Решение по дело №2843/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  267

 

Гр.Пловдив, 22.02.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 08.12. две хиляди и петнадесета година  в публично заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                      ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                    Надежда Дзивкова                                                                                             

При секретаря: В.В., като разгледа докладваното от Председателя в. гр.д.№2843/2015 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Ïðîèçâîäñòâîòî å âúççèâíî ïî ÷ë.258 îò ÃÏÊ.

Îáðàçóâàíî å ïî æàëáà на Т.Н.К. ЕГН********** ***, чрез адв.П.Б. от АК-Хасково, ñðåùó ðåøåíèå №2633/12.07.2015 г. ïî ãð.ä.N960/2015 ã. íà Пловдивñêèÿ ðàéîíåí ñúä, 11 гр.с., ñ êîåòî се признава за установено в отношенията между „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представляван от Й. З. и Ж. С., чрез пълномощника юрисконсулт И.П. и Т.Н.К., с ЕГН: **********,***, че Т.Н.К., с ЕГН: ********** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК **** следните суми: главница в размер на 4 292, 29 лева, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.10.2011 г. ­– 30.04.2014г., сумата от 803,04 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.2012г. – 10.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 11.11.2014г.  до окончателното плащане на вземането, които суми е разпоредено Т.Н.К., с ЕГН: **********,*** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представляван от Й. З. и Ж. С., чрез пълномощника юрисконсулт И.П. със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9669/12.11.2014г., постановена по ч. гр. д. № 15952/2014г. на ПРС, XIX-ти гр. с-в. и с което е осъдена за заплати  разноските на ищеца по делото в размер на 899,78 лв.и 510,25 лв.- разноски,направени в заповедното производство. 

Èçëàãàò ñå îïëàêâàíèÿ çà  íåïðàâèëíîñò è íåçàêîíî-ñúîáðàçíîñò íà ðåøåíèåòî è ìîëи ñúùîòî äà áúäå îòìåíåíî è âìåñòî него äà ñå ïîñòàíîâè äðóãî, ñ êîåòî äà ñå уважи ïðåäÿâåíèя  èñê. Претендира за разноски.

          Въззиваемият „ЕВН България Топлофикация”ЕАД, гр.**** – оспорва жалбата. Претендира за разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 500 лв.

          Ñúäúò, êàòî ïðåöåíè ñúáðàíèòå ïî äåëîòî äîêàçàòåëñòâà ïîîòäåëíî è â òÿõíàòà ñúâêóïíîñò, êàêòî è íàâåäåíèòå îò ñòðàíèòå äîâîäè, íàìèðà çà óñòàíîâåíî ñëåäíîòî:

          Ïðåäÿâåí е отрицателен установителен иск с ïðàâíî îñíîâàíèå чл.422, вр. с чл.415 и ÷ë.124, ал.1 ГПК.

Въззивната жалба съдържа оплаквания, че неправилността и незаконосъобразността на  първоинс-танционното решение се изразява в начисляване на ДДС върху доставената неплатена ТЕ в размер на 858 лв., тъй като получената впоследстие пара е вторичен /отпадъчен/ продукт, порада кето съгл.чл.163а, прил.2 от ЗЕ за отпадачния продукт не се начислява ДДС; че неправилно РС е приел, че извършеното плащане на сумите 46,10 лв., 1,96 лв. и 5,52 лв. на 31.10.2011 г., както и сумите 10,13 лв. и 78,07 лв., платени на 05.12.2011 г. не касаят процесния период /01.10.2011 г. – 30.04.2014 г./, а се отнасят за изминал период.

Иска се отмяна на решението досежно посочените суми и постановяване на ново, с което да се намалят дължимите суми.

В отговора на ВЖ се оспорва жалбата като неоснователна по съображения, че оплакването за недължимост на ДДС е направено едва с писмената защита и е преклудирано, а твърдението, че представените по делото касови бонове погасяват задължения за процесния период е голословно и неподкрепено с доказателства.

По първото оплакване ПОС намира, че същото е повдигнато едва с писмената защита, поради което на осн.чл.133 ГПК възражението е преклудирано и не следва да бъде разглеждано.

По отношение на второто оплакване ПОС намира, че в представените по делото платежни документи е посочено че извършените плащания от К. са за нейни задължения от 2010 г.; от приетата и неоспорена ССЕ на вещото лице С. К. – заключение от 01.06.2015 г., което съдът възприема като безпристрастно и компетентно изготвено, е видно, че вещото лице след проверка на партидата и в счетоводството е установило, че с извършените плащания са погасени посочените в касовите бонове задължения от 2010 г., т.е. преди процесния период, а именно: платените на 31.10.2011 г. 5,52 лв. са покрили лихви за забава по ф-ра от 31.07.2010 г.; платените на 31.10.2011 г. 46,10 лв. са покрили главница по ф-ра от 31.07.2010 г.; платените на 31.10.2011 г. 1,96 лв. са покрили главница по ф-ра от 30.06.2010 г.; платените на 05.12.2011 г. 10,13 лв. са покрили лихви за забава по ф-ра от 31.07.2010 г.; платените на 05.10.2011 г. 78,07 лв. са покрили главница по ф-ра от 31.07.2010 г. от горното се установява, че тези плащания  въззивницата е погасила по-стари свои задължения, които са били дължими, и не са били погасени по давност. При плащането въззивницата е могла да посочи , че желае с плащането да погаси задължение от процесния период, което не е сторено.

     Ето защо ПОС намира, че направените оплаквания в жалбата са неоснователни. Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му изцяло.

Поради изложените съображения àòàêóâàíîòî ðåøåíèå  ñëåäâà äà ñå потвърди.

С оглед неуважаване на въззивната жалба въззиваемият има право на разноски за производството на основание чл.78 ал.3 ГПК. Такива са поискани на осн. чл.78, ал.8 ГПК и следва да му се присъдят разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер 500 лв.- съгл.чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/9.6.2004 г. за мин.размери на адв.възнаграждения.

С оглед цената на иска и на осн.чл.280, ал.2 ГПК – настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Âîäèì îò ãîðíîòî ñúäúò

                                                  Ð     Å     Ø     È:

ПОТВЪРЖДАВА №2633/12.07.2015 г. ïî ãð.ä.N960/2015 ã. íà Пловдивñêèÿ ðàéîíåí ñúä, 11 гр.с.

ОСЪЖДА Т.Н.К., с ЕГН: **********,*** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представляван от Й. З. и Ж. С., чрез пълномощника юрисконсулт И.П. сумата от 500 лв. –    разноски по делото пред ПОС.

Ðåøåíèåòî е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                                               ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË:

×ËÅÍÎÂÅ: