Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение №228/24.11.2009 г. по гр.д. № 168/2009 г. на СвРС е отхвърлен предявения иск от А. К. Д. и Р. К. Д. против Г. С. Г., с който се иска прогласяване на частична нищожност на нотариален акт № 57, т.ІІ, н.д. № 56/2003 г., поради противоречие със закона, като неоснователен и недоказан., както е отхвърлен и иска по чл. 109 ЗС. Недоволни от решението са останали А. К. Д. и Р. К. Д., които го обжалват. Твърди се ,че по отношение на иска с правно основание чл.109 от ЗС липсва логическа последователност между мотиви и диспозитив и съдията смесва исковете по чл. 108 и чл. 109 от ЗС. От друга страна се твърди ,че все пак съдията правилно е установил, че ищците имат ограничено вещно право върху процесния имот-стълбище с осем стъпала върху площ 35 кв.м, но пояснява ,че сага номерът на ищците е 16а, а не 24, като старият номер на ответника е №26. Твърди се относно другия иск по чл. 26 ал.1 ЗЗД, че съдът си служи с формални основания за да не признае иска и не е цитирал нито едно Тълкувателно решение на ВКС. Твърди се, че искът е предявен за да не бъде евентуално продаден имота от ответника. Твърди се също, че ищците не са длъжни да посочат коя точно хипотеза застъпват пред съда и това е задължение на съда. Твърди се ,че съдията е допуснал съществени процесуални нарушения и не може да разпознава скици. Твърди се ,че съдията е трябвало да се съобрази с решението на ВАС и тогава би стигнал до други изводи. Правят се оплаквания, че не е приет като доказателство по делото протокол от 25.11.1976 г., който е представен със становището им от 29.9.2009 г. Твърди се, че съдът не е забелязал, че улица „Ц. О. не е двор, а е улица и е сложен знак за равенство между улица и двор. Твърди се ,че главния вход е към ул.Ц. О.” на север, а допълнителния вход откъм църквата „Св.И.” представлява изход към сокак, като понятието главен вход е останало от време когато е имало съсобствено дворно място, а към настоящия момент ответникът и ищците имат отделни УПИ. Твърди се, че правото на преминаване през бившия главен вход е било отредено само на двама съсобственици, а за другите, включително и праводателя на ответника е останало правото на преминаване през другия вход от южната страна на бившето общо дворно място. Твърди се ,че съдията не се е съобразил с факти, които са му служебно известни , а именно за влязло в сила решение на ВТОС въз основа на което Община –С. е подготвила новия кадастрален план и нова кадастрална карта, като това свободно място от 35 кв.м с осем стъпала е приобщено към имота на ищците Правят се оплаквания, че съдът не е подсетил ищците да поискат заключение на вещо лице. Твърди се ,че главния вход е бил от север, а не от юг и думата „главен вход „ не е на мястото си, а правото на преминаване е учредено на бащата на ищците по делото, като касае главен вход към ул.”Ц. О.” №24, сега 16а. Моли да се отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, като делото се върне на районния съд за изслушване на експертиза. Алтернативно молят да се уважат предявените искове. Отговор по въззивната жалба не е постъпил. В. районен съд след като са запозна с оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение СВРС се е произнесъл по повод исковата молба на А. К. Д. и Р. К. Д. против Г. С. Г.. В исковата молба се твърди, че родителите на ищците и на ответника са притежавали съсобствен парцел в размер на 740 кв.м върху които се намират идеалните части на ищците от постройките и имота на ответника. Твърди се, че А. Д. притежава 5/6 ид. части от от недвижимия имот/къща/, находяща се на ул.”Ц. О.” №16а-двуетажна къща, подробно описана, застроена върху 100 кв.м,-дворно място съставляващо пл.№ 1781, кв.55 по рег. план на гр.С., като черпят правата си от протокол от 18.4.1961 г. на СвРС по гр.д. № 153/61 г. Останалата идеална част е притежание на другата ищца-Р. Д. по нот. акт № ..., т.ІІІ,д.№ 746/1970 г. и нот акт № ..., т..., н.д. № 569/95 г. Твърди се ,че дела на ищците от цитирания съсобствен парцел е 402 кв.м,урегулиран допълнително от Община–С.. Твърди се, че съгласно доброволната делба Г. са придобили южния вход към вестибюла от източната страна на къщата, а не каменното стълбище,свързващо ул.”Ц. О.”18 с къщата. Твърди се ,че през 1996 г. бащата на ответника са снабдява с акт за собственост върху недвижим имот по реда на реституционните закони, като в акта изрично е упоменато, че тяхното стълбище има общо 5 стъпала, но после при прехвърляне имота на ответника в нот. акт е записано произволно, че е преотстъпено право на собственост върху каменното стълбище към двора, което има осем стъпала. Твърди се ,че от 2003 г. ответникът без правно основание владее описаното стълбище, което е част от имота на ищците и е единствен излаз към ул.”Ц. О.”. Твърди се ,че ответникът е поставил синджир и катинар на вратата, от който нямат ключ ищците и преотстъпва ползването на това пространство под наем. Твърди се ,че ответникът няма възможност да има излаз на улицата, тъй като няма никакъв вход,кореспондиращ с каменното стълбище. Моли да се прогласи частична нищожност на нотариален акт № 57, т.ІІ, н.д. № 56/2003 г. относно главен вход- каменно стълбище, поради противоречие със закона. Моли на основание чл. 109 ЗС да бъде осъден ответника да се въздържа занапред от всякакво ползване и разпореждане с тази част от имота-каменно стълбище от осем стъпала, принадлежащо към имота на ул.”Ц. О.”18. Ответникът не е взел становище по иска. Районният съдия в мотивите на решението си подробно е проследил придобиването и прехвърлянето на имотите, собственост на ищците и на ответника, като са описани хронологично актовете за това. Въззивният съд счита, че правилно съдията е разгледал предявения иск като допустим, тъй като актът, чието обявяване на частична нищожност се иска, създава външна представа за съществуването на признатите с него права на ответника. Съдията правилно е констатира, че бащата на ответника по силата на нот. акт №162/96 г. е собственик на описания недвижим имот, като в него изрично е записано, че към имота принадлежи и съответната част от каменното стълбище към двора. Констатирано е също ,че в нотариален акт № ..., т.ІІ, н.д. №.../2003г. е записано, че на ответника е продаден недвижимия имот, описан в нот. акт №162/96 г., като е добавен и главния вход на ул. ”Ц. О.” 18, без той да фигурира в акта от 1996 г. Във връзка с това съдията правилно е заключил, че бащата на ответника е продал на сина си Г. Г. част от имот, която не притежава. Правилен и законосъобразен е изводът на съдията ,че това не води до нищожност на съответния акт. Освен това, по въпроса затова нищожен ли е договор, по силата на който несобственик прехвърля чужд имот, има последователна съдебна практика, според която такъв договор не е нищожен поради противоречие със закона или поради невъзможен предмет, но не би могъл да прехвърли правото на собственост върху имота /няма транслативен ефект/. В тази връзка са неоснователни оплакванията в жалбата. Правилно съдията е указал на ищците, че е тяхна доказателствената сила да докажат твърдяното противоречие на закона на процесната сделка, оформена с нотариален акт № 57/2003 г. Съдията е направил нещо повече –дал е указания на ищците, че те разполагат с възможността да предявят иск по чл. 108 ЗС-иск за невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, в което производство ще поискат и частичната отмяна на нотариалния акт. В резултат на изложеното районният съд правилно и законосъобразно е стигнал до извода, че искът по чл. 26 ал.1 ЗЗД е неоснователен и недоказан. ВТОС напълно споделя становището на районния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите от решението му. Относно иска по чл. 109 ЗС правилно е приел, че същият е допустим, но не е основателен. ВТОС напълно споделя становището на съдията , че в това производство ищците не са установили наличието на законовите предпоставки за уважаване на този иск, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите от решението му. По изложените съображения решението се явява законосъобразно, правилно и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено. Разноски не се претендират и не се присъждат. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение №228/24.11.2009 г. по гр.д. № 168/2009 г. на СвРС. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |