Решение по дело №690/2022 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2022 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  14.04. 2022 г., в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :      Евелина Попова

                                                       Марияна Бахчеван

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Владислав Томов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 690   по описа на съда за 2022  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството  е  по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  „М. 06“ ЕООД ,  против решение № 170/ 3.02.2022 г. по НАХД № 5042/2021 г. по описа на  ВРС, с което е  изменено издаденото от  директора на дирекция „ИТ“-Варна     НП № 03-013281/ 30.09.2020 г. , като наложената на касатора имуществена санкция от 1800 лв.  е намалена на 1500 лв.   С развити в жалбата доводи за  постановяване на обжалваното решение  в  нарушение на  материалния закон, поради погрешно установяване на фактите в резултат на неправилна преценка на събраните по делото доказателства , се иска   отмяната му  и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна   на  обжалваното НП, а в условията на евентуалност  за квалифициране на деянието по чл. 415в от КТ. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения адвокат  Х. молба с.д.  6032/13.04.2022 год. 

        Ответникът   директорът на дирекция „Инспекция по труда“-Варна , чрез   упълномощения юрисконсулт Б.  изразява становище  за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е   неоснователна.

          С   обжалваното НП  е    наложено   на  основание чл. 414, ал.1 от КТ  на настоящият   касатор   адм.  наказание имуществена санкция  в размер на 1800 лв.   за нарушение на чл. 152 от КТ, а именно :  затова, че на 18.09.2020 г. в  магазин за хранителни стоки, находящ  се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 12 , в качеството си на работодател е допуснал лицето И.П.Р.  на длъжност „продавач-консултант“ да полага  труд в смяна от 8.00 ч.  до 21.00 ч. , с което не й е осигурена непрекъсната междудневна почивка от 12 часа.

          За да  измени    НП , районният съд  е  приел за установени изложените в него факти, като не е кредитирал дадените в съдебно заседание показания на свидетелката И.Р. ,  а  за намаляване на наложената имуществена санкция от 1800 лв.  на 1500 лв. е взел предвид обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение.   

          Касационният съд намира, че не е налице изложеното  в жалбата основание по чл.348, ал.1, т.1  от НПК за отмяна на въззивното решение  -  нарушение на  материалния закон.   

          Спорни по делото са били фактите затова, кога е приключило  работното време на Р.  на 17.09.2020 г.  и кога то е започнало на 18.09.2020 год.  За установяване на тези факти, в хода на адм. наказателното производство са събрани от наказващият орган 3 бр.  декларации на  Р. , а в хода на въззивното производство освен нея са разпитани като свидетели Ж. и Б. . За опровергаване на имащият доказателствена сила във въззивния процес АУАН,  свидетелката  Р.   е разпитана по искане на наказаното дружество, като за обосноваване на сега заявеното касационно основание касаторът се позовава именно на нейните показания. Действително, подадените от Р.  декларации съдържат зачерквания и поправки относно точните часове за начало и край на нейното работно време, а така също дадените от нея пред ВРС показания в тази насока са противоречиви и нелогични. Независимо от характеристиките на тези доказателствени средства, съдът намира , че фактите са били правилно установени от страна на въззивния съд, като се имат предвид категоричните и безпротиворечиви показания на свидетелите Ж. и Б. , чрез които се установява, че на 17.09.2020 г.   Р.  е установена да работи в 20.40 ч. , а на 18.09.2020 г.  в 08.10 ч. При така установените факти, правилен е правния извод на ВРС за наличието на нарушение по чл.152 от КТ -   дори без оглед на декларираното, времето от 20.40 ч.  на 17.09.2020 г.  до 08.10 ч.  на 18.09.2020 г.  е  по-малко от  12 часа , което сочи на нарушено право на работника на непрекъсната междудневна почивка най-малко от 12 часа. Така  допуснатото нарушение правилно е квалифицирано като осъществен състав на адм.  нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ – квалификацията по чл.415в от КТ е правно невъзможна, тъй като с приемането на нов правилник за вътрешен трудов ред дори нарушението да е отстранено, то произтеклите за работника вредни последици остават. Поддържаните и с касационната жалба възражения за допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения са неоснователни, за което касационният съд изцяло споделя съображенията на въззивния съд, към които препраща  на основание чл. 221, ал.2, пр.2 от АПК. С извършеното от ВРС изменение на НП в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН и налагането на имуществена санкция в минималния предвиден в санкционната норма на чл. 414, ал.1 от КТ размер от 1500 лв. , въззивният съд е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

          Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка не се констатираха пороци относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, поради което  същото следва да се остави в сила.

          При този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на ответника за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт Б.  процесуално представителство по  касационното дело , поради което следва да се присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от  Наредбата за заплащане на правната помощ.

           

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                   Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ   сила решение № 170/ 3.02.2022 г. по НАХД № 20213110205042/2021 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „М. 06“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. Варна**да заплати  на дирекция „Инспекция по труда“-Варна  за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

                                                          ЧЛЕНОВЕ  :