Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 248 22.01.2016
Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд
ХV граждански състав
На 11.01.2016 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ирина Тодорова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело
номер 10189 по описа за 2015 година
намери за установено следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда, във връзка с
чл.225, ал.1 КТ от С.Г.Ш. с ЕГН ********** *** против Изпълнителна
агенция „*****“ – гр.София, ул.Ген.Гурко № 5.
В исковата
молба е посочено, че ищецът работи при ответника на трудов договор и длъжност „*****“
до 16.06.2015г., когато със заповед № 345/10.06.2015г., на основание чл.328,
ал.1, т.2 КТ трудовото правоотношение между страните било прекратено. Счита
ищецът, че извършеното прекратяване е незаконосъобразно, като няма реално
съкращаване на щата. Освен това се твърди, че не е извършен подбор и не е
направена преценка по критериите по-добра квалификация и по-добра работа. В
исковата молба е посочено също, че ищецът е *****, поради което се позовава на
разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ, като сочи, че с изрично писмо, рег.№
28-00-00-20 от 22.05.2015г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „*****“
е поискал от ** „*****“ съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца, но с писмо, изх.№ 00-88 от 26.05.2015г. на Председателя на ** „*****“ е
заявено категорично, че не се дава съгласие за това. Съдържа се в исковата
молба позоваване на разпоредбата на чл.43, ал.1 от Устава на КТ „*****“. Освен
изложеното се твърди, че ищецът е със *****, по Експертно решение на ТЕЛК № *****,
издадено от *****, поради което и според чл.333, ал.1, т.3 КТ работодателят
можел да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда,
предвид и на разпоредбите на Наредба № 5 от 20.02.1987г. Направено е искане за
постановяване на решение, с което да се признае заповед № 345 от 10.06.2015г.
за незаконосъобразна и да се отмени същата, да се възстанови ищецът на
заеманата преди уволнението длъжност и да се осъди ответната агенция да заплати
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, за периода от
16.06.2015г. до 16.12.2015г. в размер на 3 120 лв.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
Изпълнителна
агенция „*****“, поддържа становище за неоснователност на предявените искове.
Според ответната страна издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните по делото е правилна и законосъобразна. Посочено
е, че съкращаването на длъжността, заемана от ищеца, е реално, тъй като има
фактическо премахване на две щатни бройки за длъжността „*****“ в РД АА –
Пловдив. Неоснователни били и твърденията, че не са спазени изискванията на
чл.329 КТ, като е посочено, че подбор е извършен от страна на работодателя.
Изложени са съображения, че от представените фишове за работна заплата било
видно, че на работника били изплатени обезщетение по чл.220, ал.1 КТ през месец
юни 2015г. и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ – през месец юли 2015г., като е
посочено, че в случай, че прекратяването на трудовото правоотношение бъде
признато за незаконно, то отпада основанието за тяхното плащане и те следва да
бъдат върнати. Поради това с писмения отговор се предявява насрещен иск по
чл.211, ал.1 КТ за сумата от 1 094 лв., ведно със законната лихва от
завеждането му, а след дадени от страна на съда указания, с допълнителна молба
от 21.10.2015г. от страна на ответника е уточнено, че предявеният насрещен иск
за заплащане на сумата от 1 094 лв., представляваща изплатени на ищеца
обезщетения по чл.220, ал.1 КТ в размер на 547 лв. и по чл.222, ал.1 КТ в
размер на 547 лв. следва да се счита за възражение за прихващане на посочените
суми със сумата от 3 120 лв. претендирано от ищеца обезщетение.
Моли за отхвърляне на исковете, респ.за извършване на съдебна компенсация с
насрещното вземане. Също ангажира доказателства.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
Безспорно е по делото, че ищецът е
работел по трудово правоотношение при ответника на длъжността „*****“, като със
Заповед № 345/10,06,2015 г. на Изпълнителния директор на Агенцията трудовото
правоотношение е прекратено. В Заповедта е посочено като основание за
прекратяване на правоотношението- чл.328, ал.1, т.2 КТ /поради съкращаване в
щата/, във вр.§5, т.2 и т.7 от Постановление № 106 от 29.04.2015 г. на
Министерски съвет. Посочено е, че ищецът е отказал да я подпише, поради което е
подписана от двама свидетели.
От представеното удостоверение с изх.№
01-26 от 08.07.2015 г., издадено от КТ „*****“, ***** се установява, че ищецът
е ***** на ** „*****“ в Регионална дирекция „*****“-гр.Пловдив от м.юни 2014 г.
и към датата на издаване на удостоверението и същият се ползва със закрилата по
чл.333, ал.3 от КТ. Съгласно удостоверение от 24.07.2015 г., издадено от
Председателя на Синдикален регионален съюз „*****“ гр.Пловдив, ищецът е редовно
избран на горепосочената длъжност.
При положение,че към датата на уволнението ищецът е бил член на
синдикалното ръководство на ***** при Синдикален регионален съюз „*****“ гр.Пловдив, работодателят е имал задължение
да поиска и получи съгласие от синдикалната организация предвид закрилата на
чл.333 ал.3 КТ. В тази връзка по делото са представени искане с рег.№ 28-00-00-20/22.05.2015 г. от Изпълнителния
директор на ИА „*****“- гр.София, отправено до КТ „*****“, ***** за даване на
предварително съгласие на осн.чл.333, ал.3 КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, в отговор на което Председателят на ИС на ** „*****“ изрично
е заявил, че не дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение.
Отговорът е получен от работодателя с вх.№ 28-00-00-20/1/ на 27.05.2015 г. Недаването на съгласие от
централното ръководство на съответната синдикална организация за прекратяване
на трудовото правоотношение съставлява нарушение на нормата на чл333 ал.3 от КТ
и е абсолютно основание за отмяна на уволнението, без да се извършва преценка
на останалите предпоставки- налице ли е реално съкращаване в щата и извършен ли
е законосъобразен подбор.
Ето
защо атакуваното прекратяване на ТПО като незаконосъобразно следва да бъде
отменено, а ищецът- възстановен на заеманата от него длъжност до уволнението.
Основателна е
претенцията по чл.225, ал.1 КТ, за
заплащане на обезщетение за това, че ищецът е
останал незает по трудово правоотношение за период от шест месеца
вследствие незаконното уволнение. Същото се установява от извършената
констатация по трудовата книжка на ищеца.Видно от представеното на л.126
удостоверение последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен
работен месец, предхождащ уволнението е в размер на 547 лв. или за шестмесечния
период дължимото обезщетение възлиза на 3282 лв.
В атакуваната Заповед за прекратяване
на ТПО е посочено, че на ищеца следва да се заплатят обезщетение на осн.чл.220,
ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на месечното му брутно
трудово възнаграждение, както и обезщетение на осн.чл.222, ал.1 КТ за времето,
през което е останало без работа, но за не повече от един месец- в размер на
брутното трудово възнаграждение. В сз. на 12.11.2015 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител, е признал изплащането на горепосочените
обезщетения, възлизащи в общ размер от 1094 лв., поради което и е заявил, че не
поддържа по същество претенцията си за заплащане на обезщетение за периода
16.06.2015 г.- 16.08.2015 г. Налага се извод, че възражението на ответника за
прихващане по чл.104 ЗЗД е основателно- с отмяна на уволнението отпада и
основанието за изплащане на обезщетенията и ищецът дължи тяхното връщане. При
това положение налице са две насрещни еднородни , изискуеми и ликвидни
вземания, подлежащи на компенсация,
поради което претенцията на ищеца ще се уважи до размера от 2026 лв. За останалата част до
пълния заявен с исковата молба размер от 3120 лв. ще се отхвърли поради
извършеното прихващане.
При този изход на спора и на
осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят направените деловодни разноски,
които съразмерно с уважената част от исковете , се констатираха в размер от
233, 77 лв. платено адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна
такса върху уважените искове в общ размер на 221,04 лева, от които ДТ в размер
на 70 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, 70 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК, и 81,04 лева за иска
по чл. 225, ал. 1 от КТ .
Мотивиран
от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО уволнението
на С.Г.Ш. с ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № 345 от 10.06.2015 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „*****“- гр.София, и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Г.Ш. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност
– “*****” в Регионална дирекция „*****“-Пловдив.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „*****“- гр.София, ул.Гурко № 5
да заплати на С.Г.Ш. с ЕГН ********** *** сумата от 2026 лева,
представляваща дължимо обезщетение
на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода 16.08.2015 г.- 16.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 17.08.2015г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 233,77 лева разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 2026 лева до пълния предявен размер от 3120 лева поради прихващане с
насрещното вземане на Изпълнителна агенция „*****“ за връщане на сумата от общо
1094 лв., представляваща изплатените на ищеца обезщетения по чл.220, ал.1 КТ за
м.юни 2015 г. и по чл.222, ал.1 КТ за м.юли 2015 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „*****“- гр.София, ул.Гурко № 5 да
заплати полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 221,04 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от 25.01.2016 г., на основание чл. 315,
ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Таня
Георгиева/
Вярно с оригинала
РС