О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно
отделение, XV
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Гюрова в.н.ч.д. № 828 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и втора от НПК.
Образувано е по повод частна жалба,
наименована молба, с вх. № 21011019/18.02.2021 г., подадена от П.С.Л. – подсъдим
по НОХД № 10385/2016 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111
състав, срещу определение от 06.07.2020 г. постановено по посоченото дело, с
което съдът се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК и е осъдил П.С.Л.
да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 300 лева,
представляваща направени по делото разноски за правна помощ, както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Районният съд е възприел депозираната на
18.02.2021 г. от П.С.Л. молба като частна жалба срещу определението на съда по
разноските, по см. на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, което становище се възприема и
от настоящия въззивен състав.
Според жалбоподателя служебна защита по
образуваното пред първоинстанционния съд наказателно дело не е ползвана.
Излагат се съображения, че във връзка с НОХД № 10385/2016 г., по описа на СРС,
жалбоподателят е упълномощил адвокат, който да поеме защитата от служебно
назначения защитник и да го представлява в производството. Поддържа се, че в
получаваните по делото уведомления не били посочени разходите, които се
претендират от П.С.Л.. Претенцията към настоящата инстанция е да се преразгледат
данните по делото, с доводи за неоснователност на търсената от жалбоподателя и присъдена
с обжалваното определение сума, представляваща изплатено адвокатско
възнаграждение на служебно назначен защитник в производството по НОХД № 10385/2016
г., по описа на СРС, НО, 111 състав.
Препис от частната жалба е изпратен и
връчен на Софийска районна прокуратура. Не са депозирани писмени възражения.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и направеното искане, въз основа на доказателствата
по делото и закона, приема за установено следното:
Частната жалба е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице,
но извън преклузивния 7- дневен срок, поради което е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 3 НПК, определението по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, с което съдът се произнася по
въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото може да се
обжалва и протестира по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Съобразно чл. 342, ал. 1 вр. чл. 341,
ал. 2 НПК, частната жалба и частният протест се подават в седемдневен срок от
постановяването му, а когато е постановен в закрито заседание - в седемдневен
срок от връчването на преписа.
Атакуваното определение е постановено в
закрито съдебно заседание на 06.07.2020 г. В същото съдията от
първоинстанционния съд изрично е посочил възможността да бъде обжалвано по реда
на Глава двадесет и втора от НПК, пред Софийски градски съд, в 7 – дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му. Препис от определението е
връчен лично на жалбоподателя П.С.Л., на 13.10.2020 г.
На 24.11.2020 г. П.С.Л. подава в СРС молба,
с вх. № 21062926, по повод на получено
от него уведомление за доброволно изпълнение, на основание чл. 182, ал. 2 ДОПК,
в която изрично посочва, че е получил определението на съда по чл. 306, ал. 1,
т. 4 НПК, от 06.07.2020 г., като се излагат доводи, че не се дължи заплащането
на разходи за служебен защитник, поради това, че не е ползвана служебна защита,
а представителството в производството е осъществявано от упълномощен адвокат.
С разпореждане на съдията-докладчик, от
25.11.2020 г., на жалбоподателя са дадени указания да уточни какво искане прави
посредством молбата си от 24.11.2020 г. Съобщението с указанията на съда е
връчено лично на П.С.Л., на 11.12.2020 г.
В изпълнение на указанията на съда, на
18.02.2021 г., жалбоподателят подава молба, имаща характер на частна жалба, в
която посочва, че не дължи заплащането на сумата от 300 лв., присъдена за
осъществена служебна защита в производството по НОХД № 10385/2016 г., по описа
на СРС, НО, 111 състав.
Доколкото жалбоподателят е уведомен за
атакуваното определение на 13.10.2020 г., а частната жалба е постъпила в
регистратурата на СРС на 18.02.2021 г., то настоящият състав намира, че същата
е просрочена, и като такава – недопустима, тъй като не е подадена в предвидения
в закона седмодневен срок по чл. 342, ал. 1 НПК.
Отделно от това, въззивният съд счита,
че и по-рано подадената молба, от 24.11.2020 г., дори да се възприеме като
частна жалба срещу определението на съда по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК за
разноските, също се явява просрочена, доколкото препис от атакуваното
определение е връчен лично на въззивния жалбоподател на 13.10.2020 г., като
срокът за обжалване е изтекъл на 20.10.2020 г.
При това положение, частната жалба, по
която е образувано настоящото въззивно производство следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството пред въззивния съд – прекратено.
Така мотивиран, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба
на П.С.Л., срещу определение от 06.07.2020 г. по н.о.х.д. № 10385/2016 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав.
ПРЕКРАТЯВА в.н.ч.д. № 828/2021 г. по
описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, XV въззивен
състав.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.