в 5 ч. да отиде да извика линейката, да я чака на центъра да го качат в линейката М. в болницата да го закарат, но не знаел какво му имало.Тогава, когато дядо М. не бил добре, разказва свидетеля, че баба Ж.му се обадила и му казала : „Ела бързо, дядо ти М. не е добре”, че баба Ж.и дядо М. не могли да се свържат.Тогава свидетелят от неговия телефон звъннал на „112” и му казали, че не познават селото, а свидетелят им отговорил, че ши ги чака в центъра .Така ,пристигнала линейката, качили дядо М. и го закарали в болницата, колко време стоял там дядо М.  свидетелят не знаел , но за баба Ж.отново казва, че не я е чувал да се оплаква, че е болна.Св.Т. казва,че лично е свидетел, че Н. ходил в с.*да прави вади, да сее домати, пипер, краставици, магарето дърпал да изорат градината. През зимата, като била баба Ж.жива, в колата слагали буркани за внуците-  децата на Т. и Н.-  да имало какво да ядат – туршия.Д., твърди свидетелят, че правела лютеница, виждали се буркани, виждала се пълна касетка с домати да слагат в колата.Същият свидетел казва ,че не знае защо не се давали на внуците на другата дъщеря, че не ги познава и че те не били ходили на село .

Вторият воден от ответниците свидетел А. Б.А. ( без дела и родство със страните),разказва пред съда ,че с Н. са колеги от 1982 -ра година,познавал Н. и съпругата му , били семейни познати.Св.А.ов сочи, е познавал много добре и майката на съпругата на Н. /покойница / и баща й, които живеели в село * . Св.А. сочи, че не знае дали Т. има имот в * и как го е придобила, понеже това не било негова работа ,но твърди, че ги бил водил с негова кола и им давал своя кола да ходят там, най-вече след като почина бабата ги водил нееднократно с тенджерите и с тавите с баниците да носят храна на възрастния човек – на бащата, който естествено ги е взимал. Последно, когато ходил там св.А., беше преди няколко месеца, завел ги, само че този път не само двамата, не само Н. и Д., а и синът им, защото М.И. се бил държал по техните думи вечерта по телефона много грубо и Д.ревала през цялото време. Когато свидетеля А. ги закарал в *, М.И. се държал много грубо а свидетелят стоял настрани, защото неговата работа била да ги закара.Бащата на Д.заплашвал, че щял да запали къщата, че щял да е я събори, че нещо не бил доволен и т.н.След този случай , твърди св.А., че той бил давал на Н. и Д.колата да ходят, но той самият не бил ходил в *.На конкретно поставени въпроси свидетелят отговоря ,че няма откъде да знае дали къщата е на бащата на Т. или на Т..Отделно от изложеното, свидетелят твърди ,че на месеца поне 2 –3 пъти бил давал своя лична кола или ако имал възможност лично той карал На месеца поне два-три пъти свидетелят твърди,че давал негова лична кола или пък, когато имал възможност лично той карал Т. и Н. до *. Същият свидетел заявява,че лично ги водил минимум два пъти в месеца, ходил на дядото да му прибира зърното от *, което било рентата, за да си гледа животните, лично с коли на свидетеля - и по-миналата година ходил, и още по-по-миналата година пък с едно ремарке /когато М.И. си счупил колелото на * /свидетелят ходил да му прехвърля на М.И. чувалите в собствената си кола и да му прибира ремаркето.След като починала бабата,твърди св.А., че били ходили два-три пъти в месеца, преди това ходили, но храна не били носили, взимали от там продукция – домати и такива работи. Св.А. обяснява, че си имал бизнес и кога е починала бабата нямало как да си спомни точно. Знаел, че първо имало катастрофа, бабата била много зле, водил ги до болницата нееднократно също, връщал ги, понеже имал и служебни коли и не било проблем да им услужва, защото, когато имал бизнес, свидетеля имал страшно много приятели и всички му били много добри, останали няколко човека и Н. бил един от тях, които се броели на пръсти.

С оглед опровергаване на показанията на св.А. ищците са представили и по делото са приобщени заверени копия на справки по лице в Служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1992 г. до 15.12.2018 г. – вписвания, отбелязвания и заличавания по персонални партиди №№ *, *, *, *.

При така събраните писмени и гласни доказателства , въз основа на установеното по делото от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Така предявените от ищцците искове безспорно са допустими, заявени от лица с ясен правен интерес и против надлежно пасивно процесуално легитимирани страни.Въпреки ангажираните от ищците допустим доказателства по същество и от правна страна, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са оставали изцяло недоказани по основание. Макар исковете да почиват на различни правни основания, изяснените по делото факти и обстоятелства релевантни по същество, се свеждат до няколко спорни момента: Първият спорен по делото въпрос ( спорен между ищците и ответниците ) е дали договора за покупко продажба от * г. е действителен ако е недействителен дали прикрива симулативна сделка – алеаторен договор и дали съставения на същата дата * г.договор е обратно писмо .От изложеното по-горе, анализа направен от съда на приложените по делото в заверени за вярност с оригинала копия на л. 10,11 –нотариален акт и на л.12 договор, се извежда единственият извод, че на една и съща дата * г.между едни и същи страни, са били сключени два отделни договора –първият - покупко продажба на недвижим имот а вторият договор за гледане и издръжка . Трайна е съдебната практика както и теория затова, че нищожните сделки не пораждат правни последици а унищожаемите пораждат такива,но не могат да бъдат да бъдат отменени с обратно действие ако се релевира унищожаемостта.

Главния иск на ищците се основава на твърдения за нищожност на договора за покупко- продажба от *г. поради липса на воля. Липсата на воля при двустранните сделки е основание за нищожност, когато е съзнавано. Такъв е случай, когато изявлението е направено несериозно,без намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение или в състояние изключващо въобще формирането на воля, но по причини, недължащи се на заболяване или възраст до 14 години, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация.Такава е и сделката  сключена от лице което е поставено под запрещение . По друг, коренно различен начин, обаче съдебната практика и теория приемат,че една сделка е нищожна - когато е сключена при липса на основание – чл. 26, ал.2 ЗЗД.Основанието на сделката / както сочи съдия Бонка Дечева в авторския й труд :„Българското законодателство - Недействителност на сделките с недвижими имоти в светлината на нотариалната практика „, Нотариален бюлетин бр.2/2016, както и в редица други решения на ВКС със съдия-докладчик Бонка Дечева / - е непосредствената цел на сделката, това заради което от гледна точка на правото се сключва сделката. Именно за продажбата това е да се придобие собственост , респ. да се получи цената й; за договора за гледане и издръжка – да се придобие собственост и да се обезпечи прехвърлителят с грижи и издръжка . Един от най-често срещаните договори в нотариалната практика, акцентира съдия Б.Дечева е договорът за гледане и издръжка , който не е уреден в закона, но в съдебната практика и теория се приема,че е двустранен / страните по договора правят насрещни волеизявления / ,възмезден / дължат се  насрещни престации / ; алеаторен – обемът и продължителността на престацията не е определен във времето а е в зависимост от здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му. Тук е мястото да се подчертае,че със смъртта на прехвърлителя договорът се прекратява, но при смърт на прехвърлителя задълженията му се наследяват .Тези цитирани по-горе основни характеристики на договорите за покупко продажба и на договора за гледане и издръжка, съдът съобразява с релевираните от ищците твърдения за недействителност на договора за покупко – продажба,както и с нормата на чл.26 ЗЗД . Разпоредбата на чл.26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД гласи, че са нищожни договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.Основанието се предполага до доказване на противното.

От цитата на самата правна норма – чл.26, изр.2 –ро, предл. Второ ЗЗД, в съответствие със събрания доказателствен материал, настоящият съдебен ,първоинстанционен състав прави извода, че твърдението на ищците затова, че договорът покупко- продажба от * г.е нищожен поради липса на съгласие у продавача М.И. и вече покойната  му съпруга Ж. И.за сключването му е останал недоказан. Този извод съдът прави въз основа на целия събран гласен доказателствен материал по делото - показанията на разпитаните по делото общо четири свидетели допуснати по равно в полза на ищците и ответниците, както и вписаното в самия договор за покупко-продажба .Искането на ищците по делото М.И. / съпруг на Ж. И./ и М.Д. / една от двете дъщери на Ж.и М. И./, заявено като главно искане е на осн. чл.26, ал. 2, хипотеза II - ра от ЗЗД /поради липса на съгласие/ да бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *по описа на НК и при условията на кумулативност е отправено искането: На основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено че процесният недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв.м. по данъчна оценка, се притежават от М.Т.И., ЕГН ********** и наследниците на Ж. И. И., ЕГН **********, п. на *г. в лицето на съпругът й М.Т.И. - с посочените данни и дъщерите й Т.М.Д., ЕГН ********** и М.М.Д., ЕГН **********, а именно да бъде прието за установено, че М.Т.И., ЕГН ********** притежава 2/3 /две трети/ идеална част от имота, М.М.Д., ЕГН ********** притежава 1/6 /една шеста/ идеална част от имота и Т.М.Д., ЕГН ********** притежава 1/6 /една шеста/ идеална част от имота.

Събраните по делото гласни доказателства независимо едни от други не сочат на наличието на порок в сделката покупко –продажба . Нещо повече – в нотариалния акт, съставен по надлежния ред и форма, пред нотариус продавачите и купувач са се явили лично ,подписали нотариалния акт и заявили,че продажната цена на имота, равна на данъчната оценка е платена от купувача на продавачите. Отразеното в нотариалния акт съдът намира,че обективира волята и съгласието на страните по сделката .Към датата на сключване на договора за покупко –продажба не се спори,че ищеца и покойната му вече съпруга са били носители на вещното право на собственост върху недвижимия имот,находящ се в село * .Страните не спорят, че този имот дворно място с къща и плевник е било придобито от съпрузите И.в режим на СИО , т.е.към датата на която е сключен договора покупко –продажба М. и  Ж.И.са притежавали право на собственост върху имота в село * при равни квоти, като съпружеската бездялова общност е била при равни квоти . С прехвърляне на имота от страна на Ж.и М.  И.към дъщеря йм Т.Д. всъщност съпрузите И.са отчуждили изцяло имота си срещу продажна цена от 2 855, 70 лева при запазване на правото на прехвърлителите да ползват имота заедно и поотделно до края на дните си . Тези установени по делото факти съдът анализира в съвкупност и със създадената по реда на чл.290 ГПК съдена практика . В Решение № 31 от 1.3.2018 г.на ВКС постановено по гр.д. № 1532/2017 г. по описа на Второ г.о., ГК , с докладчик съдията Камелия М. се съдържат напълно относими към настоящия казус мотиви, които и ВРС споделя изцяло,независимо от измененията в ГПК касаещи практиката постановена по чл.290 ГПК. Неслучайно ВРС се спира и на мотивите на съдия К.М. в цитираното Решение, т.к. волята на страните по сделката покупко-продажба следва да се тълкува и анализира така както бе посочено и по-горе а плащането или не на продажна цена е индициия за друг порок.Липсата на основание,водещо до нищожност при правните сделки, сочи съдия К.М., е налице само при каузалните сделки като в правната теория основанието на сделката се схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката а основанието на всички договори за покупко – продажба е придобиването на едно право. Дали договорът е породил вещно прехвърлителен ефект / с оглед на това дали прехвърлителят е бил собственик на вещта / и дали приобрателят е заплатил договорената цена, според съдия К.М. е относимо към изпълнението на договорните задължения, а не към наличие на основание на договора .Т.е. факта дали плащането е извършено по време и начин, различен от описания в нотариалния акт или е не е извършено изобщо сам по себе си е неотносим съм преценка наличието на основание на сключен договор за продажба .Тук мотивите на ВКС са още по-ясно развити и напълно относими и към релевираната от ищците симулативност на договора а именно :  В мотивите на цитираното Решение е обобщена практиката и теорията, че привидни са сделките сключени  при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не породи правните си последици между тях, както и сделките с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици се целените от страните по сделката. При абсолютната симулация на договор за покупко - продажба във вътрешните отношения между съконтрахентите прехвърлителят остава собственик на вещта а приобретателят не придобива права и не дължи заплащане на цена. Възможни са и случай, отчита ВКС , при които съконтрахентите желаят настъпването на правните последици на договора за покупко – продажба, но прикриват действителната си воля относно отделни договорености, която са постигнали за отделни елементи от договора.Факта, че плащането на цената е извършено по начин различен от описания в нотариалния акт или че цената не е платена, обобщава ВКС може да бъде индициия за симулативност на волеизявленията за изпълнение на задълженията на купувача,но сам по себе си този факт не може да обоснове извод за абсолютна симулация на договора за покупко –продажба,освен ако обсъждането му в съвкупност с останалите дказателствени факти и тълкуване на действителната , обективирана в договора воля, не обоснове еднозначен и категоричен извод ,съконтрахентите не са желаели настъпването на правните му последици . В този ред на мисли и ВКС обобщава, че едва ако съдът прецени дали договорът за покупко-продажба е нищожен поради липса на основание и само ако прецени, че договорът има основание за разгледа дали е нищожен като привиден.В случая ВРС приема,че всички разпитани по делото свидетели не са имали преки и непосредствени отношения към договореностите  от * г.между Ж.и М. И.от една страна и дъщеря йм Т.Д. от друга .Ето защо гласните доказателства дори и да бъдат изцяло кредитирани не могат да изведат извод затова,че страните по договора за покупко –продажба не са целили продажбата на имота.Факт е че сделката покупко-продажба е сключена на дата * г.от прехвърлителите съпрузи М. и Ж.И.и дъщеря йм Т. И.-като приобретател / купувач/ .

