Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 15.07.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 1247 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2019062626121134
на „С.” ЕООД, с ЕИК *******, чрез адв. А.И., срещу отказ рег. № 20190524115604-2/21.06.2019г.,
постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190524115604 на дружеството,
съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е
отказано вписване на обстоятелствата по заявлението, с основание за вписване
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП.
Заявлението
е било отхвърлено, тъй като не е било представено актуално и пълно
удостоверение (в частта относно представляващото лице) за декларираното като упражняващо
контрол дружество „П.Е.“ ЛТД, Кипър, с рег. № ******, с което е било нарушено
изискването на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, както и т. 4 от Методическите указания за
работата на длъжностните лица по регистрация, публикувани на електронната
страница на Агенция по вписванията на 17.06.2019г., с приет срок на валидност
на удостоверенията една година от
издаването им. В срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от заявителя не са били
изпълнени дадените указания за представяне на актуално удостоверение относно
дружеството „П.Е.“
ЛТД.
Жалбоподателят възразява
основно, че вписването в случая се извършва единствено въз основа на
представената декларация по образец и изискването по чл. 50а, ал. 2, т. 3
от Наредба
№ 1 от 14.02.2007г. за представяне на документи във връзка със съществуване на
юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се
упражнява контрол и представителството при тези лица противоречи на ЗМИП и е
извън материалния обхват на делегацията по чл. 31 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 63,
ал. 4 от ЗМИП, действителните собственици се вписват съгласно декларация с
реквизити и форма, установени в ППЗМИП, но няма изискване за документално
доказване на декларираните обстоятелства. ЗМИП и ППЗМИП транспонират Директива
(ЕС) 2015/849 на Европейския парламенти на Съвета от 20.05.2015г. за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма. Това е и по отношение на методическите
указания, на които се позовава длъжностното лице по регистрацията. Указанията
са вътрешноведомствен акт, без правна стойност и разумно обосноваване на
посочения срок на валидност на удостоверенията. Допълнително жалбоподателят
е представил удостоверения за
регистрация на всички дружества по веригата на собствеността.
Жалбоподателят
иска отмяна на оспорвания отказ, с указване да се извърши исканото вписване,
съгласно подаденото заявление, и с присъждане на разноските по делото –
платена държавна такса и разноски за адвокат.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалба
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от
обжалването, с нужните приложения.
По
същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за
вписването на обстоятелствата относно действителните собственици по ЗМИП се
прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват
данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание,
определени с правилника за прилагане на закона.
При
предвиденото в специалния ЗМИП съответно приложение на ЗТРРЮЛНЦ и изричното
посочване, че вписването на обстоятелствата с основание за вписване чл. 63, ал.
1 и ал. 4 от ЗМИП е въз основа на декларация,
в обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при
извършването на такива вписвания не се включва проверка за съществуването на заявените за
вписване обстоятелства и съответствието им със закона, включително не е
необходимо установяване на съществуването и представителството при юридическите
лица или другите правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява
контрол. След въведените със ЗМИП изисквания
(чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63,
ал. 1 от ЗМИП) за идентифициране на
физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно
образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и
задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална
информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на
информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, за такива вписвания при Агенция по вписванията е било предвидено подаването на заявление
образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл.
6, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. да водене, съхраняване и достъпа до
търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел), но
данните са въз основа на декларация. Предвидена е и отговорност по чл. 40, ал.
6 от ЗТРРЮЛНЦ за незаявяване за вписване
на данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.
В случая от жалбоподателя, като заявител, чрез
упълномощен адвокат, е било подадено заявление Б7 във формата на образеца и попълнените данни са съответни на
приложената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП на управителя на търговското
дружество. Заявлението е било подадено от оправомощено
лице, с приложен документ за държавна такса, като приложените документи са били
необходимите за вписването, без да е необходимо представянето на други
доказателства, включително относно съществуването и представителството при
юридическите лица, посочени в декларацията.
Така по
разбиране на настоящия съдебен състав не
е имало основание за отказ да се извърши исканото вписване.
Разпоредбата
на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007г.,
изискваща представянето на такива документи при вписването, действително не
съответства на специалния ЗМИП и не може да бъде прилагана (чл. 15, ал. 3 от
ЗНА), както възразява жалбоподателят, а Методическите указания за работата на
длъжностните лица по регистрация, на които също се позовава длъжностното лице,
постановило отказа, са задължителни
единствено за длъжностните лица по регистрацията и нямат обвързваща сила за
заявителите или съда.
Поради
изложеното оспорваният отказ следва да
бъде отменен, с указания да бъде извършено вписване на заявените за вписване
обстоятелства съгласно заявление образец
Б7 с вх. № 20190524115604.
Жалбоподателят
е поискал присъждане на разноски по делото, но няма основание за присъждане на
разноски в производството. Разноските са
за сметка на жалбоподателя (чл. 541 от ГПК), в какъвто смисъл е и съдебната
практика (Определение № 201 от 11.03.2010г. по ч.т.д. № 850/2009г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о.).
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 2019062626121134
на „С.” ЕООД, с ЕИК ******* и със
седалище и адрес на управление ***, отказ рег. № 20190524115604-2/21.06.2019г.,
постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190524115604.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване.
Решението е окончателно (чл. 537,
ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: