№ 109
гр. Пазарджик, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220201003 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Г. Р. ЕГН ********** против НП №24-1818-
000399/01.07.2024г. на Началник сектор в ОД на МВР-Пазарджик, РУ-
Пазарджик, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална
и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В условията на евентуалност, се настоява, че деянието представлява
маловажен случай, поради което следва да бъде приложена нормата на чл.28
от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и
с пълномощника си адв.З. М. от АК- Пазарджик, която заявява, че поддържат
жалбата по изложените в нея съображения, доразвити впоследствие в
представени писмени бележки по съществото на спора. Процесуалният
представител на жалбоподателя настоява за отмяна на атакуваното НП и
претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по
делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се
излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност
на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива
под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе
предвид становището на страните, анализира събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на
03.06.2024г., в 21:20 часа, в с.Черногорово, ул.48-ма срещу №18, е управлявал
л.а. Мицубиши Спейс Стар с рег.№ ***, негова лична собственост, под
въздействие на алкохол, тъй като след направена и показана на водача
качествена проба с техническо средство алкотест дрегер ARDM-0191 в 21:46ч.
била отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух от 1.01 промила
на хиляда. За така констатираното нарушение от полицейските служители при
РУ- Пазарджик св.П. Ч. и колегата му Б. Г. на водача на процесното МПС бил
съставен и връчен АУАН бл.№1066357 от 03.06.2024г. На същия бил издаден и
връчен в 22:30ч. и талон за медицинско изследване /ТИМ/ бл.№ 274251/л.42-
44/, в който той посочил, че желае да му бъде извършено медицинско и
химическо изследване. В ТИМ било изрично указано, че водачът следва да се
яви в МБАЛ-Пазарджик за даване на кръвна проба до 120 минути от
връчването му. Това той действително сторил, но с 35 минути закъснение от
посоченото в ТМИ време. Просорочието било отразено както в журнала за
приетите болни /л.71-73/, така и в съставените от дежурния лекар д-р П. Е.
лист за преглед на пациент /л.70/ и протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /л.76,77/. Въз основа на така съставения АУАН и
тъй като не се стигнало до химическо изследване на кръвта на водача срещу
него било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на
04.07.2024г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 04.07.2024г.,
2
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима
като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност пред компетентния районен съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства /медицинска документация/ и от
показанията на актосъставителя- св.П. Ч. и дежурния лекар към МБАЛ-
Пазарджик- св.П. Е., които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви. Наличната по делото доказателствена съвкупност по
категоричен начин очертава гореописаната фактическа обстановка. Съдът не
дава вяра на показанията на св.Петрунка Р.а /съпруга на жалбоподателя/ и
обясненията на жалбоподателя касателно обстоятелствата, при които е била
извършена пробата за употреба на алкохол с техническо средство и
причините, поради които не се е стигнало до химическо изследване. Така
изложените от тях твърдения представляват изцяло защитна версия, доколкото
не се подкрепят от останалите, събрани по делото писмени и гласни
доказателства, поради което и не следва да бъдат поставяни в основата на
изводите на съда.
Въпреки така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е основателна по следните правни съображения:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за извършено
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на посочената
като нарушена правна норма, на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. За това нарушение разпоредбата на чл.174 ал.1 от ЗДвП
диференцира предвидените административни наказания според размера на
превишението на посочения изискуем минимум от 0,5 на хиляда. Т.1 от
посочена санкционна норма предвижда, че, когато е била отчетена
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, включително,
наказанието, което следва да бъде наложено на водача е лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Т.2 от своя страна обхваща
наказуемостта на случите, когато превишението на минималната
съставомерна стойност от 0,5 промила на хиляда е по-голямо, като за такова
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително са предвидени
3
административни наказания за водача лишаване от право да управлява МПС
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
В конкретния случай, в атакуваното НП е посочено, че водачът е
извършил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над
0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително, поради което на същия следва да
бъдат наложени на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП административни
наказания лишаване от право да управлява МПС срок от 12 месеца и глоба
1000 лв.
Ноторно известно е, че НП в административнонаказателното
производство има ролята на ОАкт в наказателното производство от общ
характер, доколкото с него се повдига административното обвинение срещу
нарушителя. Поради тази причина НП следва да отговоря на редица критерии
за материална и процесуална законосъобразност, за да породи валидни правни
последици. Едно от тези императивни изисквания е свързано със
съответствието на изложените в НП съставомерни факти и посочената като
нарушена правна норма, в т.ч. и нейното словесно изражение, в случай че то е
намерило отражение в санкционния акт. В настоящия казус в атакуваното НП
детайлно са описани съставомерните факти, съответни на посочената като
нарушена правна норма на чл.5 ал.3 т.1 от НК. Посочено е коректно и в
пълнота, че на 03.06.2024г., в 21:20 часа, в с.Черногорово, ул.48-ма срещу
№18, жалбоподателят е управлявал л.а. Мицубиши Спейс Стар с рег.№ ***,
негова лична собственост, под въздействие на алкохол, тъй като след
направена и показана на водача качествена проба с техническо средство
алкотест дрегер ARDM-0191 в 21:46ч. била отчетена концентрация на алкохол
в издишания въздух от 1.01 промила на хиляда. В същото време при
конкретизиране на извършеното от нарушителя деяние в НП никъде не е било
посочено, че то се изразява в нарушение на законоустановената забрана
водачът да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, в какъвто смисъл е материалноправната норма на чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП. Вместо това в атакуваното НП е било възпроизведено единствено
съдържанието на относимата в случая санкционна норма на чл.174 ал.1 т.2 от
ЗДвП, която определя размера на предвидените наказания глоба и лишаване от
право да управлява МПС в случаите на установена концентрация на алкохол в
кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, вкл. В този смисъл, в атакуваното
4
НП, при посочване на нарушената норма на ЗДвП е допуснато несъответствие
между нейното цифрово изражение и словесното й съдържание, доколкото то
погрешно е било изпълнено с текста на приложимата в случая санкционна
норма. Всичко това създава объркване за нарушителя и препятства
възможността му да разбере за какво точно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност, което пък влияе в отрицателен
аспект при организиране и реализиране на активното му право на защита.
Изложеното е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно.
Само за пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи, че
останалите, релевирани от жалбоподателя, основания за отмяна на НП са
неоснователни.
На първо място това се отнася до едновременното посочване в НП на
различните видове ППС /МПС, трамвай или самоходна машина/, при
управлението на които е принципно приложима санкционната норма. От
изложените в обстоятелствената част на НП факти става ясно, че в случая се
касае именно за МПС- лек автомобил, за който няма съмнение, че
представлява един от изброените видове ППС, поради което по този начин не
се стига до ограничаване и нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Неоснователно е и възражението, свързано с
компетентността на АНО, доколкото от т.3.9 на приложената към материалите
по делото Заповед №8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на МВР се
установява, че началниците сектори „ОП“ в РУ при ОДМВР, какъвто е и
посоченият А. Т., имат право да издават НП. Най-сетне, по делото се събраха
достатъчно непротиворечиви и убедителни гласни /показанията на св.Ч. и
св.Е./ и писмени доказателства /документация от МБАЛ- Пазарджик/ за това,
че жалбоподателят не е спазил указаното в издадения му ТМИ време за даване
на кръвна проба за изследване, поради което релевантни в случая се явяват
единствено показанията на техническото средство алкотест дрегер. Поради
това наведените в обратна насока твърдения от страна на жалбоподателя не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и като такива следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Въпреки това и по изложените по-горе
причини, атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на
5
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за
заплатен адвокатски хонорар. Това искане е направено своевременно, а
именно в хода на съдебното производство и преди обявяване делото за
решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на
делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща
към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие /л.13/, от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 470 лева жалбоподателят е заплатил в брой. При
това положение ОД на МВР- Пазарджик, към което учреждение е
структуриран органът, издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от
страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния предвиден
в разпоредбата на чл.18 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа и е съразмерен с оглед обстоятелството,
че с обжалваното НП е наложено кумулативно освен глоба и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, което
обосновава отделна защита и съдействие по друг интерес.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №24-1818-000399/01.07.2024г. на Началник сектор в ОД
на МВР-Пазарджик, РУ- Пазарджик, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, на П. Г. Р. ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на П. Г. Р. ЕГН ********** сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 470 /четиристотин и седемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд- Пазарджик.
6
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7