По делото освен втория приложен договор от същата дата няма други доказателства които да изведат дори и вероятна основателност на главния иск.Напротив и от гласните доказателства ,ценени и в съвкупност и поотделно се установява и доказва, че съпрузите И.–съпругът роден 1930 г. а съпругата 1937 г. са били дейни и жизнени хора.Този факт от една страна ведно с вписаното в договора за покупко - продажба мотивира ВРС да приеме, че сделката покупко –продажба, обетивирана в нотариалния акт номер *том *, рег. № * , дело № *от * г. отразява и обективира волята на прехвърлителите и приобретателя по начина обективиран от нотариуса. За липса на воля, на съгласие у страните не може да се съди само от факта,че в нотариалния акт е посочена продажна цена равна на данъчната оценка а твърденията на ищците,че цена не е плащана са останали недоказани .По друг начин би стоял въпроса ако ищците твърдяха друга форма на недействителност на договора за покупко–продажба, но е ясно че ищците са сезирали съда с искането договора за покупко - продажба да се обяви за недействителен поради липса на съгласие. Главно и пълно доказване на твърденията на ищците за липса на съгласие у прехвърлите да сключат договор за покупко - продажба на * г. с дъщеря йм Т.Д. по делото не е проведено . Липсват доказателства които да мотивират ВРС да приеме,че продавачите не са действали съзнателно към * г. за да се изведе извода,че сделката е недействителна.Ето защо и неоснователността на първия заявен главен иск води и до неоснователност на кумулативния установителен,вещен иск.

Безспорно ищците – М.И. и М.Д. имат правен интерес от установяване на обема им от права върху имота, който приживе е бил собственост на М.И. и покойната Ж. И.. Искът  заявен в условията на кумулативност ,на основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено че процесният недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв.м. по данъчна оценка, се притежават от М.Т.И., ЕГН ********** и наследниците на Ж. И. И., ЕГН **********, п. на *г. в лицето на съпругът й М.Т.И. - с посочените данни и дъщерите й Т.М.Д., ЕГН ********** и М.М.Д., ЕГН **********, а именно да бъде прието за установено, че М.Т.И., ЕГН ********** притежава 2/3 /две трети/ идеална част от имота, М.М.Д., ЕГН ********** притежава 1/6 /една шеста/ идеална част от имота и Т.М.Д., ЕГН ********** притежава 1/6 /една шеста/ идеална част от имота – би бил основателен, ако бе прогласена недействителността на договора за покупко продажба.В този случай ищецът М.И. лично за себе си и като наследник на съпругата си , в действителност би имал право върху 4/6 или 2/3 ид.ч.от имота по силата на прекратена СИО и като наследник на съпругата си, както и двете дъщери на И.биха имали по 1/6 ид.ч. от имота . Ето защо и този иск е допустим, т.к. с предявяването му ищците желаят да  бъде решен със СПН  обема на правата им върху имота в с.* представляващ поземлен имот, сграда и плевник. Начина на формулиране на петитума определя и извода на съда че точно този кумулативно съединен иск установителен по своя характер е заведен само против ответницата Т.Д., т.к. само тя има качество на наследник по закон на своята възходяща –Ж.Д.. Ето защо и съгласно ТР № 8 / 27.11.2013 г. по т.д. №  8 / 2012 г. на ВКС ,ОСГТК , според което в съответствие с принципите на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени в какъв вид и в какъв обем да търси защита  на засегнатото си материално право, се извежда извод за допустимост на избраната форма на защита. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право а от степента на засягането ,което състояние на спора предизвиква промяна в правата  сфера на един ищец. От установителния иск за собственост ще е налице правен интерес, тогава когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със СПН. Именно при тези аргументи и при исканото прогласяването на правната сделка покупко продажба по чл. 26 ЗЗД,предявените от ищеца М.И. и ищцата Т.Д. против отв. М.Д. положителни установителни искове са допустими . Възраженията на М.Д.,че искът не е допустим са неоснователни, т.к. с предявяването на вещния положителен установителен иск ищците биха установили със СПН ,че те са носители на вещното право на собственост върху 4/6 ид.ч. от имота за ищеца и 1/6 ид.ч. от имота за ищцата Т. Д. ,докато ответницата притежава останалата само 1/6 ид.ч. от целия имот а не целия .Ето защо,след като ищците не са доказали недействителността на сделката покупко продажба по см.на чл.26 ЗЗД / като сключена при липса на воля у прехвърлителите / и установителния иск, заведен при иначе правилно определени квоти от наследствената маса на Ж.И.следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Разгледани по същество , предявените при условията на евентуалност искания също са неоснователни и а именно : на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за дарение между дарителите М.Т.И., ЕГН ********** и Ж. И. И., ЕГН ********** - от една страна и надарената Т.М.Д., ЕГН ********** - от друга страна, касаещо недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. Варна, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв. м. по данъчна оценка, който договор за дарение е сключен при наличие на прекратително условие, а именно, че ако не бъдат осигурени спокойни старини на праводателите от страна на приобретателя, в това число, ако не им бъде предоставена издръжка и гледане от страна на последния, то дарението ще бъде отменено с обратна сила ; При условията на кумулативност е отправено искане :на основание чл.124, ал.З от ГПК да бъде отменено дарението с обратна сила, тъй като прекратителното условие се е сбъднало и да бъде постановено връщане на собствеността върху имота от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., ЕГН: ********** и на законните наследници на праводателката Ж. И. И., ЕГН: **********, п. на 31.03.2018г.

При условията на евентуалност :на основание чл. 26, ал. 2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в НА No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за дарение между дарителите М.Т.И., ЕГН: ********** и Ж. И. И., ЕГН: ********** - от една страна и надарената Т.М.Д., ЕГН: ********** - от друга страна, касаещо недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. Варна, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв. м. по данъчна оценка. При условията на кумулативност :искане на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД да бъде отменено дарението и да бъде постановено връщане на собствеността върху имота от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., ЕГН: ********** и на законните наследници на праводателката Ж. И. И., ЕГН: **********, п. на 31.03.2018г.

При условията на евентуалност :на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена  нщожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в НА No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между прехвърлителите М.Т.И., ЕГН: ********** и Ж. И. И., ЕГН: ********** - от една страна и приобретателите Т.М.Д., ЕГН: ********** и Н.Т.Д., ЕГН: ********** - от друга страна, касаещ недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв. м. по данъчна оценка и при условията на кумулативност е обективирано искането на основание чл.87, ал.3 във вр.с ал.2 от ЗЗД да бъде постановено разваляне на договора поради неизпълнение и респективно да бъде разпоредите връщане на собствеността от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., ЕГН ********** и на законните наследници на праводателката Ж. И. И., ЕГН **********, п. на 31.03.2018г.

Твърденията на ищците са че сделката покупко - продажба всъщност прикрива договор за гледане и издръжка/и или дарение/, като за това се препращат към втория приложен договор от същата дата на която е сключен договора за покупко –продажба .

ВРС намира, че и евентуалните искове /ведно със съединените кумулативно с тях обусловени / не са доказани по основание,  като се спира на мотивите на ВКС, обективирани в Решение № 79 от 26.06.2012 г. на ВКС постановено по гр. д. № 791/2011 г., III г. о., ГК, с докладчик съдията Любка Богданова. В цитираното Решение се съдържа анализ на приликите и отликите на видовете симулация, като е обобщено,че съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение,сочи ВКС, поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност а исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение. ВКС в цитирания му състав е приел за правилно даденото в Решение № 453 по гр. д. № 990/2002 г. на ВКС, II г. о. разрешение, че при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан, като привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин.По въпроса нищожността на симулативната сделка от липса на реално съгласие за настъпване на правните последици ли произтича или от евентуалното противоречие със закона и добрите нрави, ВКС е намерил за правилно приетото разрешение в решение № 1106 по гр. д. № 2969/2007 г. на ВКС, III г. о, че относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят. При относителната симулация, става ясно от същите мотиви , всъщност има две сделки - едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата - прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят.

При така изложеното , съобразно мотивите на ВКС цитирани по-горе, на първо място ВРС намира че исковата молба в посочената й част, не се погасява по давност (с оглед възраженията в отговора) , т.к. искът за обявяване на привидността на сделката по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан, че относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят.

Факт е обаче, че както трайната съдебна практика приема, така и съставът на ВКС с цитираното Решение № 791/2011 г., III г. о., ГК, че разкриването на тази привидност би могло да стане само с обратно писмо, а гласни доказателства са допустими само доколкото по делото има начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация .Обратно писмо не е представено по делото, поради което и само на това основание ВРС прави извод, че и завените евентуални искове са останали недоказани по основание а от там се явяват и неоснователни и недоказани и кумулативно съединените .

Спорно е по делото между страните дали договора от * г. сключен между М.И. и Ж.И.от една страна с дъщеря йм Т. И.е обратно писмо или начало на писмено доказателство.

За настоящия състав приложения на л. 12 договор е писмен, валиден облигационен договор, по силата на който приживе Ж. И.заедно с преживелия й съпруг и ищец по делото М.И. са постигнали писмено съгласие с едната от двете си дъщери Т.Д. на * г.Т.Д. да ги  леда и издържа до края на дните йм.Този договор е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите ,извършена от нотариус Л.Г. в деня в който е изповядана сделката покупко –продажба . При сравнение на двата договора се установява, че при прехвърляне на имота от праводателите към дъщеря йм Т.Д. двамата прехвърлители са си запазили правото на ползуване на имота до края на дните си . В договора от * г. , който не носи никакво наименование, същите страни, на същата дата, са се споразумели, с цел уточняване на обема на поетата издръжка по силата на сключения договор за покупко –продажба. Отразено е в договора за покупко –продажба,че прехвърлителите ще ползват имота до края на дните си , но също така е вписано,че сделката е възмездна –прехвърляне на вещното право на собственост върху недвижим имот срещу продажна цена,която е платена.Във втория договор прехвърлителите на имота са избрали именно приобретателя на имота и тяхна дъщеря Т.Д. да ги гледа и издържа до края на дните им и то в имота в с.*. Този договор по съществото си не може да бъде възприет нито като обратно писмо нито като начало на писмено доказателство, тъй като обективира насрещни волеизявления на страните по него с ясен предмет . Ето защо  ВРС приема,че с договора от * г. прехвърлителите са възложили не дъщеря си Т.Д. да ги гледа и издържа до края на дните им ,като са сключили нарочен писмен договор . Именно поемането на задължението на Т.Д. към родителите й да ги гледа и издържа налага участието и на съпруга на Д. –Н.Д. като страна в процеса , т.к. при алеаториния договор за гледане и издръжка и участието на съпруга винаги е необходимо .

По делото обаче не се установяват твърденията на ищците ,че Т. и Н. Димитрови не се грижили за родителите на Т.Д. .От разпита на четиримата свидетели по делото се установява ,че ищецът и вече покойната му съпруга са били жизнени хора, които сами са се грижели за собственото си стопанство и след смъртта на Ж. И./ т.е. след 31.3.2018 г./ М.И. е останал да живее в имота в с.*. От показанията на водените от ответниците свидетели които съдът кредитира като обективни се констатира,че след смъртта на Ж. И., отношенията между М.И. и дъщеря му Т. действително са се влошили , но не по вина на последната .В контекста на изложеното по-горе съдът намира показанията на водените от ответната страна свидетели като обективни и ги кредитира именно поради това.Същите създават яснота относно отношенията между М. и Ж.И.и децата йм –Т. и М., както и сочат на полагани грижи от страна на Т. и съпруга й Н. за родителите на Т.Д.. Ето защо дори и да се приеме в условията на евентуалност, че евентуалния иск с правно осн. чл.17 ЗЗД е доказан по основание, то се налага извода,че ответницата и съпруга й  са изпълнявали и без договори  след договора  дълга си към родителите на Т.Д. .

 

При всичко изложено по-горе настоящият състав приема, че след като исковете не са доказани по основание следва да бъдат отхвърлени изцяло в заявената поредност.

При този изход на спора съдът следва да се произнесе и по въпроса с отговорността за разноски. Видно от л. 54 – ти ответниците съпрузи  претендират плащане на съдебно деловодни разноски в общ размер на 1200 лева.Към списъка е приложен на л.55 –ти оригинал на договор за пранна защита и съдействие имащ характер на разписка и носещ дата 17.07.2019 г. от който се констатира по несъмнен начин,че ответниците са платили в брой на адв.К. сумата от 1200 лева адвокатско възнаграждение.Това възнаграждение не може да бъде възприето като прекомерно, не само защото ответниците са двама а защото исковете предявени по делото са заявени в условията на различно съединяване и по всеки един от исковете минимума на адвокатското възнаграждение е 300 лева.При преброяване на броя на исковете се налага извода,че възнаграждението изплатено от ответниците на упълномощения от тях адвокат не е прекомерно дори и само като се извърши пресмятане на минимума по реда на Наредба 1/2004 и без да се отчита фактическата и правна сложност на казуса .Ето защо съдът присъжда общо на ответниците съпрузи сумата от 1200 лева съдебно деловодни разноски, които следва да бъдат заплатени от ищците на основание чл. 78, ал.1 ГПК .

Водим от горното,съдът

 

Водим от горното съдът,

 

 

РЕШИ :

 

 

 

ОТХВРЪЛЯ изцяло предявените от ищеца М.Т.И., ЕГН: **********, лично и в качеството си на наследник на Ж. И. И., ЕГН **********, починала на *г. и ищцата М.М.Д., ЕГН **********, в качеството си на наследник на Ж. И. И. с посочените по-горе данни, с адрес за призоваване и за двамата ищци: гр*- чрез адв. Н.Д. от ВАК против ответниците : Т.М.Д., ЕГН ********** и Н.Т.Д., ЕГН **********,с адрес за призоваване и за двамата ответници: гр*ИСКОВЕ както следва :

 

Предявеният ГЛАВЕН ИСК от ищците М.Т.И., ЕГН: **********, лично и в качеството си на наследник на Ж. И. И., ЕГН **********, починала на *г. и ищцата М.М.Д., ЕГН **********,против ответниците Т.М.Д., ЕГН ********** и Н.Т.Д., ЕГН **********, с ИСКАНЕ на основание чл.26, ал. 2, хипотеза II - ра от ЗЗД /поради липса на съгласие/ да бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *по описа на НК,с предмет на договора - ПРОЦЕСНИЯТ НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв.м. по данъчна оценка,

и при условията на кумулативност на основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено че ПРОЦЕСНИЯТ НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв.м. по данъчна оценка, се притежават от страните : М.Т.И., ЕГН ********** и наследниците на Ж. И. И., ЕГН **********, п. на *г. в лицето на съпругът й М.Т.И. - с посочените данни и дъщерите й Т.М.Д., ЕГН ********** и М.М.Д., ЕГН **********, а именно да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Т.И., ЕГН ********** притежава 2/3 /две трети/ идеална част от имота, М.М.Д., ЕГН ********** притежава 1/6 /една шеста/ идеална част от имота и Т.М.Д., ЕГН ********** притежава 1/6 /една шеста/ идеална част от имота., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ .

 

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО и предявените при условията на евентуалност искания ведно с кумулативно заявените КАКТО СЛЕДВА :

При условията на евентуалност искането: на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за дарение между дарителите М.Т.И., ЕГН ********** и Ж. И. И., ЕГН ********** - от една страна и надарената Т.М.Д., ЕГН ********** - от друга страна, касаещо недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв. м. по данъчна оценка, който договор за дарение е сключен при наличие на прекратително условие, а именно, че ако не бъдат осигурени спокойни старини на праводателите от страна на приобретателя, в това число, ако не им бъде предоставена издръжка и гледане от страна на последния, то дарението ще бъде отменено с обратна сила , ведно с предявеното при условията на кумулативност искане на основание чл.124, ал.З от ГПК да бъде отменено дарението с обратна сила, тъй като прекратителното условие се е сбъднало и да бъде постановено връщане на собствеността върху имота от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., ЕГН: ********** и на законните наследници на праводателката Ж. И. И., ЕГН: **********, п. на 31.03.2018г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ ;

 

При условията на евентуалност искане: на основание чл. 26, ал. 2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в НА No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за дарение между дарителите М.Т.И., ЕГН: ********** и Ж. И. И., ЕГН: ********** - от една страна и надарената Т.М.Д., ЕГН: ********** - от друга страна, касаещо недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв. м. по данъчна оценка , ведно с предявеното при условията на кумулативност искане на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД да бъде отменено дарението и да бъде постановено връщане на собствеността върху имота от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., ЕГН: ********** и на законните наследници на праводателката Ж. И. И., ЕГН: **********, п. на 31.03.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ. ;

 

При условията на евентуалност искане на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в НА No *, т. *, peг. No *, дело No *от *г. на нотариус Л. Г., peг. No *и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между прехвърлителите М.Т.И., ЕГН: ********** и Ж. И. И., ЕГН: ********** - от една страна и приобретателите Т.М.Д., ЕГН: ********** и Н.Т.Д., ЕГН: ********** - от друга страна, касаещ недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. Варна, представляващ УПИ *, кв. *по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв. м. по данъчна оценка, ведно със заявеното при условията на кумулативност искане :на основание чл.87, ал.3 във вр.с ал.2 от ЗЗД да бъде постановено разваляне на договора поради неизпълнение и респективно да бъде разпоредите връщане на собствеността от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., ЕГН ********** и на законните наследници на праводателката Ж. И. И., ЕГН **********, п. на 31.03.2018г., като неоснователни и недоказани .

 

 

 

ОСЪЖДА ищеца М.Т.И., ЕГН: **********, лично и в качеството си на наследник на Ж. И. И., ЕГН **********, починала на *г. и ищцата М.М.Д., ЕГН **********, в качеството си на наследник на Ж. И. И. с посочените по-горе данни, с адрес за призоваване и за двамата ищци: гр*(чрез адв. Н.Д. от ВАК ) ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на ответниците –съпрузите ответниците Т.М.Д., ЕГН ********** и Н.Т.Д., ЕГН **********,с адрес за призоваване и за двамата ответници: гр*СУМАТА от общо СУМАТА от общо 1200,00  лева (  хиляда и двеста лева )  -сторените от ответниците по делото съдебно деловодни разноски за защита от един адвокат пред настоящата инстанция , на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му страните пред Варненски окръжен съд.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.

 

 

 

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: