реш е н И Е
№ 179/4.3.2021г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито
заседание на четвърти
февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Я. В.,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело № 38, по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на Д.И.У.,***, чез адв. Р.А. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0367-000223/29.12.2020 г. на началник
РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на Д.И.У. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ – прекратяване на регистрацията на
МПС с ДКН РА 8924 КР за срок от шест месеца.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е необоснован,
издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в
противоречие с приложимия материален закон. В съдебно заседание, жалбоподателят
се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Иска се от съда да отмени оспорената
заповед.
Ответникът по оспорването – началник РУП към ОД на МВР
Пазарджик, РУ Велинград, редовно призован, не се явява. Взема становище по жалбата в
съпроводителното писмо към административната преписка.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по
делото, установи следното :
Свидетелят Н.Х.Г. работел като
автомонтьор и притежавал електросервиз в гр. Велинград. На 26.12.2020 г. му бил
оставен за ремонт лек автомобил „Шевролет“ ДКН
…, собственост на жалбоподателката Д.У.. Св. Г. установил, че не работят
бензиновата помпа и дебитомера на автомобила и поръчал резервни части, с които
на следващия ден отремонтирал МПС-то. Същото следвало да бъде оставено за загрее при работещ режим и да
изпробвано на късо състояние, за да се установи дали ремонтът е извършен
успешно. Св. Г. излязъл, за да изпробва
автомобила, когато бил спрян на бул „Съединение“ пред № 260 за проверка от мл.
автоконтрольор Л.. Тъй като Г. бил лишен от право да управлява МПС, на същия му
бил съставен АУАН сер. АА № 912126. Била издадена и процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0367-000223/29.12.2020 г. на началник РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград, с която на Д.И.У. била наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ – прекратяване на регистрацията на МПС с ДКН РА …. за
срок от шест месеца.
Жалбоподателката е получила
заповедта на 30.12.2020 г. и е подала жалбата в РУ Велинград на 04.01.2021 г.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона
форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а от
същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е
издаден от началник РУ към ОД на МВР Велинград,
в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за
това със Заповед рег. № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР –
Пазарджик.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на
обстоятелства, находящи се в съставения АУАН срещу лицето Н.Х.Г.. Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да
е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалноправни норми.
Съгласно чл. 171, т.2а буква
„а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, спрямо лице, което без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства се
прилага ПАМ „ прекратяване
на регистрацията на МПС на собственик
“ –за
срок от 6 месеца до една година.
При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
прилагане на мярката е водачът да е управлявал чуждо МПС, след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен
ред, като в този случай ПАМ се прилага спрямо собственика на управлявания
автомобил. Нарушението на водача по чл. 150а ал.1 от ЗДвп е констатирано със съставения АУАН от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
описаната в акта, е на жалбоподателя.
Установи се обаче по делото, че не е
налице виновно поведение на жалбоподателката спрямо която е наложена процесната
ПАМ. Същата е нямало как да знае, че оставяйки лекия си автомобил за ремонт, ще
попадне на неправоспособен майстор, който изпробвайки резултата от собствения
си труд, ще бъде заловен да извършва нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП от
компетентните органи на реда. Вярно е, че ПАМ по чл. 171, т.2а буква
„а” от ЗДвП се налага
независимо от това дали е налице виновно поведение на собственика на МПС, щом бъде установено извършено нарушение по чл.
150а ал.1 от ЗДвП от водача. Същественото в случая е обаче, че тази ПАМ
няма как да гарантира целта на закона, а
именно осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, тъй като автомобилът е оставен
инцидентно за ремонт при нарушителя и не може да се изисква от клиента на
автомонтьорски услуги да бъде запознат със съдебното минало на майстора. Прекратяването на регистрацията на
ремонтирания автомобил в процесния казус
ще реализира необоснована държавна репресия в патримониума на собственика на
автомобила, което се явява в разрез със специфичната цел на закона. Налице
е отменително основание по чл. 146 т.5
от АПК.
При
извършената проверка за законосъобразност на оспорената заповед, на всички
основания, посочени в чл. 146 АПК намира, че същата е незаконосъобразна,
като издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила и при спазване на материланоправните
разпоредби, но при несъобразяване
с целта на закона- да се осигури безопасността на движение по пътищата и да се
попречи на извършването на други нарушения от водача. Жалбата на Д.У.
се явява основателна и оспорения административен акт следва да бъде отменен.
При този изход на спора, съгл. чл. 143 ал.1 от АПК, на
жалбоподателката се дължат сторените по делото разноски, съгласно представен
списък- 400 лв. адвокатско възнаграждение, 30 лв. депозит за свидетел и 10 лв.
държавна такса
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,
Р
Е Ш И:
отМЕНЯ по жалба на Д.И.У.,***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0367-000223/29.12.2020 г. на началник РУП към ОД на
МВР Пазарджик, РУ Велинград.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на Д.И.У.,*** сумата от 440 лв/четиристотин и четиридесет лева/
разноски.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
Съдия: /П/