РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на шести
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Евдокия
– Мария Панайотова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 8288 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от А.В.Г. ***“ АД, с което е предявен иск с
правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищецът А.В.Г. твърди, че на
03.12.2017 г. в гр. София, около 18.15 ч.
по бул. „Царица Йоана“ е управлявал лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. №
*****ХН, когато на кръстовището с ул. „Луи Пастьор“ колата му била блъсната
отзад от лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *****, управляван от А.М.К..
Вследствие камшичния удар получил: шийна радикулопатия двустранно, коренчева
увреда С6, С7, С8 и Тх 1 в ляво, както и гръдна травма. Бил два пъти в болнично
заведение. Имал силни болки във врата, получавал световъртежи, ръцете му
изтръпвали. Поддържа, че отговорността на виновния водач е била предмет на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество. Твърди, че е подал молба с вх. № ОК – 728715/28.12.2017 г. до
застрахователя за извънсъдебно искане за обезщетение, което останало
неудовлетворено. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 26 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 21.06.2018 г. до окончателното
й плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е получил описаните от
него травматични увреждания, както и че те не са в причинно-следствена връзка с
ПТП. Сочи, че обезщетението не следва да
бъде повече от 1000 лева. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени и
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 04.10.2016
г. около 13.20 часа товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***** се
движел по бул. „Царица Йоанна“ в посока „Луи Пастьор“. В района на кръстовището
с бул. „Луи Пастьор“ имало три спрели автомобила, изчакващи зелен светофар на
светофарната уредба. Товарният автомобил Ситроен ударил задната част на лек
автомобил „Тойота Айго“ с рег. № *****ХН, като от този удар лекият автомобил
отскочил напред и с предната си част се ударил в спрелия пред него лек
автомобил Фолксваген Голф с рег. № *****. Вещото лице посочва, че причина за
настъпване на ПТП са субективните действия (по-скоро бездействия) от страна на
возача на товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *****, който не се е
съобразил с пътната обстановка и на мокър път се е движел със скорост, която не
му е позволила да спре при възникване на опасност пред него.
Установява се от
заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства и личен преглед на ищцата, че при процесното ПТП ищецът А.В.Г. е получил следните травматични
увреждания – контузия и навяхване на врата, шийна радикулопатия С7-Тх1
двустранно, които са причинили на пострадалия болки и страдания за срок от 20
дни. Вещото лице дава заключение, че тези травми могат да бъдат получени при
описания механизъм на ПТП и са резултат от така наречения „камшичен удар“.
Установява се, че след оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“ е
проведено 7-дневно лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, Общо неврологично
отделение за периода от 05.12.2017 – 11.12.2017 г. След проведеното лечение не
е диагностицирана огнищна неврологична симптоматика, а общомозъчната е
претърпяла обратно развитие. Вещото лице установява, че към настоящия момент А.В.Г.
се намира в добро общо състояние, със запазена двигателна, сетивна и рефлексна
дейност, болка при натиск в шиен отдел на гръбначен стълб на ниво С2-С3 вляво.
Движенията в шийния отдел са свободни с положителни рефлекси на Хофман и
Трьомнер двустранно. Вещото лице установява, че не се установяват усложнения,
както и че переспективата в бъдеще е благоприятна. Във връзка с твърдения в
отговора на исковата молба вещото лице е посочило, че има противоречия в
медицинската документация във връзка с данните относно евентуалната травма,
които възпроизвеждат изявления на пострадалия (уточнение в съдебно заседание от
06.06.2019 г.), както и че такива противоречия относно болките във врата,
изтръпването на ръцете и носенето на шийна яка няма.
Не е спорно, че
между З. „Б.И.“ АД и собственика на товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.
№ ***** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица
№ BG/02/117001919371, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие. На 28.12.2017 г. ищецът е направил искане до застрахователното дружество да
му бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът А.В.Г.
е получил увреждания – контузия и навяхване на врата, шийна радикулопатия
С7-Тх1 двустранно. Установява се, че отговорност за настъпилото ПТП носи
водачът на товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***** А.М.К.. Механизмът
на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по
делото писмени доказателства и приетите по делото медицинска и автотехническа
експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането
се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства
не са ангажирани.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното З.Д.и собственика на товарен
автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***** е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния
договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен,
като следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото
доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането ищецът е получил контузия и
навяхване на врата, шийна радикулопатия С7-Тх1 двустранно, което е състояние, неопасно
за живота. Установява се, че периодът на възстановяване е от 20-30 дни.
Състоянието на ищеца към настоящия момент е напълно възстановено без усложнения
или неблагоприятни прогнози. С оглед на
изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди
е в размер на 5000 лева, т.е предявеният иск следва да бъде уважен до този
размер и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 26000
лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, срокът за произнасяне на застрахователя е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба и с оглед направеното искане,
то законната лихва следва да бъде присъдена от 21.06.2018 г.
С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 972 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, платено от ответника се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата адвокатското
възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано, но не по-малко от
определения с наредба на ВАдвС размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при цена на
иска от 26000 лева минималният размер е 1310 лева, като с оглед представените
доказателства за регистрация на адвокатът по ДДС и §2 от наредбата, той е 1572
лева. Уговореното и платено възнаграждение е под този минимум – 1000 лева.
Съгласно
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 200 лева – държавна такса, както и сумата от 400
лева – възнаграждение за вещи лица, платено от бюджета на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. В.О. сумата от 580 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането З.Д.„Б.И.“
АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати А.В.Г.,
ЕГН-**********,*** сумата от 5000 (пет
хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди – контузия и навяхване на врата, шийна
радикулопатия С7-Тх1 двустранно, настъпили в резултат
на ПТП, причинено на 03.12.2017 г. от А.М.К.,
водач на товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *****,
застрахован със полица № BG/02/117001919371, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 21.06.2018 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 5000 лева до
предявения размер от 26000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.В.Г., ЕГН-**********,*** да
заплати на З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 972 (деветстотин
седемдесет и два) лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща държавна такса и разноски,
платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адв.
В.В.О., ЕГН-**********, със служебен адрес ***, сумата от 580 (петстотин и осемдесет) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: