Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 22 ноември 2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи състав в открито съдебно заседание на 20.11.2018 г. /двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Цветанчо Трифонов
при секретаря Мартин Марков, като разгледа докладваното от съдията Цв.Трифонов административно наказателно дело № 493 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващи от ЗАНН
„НИК – СТРОЙ 06“ ЕООД, представлявано от Десислава Михайлова Величкова
чрез адв. Е.А. е обжалвало Наказателно постановление № 06-000951/20.11.2017 г.
на Румен Младенов, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ град Враца, с
което на основание чл.62, ал.1, във вр. с
чл.1, ал. от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева и е поискал неговата отмяна, като незаконосъобразно. Алтернативно
иска, в случай че се приеме, че НП е законосъобразно, то с решението да се
намали наложеното наказание до определения в закона минимум.
Ответникът по жалбата е изразил
становище, че тя е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а наказателното
постановление потвърдено.
Административно наказателното
производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение №06/000951
от 07.11.2017 г. В него актосъставителят К.И.П.
направила констатации, че на 31.10.2017 г. при извършена проверка на обект
: Енергийна ефективност на ОУ „Васил Левски“ гр.Козлодуй лицето Ангел И. Младенов с ЕГН **********, облечено с работно облекло и
фирмена жилетка е извършвало дейности, свързани със строително-ремонтни работи
на училището. Лицето собственоръчно е попълнило декларация, в която
декларирало, че е наето от „Н.0." ЕООД *** да работи на обекта, с работно
време от 08,00 ч. до 17.00 срещу месечно трудово възнаграждение от 600.00 лв.,
но не е получило писмен трудов договор. Работодателят „Н.0." ЕООД ***, не
е уредил отношенията си по предоставяне на работна сила от работника Ангел И.
Младенов с ЕГН **********, като трудови правоотношения, чрез сключването на
писмен трудов договор.
Дружеството е изпълнител по договор, възложен чрез
обществена поръчка. Въз основа на
констатациите в акта за установяване на административното нарушение,
административно наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление.
Основното
оплакване на жалбоподателя е: атакуваното наказателно постановление било
издадено от неоправомощен орган и само на това основание следва да бъде отменено
като незаконосъобразно; било нарушено изискването на чл. 40, ал. 1от ЗАНН за
лично участие на нарушителя „Ник Стой 06” ЕООД,
тъй като проверката била извършена единствено в присъствието на упълномощено
лице – Н.Д., с което е нарушено правото на жалбоподателя; административно –
наказващия орган не бил изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да събере и
извърши да извърши задълбочена преценка, да изясни всички факти и обстоятелства
релевантни по случая, да събере служебно доказателствата съгласно чл. 36 АПК и
да установи по безспорен начин вината на нарушителя, и едва след това да
пристъпи към санкционирането на същия, чрез привличането му към административно
наказателна отговорност, като издаде наказателното постановление; в
наказателното постановление освен описание на нарушението органът е длъжен да
посочи и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, което
в случая не било направено и това представлявало съществено нарушение на
изискуемите реквизити на АУАН и наказателното постановление по смисъла на чл.
42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН; счита, че между Ангел И. Младенов и „Ник Строй 06” ООД не бил сключен трудов договор,
тъй като Младенов не престира работна сила, а работи по граждански договор,
което той бил декларирал в декларацията си.
Според
ответникът по жалбата в случая с гражданския договор бил обозначен договор за
изработка, което го различава от трудовия договор. Това било така тъй като при
трудовия договор предметът е работната сила, а при договор за изработка –
конкретен трудов резултат.
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, имащо право на такава.
По делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно постановление и са изслушани показанията на свидетелите на административно наказващия орган – К.П., която е актосъставител, Т.И. и Ц.П., които са присъствали при установяване на нарушенията и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение на жалбоподателя.
Жалбоподателят не сочи доказателства. Единствено към писмената си защита е представил Решение № 398 от 13.11.2018 год. на административен съд Враца.
От фактическа страна съдът приема следното.
На 31.10.2017 г., актосъставителят К.П. на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” в присъствието на свидетелите И. и П. извършили проверка на обект „Енергийна ефективност” в град Козлодуй, ОУ „Васил Левски”, изпълняван от „Н.0.” ЕООД по Закона за обществени поръчки. След като се запознали с това кой е изпълнител на обекта чрез информационната табела, помолили работниците за съдействие при проверката. От пръв поглед при огледа видели монтирано скеле на фасадата и работници, които извършват трудова дейност. Един от тях бил А.М., който бил с работно облекло, с фирмена жилетка и извършвал подготвяне на мазилки и поставяне на изолация. Проверяващите представили декларации на работниците, които те попълнили саморъчно и подписали. В такава декларация Ангел И. Младенов декларирал, че работи на обекта на длъжност „общ работник”, с определено работно време от 08,00 до 17,00 часа, с месечно трудово възнаграждение в размер на 600,00 лева, но не е получил писмен трудов договор. До приключването на проверката на обекта се присъединил и Н.Д., който бил служител на дружеството. В този смисъл съдът не приема твърдението на ответника по жалбата, че било нарушено изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за лично участие на нарушителя „Ник Стой 06” ЕООД. В случая Димчев бил упълномощен представител на юридическото лице „Ник Стой 06” ЕООД и присъствал лично на проверката. На него проверяващите предоставили призовка с описан набор от документи, които трябвало да бъдат предоставени за проверка в Дирекцията в град Враца. На определената дата и час в Дирекцията документите били предоставени, но между тях нямало трудов договор, сключен с Ангел И. Младенов и тъй като по трудовото законодателство това е нарушение, на жалбоподателя бил съставен АУАН. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите И. и П., които били свидетели както на установяване на нарушението, така и на съставянето на акта, а също така и в присъствието на упълномощеното лице Динчев, който се запознал с акта и го подписал.
Тази фактическа обстановка се доказва от приложения към делото протокол с № 1740304 от 31.10.2017 година, подписана лично от Младенов декларация на 31.10.2017 година с описаните в нея по-горе данни, от приложено нотариално заверено пълномощно от Десислава Михайлова Величкова, управител и представител на „НИК – СТРОЙ 06“ ЕООД и от показанията от разпита на тримата свидетели, представени от ответника по жалбата К.П., която е актосъставител, Т.И. и Ц.П.. Показанията на свидетелите съдът приема безрезервно, защото описват една и същ фактическа обстановка, която напълно кореспондира с останалите доказателства по делото, изложени са логично и са безпротиворечиви.
Тази фактическа обстановка е отразена и в съставения акт за установяване на административно нарушение, поради което съдът приема, че констатациите в него са верни и отговарят на действителната.
Както посочи по-горе съда жалбоподателят твърди, че Младенов в декларацията си бил записал, че работи по гр.договор. Това твърдение не отговоря на истината. Към делото действително е приложено копие от т.нар. гр.договор, в който жалбоподателя е наречен възложител, а Ангел И. Младенов изпълнител. В Общите условия на договора са записани редица дейности, които Младенов е следвал да изпълнява – строително-ремонтни, проектиране, упражняване на авторски надзор и т.н., които в крайна сметка нямат нищо общо с дейността, която е осъществявал Младенов на обекта и която са отразили проверяващите в протокола си.
Относно твърдението на ответника по жалбата, че Стефанов работел по граждански, а не по трудов договор, съдът намира следното.
Трудовият договор е съглашение между едно лице, носител на работна сила и друго лице или неперсонифицирано образувание, по силата на което носителят на работната сила се задължава да предоставя работна сила при спазване на определена дисциплина, а другото лице да осигурява условия за извършването на работата и да плаща възнаграждение.
Трудовият
договор е винаги двустранен чл.61, ал.1 КТ.
Трудовият договор е винаги възмезден, по силата на изричната разпоредба на чл.242 КТ. Трудовият договор е възмезден, защото има задължение за разместване на имуществени престации. Това е така, по силата отново на изрична разпоредба чл.124 КТ. Затова сред минимално необходимите елементи за сключване на трудовия договор е заплащането на трудово възнаграждение (чл.66, ал.1 КТ).
Трудовият договор е формален. Той трябва задължително да се сключва в писмена форма.(чл.62, ал.1КТ).
1. Възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши на свой риск /спазвайки всички правила за техника на безопасност и хигиена на труда за съответните видове СМР и носейки лична отговорност за своята безопасност/ строително ремонтни работи по възлагане на Възложителя – „Изпълнение на инженеринг” – проектиране, изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор във връзка с реализацията на проект: Позиция № 1 „Обновяване и внедряване на мерки за енергийна ефективност в сградата на Начално училище „Васил Левски” град Козлодуй”; Позиция № 2 „Столова на средно общообразователно училище „Христо Ботев” град Козлодуй и Позиция № 3 „Сградата на Обединен детски комплекс град Козлодуй”, спазвайки технологията предписана от Доставчика и Възложителя на съответните СМР по нормативите на ПИП/СМР и ЗБУТ .
2. Възложителят ще изплати на Изпълнителя възнаграждение в размер на 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева месечно от датата на двустранно подписване на договора.
В чл. 66, ал. 1 от КТ е определено съдържанието на трудовия договор:
1. мястото
на работа;
2. наименованието
на длъжността и характера на работата;
3. датата
на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето
на трудовия договор;
5. размера
на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени
годишни отпуски;
6. еднакъв
срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното
и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.
В чл. 67 от КТ е определено неговото времетраене-безсрочен или срочен.
Както се вижда от съпоставката между елементите на трудовия договор и
тези на така наречения „Граждански
договор за извършване на работа чрез личен труд”, то те са почти идентични.
Уговорени са основните елементи: мястото
на работа, характера на работата, датата на сключването му и началото на
неговото изпълнение, възнаграждението, начина на заплащане,
Не са уговорени
продължителността на работния ден, отпуските и предизвестията при прекратяване,
но от това Договорът не губи белезите на трудов. Младенов е сключил договор,
според който ще предоставя трудовата си сила на жалбоподателя срещу определено
възнаграждение. Категорично не може да става дума за договор за изработка по
смисъла на чл. 258 от ЗЗД, тъй като изпълнителят не се задължил на свой риск да
изработи на нещо, съгласно поръчката на другата страна и да получи
възнаграждението за това. Той се е задължил да извършва на свой риск строително
ремонтни работи, проектиране, изпълнение на СМР /вероятно строително монтажни
работи/ и други дейности по чл. 1 от Договора срещу периодично възнаграждение
от 480 лева на месец. Сам, в приложената по делото декларация, Младенов е
записал, че работи като общ работник.
От служебната си проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 314, ал.1 и ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН съдът преценява, че няма нарушение в процедурата по издаването АУАН
по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По същество съдът намира за изцяло доказаната фактическа обстановка отразена в наказателното постановление. Констатациите в акта за установяване на административното нарушение напълно кореспондират с останалите писмени доказателства, приложени към делото и с показанията на свидетелите.
Ето защо съдът прави изводът, че със сключеният между „Ник Стой 06” ЕООД и А.М.и така нареченият „Граждански договор за извършване на работа чрез личен труд”, страните по него всъщност прикриват едно привидно съглашение на трудово правоотношение, с което са нарушили разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ- отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Това от своя страна налага сключването на трудов договор в задължителната писмена форма. Престирането на труд без трудов договор е нарушение на трудовото законодателство, за които законодателят е предвидил имуществени санкции в големи размери. Съгласно чл. 62 трудовият договор се сключва в писмена форма и в тридневен срок от сключването работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП. В случай, че не изпълни това той носи административно-наказателна отговорност, представляваща имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лева съгласно чл. 414 ал. 3 от КТ. Административно-наказващият е наложил наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
От казаното до тук следва, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление –законосъобразно.
Жалбоподателят е направил алтернативно искане тази санкция да бъде определен от съда в нейния минимум-1500 лева, но не сочи доказателства за това.
Нещо повече. Жалбоподателят е представил като доказателства в тази насока решение №398/13.11.2018г. на ВОС. С това решение е потвърдено решение на РС гр. Козлодуй №56/14.06.2018г.и касае наложено от Директора на Дирекция „ИТ”гр. Враца имуществена санкция на „Ник Строй 06” ЕООД намалена от 5000 лв. на 1500 лева.
Съдът преценява, че с това решение всъщност се доказва обстоятелство, че този вид нарушение от страна на жалбоподателя не единственото.
Ето защо искането за намаляване на имуществената санкция е неоснователна
Административно наказващият орган изцяло се е съобразил с разпоредбите на Раздел V на Глава ІІ, лицето на чл.27 и следващи от ЗАНН. При определяне на наказанието той се е ръководител от извикванията на чл.27 от ЗАНН и го е определил към границата на неговият минимум. В случая липсват смекчаващи обстоятелства, които да обуславят налагането на по-леко наказание. Напротив налице е отегчаващо отговорността обстоятелство и това е опитът на жалбоподателя да прикрие едно трудово правоотношение с привиден друг вид договор.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава изцяло като законосъобразно Наказателно постановление № 06-000951/20.11.2017 г. на Румен Младенов, директор на Дирекция „Инспекция по труда“ град Враца, с което на „НИК – СТРОЙ 06“ ЕООД, представлявано от Десислава Михайлова Величкова на основание чл.339, и чл. 416, ал.5 от КТ и във вр. чл. 414,ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Решението може да се обжалва пред АС –
Враца в 14 дневен срок от връчване на съобщението.
Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Районен
съдия: