№ 1234
гр. Варна, 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500644 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 303183/01.12.2021 г. от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 , срещу Решение № 262754/04.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 9403/2020 г., на ВРС, XXXIII с., с което е осъден да заплати на
М. Д. Л., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, сумата 25000.00 лв., обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП 10.03.2017 г., в гр.
Варна, по вина на водача на моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва, считано от
02.05.2018 г. до окончателното изплащане, на осн чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
Въззивникът счита, че атакуваното съдебно решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че
механизмът на ПТП е бил неправилно установен от съда, както и неправилно било
възприето, че ищецът с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Счита, че съдът е следвало да цени и показанията на ищеца за местоположението
си по време на произшествието, дадени в хода на досъдебното производство като
съдържащите се в тях признания на факти, според съдебната практика имали същото
значение като съдебно признатите факти. Още излага, че неправилно е приложен принципа
за определяне на обезщетението по справедливост, по см. на чл. 52 ЗЗД и като последица
съдът е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не съответства
на претърпените такива от въззиваемия, ищец в първоинстанционното производство. В тази
връзка излага анализ на събраните доказателства за състоянието на ищеца и протеклия
оздравителен процес. По отношение на началната дата на акцесорната претенция сочи, че
такава следва да се дължи от датата на предявяване на иска, тъй като ищецът не бил
представил всички изискани доказателства, които имали касателство към определяне на
обезщетението, поради което и по претенцията му бил постановен отказ. По същество моли
за отмяна на решението на ВРС и присъждане на направените за двете инстанции разноски.
Релевира доказателствено искане.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззваемият депозира писмено
отговор, в който настоява, че постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно
и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Счита, че оплакванията изложени във
въззивната жалба са неоснователни като в решението е изложен анализ на всяко едно от
събраните в хода на производството доказателства, в т.ч. и по релевираното възражение за
1
съпричиняване. Счита, че съдът след анализ на всички относими обстоятелства и в
съответствие с принципа за справедливост е определелил и размера на дължимото
обезщетение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице,
чрез назначен особен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
По доказателственото искане на въззивника: В границите на въззивното
производство е налице забрана за събиране на доказателства – чл. 266, ал. 1 ГПК, освен,
когато се касае за изрично посочените изключения. Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3
ГПК във въззивното производство може да се иска събирането на доказателствата, които не
са били допуснати от първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения.
В случая във въззивната жалба конкретни оплаквания за извършени от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до неоснователно непопълване на
делото с допустими и относими доказателства, по искане на въззивника не са направени. От
друга страна, неправилното интерпретиране на събраните доказателства от
първоинстанционния съд не представлява процесуално нарушение, обосноваващо
събирането на нови пред въззивната инстанция. Поради което и искането за допускане на
КСМАТЕ, релевирано във въззивната жалба не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. №
303183/01.12.2021 г. от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 , срещу Решение № 262754/04.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 9403/2020 г., на ВРС, XXXIII с., с което е осъден да заплати на
М. Д. Л., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, сумата 25000.00 лв., обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП 10.03.2017 г., в гр.
Варна, по вина на водача на моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва, считано от
02.05.2018 г. до окончателното изплащане, на осн чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на комплекна
експертиза, релевирано във въззивната жалба.
НАСРОЧВА в с. з. на 20.04.2022 г., 13:30 ч., за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на въззивника ведно с
препис от отговора на въззивната жалба. Уведомяването на страните да се извърши по
телефон и ел. поща с оглед процесуална икономия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2