№ 102
гр. П., 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103058 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.530 и сл. от ГПК във вр.с чл.19 ал.1 от ЗГР.
Образувано е по молба от Р. М. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Я.“№**, чрез
пълномощника му адв.И.С., обстоятелствената част на която се твърди, че при раждането си
молителят е записан с българските си имена, посочени по-горе. Твърди, че принадлежи към
турската етническа общност. Баща му и майка му също са от тази общност, като турското
име на баща му е М.А.Р., а българското му име е М.А. А.. Майка му е с лично име С.С.- С.
,бащино име А. и фамилно име Я. , а българското и име е С.М. А.а. Твърди, че изповядва
исляма и желае да възстанови турските си имена, още повече, че в обществото и средата, в
която живее е известен с името А.М.Р.. Твърди, че всичките му близки, познати и съседи от
дълги години се обръщат към него с турските му имена. Моли се съда да постанови
решение, с което да се допусне промяна на собственото, бащино и фамилно име на
молителя от Р. М. А. на А.М.Р.. В подкрепа на твърденията си молителят сочи
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответната Община П. не е подаден писмен отговор.
В срока по чл.131 от ГПК от РП-П. не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си ,поддържа молбата.
В съдебно заседание ответната община не изпраща представител и не изразява
становище по молбата.
В съдебно заседание РП-П. не изпраща представител и не изразява становище по
1
молбата.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в молбата твърдения,
след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства при спазване разпоредбата
на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото писмено доказателство- удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №1312/21.08.1968г., съставен от община П., е видно,
че молителят е роден на 16.08.1968г от майка С.М. А.а и баща М.А. А..
От събраните по реда на чл.533 от ГПК във вр.с чл.186 от ГПК писмени
доказателства/ акт за раждане №1312/21.08.1968г., вписан в том 47, стр.163 от регистъра на
населението при община П., личен регистрационен картон на молителя и справка от
НБД“Население“/ се установява, че при раждането си молителят е записан с имената Р. М.
А.. Няма каквито и да било отбелязвания в акта му за раждане и в личния регистрационен
картон през някакъв период от живота си на е носил други имена. Родителите му са
починали като и двамата му родители към момента на смъртта си са били с български имена
– бащата е носил имената М.А. А., а майка му –С.М. А.а. Молителят има двама сина- К.Р. А.
с ЕГН ********** и С.Р. А. с ЕГН **********. Съпругата на молителката носи имената З.З.
А.а .
Видно от справката за съдимост рег.№2487/11.11.2021г. / лист 30 от делото/, издадена
от Бюро съдимост при РС-П., молителят е осъждан.
Съгласно данните, съдържащи се в удостоверение изх.№И-3334_001/06.09.2021г. за
идентичност на лице с различи имена, издадено от община П. имената М.А. А./ бащата на
молителя/ и М.А.Р. са имена на едно и също лице. Повече обстоятелства няма изложени в
документа.
Съгласно данните, съдържащи се в удостоверение изх.№И-3493_001/18.08.2021г. за
идентичност на лице с различни имена, издадено от община П. имената С.М. А.а/ майка на
молителя/ и Себат А. Я., С. А. А., Себа А. Я. и Себа А. Алиева са имена на едно и също
лице. Други обстоятелства не са изложени в този документ.
От разпита на свидетеля О.Й. се установи, че с молителя са съседи, израснали са
заедно и се познават от деца. В махалата и в училище всички наричали молителя със
собствено име А.. Никой не го познава с името рачо. Детето на свидетеля, което е на 12
години, нарича молителя „бате А.“.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Молбата, с която е сезиран съда, черпи правно основание в разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗГР – промяна на собствено, бащино и фамилно име.
Основателността на молбата се обуславя от категоричната установеност по делото на
наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба- името да е осмиващо,
опозоряващо , обществено неприемливо/ което не се твърди в настоящия случай,респ. не е
предмет на доказване / или „важни обстоятелства“ да налагат това. Молителят се е позовал
2
на втората предпоставка. Ето защо съдът следва да ограничи предметния обхват до това
дали заявените обстоятелства са “важни обстоятелства“ за допускане на исканата промяна
на собственото , бащино и фамилно име на молителя.
Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, отграничава от
другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това
произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго
определени от закона и се допускат при определени обстоятелства. Юридически името е
уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно,
състоящо се от три части- собствено , бащино и фамилно като всяка от тези части се
използва при различни условия за социално общуване. Правото на иск като субективно
право и като средство за правна защита се предоставя на правния субект, който реално и
ефективно може да постигне осъществяване на индивидуалните права, които действително
притежава и които са признати от правна норма. Безспорно е, че молителят е носител на
субективно право на иск за промяна на имената по съдебен ред.
Самото име е словесно наименование, чието притежаване е задължително за всяко
физическо лице – чл.8, ал.1 от ЗГР и начинът на образуване се регламентира императивно в
чл.12 и следващите от ЗГР като възможности за свободен избор и промяна съществуват
предимно по отношение на собственото/ личното/име.
В съдебната практика се приема, че собственото име е част от личното
самоопределяне на всяко лице , поради което субективното му желание да носи определено
собствено име съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и
обуславя промяна на това име/Решение№19 от 08.02.2012г. по гр.д.№486/2011г на
ВКС/.Разпоредбата на чл.13 от ЗГР предвижда , че бащиното име на всяко лице се образува
от собственото име на бащата и се вписва с наставка „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно
пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези
окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на
родителите.Фамилното име на физическото лице се формира по реда на чл.14 от ЗГР, а
именно- от фамилното име бащиното име на бащата с „-ов“ или „-ев“ и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето
на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на
родителите.Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГР са императивни и не могат да бъдат
дерогирани от субективното отношение към тях от носителя на правото име . В закона няма
легално определение на понятието „ важни обстоятелства“, поради което същото подлежи на
преценка във всеки отделен случай. Такива обстоятелства са например известността на
лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето на лицето на различни имена
в различни периоди от време в резултат на станала не по волята на това лице промяна и
др.Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на
чл.13 и чл.14 от ЗГР и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване
на бащиното и фамилно име на физическото лице / В т.см. Решение №2** от 29.04.2004г. по
гр.д.№513/2003г, на ВКС, Решение №77 от 16.02.2012г по гр.д.№344/2011г. на ВКС,
3
Определение №1253 от 15.10.2009г по ч.гр.д.№1181/2009г на ВКС, Определение
№708/17.05.2012г. по гр.д.№23/2012г. на ВКС, Определение №340/09.02.2012г. по гр.д.
№1049/2011г на ВКС ,Решение№507 от 22.10.2010 по гр.д.№227/2010г. на ВКС , Решение
№434/24.06.2010г. по гр.д.№712/2009г на ВКС/.
В настоящия случай като причина за промяна на имената си молителят изтъква
принадлежността му към турската етническа общност и известността му сред близките и
съседите с турските имена.
На първо място следва да се отбележи, че по делото липсват данни в някакъв
предходен момент да са били сменени имената на молителя и това да е станало против
неговата воля или към момента на раждането си да е записан с имената, които родителите
му примерно не са желали детето им да носи поради липса на възможност или ограничена
такава да изразят свободно волята си с оглед конкретните политически условия в страната
като важни причини , за да се иска възстановяване на предходното положение, което той
желае ,приема или се съгласява. Липсват данни бащата на молителя след приемане на
българските имена да е сменил същите с предишните си турски имена. Напротив както се
установи от анализа на доказателства и двамата родители на молителя са били с българските
си имена към момента на смъртта си.
По делото липсват писмени и гласни доказателства, от които да е видно, че
молителят се е афиширал в обществото с различно бащино и фамилно име от посоченото в
акта му за раждане.Важните обстоятелства за промяна на бащиното и фамилно име следва
да са обективно обусловени и не могат да бъдат въпрос на лична преценка и желание от
страна на молителя. Както се посочи по –горе в трайната и последователна практика на ВКС
промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на
молителя, а от обективни обстоятелства, които в конкретния случай не са налице.
Видно от справката от „ База данни население“ цялото семейство на молителя и
близките родни са записани с български имена . Български имена носят децата му/ макар и
пълнолетни към момента/, сестрите му. В решение №205/17.07.2012г. на ВКС по гр.д.
№654/2011г е прието ,че фамилното име на лицето определя принадлежността му към
семейството. Прието е още , че членовете на една семейство обичайно носят еднакво
фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото и че разликата във фамилните
имена на членовете на семейството им създава неизбежни затруднения както в социален
план, така и при индивидуализацията им и обозначаване на родовата им принадлежност.
Родителите на молителя носят български имена, което е индиция за семейната и родствена
принадлежност. Безспорно е, че бащиното и фамилно име на бащата на молителя са М. А.
и по правилото на чл.13 и чл.14 от ЗГР са образуващи презимето и фамилното име на
молителя .
Не се установи в различни периоди от време от живота си молителят да е носил
различни имена, вписани в акта му за раждане, в акта за граждански брак и в документите
му за самоличност, които обстоятелства ако бяха налични безспорно биха създали
затруднения в индивидуализацията му, в легитимацията му в обществото, както и
4
неудобства при идентификацията от гледна точка на родовата му принадлежност.
В Закона за гражданската регистрация семейните, етнически и религиозни традиции
се характеризират като важно обстоятелство, налагащо отклонение от общия режим на
образуване на имената на българските граждани, видно от коментираните по-горе
императивни норми на чл.13 и чл.14 от ЗГР. Право на всяко лице е да отстоява
индивидуалността на името си – индивидуалност, при която е отчетена и етническата му,
семейна и религиозна принадлежност. Когато едно лице произхожда от определена
етническа група и е известно сред обществото с името, съответстващо на етническата му
принадлежност, то това е важно обстоятелство по смисъла на чл.19 от ЗГР, даващо
основание за промяна на имената му в съответствие с произхода на лицето / в т.см.Решение
№342 от 23.04.2010г по гр.д.№80/2009г на ВКС докладчик съдия С.Ц./. В конкретния случай
обаче не се установи от събраните доказателства молителят да е известен в обществото с
името, съответстващо на етническата му принадлежност. Напротив по несъмнен и
категоричен начин се установи се, че от раждането си той носи бащино име М.в и фамилно
име А.. Тук е момента да се посочи, че в самата молба, инициирала настоящото
производство, не се излагат твърдения за наличие на каквито и да било важни
обстоятелства, а се говори само за желанието на молителя да носи турски имена. Фактът , че
бащата на молителя някога е носил лично име М./ в каквато насока молителят А.жира
писмени доказателства/ сам по себе си не е достатъчен, за да се допусне промяна на
бащиното име на молителя от М.в на М.ов. Ако бащата на молителя беше с турските си
имена, то това обстоятелство би се квалифицирало от съда като важно. Официалните данни,
почерпени от обсъдените по-горе документи, сочат на категоричния извод, че бащата на
молителя към смъртта си е бил с български имена. При така установените данни по делото
императивната норма на чл.13 от ЗГР не би могла да бъде преодоляна. Ето защо молбата за
промяна на бащиното име на молителя от М.в на М.ов е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. По тъждествени съображения и ръководейки се от императивната норма на
чл.14 от ЗГР, молбата за промяна на фамилното име на молителя от А. на Р. също е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Според практиката на ВКС правото да промени собственото име е субективно лично
право и в съдебното производство по реализацията на това право съдът следва да съобрази
наред с обективните основания и личните субективни основания на лицето, неговото
желание за промяна. В конкретния случай е заявено само личното желание на молителя да
носи собствено име А.. По делото не се А.жираха безспорни и категорични доказателства с
това име същият да е известен в обществото. Обстоятелството, че в махалата и докато е бил
ученик от съучениците си / понастоящем молителят е на 52 години/молителят е наричан А.
и обстоятелството, че с това име се е обръщало към него и 12 годишното дете на свидетеля
не са достатъчни, за да се обоснове от обективна страна важна причина за промяна на
собственото му име. Не е налице широка обществена известност на лицето с това име,
каквато известност законът и съдебната практика имат предвид, за да се обуслови
промяната.
5
Промяната на имената/ особено и трите едновременно / на едно лице не следва да е
самоцел. Практиката допуска като „важно обстоятелство“ да се счита субективното желание
на лицето да носи определено име особено , когато това е свързано със съображения от
етнически и религиозен характер/ каквито твърдения са изложени в молбата/, предвид
правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, при условие, че исканата
промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени
институции/ Така решение №19 от 08.02.2012г по гр.д.№486/2011г на ВКС/. Предвид
данните за съдимост на молителя съдът подхожда със сериозни резерви към действителните
намерения на молителя да промени и трите си имена.
Предвид изложеното молбата е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. М. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Я.“№** с
правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на собственото му , бащина и фамилно име
от Р. М. А. на А.М.Р..
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на участниците в производството.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6