МОТИВИ:
Наказателното производство
по делото се разглежда повторно,тъй като първоначалната присъда по
н.ч.х.д.№1154/13г. по описа на РС-гр.Казанлък е отменена от въззивния
съд и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Първоначално е била
подадена тъжба от частните тъжители В.В.К. и Р.А.
Г. против подсъдимите Д.Л.Д. и В.Д.Д.,
като се описват факти и обстоятелства за извършени деяния по чл.130 ал.1 НК и чл.146 ал.1 от НК.
В съд.заседание по
н.ч.х.д.№16/15г. по описа на РС-гр.Казанлък пред друг съд.състав, частният
тъжител Р. Г. оттегля тъжбата си против подсъдимите,а частният тъжител В.К.
оттегля тъжбата си спрямо подс.В.Д.,поради което
наказателното производство спрямо подс.В.Д. е прекратено,като
същото продължава само спрямо подс.Д.Д. по първоначално подадената тъжба от ч.т. В.К..
Адв.К.,като повереник на частния
тъжител счита, че е доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият Д. е причинил телесно увреждане на пострадалия,както
и че му е нанесъл обида, която е унизила достойнството и честта на тъжителя, като
това се потвърждавало от свидетелските показания и заключенията на изготвените
съдебно-медицински експертизи.След задълбочен анализ на доказателствата по делото, моли Съда да го признае за виновен
и да му наложи съответното наказание.
Адв.К.,като защитник на подс.Д. счита за недоказано обвинението по един безспорен и несъмнен начин. Излага
съображения в тази насока,като подробно анализира събрания доказателствен
материал.Счита,че не се установявали по категоричен начин обстоятелствата
посочени в тъжбата.Моли Съда подсъдимият да бъде изцяло оправдан по предявените
му обвинения.
По делото се събраха значителни
по обем гласни и писмени доказателства,както
и бяха изслушани заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи,които
Съдът прецени поотделно и в тяхната съвкупност, като се установи следната
фактическа обстановка:
На 23.04.2012г. на тъжителя В.К.
му докарали дърва за огрев пред дома му в с.Х.Д.о,общ.Казанлък. Малко преди
20,00 часа тъжителят и синът му – св.С.К. отишли с колата на тъжителя /“Опел Астра“ с
рег.№ ***/ до дома на Р. Г., за да го
помолят на следващия ден да дойде и им
помогне за прибирането на дървата, за което свидетеля се съгласил.Тогава
тъжителят К. поканил двамата в дома си да пият по една бира, като те се
съгласили и се качили в колата на К., който я управлявал и потеглил към дома си,находящ се в с.Х.Д.о.Това се е случило малко след 20,00
часа.
Междувременно К. били получили покана за доброволно изпълнение от частен
съдебен изпълнител,за изплащане на присъдена
сума в полза на св.В.Д. против частния тъжител К. по гражданско дело.
Когато минавали по ул.“Славянска“
в с.Х.Д.о, неочаквано синът на тъжителя К. – С.К., казал на баща си да спре
колата, като отишъл до къщата на Д. и
поискал да говори с В.Д..Последният бил
извикан от майка си- св.М.Д. да излезе,като двамата започнали да се разправят.През
това време св.Д., която стояла в двора повикала и съпруга си- подс.Д.Д..Частният тъжител К. и
св.Реджеб Г. първоначално останали в
колата, като след като видели,че Д. излизат
от къщата им, В.К. също излязъл и
започнали да се карат с Д.Д. по повод на
делото.
В момента на слизането си от
автомобила, тъжителят К. се озовал в близост до подс.Д..
Изведнъж Д. се пресегнал към ограда, намираща се в близост и с думите: „Война
ли искаш?“, ударил К. с нещо твърдо в
областта на дясното слепоочие,като по-късно К. разбрал,че това е керемида, каквито
били поставени на оградата.
Междувременно виждайки тази ситуация,св.Г. се опитал да излезе от колата, за да се притече на помощ на К.,но
също бил ударен и паднал на земята.
На мястото,но след инцидента
дошли множество свидетели - св.М., св.М. и св.Г.,като първия се притекъл на
помощ на св.Г. ,тъй като същият бил
паднал на земята в безсъзнание.
Пристигналите на местопроизшествието полицейски
служители установили, че има пострадали,които в последствие били откарани от съселянин
в Бърза помощ –гр.Казанлък, където получили медицинска помощ.
По делото са изготвени съдебно-медицински
експертизи съответно от в.лице д-р П. /на
л.53-56 от н.ч.х.д.№1154/13г. по описа на РС гр.Казанлък/.От нейното
заключение се установява,че при извършеното медицинско освидетелстване
на В.К. са установени следните наранявания: разкъсно-контузна
рана, отоци, охлузвания и кръвонасядания на лицето.счупване
на фронталния израстък на дясна зигомататична кост. охлузвания
на шията. оток и кръвонасядане на тила, като
травматичните увреждания са от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и
могат да бъдат получени по време и начин,както се твърди в тъжбата.
Уврежданията на В.К. били от еднократни механични въздействия, като посоката на
тези въздействия не можело с категоричност да бъде определена дали е една и съща.
В съд.заседание в.лице П. уточнява, че експертизата е направена на
31.01.2014г.,когато е установен и цикатрикс наред с
другите наранявания, който е останал от нараняването.Уточнява и че такава
травма, каквато е установил може да се получи и при удар във врата. Счупването
на костта не е с разместване и може да се получи при удар с кинетична енергия
на тялото. Би могло да се получи и от удар с предмет, като пострадалия не е
губил съзнание.Вещото лице не може да даде отговор на въпроса, дали частният
тъжител,удряйки главата си в стената може да остави наранявания по себе си.
По делото е изготвена и
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, чието заключение в.лице д-р Ш.
поддържа в съд.заседание. Същият е дал становище,че при непровеждане на лечение
на частния тъжител К., не е налице опасност за живота му ,а проведеното лечение
е с цел по-бързото му възстановяване и избягване на посттравматични усложнения.
Мозъчното сътресение било функционално динамично нарушение на главния мозък и
при правилен режим и лечение оплакванията отзвучават в срок от 1 до 3седмици,без
да оставят последствия за здравето
на болния.
В съд.заседание в.лице
уточнява,че т.к. не може с точност да се установи дали пациента е бил със
загуба на съзнание, лекарят приема това, което той каже. В случая пациента е
имал рана в областта на главата – лицето и е съобщавал за главоболие,поради
което същият е бил хоспитализиран за 4-5 дни, докато отмине острата фаза на заболяването.
По делото се събраха две групи
гласни доказателства, които са в противоречие помежду си - от една страна са
обясненията на подс.Д. и показанията на неговата съпруга
– св.М.Д. и синът му В.Д.,които се подкрепят от показанията на св.К.Д., св.Д.А.
и св.Н.А..
От друга страна са показанията на св.С.К., св.Т.М., които се подкрепят от
показанията на св.Д.М., св.Р. Г., св.Л.Ч., св.П.Б. и частично от показанията на
св.Р.А. и Т.Г..Показанията на св.Р.И. не подкрепят нито едно от двете
твърдения.
Третата група свидетелски показания са тези на
полицейските служители посетили инцидента - св.О.Г.,св.И.И. и св.Б.Г., които
касаят факти последващи случилия се инцидент.
Различията
на първите две групи свидетелски
показания касаят основния факт на доказване в настоящото наказателно производство- дали подс.Д.Д. е ударил частния тъжител В.К. с керемида по
главата,както и дали същият го е обидил в негово присъствие като му е отправил
обидните реплики - „Помак.Какво искаш, майка ти да еба помашка“.Първата група
свидетели /в частност обясненията и на самия
подсъдим, неговата съпруга и сина му/ категорично заявяват ,че
не е имало такова нещо, а причинените телесни увреждания на К. обясняват
с факта, че същият, навлизайки в имота на Д. , се е спънал в маркучите в двора
,след което афектиран започнал да си
блъска главата в съседна ограда.
От друга страна пък втората група
свидетелски показания са в насока,че именно подс.Д.Д. е ударил К. с керемидата по главата. Именно тези спорни
моменти следва настоящия съд да изследва
задълбочено и да даде отговор на
поставените по-горе въпроси.
В съд.заседание подс.Д. не се признава за виновен, като дава
обяснения.Същият твърди, че тъкмо започвали да вечерят, когато до къщата им спрял
лек автомобил, от който слезли тъжителят В.К. и синът му – С.К., който потърсил
сина му В. за разговор.К. – баща и син били във видимо нетрезво състояние,
което накарало подсъдимият да ги помоли да дойдат на следващия ден и да се
разберат. След което К. се качили в колата си и тръгнали, но след 4-5м. спрели
автомобила на отсрещната страна на улицата, отново излезли от автомобила и
започнали разправията. След това
твърди,че В. влязъл в двора му и С. му се развикал да излиза,защото щели да го
осъдят.После се оплел в маркучите на двора им и паднал,като си забил главата във вратата,а по-късно ядосан
започнал да си блъска главата в оградата.Категорично отрича да е удрял В.К. и
да му е нанасял телесно увреждане.
Обясненията на подс.Д.
се подкрепят изцяло и от показанията на останалите свидетели- М.Д. ,В.Д. ,К.Д. ,Д.А..
Първите двама свидетели са роднини на
подсъдимия, като е нормално същите да подкрепят неговата защитна позиция.Обясняват
и причините за разправията- гр.дело
между двете семейства,приключило в полза на Д.. Категорични са ,че не е имало удар от страна на подсъдимия към К.,а
в стремежа си да избегне удар с керемида от страна на В., Д. залегнал и така
керемидата ударила св.Г.. По-късно навлязъл в двора им, спънал се в
маркучите,паднал и си ударил главата във входната врата. Тъй като бил много
пиян и ядосан излязъл на улицата и
продължил да си удря главата в една ограда.
Свидетелите К.Д. и Д.А. също дават показания в тази насока, като твърдят
,че са били очевидци на случилото се, тъй като стояли на една пейка в близост
до дома на Д..Обясняват,че К. и сина му спрели колата в близост до дома на Д. и започнали да се саморазправят с тях, като
К. влязъл в двора на Д., спънал се в маркучите,които били разхвърляни,
след което си ударил главата във
входната врата.Тъй като бил пиян и ядосан за нещо, продължил да си блъска
главата в близката ограда.Също така и двамата обясняват,че св.Г. бил ударен от К.,
който замахнал с керемида към Д.Д.,
но той успял да се предпази и всъщност
ударил Г..
Другата група свидетелски показания са тези на св.С.К., /син на тъжителя/, св.Р. Г.,
св.Д.М. и св.Т.М. /приятелка на сина на частния тъжител/,като те оформят друга версия за събитията на инкриминираната
дата.Съдът намира,че от тази група свидетели следва да се кредитират в
значителна степен показанията на св.Г. и отчасти на св.М.,които съдът възприема като надеждни и неангажирани
с изхода на делото.
Св.Г. обяснява,че ходили за
дърва,почерпили се,като К. не бил пил и тръгнали с колата му.След като минали
покрай къщата на Д.,оттам излезли Д.Д. и В. и започнали
да се разправят. В лявата предна част на колата се разправяли с В.. Не чул да се псували и заплашвали,тъй
като бил в колата.Излязъл ,когато Д. ударил В. с
керемида в главата и той паднал.Тогава свидетеля опитал да слезе от задната врата и В. го ударил отзад.През това време изпаднал в безсъзнание. След като се свестил
видял св.М. да му помага, като св.Т.Г. го качил на колата и заедно с В. ги закарал до неговия дом. След около 10-15мин.
дошли полицаи,които ги попитали дали са
ходили в болница и тъй като и двамата с В. не били добре,св.Б. ги закарал до
там.Същият обяснява ,че не е чул страните да си разменят обидни реплики.
Св.М. твърди,че била на нивата в
близост до дома на Д., когато чула разправия и
тръгнала натам , за да види какво става.Видяла как Д.Д. ударил К. с
керемида по главата и той залитнал. Видяла как Р. излязъл от колата и В.Д. го ударил с някакъв предмет, като той паднал
в безсъзнание.Твърди,че нивата на която била,е отдалечена от къщата на Д. на
около 150м.,като се минавало през няколко преки.
От своя страна св.М.,който също е
свидетел на частното обвинение твърди,че
чул В.К. да вика за помощ,но не разбрал
как бил ударен.Той лично видял В. да удря Р. и му се притекъл на помощ, защото последния
бил като умрял. Обяснява,че св.Т.М. дошла доста по-късно на мястото – непосредствено
преди да ги приберат.
Св.М. твърди,че е видяла удара от
страна на Д. към частния тъжител К.,но съдът не кредитира тези нейни показания
,предвид съпоставката й с другите
събрани по делото доказателства,отстоянието на имота
на който е била до дома на Д. и най-вече
показанията на св.М., който е
незаинтересован от изхода на делото и твърди,че М. е пристигнала на
мястото на инцидента много по-късно от него.
По делото бяха разпитани като
свидетели и полицейските служители отзовали се на инцидента и техния Началник
–св.О.Г. и св.Б.Г. , И.И. ,които обясниха,че са пристигнали на сигнала в с.Х.Д.о подаден от съпругата на подсъдимия,като на мястото имало множество
хора.Било им показано ,че има кръв по входната врата на къщата на Д., както и
обяснена ситуацията.Същите потърсили и пострадалите,като ги заварили в дома на К..
Направило им впечатление,че същите били употребили алкохол и ги посъветвали да
потърсят медицинска помощ.Разпитали подробно за очевидци на случилото се
,но не установили такива.
Към гласните доказателства по делото бяха
приобщени и показанията на св.Т.Г., дадени
пред друг състав на съда ,тъй като се установи ,че същият трайно пребивава
извън страната.Свидетелят твърдял,че е
отишъл на мястото,за да окаже първа помощ на пострадалите,тъй като се познавал
и с двете семейства ,като откарал К. до дома им.По отношение на неговата майка- св.Р.И.,която бе посочена
от други свидетели като присъствала на
инцидента,съдът положи усилия да я установи и призове като свидетел,но същата категорично отрече да
знае нещо за случилото се и да е
присъствала там.
Св.С.К. /син на частния тъжител/
безспорно с показанията си подкрепя
тезата на частното обвинение,че
тъжителя К. е бил ударен от подс.Д.Д. с керемида по
главата,като донякъде изказва съжаления,че е бил
първопричината за случилото се.Единствено
този свидетел твърди,че е чул подс.Д.Д. да изрича
обидни реплики към баща му ,а именно „Помак, майка ти ще еба“.
Останалите разпитани свидетели в с.з. дават показания ,които следва да се възприемат като
косвени доказателствени средства,тъй като същите не
твърдят,че са присъствали на инцидента ,а
съобщават за предходни и последващи
събития.Така напр. св.Н.А. обяснява,че един ден през м.април 2012г. видял,че В. се разкарвал пред оградата на Д.. Св.Л. Ч. пък обяснява,че
бил прибрал св.С.К. от мястото на инцидента ,като разбрал от тъжителя К. ,че Митьо го бил ударил.
Видно от приложеното
Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 04.06.2012г. на РП-гр.Казанлък е, че е отказано да бъде образувано такова за
настоящия случай, като прок.преписка под № 1610/12г., всъщност е била
образувана по жалба на тъжителя В.К. и
св.Р. Г.. Извършена е проверка, като мотивите за отказа са, че конфликта е
възникнал между две групи лица, които са в обтегнати отношения и липсват данни
за престъпление от общ характер, но ако желаят пострадалите К. и Г. можели да
защитят правата си с дело
от частен характер.
По делото са приложени и
множество писмени доказателства- медицинска документация, касаеща
главно физическото състояние на
тъжителя К. и св.Г. след инцидента,а именно Резултат от рентгенологично
изследване, епикриза на името на св.Г. от 26.04.2012г., съдебно-медицинско
удостоверение №123/24.04.2012г. на името на тъжителя К. , епикризи
от хирургично отделение.
От приложените от страна на
защитата допълнителни писмени доказателства-молба вх.№1411/05.04.2012г., покана
за доброволно изпълнение и разписка се
установява, че действително против
частния тъжител имало образувано изп. дело по молба на
В.Д..
С оглед на така обсъдените
по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено
следното от правна страна:
След като анализира целия
събран гласен доказателствен
материал поотделно и в неговата съвкупност, намира ,че следва да го съпостави и
да оповести кои от тези показания взаимно се изключват. Така напр. съдът
намира,че показанията от страна на св.Д.-
майка и син и от друга- показанията на
св.С.К. и неговата приятелка Т.М., са
дадени от заинтересовани страни,като се излагат
факти,които взаимно се изключват.Първата
група свидетели твърдят ,че частния тъжител се е самонаранил,а втората група
,че К. е бил ударен от подсъдимия с керемида
по главата.
При това положение съдът
намира,че втората група свидетелски
показания кореспондират в по-голяма степен
с показанията на другия очевидец–
св.Реджеб Г. и на св.Д.М.,за който се установи,че най-рано е пристигнал на
мястото на инцидента.Съдът намира,че показанията на първия свидетел макар
и същия да е бил страна в това
наказателно производство са правдоподобни и най-добре съответстват на вероятния
механизъм на нанесената телесна повреда
на частния тъжител.
Изхождайки от показанията на
полицейските служители ,че същите не са могли да установят очевидци на
случилото се, съдът намира ,че не следва да се кредитират показанията на двамата
братя- св.К.Д. и св.Д.А..Като такива следва да се изключат и показанията на св.Т.М.
за която св.М. също твърди, че е пристигнала много по-късно на мястото на
инцидента.
При това положение съдът дава
вяра на показанията на св.Р. Г.,които се подкрепят от показанията на св.Д.М. и отчасти
и на
св.Т.Г., дадени пред друг състав
на съда.
Тези свидетелски показания се
подкрепят и от заключението на съдебно-медицинската експертиза ,изготвена от
в.лице д-р П., от която се установява,че
тъжителя В.К. е претърпял телесно увреждане извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, съставляващо лека телесна повреда по см.на закона.
Именно от обсъдените по-горе доказателства
се установява по безспорен и несъмнен начин,че на 23.04.2012г. в с.Х.Д.о, общ.Казанлък,подс.Д.Д. е нанесъл удар в
областта на главата на тъжителя с
керемида, като в следствие на това му е причинил травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана, отоци, охлузвания и кръвонасядания на лицето. счупване на фронталния израстък
на дясна зигомататична кост.охлузвания на шията.оток
и кръвонасядане на тила т.е. касае се за лека телесна
повреда,поради което съдът намира,че подс. Д.Д. следва да бъде признат за виновен и наказан за извършено
деяние по чл.130ал.1 от НК.
Същият е действал при форма на
вина - пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване.
От събраните по делото гласни
доказателства не се установява по
безспорен и несъмнен начин,че подс.Д.Д. е осъществил
престъпния състав на чл.146ал.1
от НК спрямо частния тъжител К.,отправяйки
му думите „Помак.Какво искаш майка ти да
еба помашка“. Единствените показания ,в
които се твърди,че подсъдимия е отправил тези обидни реплики към частния тъжител,като го е нарекъл „помак“ и го е напсувал,
принадлежат на сина на частния тъжител- св.С.К.. Същият е заинтересован от
изхода на делото,поради което тези показания не могат да бъдат в основата на
постановяване на осъдителна присъда,тъй като не се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства.При това положение и предвид
факта,че осъдителната присъда не може да почива на предположения, подс.Д.Д. следва да бъде признат
за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по предявеното му обвинение по чл.146ал.1 от НК.
Съдът не толерира установеното предходно
поведение на К., че вследствие на употребения алкохол,минавайки
покрай дома на св.Д. са потърсили
саморазправа със същите по повод на предходно дело между тях, но намира,че
действията на Д.Д. не могат да се възприемат като такива при неизбежна отбрана по см.на чл.12 от НК
В този смисъл не се установиха доказателства , че частния тъжител и сина му
са извършили такива противоправни действия ,с
които да нападнат подсъдимия или други
присъстващи противоправно и първия с цел да се защити – себе си или своите
близки е възпрял неговите атаки по съответен начин - чрез причиняване на вреди
на нападателя в рамките на необходимите
предели. Не се установи от събраните по делото доказателства - било то гласни
или писмени,че по подс.Д. са установени някакви
травматични увреждания или пък
претърпян стрес от случилото се.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подс.Д. за извършеното от него деяние по чл.130ал.1 НК, съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства - факта,че е с много
добри характеристични данни и ,че не е
осъждан.Не се отчитат отегчаващи вината обстоятелства.С оглед на тези
съображения съдът намира,че наказанието му следва да се определи при наличие
изцяло на смекчаващи вината обстоятелства.
За това деяние закона предвижда
наказание- лишаване от свобода до две години или пробация.Видно
от справката му за съдимост до настоящия момент подсъдимият Д. не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.8 от НК.От деянието
не са настъпили имуществени вреди, които да са съставомерни
и подсъдимият е пълнолетен. Следователно наказанието му следва да се определи
при усл. на чл.78а НК,предвид императивния характер на
законовия текст,като съдът следва да го освободи от наказателна
отговорност и му наложи адм.наказание- ГЛОБА в размер
на 1 000лв.,при наличие на описаните
по-горе смекчаващи вината обстоятелства.
По делото не е предявен
граждански иск.
На осн.чл.189
ал.3 НПК подс.Д.Л.Д. следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-гр.Казанлък, направените
по делото съдебни разноски за изготвени съдебно-медицински експертизи в размер
на 636лв.
Подс.Д.Л.Д. следва да бъде осъден да
заплати на частния тъжител В.В.К. частично
направените по делото съд.разноски в
размер на 506.50лв
Частния тъжител В.В.К. следва да бъде осъден да заплати на подс.Д. Л.Д. частично направените от него съд.разноски в
размер на 1525лв.
В този смисъл е постановената
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :