Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 26.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 411 по описа за 2020
година на РС Елин Пелин и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Н.А.И.,
ЕГН **********, А.И.А., ЕГН **********, Р.Н.А., ЕГН **********,*** и И.А.И.,
ЕГН ********** *** са предявили срещу ответника Ц.И.А., ЕГН ********** *** иск
с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността. Молят съдът да
постанови решение, с което да разпредели ползването на следния недвижим имот:
УПИ находящ се в с.Г., Община Е. с площ от 650 кв.м., съставляващо урегулиран
поземлен имот VI-89 /шести за имот с планоснимачен
номер осемдесет и девет/, от кв.8 /осем/ по кадастралния и регулационен план на
селото, утвърден със заповед № АБ-55/1979 г., при съседи по скица: улица, УПИ VII-90, УПИ IV-87, УПИ Х-87 и УПИ V-88, ведно с построената в дворното място едноетажна
жилищна сграда, с площ 93,00 /деветдесет и осем цяло/ кв.м., състояща се от две
стаи, кухня, коридор и килер, съобразно
притежаваните от съсобствениците идеални части от имотите и запазеното
право на ползване.
Излагат
се твърдения, че съсобствеността върху описания имот възниква по следния начин: ответникът е получил по
наследство от баща си И.А. ***, починал на 24.08.2011 г. ½ ид.ч. от
процесния имот, а ищците Н.А.И. и И.А.И. са собственици на ½ идеална
част по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №….. том V, рег. № 7875, дело № 708 от 2012 г., вписан в службата
по вписванията вх. рег. № 2394 от 21.12.2012 г., акт № 1421, том VIII, дело № 1161/2012 г. на нотариус Любомир Христов с район
на действие РС Елин Пелин. Ищците А.И.А. и Р.Н.А. със същия нотариален акт като
дарители са запазили правото си на ползване върху имотите, които даряват,
докато са живи безвъзмездно, поради което притежават пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху ½ идеална част от процесния имот. Ищците Н.А.И.
и И.А.И., като собственици на ½ ид.ч. от процесния имот желаят да се
разпредели правото на ползване съобразно притежаваните квоти в съсобствеността,
а ищците А.И.А. и Р.Н.А. като
притежатели на пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху ½ ид.ч.
от процесния имот имат желание да се разпредели правото на ползване съобразно
притежаваните квоти в съсобствеността и реално да ползват полагащата им се част
от дворното място и едноетажната жилищна сграда. Нееднократно всички ищци са
правили опити доброволно да разпределят
ползването на съсобствения имот с ответника по начин, по който съвместно да се
ползва имота и всеки да може реално да ползва полагащата му се част, но досега
такова съгласие не е постигнато. Имащите запазено право на ползване са лишени от правото си на реално ползване
върху него по ¼ ид.ч. от имота, като и двамата заявяват желание да
ползват общо ½ ид.ч.. Като абсолютно вещно право, правото им на ползване
е противопоставимо на приобретателите – собственици на ½ ид.ч. от
дворното място и построената в него едноетажна жилищна сграда. В момента
по-голямата част от процесния имот се ползва от ответника.
Препис
от исковата молба е връчен на ответника Ц.И.А. по реда на чл.131 от ГПК, който
в едномесечния срок депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск.
Твърди, че в имота има сграда близнак с два отделни входа за всеки един от
собствениците и се ползва единствено от тях самите, поради което друг начин на
ползване е недопустим. По отношение на едноетажната сграда ищците не
представят доказателства за
съсобственост и то за претендирана площ от 98,80 кв.м., нито за търпимост по параграф 16 от ПЗР на ЗУТ. От
друга страна ищците са собственици на ½ ид.ч. от земята, но тази сграда
е разположена изцяло върху останалата ½ ид.ч., която е собственост на
ответника. По отношение на останалите ищци – ползватели иска е недопустим
поради липса на правен интерес, тъй като видно от акта за извършено от тях
дарение, същите са си запазили правото на ползване върху ½ ид.ч. от
мястото, източния близнак и източния гараж и това задължение е поето от първите
двама ищци – Н.А.И. и И.А.И.. Ответникът не оспорва това тяхно право, нито
пречи на осъществяването му поради което производството следва да се прекрати
поради липса на правен интерес.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От
нотариален акт за дарение на недвижим имот №…. том V, рег. № 7875, дело № 708 от 2012 г. на нотариус Любомир Христов с район на
действие РС Елин Пелин е видно, че А.И.А. е дарили на И.А.И. и Н.А.И. следния недвижим
имот: ½ ид.ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Г., общ.Е.
обл.С., целия с площ от 650 кв.м., съставляващ УПИ VI-89 /шести за имот с планоснимачен номер осемдесет и девет/, от кв.8 /осем/ по
кадастралния и регулационен план на селото, утвърден със заповед № АБ-55/1979
г., при съседи по скица: улица, УПИ VII-90, УПИ IV-87, УПИ Х-87 и УПИ V-88, заедно с целия източен
двуетажен близнак със застроена площ от 60 кв.м. от двуетажна фамилна
жилищна сграда – близнак, построена в имота, заедно с ½ ид.ч. от всички
подобрения и приращения в гореописания имот. А.И.А. и Р.Н.А. даряват общо и поравно на синовете си И.А.И. и Н.А.И.
целия източен гараж на един етаж, със застроена площ 15,13 кв.м. построен в
урегулирания поземлен имот, находящ се в с.Г., община Е. С. област с площ от
650 кв.м., съставляващ УПИ VI-89 в кв.8 по плана на селото. Дарителите А.И.А. и Р.Н.А. си
запазват правото на ползване върху имотите, които даряват докато са живи
безвъзмездно.
По
делото е представена скица на процесния имот изх. № 1510/09.12.2019 г. издадена
от Община Елин Пелин, Софийска област, видно
от която имотът е записан на името на И.А. М., И.А.И. и Н.А.И. и е с площ от
650 кв.м. , както и данъчна оценка на процесния имот - жилищна сграда от 98,80 кв.м., в която като
собственици са записани А.И.А. и Ц.И.А.
– по ½ ид.ч.
Представено е удостоверение за наследници № 0057/29.06.2020 г. издадено
от кметство с.Г., О. Е. С. област, от което се установява, че И.А. М. е починал
на 24.08.2011 г. и е оставил като свои наследници А.И.А. и Ц.И.А..
От удостоверение изх. № УТ2-01-16571/2/2020 г.
издадено от Община Елин Пелин се установява, че отдел „Устройство на
територията и контрол по строителството“ при Община Елин Пелин удостоверява, че УПИ VI-89 в кв.8 по плана на село Г., одобрен със Заповед № АБ-55/1979 г. е
образуван от парцел VII-132 в кв.18 по стария отменен
план на селото към 1973 г., който пък е образуван от парцел I-132 кв.18 по стария план одобрен с указ № 470/1931 г.
Видно
от договор за продажба на държавен недвижим имот е, че на 12.02.1961 г. И. и Н. А. М. са
придобили следния недвижим имот, находящ се в с.Г.: парцел I-132 кв.18 с обща застроена площ и незастроена площ от 1276 кв.м., а
застроената е от 98,80 кв.м.
Представен е и протокол по гр.д. № 260/1973 г. по описа на РС Елин Пелин,
от който е видно, че И.А. М.получава в дял
следния недвижим имот – дворно място, находящо се в село Г., Соф., от
650 кв.м., съставляващо парцел VII-132 в кв.18 по плана на село Г., С., а Н. А. М. получава
в дял дворно място находящо се в село Г.,
С., съставляващо парцел I-132 кв.18 по плана на с.Г..
От
писмо на Община Елин Пелин адресирано от
Ц.А.И. се установява, че в Отдел ЕТКС на Община Елин Пелин след извършена
проверка в наличния архив на отдела и деловодната система на Община Елин Пелин не
се открива удостоверение за търпимост по параграф 16 от ЗУТ за сграда находяща
се в УПИ VI-89 в кв.8 по плана на село Г. на името на Н.А.И..
По делото
е назначена съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, ведно със скици
към тях, с които се предлагат три варианта за разпределение на ползването на едноетажната
жилищна сграда между съсобствениците
съобразно равенството на дяловете им, както един вариант на
разпределение на дворното място.
По делото по искане на ищците е
разпитана свидетелката С. Н. Х. – първа братовчедка с Н., А. и Ц. по бащина
линия и дъщеря на Н.А. М.. Свидетелката заявява, че живее в съседния парцел,
като преди време парцелът бил един, но в последствие бил разделен на два парцела между двамата
братя. В двора на А. има две къщи, една стара паянтова, където свидетелката е
израснала, като къщата е едноетажна, с три стаи и коридор и заема площ около
80-90 кв.м. Къщата е наследствена от чичо й И.. Баща й Н. А. М., брат на чичо й И.А. М. не е имал
никога претенции за собственост на тази къща, тъй като още приживе наследодателите им доброволно се разделили.
Известно й е, че къщата е построена и съществува от около 1934-1935 г.. Смята,
че къщата сега се ползва за склад на
стари вещи и че се намира в двора от дела на чичо й след споразумението за
делбата. Не е виждала документи, но е чувала от баща си, че той е отстъпил на чичо й И. това място и тази
къща и никога не е имал претенции за нея, както и сестрата на двамата братя. Тя
самата се е родила и живяла в тази къща, тъй като в нея са израснали. Заявява,
че е чувала към момента братята А. и Ц. да имат пререкания във връзка с
построената в двора къща, но не знае
подробности.
От
разпита на свидетелката С.Г.А., водена от ответника по делото става ясно, че и
тя познава страните по делото, тъй като в качеството си на съпруга на ответника
живее в с.Г. от 1974 г.. Още когато
дошла да живее в селото, заварила старата къща и новата къща – близнак.
Не й е известно някой да е живял в старата къща, тъй като тя е негодна за
живеене – таваните падат, няма тоалетна, няма баня и вода. Къщата се използва
за съхраняване на непотребни вещи на свекърва й, на свекъра й и на девер й. Къщата
има един централен вход откъм тях и още един вход, който е откъм девер й. Девер
й преградил двора и избил от едната страна вход за да има достъп до къщата.
Чрез входа, който си направил има достъп до къщата. Слага си вещи като гуми за
колите и друг багаж. Къщата обаче е в лошо състояние, покрива й тече, стара е
може би над 100 години, някога бащата на свекър й я е правил. Изградена е от
кирпич и вече е опасна, защото тавана й пада.
При така
установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Според
чл.31, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, който да не пречи на
останалите съсобственици да си служат с нея според правата им. Използването и
управлението на общата вещ става с решение на съсобствениците, притежаващи повече
от половината от общата вещ, а когато съсобствениците не могат да вземат решение
за начина на разпределение и ползването й, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото
решение е вредно, начинът на разпределение на ползването се определя в производството
по предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността.
Искът по чл.32, ал.2 от ЗС е средство за
осъществяване на съдебна намеса в граждански правоотношения с цел да се създаде
режим на упражняване на правата върху една обща
вещ, чрез който да
се защитят правата и законните
интереси на всеки от участниците в съсобствеността. Допустимостта на иска предполага всички носители на вещни права върху
имота да участват в процеса, като ползването на имота следва да се разпредели
между страните съобразно квотите им в съсобствеността. При преценка основателността на иска и как да се извърши реалното
разпределение на ползването на
съсобствения имот, следва да се отчетат правата на всички участници в
съсобствеността, да се осигури удобен достъп и ползване на имота и построените
в него сгради с цел безпрепятственото им обслужване и поддържане. Необходимо е и следва да се съобрази и принципът за
съразмерност на ползването, като за всеки от съсобствениците се осигури такава площ, която да съответства
на полагащата му от съсобствеността квота.
Ето защо
в производството по чл.32, ал.1 от Закона за собствеността, съдът дължи
произнасяне по отношение на квотите, които притежават всяка една от страните в
съсобствеността, като в този смисъл е т.2 от Тълкувателно решение № 13 от 2012
г. на ОСГК на ВКС.
В
процесния случай между страните по делото не е налице спор относно
съсобствеността спрямо поземления имот, както и че ищците и ответника
притежават по ½ ид.ч. от него. Налице е спор относно съсобствеността на
процесната едноетажна жилищна сграда с
площ от 93.00 кв.м. състояща се от две стаи, кухня, коридор и килер, поради
което съдът дължи произнасяне в тази насока.
Първоначално съсобствеността по отношение на процесния недвижим имот е
възникнала въз основа на наследствено правоприемство от наследодателя И.А. М.,
починал на 24.08.2011 г., като след неговата смърт синовете му – ищецът А.И.А.
и ответникът Ц.И.А. са получили от наследството на баща си равни квоти – по
½ идеална част за всеки един от тях.
Ищецът А.И.А.
и ответникът Ц.И.А. се легитимират като съсобственици на процесния недвижим
имот въз основа на наследствено правоприемство от своя баща И.А. М., въз основа
на представените по делото договор за продажба от 12.02.1961 г. и Протокол за
доброволна съдебна делба от 09.09.1973 г. постановен по гр.д. № 260/1973 г. на
Елинпелински районен съд.
В последствие
ищецът А.И.А. се е разпоредил със своята ½ идеална част от процесния
имот чрез дарствено разпореждане в полза на синовете си Н.А.И. и И.А.И.
обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 115, том V, рег. № 7875, дело № 708 от 2012 г. на нотариус Любомир
Христов с район на действие РС Елин Пелин, прехвърляйки им 1/2 ид.ч. от
дворното място, целия източен двуетажен близнак от двуетажна двуфамилна жилищна
сграда – близнак, заедно с ½ идеална част от всички подобрения и
приращения в поземления имот. Със същия нотариален акт, А.И.А. и съпругата му Р.Н.А.
са дарили на синовете си И.А.И. и Н.А.И. и находящия се в поземления имот гараж,
като са си запазили правото на ползване върху имотите, които даряват докато са
живи безвъзмездно.
Ответникът
по делото въвежда твърдения, че едноетажната сградата не подлежи на
разпределение, тъй като е съсобствена и на трето лице - Н. А. М., произтичащо от представения по
делото договор за продажба от 1961 г., тъй като първоначално процесният имот е
бил част от имот с площ от 1276 кв.м., закупен от наследодателите И.А. М. и Н.А.
М.. Настоящият състав намира тези доводи
за неоснователни по следните съображения:
От
представеният по делото протокол за съдебна делба на процесните имоти постановен по гр.д. № 260/1973 г. на
Елинпелински районен съд се установява, че всеки един от двамата братя – И.А. М.и
Н. А. М. е получил в свой собствен дял по един парцел, като е налице равностойност
на получените дялове. Ето защо, в случай, че към момента на извършването на
съдебната делба, в някой от делбените парцели е имало и сгради – обекти на
съсобственост, несъмнено същите е следвало да бъдат разделени още тогава между съделителите
по делото, за да бъде ликвидирана цялата съсобственост по отношение на поземлените
имоти и находящите се в тях обекти на собственост, още повече, че съдът е
длъжен служебно да следи в делбената маса да бъдат включени всички обекти на
съсобственост, които подлежат на делба. Такива данни в протокола за делба обаче
не са налице, което сочи, че страните по делото не са имали спор относно
находящите се към този момент в поземлените имоти сгради, поради което нелогично
и житейски неприемливо би било да се приеме, че находящата се сграда в имота на
И.А. М., съществувала към момента на делбата е останала в съсобственост и на
съделителя Н. А. М.. В тази насока съдът
кредитира и показанията на свидетелката С. Н. Х. – дъщеря на Н.А. М. която
заявява, че добре познава старата къща в двора на страните по делото, тъй като
и тя е израснала там. Къщата е много стара и съществува някъде от 1934-1935 година, едноетажна е и е около
80-90 кв.м. Още при разделянето на големия имот на два парцела, къщата останала
в парцела на чичо й И. и баща й Н. не е имал никакви претенции към тази къща.
Двамата братя имали и сестра, но и тя не е заявявала претенции към къщата, като
всички доброволно се разбрали къщата да остане на чичо й И.. Свидетелката категорично
твърди, че къщата попада в дела на чичо й И., в неговия двор, който той получил
при споразумението за делба на имота и това свидетелката го знае и от своя баща
Н., който й е казвал, че е отстъпил това място на чичо й заедно с тази къща. В
тази насока са и показанията на свидетелката С. Г. А., която също заявява, че
живее в имота от 1977 г. и затова познава старата къща в двора, която къща
заварила да се намира в имота. Твърди, че през всички тези години къщата се е
ползвала само от съпруга й – ответник по делото Ц.А. и девер й - неговия брат за складиране на стари вещи.
С оглед
така събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че процесната
едноетажна жилищна сграда е съсобствена между ищците Н.А.И. и И.А.И. и
ответника Ц.И.А. при равни квоти – по ½ ид.ч. за ищците и ½ ид.ч.
за ответника. Не се установиха каквито и да е доказателства в подкрепа на изложените
ответника по делото твърдения, които да сочат, че Н. А. М. или друго трето лице
е участник в съсобствеността по отношение на едноетажната жилищна сграда с площ
от 93.00 кв.м.
Обстоятелството, че едноетажната жилищна
сграда не е посочена в нотариалния акт за дарение на недвижимия имот въз основа
на който ищците Н.А.И. и И.А.И. се легитимират като собственици на процесните
имоти, не означава автоматично, че дарителите им и надарените не се считат за
собствениците на тази сграда, тъй като както се установява от нотариалния акт,
в същия е отбелязано, че освен изрично изброените обекти на собственост, се
даряват и 1/2 ид.ч. от всички подобрения и приращения в описания имот.
Съгласно чл.92 от
Закона за собствеността, собственикът на земята е собственик и
на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Освен
това, приращението има автоматично действие – за да настъпи придобиване на
право на собственост по този способ не е необходимо изявление на собственика на
земята. С трайното прикрепване на една вещ към земята, тя автоматично става
собственост на собственика на земята освен ако е установено друго. Изразът „установено
друго” в презумпцията на чл.92 от
Закона за собствеността има предвид учредяване на вещно право
на строеж в полза на лице, което не е собственик на земята – чл.63 от
Закона за собствеността. В настоящия случай се установи по
безспорен начин, че страните по делото са титуляри на правото на собственост върху
съответни идеални части от правото на собственост върху земята, върху която е
построена и едноетажната жилищна сграда, която сграда се намира в процесния
имот. След като страните по делото са
собственици на земята, то следва извода, че на основание чл.92 от
ЗС са собственици при същите квоти и на находящата се в имота
едноетажна жилищна сграда, тъй като не е установено друго. От събрания по
делото доказателствен материал не се установява жилищната сграда да е построена
след учредено от съсобствениците на дворното място в полза на трето лице право
на строеж; не се установява сградата да е прехвърляна отделно на трето лице или
на един от съсобствениците, нито е установено да е придобита от трето лице по
давност отделно от земята, поради което следва да се приеме, че е обща
собственост на всички съсобственици на дворното място. Без значение за
приложение на презумпцията на чл.92 от
Закона за собствеността е обстоятелството дали сградата е
построена преди или след придобиване на право на собственост върху земята, тъй
като постройката следва собствеността върху земята и при прехвърляне на правото
на собственост върху земята се предполага и прехвърляне на правата върху
постройките и насажденията над нея. Ако в акта за прехвърляне не е направено
изрично волеизявление за обратното, то презумпцията по чл.92 от
Закона за собствеността не е оборена. По
отношение на доводите на ответната страна, че процесната едноетажна жилищна
сграда не може да бъде предмет на разпределение, тъй като за нея няма налична
документация и издадено удостоверение за търпимост, съдът намира, същите за
неоснователни, тъй като не е налице пречка същата да бъде включена в
разпределението за ползване, щом като не съществува към момента и не са
представени доказателства, че е издадено предписание - заповед за
нейното премахване съгласно чл.225 от ЗУТ, поради което се приема, че е
годен обект, който може да бъде предмет на иска по чл.32, ал.2 от Закона
за собствеността. В този смисъл в т. II.7 на ППВС № 6/27.12.1974 г. е посочено,
че само подлежащите на премахване строежи, т.е. тези с нормативно установени
годност и предписание за премахване, не следва да се зачитат като обект на
вещни права. За
неоснователни съдът намира и доводите на ответната страна, че искът по чл.32,
ал.2 от Закона за собствеността по отношение на А.И.А. и Р.Н.А., за които е
учредено право на ползване на процесните имоти, е недопустим по следните
съображения: Искът по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността е производство на
съдебна администрация между съсобственици, респективно, съпритежатели на вещни права, в което съдът
замества мнозинството от собственици и преценява възможностите, съобразно
участието в съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот. Правото
на ползване е вещно право и се състои в правната възможност на носителя му да
ползва вещта съгласно нейното предназначение и да получава добивите от нея.
Това той може да извършва сам или чрез другиго, а собственикът е
лишен от всякаква възможност да ползва вещта. В тези случаи собствеността е
„гола” и собственикът й може да извършва всички разпоредителни действия, с
изключение на правото на ползване. Предвид характера на правото на ползване по
чл.56 от Закона за собствеността следва извода, че надлежно легитимирани страни
по иска по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността са носителите на право на
ползване върху недвижим имот. Собствениците на
имота и носителите на правото на ползване върху него са необходими другари в
производството по иск за разпределение ползването на имота. Решението, с което
ще се разпредели ползването, трябва да бъде еднакво за всички тях, тъй като то
разпростира задължителното си действие и по отношение на носителите на голото
право на собственост. При прекратяване на това право по предвидените в закона
способи, собствениците на имота стават негови носители и ще са обвързани от
определения от съда начин на ползване на общата вещ. В този смисъл е
и Решение № 421/19.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 581/2009 год., І-во г.о.,
поради което и възраженията на ответника за недопустимост на иска по отношение
на вещните ползватели, не се приемат от съдебния състав.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че
по делото се събраха достатъчно доказателства, за да може да се направи извод
по основните въпроси, касаещи предявения иск – налице ли е еднородност на
правата на страните, налице ли е невъзможност те да разпределят доброволно
ползването на общата вещ и какви са възможните варианти за такова разпределяне,
като разпределението на ползването на имота следва да се съобрази и с
извършените от съсобствениците подобрения.
В
заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза и допълнителната такава, вещото лице е предложило три варианта
за ползване на едноетажната жилищна сграда и един вариант за разпределение
правото на ползване върху дворното място. Първи и втори вариант освен помещения
за лично ползване на страните по делото, предлагат и обособяване на зона за
общо ползване. Единствено третият вариант предлага начин на разпределение при
който не се обособява зона за общо ползване, а от друга страна е максимално
близък до начина на фактическо ползване и към момента. Ето защо настоящият
състав намира, че най-удачен вариант за разпределение ползването на
едноетажната жилищна сграда е посочения на схема три от вещото лице, при който
за ищцовата страна са определени помещения 3,5 и 6 /повдигнати в червен цвят на
скицата/ с обща светла площ от 39 кв.м., а за ответника са определени помещения
1,2 и 4 с обща светла площ от 34,20 кв.м обозначени със син цвят на скицата.
Действително реализирането на този вариант е свързано с отваряне на врата между
помещения 2 и 3 и затваряне на врата между помещения 4 и 5 /означени в червен
цвят/ като това разпределение на ползване не налага промени. В експертизата си
вещото лице е посочило също така, че към момента страните по делото ползват
помещенията по този начин с единствената разлика, че ответникът, за да ползва
помещение 4, преминава през помещение 5, докато във варианта на вещото лице, това
нещо се избягва с цената на затваряне на вратата между помещения 4 и 5 и
отваряне на такава между помещение 2 и 4. Този вариант максимално се приближава
до правата на страните и осигурява и на двете страни достъп до имота при
максимална равнопоставеност и фактическото ползване към момента на имота, поради
което следва да бъде предпочетен.
Относно разпределението на ползване на
дворното място, вещото лице заявява само един вариант, при който е възможно
всяка една от страните да има достъп до всички обекти на собственост които са
построени от в имота, а именно: на ищците се предоставя ползването на
обособената зона, затворена между
буквите T-F-G-H-U-V-O-P-R-S-T с площ от 233 кв.м. посочена в
скицата на вещото лице от допълнителната съдебно-техническа експертиза, а на
ответника Ц.И.А. се предостави за ползване обособената зона от дворното място с
площ от 233 кв.м., затворена между буквите А-В-С-D-E-F-G-H-IJ-K-L-M-N-O-P-Q-A, посочена в скицата на вещото
лице от допълнителната съдебно-техническа експертиза. Така предложения вариант
позволява на всяка една от страните по делото да има достъп и да поддържа своите сгради и не би
ограничило достъпа им до собствените им обекти на собственост.
Разпределянето на ползването следва да се
извърши по начин, при който всеки от съсобствениците да има възможността да
ползва такава част от дворното място, която съответства на неговия дял в
съсобствеността при отчитане на правата на останалите съсобственици, като с цел
отчитане правата на ищците следва да се предвиди същите да преминава през дела
на ответника, доколкото това е необходимо за използване на двуетажната масивна
жилищна сграда според нейното предназначение.
Предвид изхода на спора, на ищците А.И.А. и Р.Н.А.
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 806,98 лева от които 53,46 лева внесена държавна такса, 500.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение и 253,52 лева заплатено възнаграждение за вещо лице.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
ПОЛЗВАНЕТО на основание чл.32, ал.2 от закона за собствеността на
съсобствения недвижим имот, представляващ: УПИ находящ се в с.Г., Община Е. с
площ от 650 кв.м., съставляващ урегулиран поземлен имот VI-89 /шести за имот с планоснимачен
номер осемдесет и девет/, от кв.8 /осем/ по кадастралния и регулационен план на
селото, утвърден със заповед № АБ-55/1979 г., при съседи по скица: улица, УПИ
VII-90, УПИ IV-87, УПИ Х-87 и УПИ V-88 и на построената в дворното място
едноетажна жилищна сграда, с площ 93,00 /деветдесет и осем цяло/ кв.м.,
състояща се от две стаи, кухня, коридор и килер, както следва:
По отношение на УПИ VI-89, от кв.8:
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ от А.И.А., ЕГН **********, Р.Н.А., ЕГН ********** и И.А.И.,
ЕГН ********** и Н.А.И.,
ЕГН **********, обособената зона,
затворена между буквите T-F-G-H-U-V-O-P-R-S-T
с площ от 233 кв.м. и посочена в скицата на вещото лице от допълнителната
съдебно-техническа експертиза, която подписана от съда съставлява неразделна
част от настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ от Ц.И.А., ЕГН ********** обособената зона, затворена между буквите А-В-С-D-E-F-G-H-IJ-K-L-M-N-O-P-Q-A
с площ от 233 кв.м. посочена в скицата на вещото лице от допълнителната
съдебно-техническа експертиза, която подписана от съда съставлява неразделна
част от настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на ищците А.И.А., ЕГН **********, Р.Н.А., ЕГН **********, Н.А.И.,
ЕГН ********** и И.А.И., ЕГН **********, право на преминаване през обособената
зона, затворена между буквите А-В-С-D-E-F-G-H-IJ-K-L-M-N-O-P-Q-A,
посочена в скицата на вещото лице от допълнителната съдебно-техническа
експертиза, която подписана от съда съставлява неразделна част от настоящото
решение и е отредена за ползване на ответника Ц.И.А..
По отношение
едноетажната жилищна сграда:
съобразно ВАРИАНТ ТРЕТИ на скицата към заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която скица, подписана от
съда, е неразделна част от настоящото решение, като
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ
от Н.А.И., ЕГН **********, А.И.А., ЕГН **********, Р.Н.А., ЕГН ********** и И.А.И.,
ЕГН ********** на помещение
3 /с площ от 11,8 кв.м./, помещение 5 /с
площ от 10,4 кв.м./ и помещение 6 /с площ от 16,8 кв.м./ всички повдигнати в
червен цвят на скицата, с обща площ на помещенията от 39 кв.м.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ от Ц.И.А., ЕГН ********** на помещение 1 /с площ от
17 кв.м./; помещение 2 /с площ от 3,3
кв.м./ и помещение 4 /с площ от 13,9 кв.м./ всички повдигнати в син цвят на скицата, с обща площ на
помещенията от 34,20 кв.м.
ОСЪЖДА Ц.И.А., ЕГН ********** да заплати на А.И.А.,
ЕГН ********** и Р.Н.А., ЕГН ********** сумата от 806,98 лева /осемстотин и шест
лева и деветдесет и осем стотинки/ сторени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: