Определение по дело №540/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260122
Дата: 12 ноември 2020 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20205000600540
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л № 260122

 

гр. Пловдив, 12 ноември 2020 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                            Председател: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                         Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

         МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

 

при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Иван Даскалов, сложи за разглеждане докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 540 по описа за 2020 година.

           

На основание Заповед РД 55 от 14.05.2020 г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд, действаща и към момента,  относно разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените противоепиде-мични мерки за предпазване и ограничаване разпространението на заразата от коронавирус COVID-19, а така също и Раздел ІІ.5. от Правила и мерки за работата на съдилищата в условията на пандемия на ВСС (протокол № 16 от 19 май 2020 г.) и установеното наличие на техническа възможност за осъществя-ване на видеоконферетна връзка чрез Skype на Началника на ареста в Пловдив е разпоредено да осъществи такава и обвиняемият да не бъде конвоиран, а да бъде осигурен в съответно помещение за видеоконферетна връзка.

          Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. Пловдив с добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – В.Н., която присъства в съдебната зала.

 

На именното повикване в 10:00 часа на линията се намира обвиняемият В.В.Г..

За него в съдебната зала се явява назначеният му служебен защитник в хода на досъдебното производство - адв. М. М..

 

          ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

 

Обвиняемият Г.: Съгласен съм да се гледа делото днес.

Зная за какво е производството пред вас. Чувам ви и ви виждам добре.

          Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Докладва се делото:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК, образувано по жалба на обвиняемия Г., подадена до ПАС чрез служебния му защитник – адв. М. М., против протоколно определение по ЧНД № 2257/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, постановено на 06.11.2020 г., с което му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ като обвиняем по бързо производство № *г. по описа на ІІІ РУ на МВР П.

 

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.   

 

Адв. М.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи.

Имам искане да се пита за мнение експертът, който е извършил прегледа на задържаното лице с цел изготвяне на назначената СПЕ, като изрази мнение да дали е или не е вменяем обвиняемият. Задоволяваме се с изказване на мнение само, дотолкова доколкото това производство е по-бързо и не може да се очаква дълго време изготвянето на експертизата. Затова моля да отложите делото, за да разпитате този експерт предварително или поне да изпрати на съда писмено мнението си от прегледа на подзащитния ми.

 

Обвиняемият Г.: Не възразявам този състав да разгледа делото по мярката ми за неотклонение, но имам психични проблеми. По това искане на служебния ми защитник нямам мнение.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

Считам, че искането е неоснователно. Намираме се в съвсем друго производство, чиято цел не е установяване на вменяемостта на обвиняемия. Видно от материалите по делото психиатрична експертиза е назначена, ще бъде изготвена и няма как към настоящия момент да се изправи пред нас вещо лице, което да каже как би звучала възложената му експертиза. СПЕ е назначена на досъдебното производство заради твърденията на обвиняемия, че не е психически добре, но няма данни за диагностициране, престой в болници и провеждане на терапия. Тези твърдения трябва да се проверят, но невъзможността да се проверят чрез експертиза не е препятствие за произнасяне по мярката за неотклонение към настоящия процесуален момент. Въпросът за тази мярка може да се постави отново в зависимост от резултата от експертното изследване.

 

Съдът прие за неоснователно искането на служебния защитник на обвиняемия за изискване на предварително становище на експерта по назначената СПЕ, като напълно споделя развитите от прокурора съображения за това, поради което

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :          

 

          Оставя без уважение направеното искане от страна на защитата.

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

         

          Адв. М.: Както съм изтъкнал и в жалбата, не е налице едно от основанията за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като органът на досъдебното производство и държавното обвинение имат съмнение по отношение вменяемостта на лицето, т. е. относно неговото здравословно състояние. Именно затова са назначили СПЕ на толкова ранен етап и това наистина е обоснован ход, тъй като в чл. 56, ал. 3 от НПК се посочва, че при определяне на мерките за неотклонение се взема предвид и здравословното състояние на обвиняемия. В случая именно това здравословно състояние не е по никакъв начин установено, а тепърва се изчаква заключение на експертизата. Не казвам да се чака резултата от експертизата, а исках да се установи по някакъв начин здравословното състояние на обвиняемия от експертно лице. Не е задължително да се установява в пълна степен дали той може да разбира свойството и значението на извършеното, а просто да се установи вероятно ли е да е налице някаква невменяемост и в каква степен, за да е ясно ще продължава ли това производство или не. Затова моля да отмените определението на Пловдивския окръжен съд и уважите жалбата ни.

         

          Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.

 

          Обвиняемият В.В.Г.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми. Да, аз имам проблеми много сериозни. От две години и половина страдам с психиката. Имам параноидна шизофрения. Имам епикриза, която ми е вкъщи. От 2 години и половина не мога да си хвана приятелка. Имах имот, бях по Г., А. Нямам любов. Искам са си хвана жена, да имам семейство. Сърцето ми прескача, очите ми са в кръвоизливи, не виждам нищо, не мога да мисля и тук направо се скапвам, не знам какво да правя. Изхарчих си половината пари от имота – не знам какво съм правил. Видял съм се в чудо! Моля да се прибера вкъщи докато не излезе тази експертиза като ми вземете мярка за неотклонение гаранция или домашен арест. Живея на квартира. Аз не съм добре и днес – физически да, но отвътре се чувствам лошо, има в мен някаква буря. Не знам как да ви го обясня.

 

ПРОКУРОРЪТ: Аз считам, че жалбата е неоснователна и моля да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд като правилно и законосъобразно. Накратко мотивите ми са следните.

Очевидно в настоящето производство няма спор по две от трите основни въпроса, които следва да бъдат обсъдени като говорим за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Няма спор извършено ли е деянието и обвиняемият ли го е извършил, няма спор, че обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“.

Навеждат се доводи за невменяемост на обвиняемия, като идеята е, че те могат да бъдат съотнесени към третата предпоставка за вземане на мярка за неотклонение, а именно съществува ли реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление. Вярно е казаното от колегата, че следва да се обсъди в рамките на това производство здравословното състояние на обвиняемия съгласно чл. 56 от НПК и то да бъде отчетено при вземане на мярката за неотклонение. Невменяемостта обаче е изключително сложно понятие. Тя в крайна сметка би имала отношение не само при определяне на въпроса каква да бъде мярката за неотклонение, а и към това дали може да носи наказателна отговорност лицето и можем ли да провеждаме разследване от тук нататък. Дори това да е така, в чл. 90 от НПК законодателят е предвидил друга процедура по отношение на лицата, които са извършили престъпление, но по отношение на които няма влязла в сила присъда и за които е установено, че са невменяеми.

Правилно и законосъобразно е становището на Пловдивския окръжен съд, че от материалите по делото може да се направи обосновано предположение, че с друга, различна мярка за неотклонение може обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. В тази насока правилно са отчетени характеристичните данни за обвиняемия и данните за предишното осъждане, като е акцентирано на факта, че настоящето деяние е извършено при условията на чл. 68 от НК, след като обвиняемият е бил осъждан за друго такова престъпление.

Накратко, становището ми е, че към настоящия момент нямаме никакво основание да считаме, че обвиняемият е невменяем и в тази връзка тази невменяемост няма как да се отрази на вземането на мярка за неотклонение, а останалите предпоставки са налице, поради което моля да потвърдите първоинстанционното определение.

 

          Съдът даде последна дума на обвиняемия.

 

          Обвиняемият В.В.Г.: Казах ви какво искам – ако може да ме пуснат под домашен арест или под гаранция, защото съм много зле със здравето. Искам семейство да си имам. От две години и половина не мога жена да си хвана, не знам какво да правя. Някой нещо ме спира, припадам, пускат ми ток. Всички около мен знаят за моите проблеми. Живея ужасен живот. Направо не мога да ви обясня, не знам защо е така.

                  

          Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

Съдебното заседание продължава в 10.26 часа в същия съдебен състав, страни и секретар

 

Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че жалбата срещу първоинстанционното определение не е основателна.

Окръжният съд правилно е преценил наличието на предпоставките за вземане на  най-тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия В.Г. – предположението за извършване на инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода престъпление от негова страна се оказва обосновано (посочени са изобилни доказателствата, на които се основава споменатият извод), а опасността от извършване на престъпление се очертава като реална (който извод също е придружен със споделими съображения). По отношение на първия извод защитата не излага някакви конкретни възражения, които да бъдат прокоментирани от въззивната инстанция.

Що се отнасят до възраженията против втория извод, те са неоснователни. Опасността за извършване на престъпление е реална и особено отчетлива. Първоинстанционният съд правилно е извел коментирания извод от данните за миналите осъждания на обвиняемия за престъпления, свързани с наркотици, и от факта на нарушаване на изпитателния срок на негово условно осъждане. Тези факти, съотнесени към намерените в негово владение наркотици от различни видове, говорят за своеобразно специализиране в престъпления против народното здраве. Очевидно е, че жалбоподателят е в постоянна престъпна готовност, като няма задръжки срещу противоправно поведение.

Налице е и опасност от укриване предвид обстоятелството, че Г. обитава жилище под наем.

Казано накратко: и двете релевантни опасности по чл. 63, ал. 1 НПК са налице и обосновават решение за определяне на атакуваната най-тежка мярка за неотклонение. Правилно са отхвърлени доводите за влошено физическо и психическо състояние на обвиняемия. Обърнато е внимание на липсата на данни за психично страдание, несъвместимо с престой в пенитенциарно заведение.  Така че решението за назначаване на СПЕ със задача да бъде изследван психиатричния статус на обвиняемия е свързано не със събрани данни за диспансерен учет, престой в болница или провеждана терапия и др. подобни, нито с изпълнението на конкретното посегателство (в което не се наблюдава неадекватност), а с факта на агресивното му и нестабилно поведение при задържането. Изложеното в днешното с.з. твърдение от негова страна, че е диагностициран с параноидна шизофрения, не е подкрепено с доказателства, така че не може да бъде подложено на коментар. Споделимо е виждането, че неизготвянето на заключение на назначената СПЕ не е пречка да бъде разгледано искането на прокуратурата за задържане на жалбоподателя, а е основание да бъде преразгледан въпросът за неговата мярка за неотклонение, ако в последна сметка бъде установена психическа непълноценност в някакъв аспект. 

Ето защо ПАС счита, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ е определена правилно, като към настоящия процесуален момент единствено тази мярка се оказва годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.

Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.11.2020 г., постановено по ЧНД № 2257/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо В.В.Г., ЕГН ********** – обвиняем по бързо производство № *г. по описа на ІІІ РУ на МВР – П.

 

          Определението е окончателно.

 

          Протоколът изготвен в с. з.

          Заседанието се закри в 10:32 часа.

                                     

 

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

 

                                                                            

                                                           ЧЛЕНОВЕ:                                                                          

                                                                       

 

 

            СЕКРЕТАР: